На 24 ноември 2012 г. в Базиликата „Св. Петър” Бенедикт ХVІ отслужи консистория за въвеждането в сан на шестимата нови кардинали Джеймс Майкъл Харви, Бехара Бутрос Раи, Базелиос Клеемис Тотункал, Джон Олоронфеми Онайекан, Рубен Салазар Гомес и Луис Антонио Тагле. След новите назначения Колегията на кардиналите ще включва 211 души, от които 120 са под 80-годишна възраст и ще имат право да участват в конклава при избор на нов папа.

След молитва и прочитането на Евангелието, Светият отец произнесе проповедта си, а след това тържествено изрече и формулата за въздигането на новите кардинали, техните имена и дяконски или презвитерски чин, в който се посвещават. След това новите кардинали повториха Символа на вярата и се заклеха във вярност и послушание на папата и неговите наследници.
 

Всеки един от новите кардинали коленичи пред папата, за да получи кардиналската си шапка. Папата им каза: „Трябва да сте готови да проявите сила на духа, дори да пролеете кръвта си, за християнската вяра, за мира и добруването на Божия народ”. Поставяйки им пръстена, папата им каза: „Знайте, че с подкрепата на Принца на Апостолите вашата любов към Църквата ще става все по-силна”, а след това папата повери на всеки един дяконска титла и църква в Рим, като знак за тяхното съучастие в пастирската грижа на Светия отец за Рим. После папата оповести Булата за въздигането на кардиналите и се прегърна с новите членове на Колегията на кардиналите. След като кардиналите се помириха с братска прегръдка помежду си, обредът приключи с молитвата на вярващите и молитвата „Отче наш” и последен благослов.

В проповедта си папа Бенедикт ХVІ отбеляза следното:
 

„Вярвам в една свята, католическа, и апостолска Църква…” Тези думи, които новите кардинали скоро ще повторят по време на своята тържествена изповед на вярата са част от Никео-Константинополския Символ на вярата – тази формула синтезира вярата на Църквата, която всеки един от нас произнася при своето кръщение. Само чрез изповядването и придържането към този символ ние бихме могли да бъдем автентични ученици на Господа. В тази консистория по-конкретно бих искал да разкажа мислите си върху думата „католическа”, дума, с която отбелязваме една много важна особеност на Църквата и на нейната мисия. … Това, което превръща Църквата в католическа е фактът, че Христос, със своята спасителна мисия, обгръща цялото човечество. Докато по време на земния Му живот, мисията на Исус е насочена към юдейския народ, „към изгубената овца в дома Израилев”, едновременно с това мисията Му носи светлината на Евангелието на всички народи и повежда всички нации към Царството Господне.
Едно от доказателствата за тази универсална перспектива е, че Исус приема за себе си не само титлата „Син Давидов”, но също и „Син Човечески.”… Исус се възползва от този дълбок и въздействащ израз и се нарича с него, за да покаже характера на Своята спасителна мисия – че Неговата мисия е насочена към цялото човечество и към всеки човек, че тя преодолява всяка етническа, национална или религиозна характеристика. Следвайки Исус, допускайки да стане част от Неговата човечност и така да встъпи в общение с Бог, човек навлиза в новото Царство, възвестено и очаквано от Църквата, Царство, което отрича фрагментацията и разделението.
 

Следователно Исус дарява Своята Църква не на конкретна група, а на цялата човешка раса, така чрез вярата Той обединява всички в един народ, за да го спаси. … Този универсален характер става видим в деня на Петдесетница, когато Св. Дух изпълва първата християнска общност с Неговото присъствие, за да може Евангелието да се разпространи сред всички народи, помагайки на единия Божи народ да израсне от всички народи…. От този ден, чрез „силата на Св. Дух”, и според обещанието на Исус, „ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя”. Универсалната мисия на Църквата не се появява отдолу, тя снизхожда отгоре, от Св. Дух; от самото си начало тя търси да се изрази във всяка култура, за да формира единия Божи народ. Тя не тръгва от местна общност, която постепенно израства и се разширява, от самото си начало тя е насочена към универсалния хоризонт, към цялото: универсалността е вписана вътре в нея.
 

„Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари”, „научете всички народи”. С тези думи, Исус изпраща апостолите сред цялото творение, за да може спасителното дело на Господ да достигне навсякъде … Той им поверява едновременно обещание и задача: обещава им, че те ще бъдат изпълнени със силата на Св. Дух, поверява им задачата да носят свидетелството за Него из целия свят, преодолявайки културните и религиозни рамки, в които са свикнали да мислят и живеят, за да се отворят за универсалното Царство Божие. В началото на пътуването на Църквата апостолите и учениците тръгват на път без никаква сигурност, уповавайки се изцяло на силата на Светия дух, на Евангелието и на вярата. Това е маната, която се разпространява по целия свят, навлиза в различни събития и в множество културни и социални контексти по целия свят, оставайки същевременно една Църква. Благодарение на апостолите християнските общности израстват, но тези „църкви” винаги остават същите, те са Едната и Вселенска Църква, независимо дали в Йерусалим, Антиохия или Рим.
 

В този контекст и в перспективата на църковното единство и универсалност е ситуирана и Колегията на кардиналите, в нея влизат различни лица, които формират лицето на Вселенската църква. В тази консистория Църквата е Църква на всички народи, по този начин тя се обръща към различните култури на различните континенти. Тя е Църквата на Петдесетница, в която, сред многогласието на множеството гласове, се издига единната и хармонична песен към живия Бог.

 Източник: Vatican Information service