На 13 ноември 2012 г. се навършиха 60 години от мъченическата смърт на блажените: епископ Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джидожов. В деня на годишнината Апостолическият нунций, заедно с епископите Христо и Петко и свещеници дошли от цялата страна, отслужиха в софийския затвор литургия и се молиха заедно със затворниците и католици от различни краища на България дошли специално за случая.

Килиите с номера 25, 26, 27, 28 са местата на задържане на блажените. На 13 ноември Католическата църква отбелязва паметта на четиримата българи останали верни на църковното единство в Христа. На 11 ноември 1952 година, в 23.30 часа, в Софийския затвор те са разстреляни и погребани в общ гроб, който и до днес не е намерен. Вероятно са погребани в така наричаните от палачите „Бели кръстове” или зоната в Централните софийски гробища, където са били заравяни екзекутираните, без да се остави знак.

"Тук днес сме в нашия Йерусалим, където епископ Босилков поднесе живота си за вярата, за достойнството на човешкият живот пред Бога. Тук той умря. Тук днес се издига тази възпоменателна плоча, за да припомни неговият живот и мъченичество. Той е в небето. И папа Йоан Павел II го призна за светец на католическата църква и за целия свят. Днес поднасяме своята благодарност към Бога, за Евгени Босилков и за всички вас, вашият престой тук да бъде под покровителството на Бога, чрез този човек, който е бил свят и е преминал през това място и за вашите семейства и всички скъпи на вашите сърца”, каза Н. Впр. монс Христо Пройков пред молитвеното събрание.

Епископ Петко Христов разказа за изборът, който е имал монс. Босилков да избегне мъченическата смърт, но той е приел да страда със своето паство. Законът за вероизповеданията, който Босилков отказва да подпише е причина, той да бъде преследван постоянно. След присъдата неговите близки му предлагат да поиска помилване, но той отказва с думите: Аз имам тази благодат, а когато събратята му в Италия предлагат да остане при тях, той казва: Не аз няма да оставя паството си само. Аз съм длъжен като пастир да бъда с него.