Католическа Църква

ДА СПОДЕЛИМ ОПИТА СИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРИ РАБОТАТА В ПОМОЩ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

По покана на Епископската конференция на Католическата църква в България, на 25 октомври 2012 г. в гр.Плевен, се събраха представители на енорийските свещеници и ангажираните с милосърдна дейност, представителите на религиозните общности и представителите на мирските движения и милосърдни организации. Поводът за срещата бе работата в помощ на възрастните хора в България. От името на епископите, пред форума говори монс Петко Христов. Публикуваме тук долу неговите слова:

 


Скъпи братя и сестри,
 

 

през следващата година сме призвани да живеем един по-интензивен живот на ВЯРА и упование в Бог. Искам да припомня две важни за Католическата Църква дати от в началото на този месец. 
 

 

8 октомври 2012 г, когато се откри тринадесетата сесия на Синода на епископите. Църквата съществува, за да проповядва Евангелието. При откриването на събора „Новата евангелизация за предаването на християнската вяра” папа Бенедикт ХVІ акцентира върху две от ключовите теми, от дискусията по въпроса за новата евангелизация – ревността в оповестяването на Христос пред света и познанието, че Бог действа в Църквата.
 

 

Той допълни, че изповядването на Вярата изисква видима форма - „ДРЕХА”, която е милосърдието. Най-могъщата сила, която гори в сърцата на християните. Именно ВЯРАТА трябва да се превърне в пламък на любовта вътре в нас, който осветява нашия живот и се обръща към нашите ближни.
 

 

11 октомври 2012 - С тържествена литургия на площад Свети Петър беше открита и Годината на вярата, точно в деня, когато се навършват 50 години от началото на Втория Ватикански събор.
 

Според папа Бенедикт ХVI, ако днес Църквата поставя началото на нова Година на вярата и възвестява нова евангелизация, то не е, за да отбележи годишнината, а защото нуждата от ВЯРА днес е дори по-голяма, отколкото преди петдесет години.
 

 

Последните десетилетия ни направиха свидетели на възхода на духовното „опустяване” и годината на вярата, посочи Бенедикт ХVІ е своеобразно “поклонничество в духовните пустини на съвременния свят”.
 

 

Точно в тази пустиня има нужда от хора със силна вяра, които със своя живот сочат пътя към Обетованата земя и по този начин поддържат надеждата. Живеейки ВЯРАТА ние разтваряме сърцата си за Божията Благодат, която премахва песимизма. Днес, повече от всякога, както подчерта и Бенедикт ХVІ евангелизацията означава да се свидетелства един нов живот, преобразен от Бог, който посочва пътя.
 

 

През последните 20 години ние, католическата общност в България живеем Вярата си без страх. Свещениците, монашеските общности, мирските движения и организации, свободно работят за единството на Христовата Църква, всеки според своето призвание.
 

 

Ние всички се стремим да  прилагане на практика принципите на социалното учение на Църквата, според което семейството и държавата са необходими за един достоен човешки живот. 

 

 


Семейството - като най-малката част на обществото за един човек е мястото, където възможностите се поддържат и където са положени основите на социалната среда, без която, човек не може да живее в нормалните условия и Държавата - като общество, което помага на хората да могат да живеят заедно.
Човек не може да се реализира само в семейството си, защото  развитието му зависи от държавата, в която живее, както и обратното.
 

 

 

Социалното учение продължава социалната традиция, която е имала Църквата в началото, когато  църковните отци и първите манастири защищавали слабите и се интересували от бедните.

 

В своята енциклика “Deus Caritas est“ Папа Бенедикт XVI определя милосърдието, като неразделна част от мисията и структурата на Църквата, като служене на ближния, заедно с благовестието на Божието слово и богослужението. Той казва:


„… милосърдието винаги трябва да е свързано със справедливостта, от която имат голяма нужда всички. Главната отговорност за справедливостта има политиката, но и Църквата трябва да се бори срещу различните форми на несправедливост.”
 

 

….….
 

 

Времето, в което живеем, налага необходимост да обръщаме все по-голямо внимание на хората в нужда между нас. Ниският прираст на населението и желанието на младите хора да търсят реализация в големия град или други държави доведе до постоянна тенденция за застаряване на населението, особено в малките населени места. Все повече са енориите, в които има само възрастни хора. Именно към тях, възрастните, верните на църквата през трудните години на социализма, все по-често е насочена помощта на енорийските свещеници. Това са бащите и майките ни, възпитавали младото поколение във вяра и упование в Бог.

 


Загрижеността на епископите към тези хора, както и към всички нуждаещи се от подкрепа провокира организирането на среща на работещите с възрастни хора в нужда.
 

 

Всички Ние, полагащите духовни и каритативни грижи, бяхме поканени да отделим един ден от натоварено си ежедневие, за да споделим опита и предизвикателствата, с които се срещаме.
 

 

Днес ще можем да поговорим за проблемите на хората, на които помагаме.
 

 

Ще споделим трудностите, които срещаме в желанието си да сме полезни.
 

 

Силно вярвам, че ще намерим общи предизвикателства и че ще успеем да подадем един на друг ръка, за да сме по-полезни на хората в нужда.
 

 

В своето Апостолическо писмо, озаглавено "Врата на вярата", Папа Бенедикт 16 казва:
 

 „Вярата е тази, която ни позволява да разпознаем Христос, а Неговата любов ни насърчава да Му се притечем на помощ в лицето на нашите ближни, по пътя на нашия живот: път, който познава радостта и страданието”.


Всички ние, трябва да помним, че сме християни и сме призвани да носим именно Божията любов на тези, които са в нужда.
 

 

Искам да подчертая Неговата любов, чрез нас!
 

 

Преди да ви пожелая благодатна работа, бих искал заедно да се помолим на нашия Господ, да ни придружава и осветлява в нашата работа. Нека всички заедно го призовем заедно с господнята молитва «Отче наш», …

 


Епископ Петко Христов