Прес-офисът на Ватикана публикува заключителното послание на тринадесетата редовна сесия на Синода на епископите, която се проведе от 7 до 28 октомври и на която беше обсъдена темата: „Новата евангелизация за предаването на християнската вяра”.

В прес-съобщението, публикувано на 26 октомври 2012 г., в което са извеждат основните акценти от заключителното послание, се казва:

„В началото на документа епископите припомнят откъса от Евангелието от Йоан, в който се говори за срещата на Исус със самарянката при кладенеца: това е образа на съвременния човек, който е с празна стомна, но е жаден и изпълнен с носталгия към Бог, и към когото трябва да се обърне Църквата, за да му представи Бог. Също като самарянката, срещнала Исус, този човек може да бъде свидетел на посланието за спасение и евангелската надежда.

Обръщайки се конкретно към новата евангелизация, Синодът напомня за необходимостта от съживяване на вярата, изправена пред опасността да се изгуби сред съвременните култури, поради отслабването на вярата сред кръстените хора. Срещата с Господ, която разкрива Бог като любов, може да се случи само в Църквата, която е общността на тази среща и която носи опита на общението; тогава християните могат да станат свидетели на вярата и на други места. Но Църквата потвърждава, че за да може човек да евангелизира, преди това той самият трябва да е евнагелизиран, затова Църквата изпраща своето послание, като започва от самата себе си, за обръщане към вярата, тъй като слабостта на Исусовите ученици дава отражение и на достоверността на тяхната мисия. С пълното съзнание, че водач в историята е Господ, което означава, че злото не може да има последната дума, епископите приканват християните да преодолеят своя страх от вярата и да се обърнат към света със смелост и кураж, тъй като макар и изпълнен с противоречия и предизвикателства, това продължава да бъде светът, обичан от Бог. Песимизмът е излишен: глобализацията, секуларизацията, новите социални развития и миграцията, въпреки трудностите и страданията, които носят със себе си, трябва да бъдат виждани като възможност за евангелизация. Това не означава да бъдат търсени нови стратегии, които да превърнат Евангелието в пазарен продукт, а да бъдат преоткрити начините, чрез които отделните хора да се приближат до Исус.

Посланието гледа на семейството като на естественото място за евангелизация и потвърждава отново, че то трябва да бъде подкрепяно от Църквата, политиците и обществото. За семейството от изключителна важност е специфичната любов на жената, като посланието припомня и болезнената ситуация на разведените и повторни оженените хора – посланието потвърждава отново дисциплинарната практика за достъпа до Тайнствата, но също потвърждава, че те по никакъв начин не са били отказани от Господа, както и че Църквата е гостоприемен дом за всички. Посланието също се обръща към посветения живот, изправен пред ултра-земното схващане на съвременния живот, и към енориите като центрове на евангелизацията; то напомня и за важността от постоянна подготовка на свещеници, монаси и монахини и приканва миряните (движенията и новите църковни общности) към евангелизация, като остават в общение с Църквата. Новата евангелизация се обръща доброжелателно към сътрудничеството с други църкви и църковните общности, които са движени от същия дух за прокламиране на Евангелието. Специално внимание е обърнато на младите хора с акцент върху диалога и изслушването им, за да не бъде угасен техният ентусиазъм.

След това посланието говори за диалога, виждан в широка перспектива – диалога с културата, която се нуждае от нов съюз между вярата и разума; диалога с образованието и с науката, която, може да бъде помощник за хумизирането на живота, когато не ограничава човека в материализма; диалога с изкуството; със света на икономиката и труда; с болните и страдащите; с политиката, където е необходимо да бъде даден безкористен и прозрачен принос; диалога с другите религии. По-конкретно Синодът акцентира върху възможностите на междурелигиозния диалог да допринесе за мира, като се отрича фундаментализма и се изключва всякакво насилие срещу вярващите. Посланието припомня възможностите, които предлага Годината на вярата, като се позовава на спомена за Втория ватикански събор и Катехизиса на Католическата църква. Накрая той определя два израза на живата вяра, които са особено нужни на новата евангелизация – съзерцанието, в което тишината позволява по-пълноценното приемане на Словото Божие, и служението на бедните, в името на разпознаването на Исус.

В последната си част, Посланието се обръща към Църквата в различни региони по света и изказва думи на насърчение към прокламирането на Евангелието във всеки от тях: посланието пожелава на Източните църкви да имат възможност да практикуват вярата в условия на мир и религиозна свобода; на Африканските църкви - да развият новата евангелизацията в среща с древните и нови култури и призовава правителствата в региона да прекратят конфликтите и насилието. Посланието се обръща към християните от Северна Америка, които живеят в култура, чийто особености понякога са доста далечни от Евангелието, да обърнат внимание на обръщането към вярата, за да могат да приветстват имигрантите и бежанците. Латинска Америка е приканена към постоянна мисионерска дейност, за да се изправи пред днешните предизвикателства като бедността, насилието, в новите условя на религиозен плурализъм. Църквата в Азия, която често е преследвана и поставяна на границата на обществата, макар и да представлява малцинство, е насърчена и призована да прояви твърдост във вярата. Европа, белязана от агресивен секуларизъм и наранена от минали политически режими, все пак е създала хуманистична култура, която акцентира върху достойнството на човека и неговият принос към общото благо, поради което днешните трудности трябва да бъдат разбирани като предизвикателство и не трябва да обезкуражават християните в Европа. Океания е призована още веднъж да се включи в проповедта на Евангелието. Накрая, посланието завършва с молитва към Дева Мария, звездата на новата евангелизация.”

Източник: Vatican Information Service