На 21 октомври на площад „Св. Петър” осемдесет хиляди души взеха участие в папската меса по канонизацията на седемте нови светци – Жак Бертьо, френски мъченик и свещеник от Обществото на Исус (1838-1896); Педро Калунгсод, филипински катехист и мъченик (1654 - 1672); Джовани Батиста Пиамарта, италиански свещеник и основател на Конгрегацията на Светото семейство от Назарет (1841 - 1913); Мария дел Кармен (с рождено име Мария Салес и Барангерас), испанка, основателка на монашески орден (1848 - 1911); Мариан Коуп – германо-американска монахиня от ордена на сестрите на Св. Франциск в Сиракуза, САЩ (1838 - 1918); Катери Текакуита, американска мирянка (1656 - 1680) и Анна Шефер, германска мирянка (1882 - 1925).

В проповедта си в края на месата Светият отец обърна внимание на „щастливото съвпадение” между настоящото заседание на Синода на епископите за нова евангелизация и Неделята на световната мисия, отбелязвана на този ден, и откъсът от Евангелието, неделното четиво, в който се показва „как да бъдем евангелизатори, призвани да свидетелстваме и разпространяваме християнското послание, което се основава на Христос и следва Неговия начин на живот. Това е валидно както за мисиите сред езичниците, така и за новата евангелизация на места с древни християнски корени.

„Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина”, каза папата и добави: „Тези думи дават екзистенциален отпечатък върху живота на седемте блажени мъже и жени, които тази сутрин църквата тържествено вписва в славния лик на светиите… Те са синове и дъщери на Църквата, избрали живот на служение и на следване на Господа. Светостта израства винаги от извора на тайната на изкуплението… Днешната канонизация е красноречиво потвърждение на тази тайнствена спасителна истина”.

След това Светият отец се спря на живота и примера на всеки един от новите светци, като започна с Жак Бертьо. Роден във Франция през 1838 г., той е бил „неуморен пастор на остров Мадагаскар, където е водил битка с несправедливостта и е носил облекчение на бедните и болните… От молитвата и любовта си към пресветото сърце Исусово, той извлича човешката и свещеническа сила, необходима за да приеме мъченическата смърт през 1896 г. … Нека животът на този проповедник да бъде пример за подражание на всички свещеници! Нека неговият пример помогне на мнозина християни днес, преследвани заради своята вяра! В настоящата Година на вярата, нека неговото посредничество принесе плод на Мадагаскар и на цяла Африка”.

Педро Калунгсод е роден около 1654 г. в Региона Висая във Филипините. През 1668 г. той и други млади катехисти придружават отец Диего Лиус де сан Виторес на Марианските острови, където отиват да проповядват Евангелието на местния народ. „Животът там бил тежък, а мисионерите се сблъскали с преследване, завист и клевети”, обясни папата, „Педро, воден от дълбоката си вяра и милосърдие, продължил катехизаторската си дейност сред младите последователи, свидетелствайки за Христос чрез чистия си живот и верността си към Евангелието. Най-голямото му желание било да печели души за Христа, което му дава сили и решителност да приеме мъченическа смърт. … Нека примерът и смелото свидетелство на Педро Калунгсод да бъде вдъхновение за народа на Филипините”.

Италианският свещеник Джовани Батиста Пиамарта „е бил голям апостол на милосърдието и на младите хора. Той прави много за утвърждаването на културното и социално присъствие на Католицизма в модерния свят… Вдъхновен от силната си вяра в Божието провидение и от дълбок дух на жертвоготовност, когато е претоварен с работа, той увеличава срещите си с Господа, … за да получи духовна твърдост и да се завърне към работата си, за да печели сърцата на младежите”.

Образователната дейност на испанската монахиня Мария дел Кармен Салес и Барангерас, която тя „поверява на Непорочната Дева Мария, продължава да принася изобилни плодове сред младите хора, включително и чрез нейните дъщери, които също отдават себе си на Господа”, отбеляза Светият отец.

Мариан Коуп „с желание приема призванието да се грижи за прокажените в Хавай, след като много други се отказват… Във време, когато много малко е можело да бъде направено за страдащите от тази ужасна болест, Мариан Коуп демонстрира своята любов, смелост и ентусиазъм”.

„Катери Текакуита е родена в днешния щат Ню Йорк през 1656 г. от баща от племето Мохаки и майка християнка от племето Алонкин… Кръстена на двадесетгодишна възраст, за да избегне преследванията, тя избягва в мисията на Св. Франциск Ксавиер близо до Монреал. Там тя продължава да работи и остава вярна на традициите на своя народ, макар и да не споделя техните религиозни убеждения, до смъртта си на двадесет и четири годишна възраст… Впечатлява действието на благодатта в живота на Катери, която макар и лишена от външна подкрепа остава вярна на своето призвание, толкова рядко срещано в нейната култура. В нейния живот вярата и културата взаимно се обогатяват. Нека нейният пример ни помага да живеем там, където сме и да обичаме Исус без да се отричаме от това, което сме. Св. Катери, Покровителка на Канада и първата светица от местното население на Америка, на теб ние поверяваме обновяването на вярата сред най-старото население в Северна Америка. Господ да благослови тези народи”

Младата германка Анна Шефер от Минделщетен става жертва на сериозен инцидент, след който тя остава с нелечими изгаряния по краката, което я приковава на легло до края на живота й. „Това болнично легло става нейната монашеска килия,  а страданието си тя превръща в мисионерско призвание”, отбеляза Бенедикт ХVІ. „Нека нейната подкрепа да даде нови сили на християнското хоспис движение”.

Тези нови светци се различават по произход, език, националност и социални възможности, но те са обединени в себе си и с народа Божий в спасителната тайна на Изкупителя Христос. … Нека техният живот, отдаден на Христовата любов, днес да говори пред цялата Църква, нека тяхното посредничество да я укрепва и да подпомага нейната мисия да прогласява Евангелието пред целия свят”, завърши Светият отец.

 ]

Източник: Vatican Information Service