Св. Престол тази седмица взе участие в дебатите на 67-та Общо събрание на Организацията на обединените нации, посветени на върховенството на закона, припомняйки, че без наличие на обективни критерии, върху които да се основава законодателната активност, утвърждаването на върховенството на закона ще бъде сведено до просто „налагане на правила”.

Това беше посланието, което отправи Архиепископ Доминик Мамберти, секретар за отношенията с държавите във Ватиканския държавен секретариат, който взе участие в дебатите като ръководител на делегацията на Св. Престол за сесията на ООН.

„Където отсъстват обективни критерии, върху които да се основава законодателната дейност, утвърждаването на върховенството на закона се свежда до безплодна тавтология, до просто „налагане на правила”, каза архиепископът, позовавайки се речта на папа Бенедикт ХVІ пред Бундестага през септември 2011 г. „Тогава новите закони, макар и създадени в системи, които могат да бъдат описани като демократични, лесно могат да се превърнат в своеволно налагане на волята на малцинството.

За да се избегнат такива опасни отклонения, върховенството на закона трябва да се основа на задълбоченото и единно разбиране за човека, което взима под внимание цялата сложност и разнообразие в отношенията на хората един към друг, изграждането на сигурност и стабилност на юридическите отношения, изработени от различните общности, посредством разнообразно и хармонично съчетание на правила и институции”, добави той.

Архиепископът продължи, като обърна внимание на философското „размишление, при което питаме сами себе си за смисъла на съществуването на човека и на вселената, и кое е това, върху което може да се изгради истинна и солидна основа на върховенството на закона, доколкото ние сме способни да разберем съществуването на човешката личност, която заема предно място пред всички останали социални теории и конструкти и която индивидът и общностите трябва да уважават и да не се опитват да манипулират по собствена воля.

Човекът, допълни той, не е източник на свободата сам по себе си. Човек не създава сам себе си. Той се състои от интелект и воля, но той е и природа, и неговата воля е правилно насочена, ако той уважава своята природа, вслушва се и приема себе си за това, което той е – човек, който не е създал себе си. Само по този начин може да бъде постигната същинската човешка свобода, и само тогава можем да говорим за истинско върховенство на закона”.

Източник: www.zenit.org