На 22 септември сутринта Бенедикт ХVІ прие в Кастел Гандолфо участниците в срещата на Христиандемократическия интернационал, чийто президент е италианският политик Пиер Фердинандо Казини.

В приветствието си папата отбеляза: „Ангажираността на християните с обществото не трябва да намалява, тя трябва да се увеличава; необходимо е тя да бъде заявена все по-открито, като се има предвид постоянството, а в някои случаи – дори задълбочаването на проблемите, пред които сме изправени.”

Като част от тези проблеми папата посочи икономическата криза, чиято „сложност и  многопосочно влияние изисква нашата загриженост. Днес, изправени пред тази ситуация, християните са призвани да работят и да се изразяват с пророчески дух, т. е. с дух, който може да види в тези промени вътрешното и мистично присъствие на Бог в историята – и така да подкрепи техните нови отговорности като ги надари с реализъм, вяра и надежда.

Вашата политическа и институционална ангажираност не трябва да бъде ограничена до изискванията на пазарната логика. Нейна централна и неотменима цел трябва да бъде търсенето на общото благо и насърчаването и защитата на неотменимото достойнство на човешката личност. Учението на Втория ватикански събор, според което „порядъкът на нещата трябва да бъде подчинен на порядъка на хората, а не обратното”, днес е още по-валидно, отколкото тогава. Този човешки порядък „се основава на истината, гради се върху справедливостта, и е озарен от любовта”, този порядък не може да бъде разпознат без постоянното придържане към Словото Божие и Учението на църквата.

Областите, в които този порядък следва да бъде разпознат и налаган са тези, които имат отношение към най-жизнените и деликатни интереси на хората, към мястото, където се правят фундаменталните избори за смисъла на живота и търсенето на щастието. Тези области са неделими една от друга, те са дълбоко вътрешно обвързани, те са обединени от приемственост, която се основава на уважението към трансцедентното достойнство на човешкото същество и върху факта, че хората са създадени по образа на Създателя и са крайната цел на всяка автентична човешка справедливост.

Уважението към живота във всичките му фази от зачатието до естествения му край, от което следва отхвърлянето на абортите, евтаназията и всяка форма на евгениката, всъщност има отношение към уважението към брака като неделим съюз между мъжа и жената, който, от своя страна, се явява основа на семейната общност. … По този начин семейството, основната клетка на обществото, е коренът, който дава живот не само на отделното човешко същество, но и основите на самото социалното съществуване.

Същинският прогрес на човешкото общество не може да пренебрегне политиките, насочени към защитата и насърчаването на  брака, и на общността, която произхожда от тях. Държавите от международната общност е необходимо не само да утвърждават тези политики, но и да се опипат да преодолеят тенденцията към задълбочаваща се изолация на личността, което е извор на страдание и корозия както на индивида, така и на обществото.

Както е вярно, че защитата и насърчаването на човешкото достойнство „са ни поверени от Създателя, и мъжете и жените от всички исторически епохи са задължени да се придържат към това уважение”, също толкова вярна е, че тази отговорност е още по-тежка за тези, които заемат отговорни постове в обществото. И те, особено ако са водени от християнската вяра, трябва да могат да „осигурят на идните поколения  основания за живот и надежда”.

Източник: Vatican Information Service