На 29 юни 2012 г., на празника на Св. св. апостоли Петър и Павел, Бенедикт ХVІ отслужи Литургия във Ватиканската базилика в съслужение с новите епархийни епископи, на които връчи палиум. Спазвайки традицията, на церемонията присъстваше и делегация на Вселенската патриаршия в Константинопол.

След изчитането на Евангелието, папата произнесе своята проповед, основните акценти в която бяха следните:

„Християнското предание винаги е приемало св. Петър и св. Павел за неделими – и наистина заедно те въплъщават Христовото евангелие. …  Колкото и различни да са били те в чисто човешко отношение и независимо от конфликтите, възниквали в техните отношения, Петър и Павел са пример за ново братство, живяно според Евангелието, за автентично братство, станало възможно благодарение на благодатта на Христовото Евангелие, което е творило вътре в тях. Човек може да постигне това ново братство само ако следва Исус – това е първото и фундаментално послание на днешния празник, а израз на това послание е търсенето на пълното общение, толкова силно желано от Вселенския патриарх и от Епископа на Рим, както и от всички християни.

В откъса от Евангелието на Матей, което току-що чухме, Петър изповядва вярата си в Исус, като Го признава за Месия и за Син на живия Бог. Той прави това от името и на другите апостоли. В отговор, Господ му разкрива мисията, която ще му повери – да бъде „камъкът”, видимата основа, върху която ще съгради духовната сграда на Църквата. Но в какъв смисъл Петър е камъкът? Как той ще упражнява своите права, които очевидно не получава заради самия себе си? Евангелист Матей ни разказва на първо място, че изповедта на вярата в Божествената идентичност, която Симон прави от името на дванадесетте, не му е открита „от плът и кръв”, т. е. чрез неговите човешки качества, а чрез откровение от Бог Отец. Обратно, веднага след това, когато Исус предсказва своите страсти, смърт и възкресение, Симон Петър реагира от собствените си плът и кръв: „той захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.” А Исус от своя страна му отговори „Махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън!” Ученикът, който, благодарение на дара Божий, се е превърнал в камък, сега разкрива себе си чрез своите човешки слабости – камък до пътя, камък, в който човек може да се препъне.
 

Тук е налице напрежението, което съществува между дарбата, дошла от Господ, и човешките качества – в тази сцена между Исус и Симон Петър виждаме предсказана драмата на историята на папството, която се характеризира от съвместното съществуване на тези два съставни елемента – от една страна, благодарение на светлината и силата, които идват свише, папството стои в основата на Църквата по време на нейното земно историческо пътуване; а от друга страна – през вековете видима е и човешката слабост, която може да бъде трансформирана само чрез откритост към Божието действие.

В днешното Евангелие ни се разкрива и могъщото обещание, дадено от Исус: „портите адови”, т. е. силите на злото, няма да й надделеят Петър трябва да бъде защитаван от „портите адови”, от деструктивните сили на злото. Иеремия приема обещанието, което  преобразява неговата личност и му възлага пророческото служение; Петър приема обещанието, което се отнася за бъдещето на Църквата, за новата общност, основана от Исус Христос, и това обещание се простира из цялата история, много отвъд личното съществуване на самия Петър.

Нека се обърнем и към символа на ключовете, за които също се говори в днешното евангелие… Ключът дава власт над дома Давидов. В Евангелието са цитирани и други думи на Исус, с който Той се обръща към книжниците и фарисеите, които Господ порицава, защото са закрили небесните двери за хората. Тези думи ни помагат да разберем и обещанието, дадено на Петър – доколкото той е верният изпълнител на Христовото послание, нему принадлежат и Небесните двери, и правото да съди кого да допусне и кого да не приеме. Това изяснява и значението на двата образа – на ключовете и на правото за свързване и развързване – те имат близко значение и взаимно се подсилват. Паралелът „на земята … и на небесата” гарантира, че решенията на Петър, взимани докато той упражнява тази църковна функция, са валидни пред очите на Бог”.

Властта за свързване и развързване се състои в правото за опрощаване на греховете. В тази благодат, която разпръсква силите на хаоса и злото, се намира сърцевината на църковното тайнство и служение. Църквата не е общност от съвършени, тя е общност на грешници, които трябва да признаят необходимостта от Божията любов, да признаят необходимостта да бъдат пречистени от Кръста Христов. Думите на Исус за властта на Петър и на Апостолите ни разкриват, че Божието могъщество е любовта, любовта, която извира от Голгота.

Иконографската традиция изобразява Св. Павел с меч, и ние знаем, че това е било оръжието, с което той е бил убит. Но когато четем посланията на Апостола на езичниците, ние разбираме, че образът на меча се отнася и към цялата негова мисия на евангелизация. … Със сигурност тази мисия не може да бъде сравнена с битката на един военен командир, тъй като това е мисията на вестител на Словото Божие, вярно на Христос и на Неговата Църква, на която той се е отдал напълно. И затова Господ му дарява короната на славата, и го превръща, заедно с Петър, в един от стълбовете на духовната сграда на Църквата.

Скъпи архиереи, палиумът, който ви връчих, трябва винаги да ви напомня, че сте били въздигнати и съществувате заради великата тайна на общението, което е самата Църквата, която е духовната сграда, изградена върху Христос, чието земно и историческо измерение е основано на камъкът Петър. Вдъхновени от убеждение ние знаем, че всички ние сме съработници на истината, която както знаем е една и „симфонична” и която изисква от всеки един от нас и от нашите общности постоянно да бъдем верни на обръщането си към единия Бог в благодатта на Единия Дух.”

Източник: Vatican Information Service

Снимки: Centro Aletti - Roma