Петдесетият Международен евхаристиен конгрес в Дъблин беше закрит на 17 юни, неделя, с Меса, която беше отслужена на стадион Кроук парк в Дъблин, Ирландия. В литургията взеха участие и 177 ветерани от първия Международния евхаристиен конгрес, проведен в Дъблин през 1932 г., като бяха показани и документални кадри от това събитие.

Месата беше отслужена от кардинал Марк Уйлет, официален представител на папа Бенедикт ХVІ, в съслужение с кардинал Шен Брейди на Армаг, Ирландия; кардинал Кийт О’Брайън на Сейнт Ендрюс и Единбург, Шотландия; Архиепископ Хосе Палма от Себу, Филипините и Архиепископ Пиеро Марини, президент на Папския съвет за евхаристийните конгреси.

В проповедта си Кардинал Уйлет благодари за благодатта, която се изля през тази година над Международния Евхаристиен конгрес. „Дълбоко благодарни сме на Бог”, отбеляза папският легат, „за светлината от Неговото слово и за дара на Светата Евхаристия, които укрепиха нашето общение с Христа и един с друг.”

Позовавайки се на думите на Свети Павел към Коринтяни, той призова „да се радваме и да бъдем спокойни”. Това спокойствие, продължи той, се основана на реалността, че „Възкръсналият Господ е нашият дом и наша сигурност. Наистина, ние изживяваме и границите, и грешките на Църквата, но Господ ни укрепва, лекува нашите рани и подсилва нашата любов. Нека се радваме в Него и бъдем спокойни”.

„След тази седмица на Евхаристиен размисъл, честване и богослужения”, продължи той, „ние имаме по-ясно съзнание за Божия призив за общение с Него и един с друг”.

Папа Бенедикт ХVІ обяви, че следващият Конгрес ще бъде във Филипините

След месата беше излъчено предварително подготвено видеообръщение на папа Бенедикт ХVІ, който поздрави участниците в Евхаристийния конгрес. „Евхаристията” отбеляза той, „е богослужение на цялата Църквата, но тя изисква и пълно отдаване на всеки християнин на църковната мисия; тя съдържа призив да бъдем свят Божи народ, но и да следваме пътя на индивидуалната святост; тя трябва да бъде чествана с радост и простота, но и колкото е възможно по-почтително и уважително; тя ни приканва да изкупим греховете си, но и да простим на нашите братя и сестри; тя ни единява в Духа, но тя ни заповядва в името на този Дух да носим добрата вест за спасението на другите”.

Папата отбеляза също така, че настоящият Конгрес е съвпаднал с 50-та годишнина от Втория ватикански събор. „Въз основа на дълбоката оценка за източниците на литургията, Съборът насърчи пълноценното и по-активно участие на вярващите в Евхаристийната жертва”, каза той.

„От днешна перспектива и от гледна точка на опита на универсалната Църква през този период, може да се каже, че изразеното от Отците на Събора желание за постигане на литургично обновление е постигнало голям успех, но също толкова ясно е, че през този период е имало и много неразбирателства и нередности”.

В края на обръщението си, папата обяви, че следващият Петдесет и първи Международен евхаристиен конгрес ще се проведе през 2016 г. в град Себу, Филипините. Съобщението беше посрещнато с възторжени възгласи и аплодисменти от хилядите присъстващи представители на страната домакин на бъдещия конгрес, които развяха националните знамена на страната си.

„Изпращам най-топлите си поздрави на народа на Филипините и ги уверявам в духовната ми близост с тях в периода на подготовка за това църковно събрание. Уверен съм, че то ще донесе трайно духовно обновление не само на тях, но и на всички участници от цялото земно кълбо.”, каза той. Папата завърши обръщението си, изпращайки своя апостолически благослов на всички участници.

След папското послание, Архиепископът на Дъблин Диармуид Мартин, припомни основните събития през изминалите дни. Той завърши изказването, отправяйки молба към участниците да носят със себе си това, което са получили по време на Конгреса, и да го ползват за подготовката си за Годината на вярата, която ще бъде открита през октомври от папа Бенедикт ХVІ. „Можем да ползваме неговите думи за тази година като напътствие за нас”.

„Искаме тази година да увеличи у всеки вярващ желанието да изповядва вярата в пълнота и с обновена убеденост, увереност и надежда…; да накара вярващите да честват своята вяра в литургията, особено в Евхаристията…; да направи още по-истински изпълненият със свидетелство живот на вярващите; да даде възможност да бъде преоткрито съдържанието на вярата, която изповядваме, честваме, живеем и молим.”

Източник: www.zenit.org