Скъпи братя и сестри от Рим и целия свят!

«Surrexit Christus, spes mea» – «Христос, моята надежда, възкръсна».

Да достигне до всички вас радостния възглас на Църквата с думите, които античен химн приписва на Мария Магдалена, първа срещнала Възкръсналия Исус в утрото на Пасха. Тя изтичала при апостолите и със затаен дъх им казала „че видяла Господ!” (Иоан 20,18). Ние също, които преминахме през пустинята на поста и през дните на Страстите Христови, днес оставяме място на победния вик: „Възкръсна! Наистина Възкръсна!”.
 

Всеки християнин преживява отново случилото се на Мария Магдалена. Една среща, която променя живота - срещата с Уникалния човек, Който ни кара да усетим цялото благо и истина на Бог, Който ни освобождава от злото, не по един повърхностен и моментен начин, а ни освобождава радикално, изцелява ни от всичко и ни възвръща достойнството. Ето защо Мария Магдалена нарича Исус „моята надежда”, защото Той й помага да се роди отново, Той й дава ново бъдеще и по-добро съществуване, освободена от злото. „Христос, моята надежда”, означава, че всяко мое желание за добро намира в Него една реална възможност: с Него мога да се надявам, че моят живот е добър и пълен, вечен, защото Самият Бог се е доближил дотолкова, че да влезне в нашата човечност.
 

Мария Магдалена, обаче, както и останалите апостоли, е трябвало да види Исус отхвърлен от водачите на народа, арестуван, бичуван, осъден на смърт и разпънат на кръст. Сигурно е било непоносимо да се види самата Благост подложена на човешката жестокост, Истината осмяна от лъжата, Милосърдието заклето от мъстта. Със смъртта на Исус сякаш е замряла и надеждата на всички, които са се уповавали на Него. Но вярата е останала несъкрушена най-вече в сърцето на Дева Мария, Майката Исусова. Пламъчето на вярата е останало живо да гори дори и в тъмата на нощта. Надеждата в този свят не може да не прави сметка за жестокостта на злото. Стената на смъртта не е единствената й пречка, повече са острите стрели на завистта и гордостта, на лъжата и на насилието. Исус е преминал през тази смъртна хватка, за да ни отвори пътя към Царството на живота. Имало е един момент, в който Исус е изглеждал победен, тъмата е превзела земята и тишината на Бог е била тотална, надеждата е била като празно дума.
 

И ето в утрото на деня след съботата, гробът бил намерен празен. После Исус се е явил на Магдалена, на другите жени, на апостолите. Вярата се е възродила по-жива и по-силна от всякога, направо непобедима, защото е станала плод от един решителен житейски опит: „Смърт и живот се срещнали в решаващ двубой. Господарят на живота бил умрял, но сега е жив и триумфиращ”. Следите от възкресението доказват победата на живота над смъртта, на любовта  над омразата, на милосърдието над мъстта: „Гробът на живия Христос, славата на Възкръсналия Христос, ангелите Неговите свидетели, савана и дрехите Му”.
 

Скъпи, братя и сестри! Ако Исус е възкръснал, тогава, то единствено тогава се е случило нещо наистина ново, нещо което променя състоянието на човека и на света. Тогава само, Той, Исус е някой на Когото можем изцяло да се доверим, а не само да приемаме Неговото послание, а именно на Него, защото Възкръсналия не принадлежи на миналото, присъства - днес - жив. Христос е  надежда и утеха по особен начин за християнските общности, които са подложени на изпитание заради вярата, на дискриминация и преследване. Присъства като сила на надеждата чрез Своята Църква, близо до всяка житейска ситуация на страдание и несправедливост.

Възкръсналия Христос да даде надежда в Близкия Изток, така че всички етнически, културни и религиозни прослойки на този регион да си сътрудничат за общото благо и за опазването на човешките права. В Сирия по-особено, да спре проливането на кръв и възможно най-скоро да бъде приет пътя на уважението, диалога и помирението, както настоява и международната общност. Многобройните бежанци, идващи от тази страна и нуждаещи се от хуманитарна помощ, да намерят съдействието и солидарността, които биха могли да облекчат болезнените им страдания. Пасхалната победа да окуражи иракския народ да не жали сили и да продължи по пътя на стабилността и развитието. В Светите земи, израелци и палестинци да подновят с кураж мирния процес.

Господ, победител над злото и смъртта, да подкрепи християнските общности на Африканския континент, да им даде надежда да посрещат трудностите, да ги претвори в деятели на мира и съзидатели на развитието в обществото, в което живеят.

Възкръсналият Исус да подпомогне страдащото население в района на Африканския рог и да помогне за помирение, да помогне района на Големите езера, Судан и Южен Судан, като даде на съответните жители силата на прошката. На Мали, преминаваща през един деликатен политически момент, Христос Възкръсналият да дари мир и стабилност. На Нигерия, която напоследък се превърна сцена на кръвопролитни терористични атаки, пасхалната радост да влее нужната енергия за възстановяването и изграждането на мирно и толерантно към своите граждани и религиозната свобода общество.

Честито Възкресение на всички!

Снимка: rte.ie