Католическа Църква

В ХРИСТА ЩЕ БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕНО ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО

В неделя, 1 април 2012 г., Бенедикт ХVІ постави началото на служенията на Страстната седмица, като отслужи Меса за Връбница на площад „Св. Петър” пред 60 000 вярващи.

 

Папата пристигна с папамобил пред олтара, поставен под обелиска на площад „Св. Петър”, украсен с клони, цветя и тринадесет маслинови дръвчета от италианския регион Пулия.

 

В проповедта си Светият отец отбеляза: „Връбница е великият вход, който ни въвежда в Страстната седмица, в седмицата, през която Господ Исус е извървял Своя път към кулминационния момент в своето земно съществуване. Той влиза в Йерусалим, за да изпълни предреченото в Писанието и да бъде прикован за дървото на Кръста, Тронът, от който Той вечно ще управлява, привличайки към Себе си хората от всички епохи и въздавайки на всички дарът на изкуплението.”

 

Папата се спря и на събитията, свързани с влизането на Исус в Йерусалим – изцелението на слепия Вартимей и радостта на тълпата, която викала „осана, благословен Идещият в име Господне!” „Този тържествуващ вик, за който разказват всички евангелисти, е зов за благослов, ликуващ химн, който изразява всеобщото убеждение, че в Исус Бог е посетил Своя народ и че очакваният Месия вече е дошъл. У всички тях нараства очакването за делото, което Христос ще извърши, когато влезе в града.”

 

Светият отец продължи: „какво е обаче съдържанието, вътрешният отзвук от този тържествуващ вик? Отговорът е ясен от цялото Писание, което ни припомня, че Месията изпълнява обещанието за Божият благословия, обещанието, дадено от Бог на Авраам, отеца на всички вярващи: „Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти …  и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена”. …Това означава, че Този, Който тълпата приветства като Благословеният е и Този, в Когото цялото човечеството ще бъде благословено. По този начин цялото човечество се обединява в Исус и приема наметалото на Божия благослов, който прониква, подкрепя, изкупва и осветява всички неща.”

 

Това означава, че най-важното послание на днешния празник  е, че той е „покана към цялото човечество, към народите по света, към различни култури и цивилизации, да възприемат правилния поглед. Погледът, който вярващия възприема от Христос е благословения поглед: поглед, изпълнен с мъдрост и обич, който е способен да приеме красотата на света и който има съзнание за своята крехкост. През този поглед прозира Божествения поглед към тези, които Той обича и към Творението, създадено от Неговите ръце.

 

„Кой е за нас Исус от Назарет? Каква е нашата представа за Месията, каква е нашата представа за Бог? Това е важният въпрос, от който не можем да избягаме, не само защото по време на тази седмица сме призвани да следваме нашия Цар, Който избра Кръста за своя Трон. Призвани сме да следваме Месията, Който ни е обещал не обикновеното човешко щастие, а щастието на небесата и божествената красота.”

 

Трябва да се запитаме какви са нашите истински очаквания, каза папата, обръщайки се към младите хора, по повод отбелязвания на същия ден Световен ден на младежта. „Нека Връбница да бъде ден за вашето решение, решението да кажете на Господа своето „да” и да Го следвате по целия Му път, решението да превърнете Неговите страсти, смърт и Възкресение, в център на вашия християнски живот. Това решение ни води към истинското щастие, което и припомням в тазгодишното свое послание за Световния ден на младежта, озаглавено „Винаги се радвайте в Бог.”

 

В края на проповедта си Светият отец изрази надеждата си, че през тези дни „изникват най-силно две чувства – първото е възхвалата, следвайки примера на тези, които приветстваха Исус в Йерусалим с тяхното „Осанна!”, второто е благодарността, защото през тази Страстна седмица Бог отново ще ни въздаде най-великият дар, който можем да получим – Той ще ни отдаде Своя живот, Своята кръв и Своята любов. Ние също трябва достойно да приемем един толкова велик дар, а това означава да отдадем самите себе си, нашето време и нашата молитва, за да станем част от общността на Христовата любов, Който страда, загина и възкръсна заради нас”.

 

Бенедикт ХVІ завърши проповедта с цитат от думите на св. Андрей, епископ на Крит: „Трябва да прострем в нозете на Христос себе си, а не наметките или безжизнени клонки, които имат мимолетно значение и само за кратко носят радост за очите. Ние сме се наметнали с Христовата благодат, с Христос …, затова нека се прострем в нозете Му, … нека прострем не палмови клони, а дадем себе си като наградата за Победителя на смъртта.”

 

 

Източник: Vatican Information Service

Снимка: roma.corriere.it