Папата отправи призив за справедливост, мир, свобода и помирение за Куба

„Идвам в Куба като поклонник на милосърдието, за да укрепя във вярата моите братя и сестри и за да подхраня у тях надеждата, родена от присъствието на Божията любов в нашия живот. Нося в сърцето си справедливите искания и законните стремежи на всички кубинци, където и да са те, нося в себе си техните страдания и радости, тревогите и най-благородните им желания, както на младите, така и на възрастните, на децата и на зрелите хора, на болните и на отрудените, на затворниците и на техните семейства, на бедните и нуждаещите се.”

С тези думи папа Бенедикт ХVІ започна своята апостолическа визита в Куба, където пристигна на 26 март следобяд. Папата пристигна на летището в Сантяго де Куба, вторият по големина град в страната, и беше посрещнат от президента Раул Кастро, от Архиепископ Дионисио Гилермо Гарсия Ибанес, президент на Епископската конференция на Куба, и от кардинал Хайме Ортега Аламино, Архиепископ на Хавана.

В своето приветствие Светият отец акцентира върху „незаличимия спомен”, оставен на острова от посещението на блажения Йоан Павел ІІ. „За мнозина, вярващи и невярващи, примерът и учението му се превърнаха във водач в личния им живот и в обществената им активност в служба на благото на нацията. Посещението му на острова беше полъх свеж въздух, който даде нови сили на Църквата на Куба, то събуди и възроди у мнозина съзнанието за важността на вярата и ги вдъхнови да отворят сърцата си за Христос, като същевременно укрепи тяхната надежда и насърчи желанието им да работят без страх за по-добро бъдеще. Един от резултатите от посещението беше поставянето на ново начало на отношенията между Църквата и държавата в Куба, създаването на нова атмосфера на сътрудничество и доверие, макар и да продължава да има много области, в които може да бъде извървян дълъг път, особено по отношение на мястото на религията в публичната сфера и нейното участие в обществения живот.”

Светият отец също така обърна внимание на четиристотната годишнина от намирането на статуята на Дева Мария на милосърдието от Кобре, като отбеляза, че „от самото начало тя присъства както в личния живот на кубинците, така и в големите събития от националната история, особено след независимостта, поради което тя е почитана като истинска майка на кубинския народ”.

Папата продължи обръщението си, като обърна внимание на трудната икономическа ситуация в света, отбелязвайки, че за мнозина тази ситуация е „следствие от дълбоката духовна и морална криза, оставила много хора без ценности и беззащитни пред амбицията и егоизма на определени сили, които нямат отношение към истинското добруване на личностите и семействата. Не можем повече да продължим да вървим в същата културна и морална посока, извела ни до тази болезнена ситуация, от която страдат мнозина. Същинският прогрес изисква етика, фокусирана върху човешката личност, която взима под внимание най-дълбоките човешки желания и най-вече духовното и религиозно измерение в човека. Затова в сърцата и съзнанието на много хора нараства увереността, че възраждането на обществото може да бъде постигнато от мъже и жени с твърди морални убеждения, с дълбоки ценности, които не могат да бъдат манипулирани от съмнителни интереси и които са изпълнени с уважение към неизменната и трасцедентна природа на човешката личност.

„Убеден съм”, каза папата в заключение, „че в този особено важен момент от историята на Куба, страната вече е обърнала поглед към бъдещето, стремейки се да обнови и разшири своите хоризонти. Голяма подкрепа по този път могат да окажат духовните и морални ценности, върху които е изградена същинската морална идентичност на нацията, които са демонстрирани в делото и живота на много от забележителните отци на страната, като блажения Хосе Отало и Валдес, Божия раб Феликс Варела и достойния Хосе Марти. От своя страна Църквата също се е старала да допринесе за култивирането на тези ценности, чрез щедрата си и безкористна пастирска мисия, и чрез готовността си неуморно да работи за доброто в служба на кубинците”.

ЦЪРКВАТА Е МЯСТО, В КОЕТО БОГ СЕ СБЛИЖАВА С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Двеста хиляди души взеха участие в месата, отслужена от Бенедикт ХVІ на Площада Антонио Масие в Сантяго де Куба, с която беше отбелязана четиристотин годишнината от намирането на статуята на Nuestra Senora de la Caridad del Cobre, покровителка на острова. В месата участие взе и президента на Куба Раул Кастро.

Месата беше отслужена под силен дъжд, а Светият отец постави златна роза пред изнесената на площада статуя на Nuestra Senora de la Caridad del Cobre, като по този начин отбеляза Празникът Благовещение.

В проповедта си папата даде висока оценка за „жертвоготовността и всеотдайността”, с която кубинците са се подготвили за отбелязването на юбилея от намирането на статуята. „Дълбоко ме трогна ревността, с която толкова много кубинци са се обърнали към Дева Мария по време на пътуването на статуята до всяко кътче от острова”, подчерта каза той.”

„Това важно събитие за Църквата на Куба има още по-голяма стойност, защото днешния празник се отбелязва и от Вселенската църква – Благовестието към Девата от господа. Въплъщението на Божия Син заема централно място в тайната на християнската вяра, а Дева Мария заема централно място в това събитие.”

Светият отец обясни: „В Дева Мария Божият Син става човек … Апостол Св. Йоан описва това със следните думи: „И Словото стана плът, и живя между нас”. Изразът „стана плът” ни насочва към най-конкретната и сетивна човешка реалност. В Христа Бог влезе в света реално, Той навлезе в нашата история, Той заживя сред нас, и така изпълни най-дълбоките желания на човешкото същество, за да може  светът да се превърне наистина в дом, достоен за човечеството. А когато Бог е оставен настрана светът се превръща в негостоприемно за човека място, тогава е пренебрегнато същинското призвание на творението да бъде място на завета, да бъде място, на което казваме „да” на любовта между Бог и човечеството. Мария беше първа от вярващите, която безрезервно отвърна с „да” на Господ.

Затова, когато размишляваме върху тайната на Въплъщението, не можем да не обърнем своя взор към нея, … виждайки как Бог, влизайки в света, е пожелал да бъде зависим от свободното съгласие на Неговите творения. В мигът, в който Девата дава своя отговор на ангела… вечното Слово на Отца започва своето човешко съществуване във времето. Виждаме началото на земния живот на Сина Божи. Затрогващо е да наблюдаваме как Бог не само уважава човешката свобода, а дори изглежда, че я изисква. Виждаме как началото на земния живот на Сина Божи е белязан от това двойно „да” за спасителния план на Отца – от отговора на Христос и от отговора на Мария. Смирението пред Бог е това, което отваря вратите на света за истината, за спасението. Бог ни е създам като творения на Своята безкрайна любов, така че да се живее в съгласие с Неговата воля означава да се срещнем с истинската си идентичност, с истината за нашето битие, а когато сме отделени от Бог се отчуждаваме от самите себе си и пред нас се разкрива пропаст. Смирението на вярата е същинската свобода, автентичният знак, който ни позволява да бъдем в единение с любовта на Исус и с Неговото желание да се съгласим, заедно с Него, с  волята на Отца. Изкуплението винаги се състои в издигането на човешката воля до пълното общение с Божията воля.

Дева Мария, благодарение на своята уникална роля в тайнството на Христос, се превръща в пример и модел за цялата Църква. Църквата, също както Христовата майка, е призвана да обхване в себе си тайната на Бога, Който живее в нея. Скъпи братя и сестри, познавам вашите усилия, желание и саможертва, с които всеки ден се трудите, за да може, в конкретните условия и в конкретния исторически момент във вашата страна, Църквата да бъде представена достойно като мястото, в което Бог се сближава с човечеството. Мисията на Църквата, Тялото Христово, е да продължи на земята спасителното Божие присъствие, да открие света към нещо по-голямо от самия него, да го открие пред любовта и светлината на Бог. …Подкрепям вашият стремеж да продължите да разпространявате Словото Божие и да показвате на всеки истинското Тяло Христово. Наближава Възкресение,  нека решително следваме Исус без страх или съмнения в Неговия Кръстен път. Нека с търпение и вяра да приемем упреците или несгодите, убедени, че със Своето Възкресение Той е разрушил тъмните сили на злото и е донесъл зората на един нов свят, светът на Бог, на светлината, на истината и щастието. Господ няма да се поколебае и ще благослови обилно нашите благородни желания.

Тайната на въплъщението, в която Бог снизхожда към нас, ни насочва и към несравнимото достойнство на всяко човешко същество. В своя план на любовта, още от  началото на творението, Бог е поверил на семейството, основана на съпружеския живот, най-възвишената мисия да бъде фундаментална клетка на обществото и на истинската домашна църква. Водени от тази увереност, вие, скъпи съпрузи и съпруги, сте призвани да бъдете, особено за вашите деца, същинския и видим знак за Христовата любов и за Църквата. Куба се нуждае от свидетелството на вашата вярност, от вашето единство, от вашата способност да подкрепяте човешкия живот, особено този на най-слабите и на най-нуждаещите се.

Папата завърши проповедта си със следните думи: „Застанали пред погледа на Светата Дева на милосърдието от Кобре ви призовавам да вдъхнете нов живот на своята вяра, за да имате живот в Христа и за Христа, и въоръжени с мир, опрощение и разбиране, да се стремите към изграждането на едно ново и отворено общество, на по-добро общество, което е по-достойно за човечеството, и което отразява по-добре Божията доброта.”

Източник: Vatican Information Service
Снимка:  alocubano.wordpress.com