На 23 март 2012 г. в 16.30 ч. местно време Бенедикт ХVІ кацна на международното летище в мексиканския град Леон, където беше посрещнат от президента на страната Фелипе Калдерон Инохоса и от Архиепископът на Леон Хосе Гвадалупе Мартин Рабаго. На церемонията присъстваха и представители на светските власти и на дипломатическия корпус, мексикански прелати и хиляди вярващи.

Папата беше посрещнат с артилерийски салюти, а след издигането на националните флагове и изпълнението на националните химни на Ватикана и Мексико, както и след приветствието на президента Калдерон Инохоса, Св. отец произнесе първите си думи на мексиканска земя, в които отбеляза:

„Много съм щастлив, че съм тук, и благодаря на Бог за възможността да осъществя това мое желание, което пазя в сърцето си от дълго време; благодаря и за възможността да укрепя вярата на Божия народ на тази велика нация на собствената му земя. Добре известна е верността на мексиканския народ към Наследника на Петър, която те винаги засвидетелстват в своите молитви. Благодарен съм и за възможността да произнеса тези думи тук, в този град, приеман за географски център на страната, който искаше да посети и моя достоен предшественик блаженият Йоан Павел ІІ по време на своята апостолическа визита. Макар той да нямаше възможност да посети този град, тогава той отправи своето послание в телеграма от борда на самолета. Щастлив съм, че днес пред вас мога да повторя неговите думи, в които той каза: „Благодаря на вярващите в Ел Байо и Гуанахуато за вашите топли чувства към папата и за вашата вярност към Бог. Нека Бог винаги да бъде с вас”.

„По време на моето кратко посещение, бих искал да приветствам всички мексиканци, както и всички народи на Латинска Америка, представени тук от своите епископи. … През тази година Мексико, както и голяма част от народите на Латинска Америка, честват двеста години от своята независимост.

Тук съм като поклонник на вярата, надеждата и любовта. Желанието ми е да подкрепя вярата на хората в Христос и да ги насърча в техния стремеж да вдъхнат нов живот в своята вяра в Божието слово, като водят последователен християнски живот и отслужват тайнствата. Така те ще имат възможността да споделят вярата си като мисионери със своите братя и сестри и да се превърнат в квас за обществото, и по този начин допринесат за взаимното уважение и мирното съвместно съществуване, което се основава на уважението към достойнството на всеки човек, който е Божие творение, което никой не трябва да забрави или пренебрегва. Израз на това достойнство е и фундаменталното право на религиозна свобода.

Като поклонник на надеждата, се обръщам към вас с думите на св. Павел. „Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.” Упованието в Бог предполага увереност от срещата с Него, от приемането на Неговата благодат – върху това се основава надеждата на вярващия. Съзнавайки това, ние се стремим да променим настоящото положение и структури, които изглеждат незадоволителни и непреодолими …, като в същото време подпомагаме тези, които не разбират смисъла или бъдещето на живота. Да, надеждата може да промени съществуването на всеки мъж и жена. … А когато тя е пуснала дълбок корен сред хората, които я споделят, тя грее като светлина и разпръсква тъмнината, която ни заслепява. Тази страна и целият континент са призвани да изживеят своята надежда в Бог като дълбоко вътрешно убеждение и по този начин го превърнат в същинско упование на сърцето и в практическа отдаденост на взаимното пътуване към изграждането на един по-добър свят.”

ДА ЗАЩИТИМ ДЕЦАТА, ЗА ДА ГЛЕДАТ ТЕ УВЕРЕНО В БЪДЕЩЕТО 
  

На 24 март следобед Св. отец отпътува от Леон към Гуанахуато. След като влезе в града, папата се отправи към Каса дел Конде Рул, където проведе среща с Фелипе  Калдерон Инохоса, президент на Мексико. След това папа Бенедикт ХVІ, придружен от Архиепископа на Леон Хосе Гваделупе Мартин Рабаго, излезе на терасата на сградата, от която те поздравиха децата и вярващите, събрани на Площада на мира.

„Вие заемате специално място в сърцето на Господа”, се обърна папата към децата. „В този миг искам да се обърна към всички деца на Мексико и особено към тези, които носят бремето на страданието, изолацията, и недоимъка, чийто брой в някои региони през последните месеци нарасна, заради сушата там. Благодаря за тази среща с вярата, за радостта и веселието, изразено в песните, които бяха изпълнени. Бог очаква ние винаги да бъдем щастливи. Той ни познава и ни обича. Ако допуснем Христовата любов да промени нашите сърца, ние ще можем да променим света. Това е тайната на истинското щастие.

Мястото, на което се намираме, носи име, което е отражение на желанието, присъстващо в сърцето на всеки един човек – „la paz”, мир. Този дар идва отгоре. „Нека мирът да бъде с вас”, казва възкръсналия Бог. Чуваме тези думи по време на месата, чуваме ги днес на това място, и се надявам всеки един от вас да се превърне във вестител на мира, за който Христос е отдал живота си.”

СИЛИТЕ НА ЧОВЕКА СА НЕДОСТАТЪЧНИ, НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ УПОВАВАМЕ НА БОГ

На 25 март сутринта Бенедикт ХVІ отслужи меса в град Леон, където пристигна с хеликоптер. Той беше поздравен от губернатора на щата Гуанахуато, а след това се качи на папамобила, от който поздрави събраните 500 000 вярващи.

Месата беше отслужена от Св. отец в съслужение с мексиканските кардинали и епископи, президентите на 22 епископски конференции от страните от Латинска Америка и Карибите, и около 3000 свещеници. Службата беше изпълнена от хор от 200 души, а вярващите имаха възможност да я проследят на големи екрани. В своята проповед папата отбеляза:

„Народът на Израил е усещал все по-силен стремеж за сърце, което е чисто, скромно, открито за Бог, особено когато този народ е разбрал за присъствието сред него на злото и греха, като сили които на практика не могат да бъдат премахнати или изличени. Не им е оставяло нищо друго, освен да се доверят на Божият милост и да се надяват, че той ще промени отвътре, чрез сърцето, тази непоносима, мрачна и безнадеждна ситуация.

Всеки един от нас, както и всички народи, трябва да си припомнят това, когато осъзнаят, че човешките сили са недостатъчни за нашето спасение, и когато се обръщаме към същностните измерения на личния и обществен живот. Необходимо е да се уповаваме на Единственият, Който може да ни донесе пълнота, защото Той е източник и същност на живота, Той ни прави съпричастни в това чрез своя Син, Исус Христос.

Днешният евангелски текст ни посочва как този стремеж към пълнотата на живота е бил реализиран в Христос. … Неговата „слава” започва на кръста, благодарение на Неговата изкупителна жертва, и която подобно на житен кълн, попаднал в земята, ще принесе голяма реколта.

В този парк, създаден като мемориал по повод 200-годишнина създаването на мексиканската  нация, ние се молим на Христос да ни дари с чисто сърце, което да бъде обитавано от Него…. Но за да може сърцето да бъде обитавано от Бог, ние трябва да сме открити за Него, за Неговото слово всеки ден, и по примера на Мария да размишляваме върху това Слово. По този начин ние израстваме в близостта си с Него, можем да разберем Неговите очаквания към нас, и така да бъдем укрепени в желанието си да предадем Неговото слово на другите.

Епископите на Латинска Америка и на Карибите разбират необходимостта да утвърдят, обновят и вдъхнат нов живот на Евангелието, което се корени дълбоко в историята на тези земи… Необходимо е да преодолеем умората от вярата и да преоткрием „радостта от това да сме християни, да сме щастливи от познанието на Христа и от принадлежността към Неговата църква. От тази радост извират енергията, необходима за служението на Христа, за преодоляване на човешките страдания, силата, чрез която можем да поставим себе си на Неговото разположение …. Пример за това са светците, отдали себе си напълно на Евангелието, радостни и пълни с ентусиазъм, независимо от цената, дори и тя да е техният живот. Център на техния живот е бил Христос, от Когото те са научили как да обичат до края.”

ИСТИНСКОТО ПОЧИТАНИЕ НА ДЕВА МАРИЯ ВИНАГИ НИ ОТВЕЖДА КЪМ ИСУС

„Произнасяйки молитвата Ангел Господен и припомняйки си Благовещението, нашият духовен взор се обръща и към хълма Тепеяк, към мястото, на което Божията майка, под името „Пресвета Дева Мария, Нашата Дева от Гвадалупа” е била страстно почитана от векове като символ на мира и на безкрайната Божията доброта към света”, каза Св. отец на 25 март преди да произнесе молитвата към Дева Мария.

„Никога не забравяйте”, продължи той, „че същинската почит към Дева Мария винаги ни отвежда към Исус, тя не се състои в някакви изчистени или преходни чувства, … тя извира от истинската вяра, която ни кара да опознаем съвършенството на Божията майка, и да се отдадем на синовна любов към нашата Майка и на подражание на нейните добродетели”. Обичта към нея означава да се открием на словото на Нейния син, а почитта към Девата от Гваделупа означава да живеем в съгласие с думите на пресветия плод от нейната утроба.

Днес, когато толкова много семейства са разделени или са принудени да емигрират, когато толкова много от тях страдат от бедността, корупцията, домашното насилие, трафика на наркотици, кризата не ценностите и нарастващата престъпност, ние се обръщаме към Дева Мария в търсене на утеха, сила и надеждата. Тя е майката на истинския Бог, който ни зове да останем привързани към вярата…, за да можем по този начин да преодолеем злото и да установим по-справедливо общество.

Воден от тези чувства, бих искал да посветя отново тази страна, цяла Латинска Америка и страните от Карибите на милостивия взор на Нашата Дева от Гваделупа. Поверявам техните синове и дъщери на светлината от Звездата на първоначалната, но и на новата евангелизация; със своята майчинска любов Девата е вдъхновявала тяхната християнска история, оказвала е влияние върху техните национални постижения, върху техните общностни и социални инициативи, върху техните семейства, върху тяхното лично благочестие и мисия, които и сега продължават да играят важна роля в техния живот. А във време на изпитания и мъки, тя е била призовавана от мнозина мъченици, които с думите „Да живее Христос и Дева Мария от Гваделупа” са свидетелствали за своята вярност на Евангелието и за своята привързаност към Църквата. Моля се Нейното присъствие  сред тези нации да продължи да служи като постоянен зов за защита и уважение на човешкия живот. Нека тя продължи да насърчава братските чувства, като премахне безплодните актове на отмъщението и всички чувства на омраза, които разделят хората”, завърши папата.
 

Източник: Vatican Information Service
Снимка: US & World