ПОСТЪТ, ВРЕМЕ ДА ПРИЕМЕМ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ НА ХРИСТИЯНИ
На общата аудиенция в сряда сутринта на 22 февруари, Светият отец посвети своето поредно катехистично поучение на Великия пост (който за католиците от Римски обред започва на Пепеляна сряда, 22.02. т.г., а за повечето католици от Източен обред, по-особено във Византийската литургична традиция, в понеделник, 27.02 т.г., след неделята на Прошката - Сирни заговезни) – четиридесетдневния период, през който се подготвяме за Великден, за страстите, смъртта и Възкресението на Нашия Господ Исус Христос.
Бенедикт ХVІ припомни на събраните в зала „Павел VІ” 7500 поклонници, че в ранните дни на Църквата, Постът е бил период, през който катехумените са се подготвяли за пътуването си към вярата и за приемането на християнството, непосредствено преди да приемат кръщението. По-късно всички вярващи били приканвани да се включат в този период на духовно обновление. Следователно, „участието на цялата общност в различните етапи на Поста подчертава едно важно измерение на християнска духовност – фактът, че изкуплението не е привилегия на малцина, а е достъпно за всеки, чрез Божията смърт и възкресение”.
Периодът, който ни подготвя за Великден е време на „metanoia”, период на обновление и покаяние, период, който очертава нашия човешки живот и историята ни като процес на обновление, който започва днес, за да постигнем среща с Господа в края на дните.
Църквата нарича този период „Quadragesima”, период от четиридесет дни, за който има множество препратки в Св. Писание. По същество, „четиридесет е символично число, чрез което в Стария и Новия завет са представени много важни моменти от историята и опита във вярата на Божия народ. Това число символизира време на очакване, пречистване, завръщане в Господа, съзнанието, че Бог е верен на Своите обещания; период, през който трябва да направим нашия избор, да поемем своите отговорности, без да се бавим. Това е време, през което сме призвани да вземем своите зрели решения.”
Ной преживява четиридесет дни в ковчега по време на потопа, после изчаква още четиридесет дни, преди да може да се завърне на твърдата земя. Мойсей прекарва четиридесет дни в планината Синай, през които получава скрижалите със Заповедите. Еврейски народ живее четиридесет години в пустинята, преди да изживее четиридесет мирни години под властта на Съдиите. Жителите на Ниневия се покайват в продължение на четиридесет дни, за да им бъдат опростени греховете. Четиридесет години продължава и управлението на Саул, Давид и Соломон, първите управници на Израел. В Новия завет е описана четиридесетдневната молитва на Исус в пустинята, преди той да започне своята публична мисия, а след Възкресението Му минават четиридесет дни в наставление на Неговите ученици преди да се възнесе на небето.
Целта на богослужението през поста, обясни папата, „е да улесни нашето пътуване към духовното обновление в светлината на този библейски опит. Преди всичко, целта му е чрез Словото Божие да се преодолеят изкушенията. ... Исус отива в пустинята, за да постигне единство с Отца. Това е вечната страна в земния живот на Христос. Той винаги търси възможност за усамотение, за да се моли на Отца и да се смирява пред близкото общение с Него, преди да се завърне сред хората. Но в „пустинята” … Исус става обект на изкушенията и измамите на злия, който му предлага месиански път, път, далеч от Божествения план, свързан с власт, успех и господство, а не с любовта и пълното отдаване на Себе си на Кръста”.
Бенедикт ХVІ продължи своето поучение, като обясни, че самата Църква е поклонница в пустинята, в историческия свят. Тази пустиня е създадена от „сухотата и бедността на думите, от живота и ценностите в света на секуларизма и културата на материализма, които насочват хората към светски хоризонти и ги отделят от всяко познание за трансцедентното. В такава атмосфера небето над нас изглежда тъмно, защото е покрито от облаците на егоизма, неразбирането и измамата. Въпреки това, дори за Църквата днес, пустинята може да бъде превърната в благодат, защото ние притежаваме увереността, че дори от най-твърдата скала Бог може да извлече живителната вода, водата, която утолява жаждата и възстановява силите.”
По време на поста, отбеляза в заключение Светият отец, нека да посрещнем трудностите, мъките и страданията със смелост, с търпения и вяра, със съзнанието, че Господ ще накара от тъмнината да се покаже новият ден. А ако ние сме верни на Исус, ако Го следваме по Неговия Кръстен път, отново ще придобием словото на Бог, словото на светлината, истината и радостта.
Източник: Vatican Information Service
Снимка: UFFICIO DELLE CELEBRAZIONI LITURGICHE DEL SOMMO PONTEFICE