Католическа Църква

НОВИТЕ КАРДИНАЛИ ТРЯБВА ДА ОБИЧАТ БОГ, ЦЪРКВАТА И БЛИЖНИЯ

На 18 февруари сутринта в базиликата Св. Петър папа Бенедикт ХVІ отслужи четвъртата консистория от своя понтификат, по време на която той въздигна нови 22 кардинали. След молитвата и изчитането на откъса от Евангелието, Светият отец произнесе проповед, от която публикуваме по-важните акценти.

 

Tu es Petrus, et super hanc petram aedificabo Ecclesiam meam” („Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си”) –  с тези думи от химна бяхме въведени в тържествения и паметен ритуал на консисторията за въздигане в кардиналски сан, което включва даването на кардиналска шапка, поставянето на пръстен и определянето на титуларна църква. С тези думи Исус определя Петър за опора на Църквата. Това води и до качествена промяна – Симон става Петър, камъкът, защото изповядва своята вяра в Исус като Месия и Син Божи.

 

Думите, с които Исус се обръща към Петър, подчертават и еклесиологичния характер на днешното събитие. Новите кардинали, приемайки титлата на тяхната църква в града или в околния диоцез, стават пълноценна част от Римската църква, ръководена от наследника на Петър, и така те имат възможност заедно с него да участват в управлението на вселенската Църквата. …Извършвайки своята дейност в помощ на Петровото служение, новите кардинали са призвани да участват и оценяват събития, проблеми и лични въпроси, които имат отношение към мисията на цялата Църква. Техен пример за подражание в изпълнението на тази деликатна задача ще бъде животът и смъртта на Първенеца сред Апостолите, отдал себе си и дори живота си от любов към Христа.

 

В този контекст трябва да бъде разбирано и приемането на червената кардиналска шапка. Новите кардинали трябва да служат с любовта: с любов към Бог, с любов към Неговата църква, с абсолютна и безусловна любов към своите братя и сестри, ако е необходимо дори до проливането на собствената им кръв – както се казва във формулата, използвана при удостояването им с шапката и както показва цвета на техните мантии. От тях също така се очаква да служат на Църквата с любов и ревност, с откритостта и мъдростта на учителя, с енергията и силата на пастира, с вярата и смелостта на мъчениците. Те трябва да бъдат истински слуги на Църквата, които откриват в Петър основите на единението.

 

Моделът, на която те трябва да подражават и следват, беше възвестен в днешния откъс от Евангелието. …В него Яков и Йоан молят Христос да им разреши да „седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.” (Марк 10:37). Отговорът на Исус е изумителен и Той им задава един неочакван въпрос: „Можете ли да пиете чашата, която Аз пия” (Марк 10:38). Алюзията е ясна, чашата са страстите, които Исус приема като волята Божия.  Всеотдайната служба на Бог и на ближните – това е истината, която ни носи истинската вяра всеки ден и която няма нищо общо с властта и силата, които са от този свят.

 

Св. Йоан Златоуст обяснява, че всички апостоли са били несъвършени, независимо дали става дума за двамата, които са искали да се издигнат над останалите десет, или за десетимата, които са се отнесли ревниво към тяхното искане. Но този епизод дава възможност на Исус да призове всички ученици към Себе си, да ги придърпа за да могат те да станат част от Неговото невидимо Тяло и да им покаже пътя към истинската слава, към Божията слава: „знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.” (Марк. 10:42-44).

 

Господството и служението, егоизмът и алтруизмът, собствеността и даряването, личния интерес и милосърдието – във всяка епоха и на всяко място тези напълно противоречиви подхода са в постоянен сблъсък. Няма съмнение какъв е пътят, избран от Исус. Той пояснява, че „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк. 10:45). Тези думи хвърлят светлина и върху смисъла на днешната консистория. Те отекват в дълбините на  душата, те са покана и напомняне, възлагане на задача, но и насърчение особено към вас, скъпи и достойни братя, които ще бъдете вписани в Колегията на кардиналите.

 

Според библейското предание Синът човеческий получава властта и могъществото си от Бог. Исус приема мисията си на земята, като съчетава образа на Сина човеческий, с този на страдащия раб, описан в Исаия. …Служението му се реализира с пълна вярност и отговорност към човешкия род. А доброволното приемане от Него на смъртта се превръща в изкупление, като поставя началото на изкуплението на всеки човек и на целия човешки род.

 

Скъпи братя, които ще бъдете вписани в Колегията на кардиналите, нека пълното отдаване на Христос на Кръста, да бъде за вас основата, насърчението и силата на вярата, която намира своя израз в милосърдието. Нека вашата мисия в църквата и в света да бъде осветена от вярата и да бъде вдъхновена от милосърдието, които идват до нас от славния Кръст Господен. Върху пръстена, който след малко ще поставя на пръста ви, са изписани св. св. Петър и Павел, а в средата им има звезда, която символизира Божият майка. Като носите този пръстен, вие сте призвани всеки ден да преповтаряте Христовото свидетелство на тези двама апостоли, накарало ги да приемат мъченическата смърт тук в Рим, чиято кръв освети цялата Църква. А примерът на Дева Мария за вас винаги ще бъде покана да следвате нейния пример, която беше силна във вярата и скромна рабиня Господня.

 


Скъпи братя и сестри, молете се животът на новите кардинали да бъде винаги отражение на Господа Исус, единственият Пастир и Учител, изворът на всяка надежда, Този, който сочи пътя на всеки. Молете се също и за мен, за да мога да продължа да свидетелствам пред Божия народ доктрината и да водя Св. Църква с твърда и смирена десница.”

 

След проповедта папата произнесе формулата за въздигане на новите кардинали, техните имена и техният дяконски или презитерски сан. След това новите кардинали произнесоха Символа на вярата и се заклеха във вярност и смирение пред Папата и неговите наследници. Накрая те получиха от ръцете на папата кардиналската шапка и пръстен.

 


НОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА КОЛЕГИЯТА НА КАРДИНАЛИТЕ

ИМАЩИ ПРАВО НА ГЛАС ПРИ КОНКЛАВ:

Фернандо Филони, префект на Конгрегацията за евангелизация на народите.

Мануел Монтейру де Каштро, велик пенитенциарий на Апостолическата пенитенциатура.

Сантос Абрил и Кастело, вицекамерлинг на Светата Римска Църква.

Антонио Мария Вельо, Председател на Папския съвет за пастирска грижа за мигрантите и пътуващите.

Джузепе Бертело, Председател на Губернаторството на Държавата Ватикана.

Франческо Кокопалмерио, Председател на Папския съвет за законодателни текстове.

Жоао Браз де Авиз, Префект на Конгрегацията за Институтите за посветен живот и обществата за апостолически живот.

Едуин О’Брайън, про-велик магистър на Рицарския орден на Гроба Господен в Йерусалим.
 
 

Доменико Калкано, председател на Администрацията за имуществото на Светия Престол.
 
 

Джузепе Версалди, президент на Префектурата по икономически дела на Св. Престол.
 
 

Марк Георг Аленчери, Архиепископ на Ернакулам-Ангамали (сиро-малабарски архиепископ), Индия.
 
 

Томас Колинс, Архиепископ на Торонто, Канада.
 
 

Доминик Ярослав Дука, Архиепископ на Прага, Чехия.
 
 

Вилем Якоб Ейк, Архиепископ на Утрехт, Холандия.
 
 

Джузепе Бетори, Архиепископ на Флоренция, Италия.
 
 

Тимъти Майкъл Долан, Архиепископ на Ню Йорк.
 
  

Райнер Мария Вьолки, Архиепископ на Берлин, Германия.
 
 

Джон Тонг Хон, епископ на Хонг Конг, Китай.
 

 


НЯМАЩИ ПРАВО НА ГЛАС ПРИ КОНКЛАВ:

 

Лучан Мурешан, Архиепископ на Фагараш-Алба Юлия, Румъния.
 
 

Жюлиен Риес, свещеник от диоцез Намюр, Белгия.
 
 

Проспер Грек, свещеник от Августинския орден.
 
 

Карл Йозеф Бекер, свещеник йезуит от Обществото на Исус.

 


 

СЪСТАВ НА КОЛЕГИЯТА НА КАРДИНАЛИТЕ

 

С въздигането на 22 нови кардинали, Колегията на кардиналите вече се състои от 213 члена, от които 125, които са под осемдесетгодишна възраст, имат право да гласуват в конклав за избора на нов папа. Нямащите право на глас в конклав, т. е. кардинали които са по-възрастни от осемдесет години и нямат право да участват в конклава, са 88 души.
В четирите консистории по време на своя понтификат Бенедикт ХVІ е назначил 84 нови кардинали.
 
 

В момента в Колегията на Кардиналите има членове от 71 държави, които се разпределят по континенти както следва: от Европа – 119; от Северна Америка (САЩ и Канада) – 21, Латинска Америка – 32, Африка – 17, Азия и Океания – 4.

 

 

Източник: Vatican Information Service