На 13 февруари 2012 г. Ватиканът официално разпространи посланието на папа Бенедикт ХVІ за 49-ия Световен ден на молитва за званията. Денят ще бъде отбелязан на 29 април, четвъртата неделя от Великден, а темата на посланието на папа Бенедикт ХVІ през тази година е „Званията: даровете на Божията любов”. Публикуваме някои от по-важните части от този документ.

„Извор на всяка съвършена дарба е Бог, който е любов (Deus Caritas est) и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него”. Тази първоначална връзка между човека и Бога, предшестваща самото творение е описана в Св. Писание. Обичани сме били от Бог, още „преди” да сме били сътворени! Водени единствено от безусловната Му любов, Той ни е сътворил „от нищо”, за да ни изведе до пълно единение с Него.

Следователно дълбоката истина на нашето съществуване се съдържа в тази изумителна тайна – всяко творение, и особено всяка човешка личност, е плод на Божия промисъл и действие на Неговата любов, любов безгранична, вярна и вечна. Осъзнаването на тази реалност е това, което истински и дълбоко променя нашия живот.

Тази любов, която е безгранична, която съществува още преди нас и се основава на абсолютно свободния Божи дар ни подкрепя и зове по пътя на живота. Като говори конкретно за свещенството, моят предшественик, блаженият Йоан Павел ІІ, казва, че „всяко пастирско служение … крие в себе си подтик за израстване в любовта и служението на Исус Христос ..., в любовта, която винаги е отговор на свободната и доброволна любов на Бог в Христа”. Всяко конкретно звание се ражда по Божия инициатива; то е дар на Божията любов! Именно Той прави „първата стъпка”, … защото Неговата любов се излива „в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светии”.

Във всяка епоха, източникът на Божествения зов може да бъде открит единствено в инициативата на безграничната Божия любов, Която разкрива Себе си напълно в Исус Христос. Както съм написал в първата си енциклика, Deus Caritas еst:  „Бог се разкрива по много начини. Библията ни разказва как Той идва към нас, бори се да спечели нашите сърца, по целия път до Тайната вечеря, до пронизването на сърцето Му на Кръста, до Неговото Възкресение и до великите дела, чрез които, благодарение на  активността на апостолите, Той изгражда Своята Църква.”

Божията любов е вечна. Той е верен на себе си … но затрогващата красота на тази Божествена любов, която ни предшества и ни следва, трябва да бъде възвестявана отново и отново, особено пред младите поколения. Тази Божествена любов е тайният импулс, движещата сила, която никога не секва, дори и при най-тежките обстоятелства. … Ние трябва да открием живота си за тази любов. Христос всеки ден ни призовава да търсим съвършенството на любовта на Отца! Високата мяра на християнския живот се състои в това да обича „като” Бог, с любов, която се проявява в пълното, вярно и плодоносно отдаване на себе си.

Всички звания израстват като плод на Божията любов върху тази почва на  себеразкриване и откритост за Божията любов. Ние черпим от този извор чрез молитвата, чрез постоянното позоваване на Словото Божие и чрез тайнствата, особено на Евхаристията, и това прави възможно да изживяваме живот, изпълнен с любов към нашите ближни, в които ние виждаме лицето на Господа Христос.

Двата израза на единствената Божествена любов трябва да бъдат изживявани с голяма интензивност и с чисто сърце от тези, взели решение да поемат по пътя на званията, независимо дали по посока на свещеническото служение или на  монашеския живот; това са отличителните знаци на посветения живот. Божията любов, която свещениците и посветените в монашество са призвани да отразяват, макар и несъвършено, е мотивът, който ни кара да отвърнем на Божия призив за специално посвещение чрез свещеническото ръкоположение. Страстният отговор на св. Петър на Господа: „Да, Господи! Ти знаеш, че те обичам” съдържа тайната на живота, който е напълно отдаден и по тази причина – изпълнен с радост.

Другият практическа израз на любовта, тази към ближните, и особено към хората, които страдат и са в най-голяма нужда, е решителният импулс, който помага на свещениците и посветените хора да бъдат строители на общността между хората и сеячите на надежда. Отношението на посветени хора, и особено на свещениците, към християнската общност има жизнено значение и представлява фундаменталното измерение на тяхната дейност.

Скъпи братя епископи, скъпи свещеници, дякони, посветени мъже и жени, катехизатори, пастирски работници и всички вие, които сте ангажирани в областта на образованието на младите хора – горещо ви призовавам да обръщате голямо внимание на тези членове на енорийските общности, асоциации и църковни движения, които чувстват призивът да станат свещеници или да получат по-особено посвещение. Важно е Църквата да успее да създаде такива условия, които да позволят на много млади хора да кажат „да” в отговор на призива на Божията любов.

Задачата да бъдат насърчени званията означава да бъде осигурено и правилно ръководство и насока за тези, които искат да поемат по този път. Централно място в тази подкрепа заема любовта към Божието слово, подхранвана от прогресивното запознаване със Св. Писание, от внимателната и неспирна молитва, както лична, така и на цялата общност; и това ще даде възможност Божият зов да бъде чут сред всички останали гласове на всекидневния живот. Но преди всичко в сърцето на всяко пътуване към званията трябва да стои Евхаристията: защото тук Божията любов се докосва до Христовата жертва. …Св. Писание, молитвата и Евхаристията са безценните съкровища, които ни дават възможност да възприемем красотата на живота, прекаран изцяло в служба на Царството.

Надявам се, че поместните Църкви … ще бъдат места, в които званията ще бъдат внимателно откривани и където тяхната автентичност ще бъде проверявана, места, където младите мъже и жени ще получат мъдри и ясни духовни насоки. …В отговор на изискванията на новия завет на Исус, това може да намери красноречив и конкретен израз в християнските семейства, в любовта която е израз на любовта на Христос, отдал Себе си на Своята Църква. В рамките на семейството … младите хора могат да изживеят красотата на тази всеотдайна любов. Наистина, семействата са не само места за формирането на християнина и човека; те също могат да бъдат място за „първоначалното развитие на призванието за живота, посветен на Царството Божие”, като дадат възможност на техните членове да разпознаят красотата и важността на свещенството и на посветения живот. Нека духовните пастири и всички миряни винаги да си сътрудничат, за да могат тези „домове и училища на общността” в Църквата да се множат, следвайки примера на Светото семейство от Назарет – хармонично отражение на земята на живота на Пресветата Троица.

Изпращам сърдечно на всички вас Апостолически благослов … и особено на тези млади мъже и жени, които със смирено сърце се вслушват в Божия глас и които са готови да му отвърнат изпълнени с щедрост и вярност.

Източник: Vatican Information Service