Скъпи братя епископи,

Уважаеми представители на официалните власти,

Видни представители на изкуствата и науките,

Скъпи приятели,

Щастлив съм да се срещна с вас, мъже и жени, отдадени на изследването и обогатяването на различни области от познанието, достойни представители на богатия културен живот на Португалия. Използвам случая да изразя дълбокото си възхищение и подкрепа за вашата дейност. Бих искал да приветствам и да се обърна с най-голямо уважение и към правителството на страната, представено тук от Министъра на културата, което оказва своята подкрепа за развитието на националните приоритети в областта на културата. Благодаря и на всички, които направиха тази среща възможна, по-конкретно на Комисията по култура към Епископската конференция и на нейния председател епископ Мануел Клементе, комуто бих искал да благодаря за топлото приветствие и за направеното от него представяне на многостранната португалска култура, чиито най-видни представители присъстват на тази среща. Техните чувства и очаквания бяха изразени от филмовия режисьор Маноел де Оливейра, уважаван от години човек в неговата професионална област, към когото отправям най-сърдечните си поздрави и уважение. Благодаря и на него за топлите му думи, които дадоха представа за загрижеността и настроените на португалската душа в един неспокоен момент от живота на обществото.
 

Днешната култура е натоварена с „напрежение”, което понякога добива формата на „конфликт” между настоящето и традицията. Динамиката на обществото издига настоящето в абсолютна ценност, което го изолира от културната традиция на миналото, без да се стреми да покаже пътя към бъдещето. Но акцентът върху „настоящето” като извор на вдъхновение за смисъла на индивидуалния и обществен живот се сблъсква с мощната културна традиция на португалския народ, белязана дълбоко от хилядолетното влияние на християнството и от чувството за глобална отговорност. Тази традиция е намерила израз във Великите открития и в мисионерския устрем дарът на вярата да бъде споделен с другите народи. Тези начинания са вдъхновени от християнския идеал за всеобщност и братство, макар че в тях могат да бъдат почувствани и традициите на Просвещението и светската култура. Тази традиция доведе до раждането на „мъдростта”, на такова разбиране за живота и историята, включващо етически ценности и „идеал”, който трябва да бъде осъществен от Португалия,  винаги стремяща се да установи контакти с останалия свят.

Църквата е представител на солидна и възвишена традиция, която Тя поставя в служба на обществото. Обществото продължава да цени и уважава нейната служба за общото благо, но се разграничава от тази „мъдрост”, която също е част от нейното наследство. Този „конфликт” между традицията и настоящето намира израз в кризата на истината, а  само истината може да осигури посоката и да начертае пътя за пълноценното съществуване на отделния човек или на целия народ. Всъщност хората, които вече нямат съзнание за собствената си истина, накрая се загубват в лабиринта на времето и историята, тъй като са лишени от ясни ценности и не могат да открият велики и ясно формулирани цели.

Скъпи приятели, необходимо е още много да бъде научено за начина, по който Църквата заема  място в света, помагайки на обществото да разбере, че  възвестяваната от нея истина разкрива нови хоризонти пред бъдещето, хоризонти на величие и достойнство. Църквата е натоварена с „мисията да постигне истината във всяко време и при всички обстоятелства в обществото, което е обърнато към човека, към неговото достойнство и призвание. Верността към човека изисква вярност към истината, която е единствената гаранция за свободата (срв. Иоан. 8:32) и за постигането на пълноценно човешко развитие. Затова и Църквата търси, неуморно възвествява истината и я разпознава във всяка нейна проява. Тази мисия за истината е нещо, от което Църквата никога не може да се откаже” (Caritas in Veritate, 9). Търсенето на истината извън Христа е драматично начинание за едно общество, съставено основно от католици, чиято култура е дълбоко белязана от християнството. За християните истината е Божествена; тя е вечният Логос, намерил човешки израз в Исус Христос, който заявява конкретно: „Аз съм истината” (Иоан. 14:6). Като се придържа към вечния характер на истината Църквата се учи как да живее в уважение към другите „истини” и към истината на другите. Това уважение, отворено за диалог, разкрива нови възможности за разпространението на истината.

„Църквата – пише папа Павел VІ – трябва да влезе в диалог със света, в който живее. Църквата се превръща в слово, в послание, в диалог”. (Ecclesiam Suam, 67) В днешния  свят диалогът, който не е двусмислен и е изпълнен с уважение към участващите, е приоритет, и Църквата няма намерение да се оттегля от него. Свидетелство за това е участието на Св. Престол в няколко международни организации, включително и в  Центъра Север-Юг на Съвета на Европа, създаден преди 20 години в Лисабон, който се концентрира върху междукултурния диалог и има за цел да насърчи сътрудничеството между Европа, Южното Средиземноморие и Африка, като изгради глобално гражданство, основано на човешките права и гражданската отговорност, независимо от етническия произход или политически пристрасти,  изпълнено с уважение към религиозните вярвания. Като се има предвид реалността на културното многообразие, хората имат нужда не само да приемат съществуването на чуждата култура, но и да се стремят да бъдат обогатени от нея и да предложат доброто, истинното и красивото, което те притежават.
Нашето време изисква най-искрени усилия, пророческа смелост и способност, за да „посочим на света новите светове”, по думите на вашия национален поет Луиш де Камоенс (Луизиади, II, 45). Вие сте представители на културата от всички области, вие сте ковачи на мисълта и общественото мнение, и „благодарение на вашия талант имате възможността да се обърнете към сърцето на човечеството, да докоснете личните и колективни чувства, да сбъдвате мечти и надежди, да разширявате хоризонта на знанието и на човешките стремежи. Не се страхувайте да се докоснете до първите и последни извори на красотата, да влезете в диалог с вярващите, с тези, които подобно на вас, се считат за пътешественици в този свят и в историята към безкрайната красота” (Писмо до артистите, 21 ноември 2009).

Вторият Ватикански събор беше свикан именно, за да „поставим модерния свят в контакт с животворните и вечни енергии на Евангелието” (Йоан XXIII, Апостолическа конституция Humanae Salutis, 3). На него Църквата, въз основа на обновеното съзнание за Католическата традиция, се обърна с цялото си внимание, разпозна, трансформира и преодоля фундаменталните проблеми, довели до създаването на модерния свят, Реформацията и Просвещението. По този начин Църквата прие и преформулира за себе си най-добрите потребности на модерността като от една страна ги трансцендира , а от друга преодоля техните грешки и задънени улици. Съборът постави началото на автентичното католическо обновление и на нова цивилизация – „цивилизацията на любовта” – като евангелска служба на човека и обществото.

Скъпи приятели, Църквата приема за своя най-важна мисия в днешната култура необходимостта да съхрани търсенето на истината и съответно на Бога; да накара хората да погледнат отвъд предпоследните реалности и да потърсят окончателните. Призовавам ви да задълбочите вашето познание за Бога, както той се е разкрил в Исус Христос, в името на нашето пълноценно осъществяване. Създавайте красиви неща, но преди всичко направете вашия живот място на красотата. Нека Пресветата Дева от Белем се застъпва за вас, която през вековете беше почитана от мореплавателите, а днес е почитана от плаващите сред Доброто, Истината и Красотата.

Културен център в Белем, Лисабон, 12 май 2010 г.

Източник: www.vatican.va