На 9 януари 2012 г. във Ватиканския апостолически дворец папа Бенедикт ХVІ направи своето традиционно годишно обръщение към членовете на дипломатическия корпус, акредитирани към Свeтия Престол.

В момента Светият Престол поддържа дипломатически отношения със 179 държави, както и с Европейския съюз и със Суверенния военен орден на Малта. Официални отношения са установени и с Организацията за освобождение на Палестина. Светият Престол има статут на наблюдател в Организацията на обединените нации, членува в седем организации и агенции на ООН, ползва се със статут на наблюдател в други осем, и е член или наблюдател в пет други регионални организации.

В своята реч към членовете на дипломатическия корпус папа Бенедикт ХVІ се спря на следните по-важни моменти:

„Традиционно, нашата днешна среща съвпада с края на Рождественските празници, когато Църквата отбелязва идването на Спасителя. Той идва в мрака, а Неговото присъствие става източник на светлина и радост… И наистина светът продължава да бъде мрачно място, ако мъжете и жените не признават връзката си със Създателя и така застрашават връзката си с другите създания и с цялото творение. Днешният момент е тъжен, защото е белязан от тревогата, причинена от множество кризи – икономическа, политическа, и социална – които представляват драматичен израз именно на тази изгубена връзка.

Не мога да пропусна да спомена обезпокоителното и тревожно развитие на глобалната икономическа и финансова криза. Кризата засегна не само семействата и предприемачите в държавите с развита икономика, от където тя произхожда, и създаде тревога сред много хора, особено сред младежите, които се чувстват объркани и лишени от ясни перспективи за своето бъдеще; кризата засегна дълбоко и живота в развиващите се страни. Не трябва да губим своето сърце, а решително да се стремим да преоткрием нови форми на съпричастност. Кризата може и трябва да бъде причина за преосмисляне на човешкото съществуване и за осъзнаване на важността на това етическо измерение, и това е по-важно дори от осъзнаването на механизмите, които управляват икономически живот: затова трябва не само да се стремим да ограничим личните си загуби и да намерим изход за националните икономики, необходимо е да възприемем нови правила, които гарантират достоен живот на всички и им дават възможност да развиват способностите си в името на общото благо.

Настоящата несигурност засегна особено силно младите хора. Техните тревоги прерасна в недоволство, което през последните месеци засегна много региони, някои от които дълбоко. Имам пред вид основно Северна Африка и Близкия Изток, където младите хора, засегнати от бедността и безработицата и изпълнени със страх за бъдещето, поставиха началото на широко движение, чиято цел бяха прокарването на същински реформи и по-активното участие на младежите в политическия и социалния живот …. Първоначалният оптимизъм беше изместен от осъзнаването на трудностите, свързани с този период на преход и промяна…. Уважението към личността следва да стои в центъра на вниманието на институциите и на законите; по този начин може да се сложи край на насилието и да се предотврати опасността външната загриженост за желанията на обществото и стремежът към социална солидарност да бъдат използвани просто като средства за овладяване и задържането на властта. Призовавам международната общност да води с участниците в тези процеси диалог, който да е изпълнен с уважение към тези народи и воден със съзнанието за необходимостта от изграждането на стабилни и обърнати към помирението общества, способни да се противопоставят на всяка форма на несправедливост и дискриминация, особено на религиозната дискриминация, и чиято цел бъдат много по-далечни хоризонти от краткосрочните изборни победи.

Изпълнен съм с тревога за народите на страните, в които враждебността и насилието продължават, особено за народа на Сирия и се моля за скорошен край на кръвопролитията там и за началото на ползотворен диалог между политическите сили, стимулиран от присъствието на независими наблюдатели. В Светите земи, където напрежението между палестинци и израелци дава отражение върху стабилността в региона на целия Близък изток, е необходимо лидерите на двата народа да постигнат смели и далновидни решения в полза на мира. Бях радостен от вестта за възстановяването на диалога между тях, благодарение на посредничеството на Кралство Йордания, и давам израз на надеждата си този диалог да продължи и да доведе до постигането на траен мир, който да гарантира възможността на тези народи да живеят в сигурност и в суверенни държави, с международно признати граници … Внимателно следя и развитията в Ирак и осъждам скорошните атаки, отнели живота на много хора, като призовавам лидерите на тази страна твърдо да следват пътя към пълното национално помирение.

Образованието е въпрос от особена важност за всяко поколение, тъй като то е основата за здравословното развитие на отделната личност и бъдещето на цялото общество. … Наред с ясната цел младите хора да бъдат въведени в познанието на реалността и по този начин на истината. Образованието има нужда и от подходящи условия за развитие. На първо място сред тях е семейството, основано на брака между мъжа и жената. Това не е обикновен социален договор, а по-скоро фундаментална клетка на всяко общество. А от това следва, че политиките, които подкопават семейството застрашават човешкото достойнство и бъдещото на цялото човечество. … Затова също са необходими политики, които да насърчават семейството и да подпомагат социалната сплотеност и диалога. В семейството ние се откриваме към света и живота. ... В контекста на тази откритост към живота, бих искал със задоволство да отбележа последното решение на Съда на Европейския съюз, което забранява патентоването на методи, основани на извличането на човешки ембрионални стволови клетки, както и решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с което беше осъдена възможността решението за раждането да бъде взето в зависимост от пола на детето. В същия контекст и конкретно по отношение на Запада искам да изразя своето убеждение, че законодателните решения, които не само разрешават, но и понякога  насърчават правото на аборта в името на удобствата или на спорни медицински мотиви, всъщност застрашават образованието на младите хора и – следователно – бъдещето на човечеството.

Съществена роля за развитието на личността играят и образователните институции. … Необходимо е да бъдат възприети образователни политики, които да гарантират правото и достъпността за всеки на училищно образование и които, наред със стимулиране на познавателното развитие на личността, демонстрират загриженост и към балансираното личностно развитие, което предполага и откритост към Трансцедентното. Католическата църква винаги е била особено активна в областта на образованието и в училищата, за чието развитие е давала ценен принос, съвместно със компетентните държавни институции. Надявам се този принос да бъде признат и защитен от законодателствата на различни страни.

От тази гледна точка е ясно, че образователната програма следва да възпитава и уважение към религиозната свобода. Тази свобода има индивидуални, колективни и институционални измерения. Става дума за първото от всички човешки права, тъй като то гарантира правото на израз на най-фундаменталната човешка реалност. И въпреки това по различни причини, това право често остава ограничено или забравяно. Не мога да поставя този въпрос без да отдам дължимото на паметта на пакистанския министър Шабаз Бхати, чиято неуморна битка за правата на малцинствата стана причина за неговата трагична смърт.

За съжаление това не е изолиран случай. В много страни християните са лишени от фундаментални права и изключени от обществения живот, в други държави те са обекти на терористични нападения над техни църкви и домове… В други части на света сме свидетели на политики, чиято цел е да бъде маргинализирана ролята на религията в обществения живот, като тя е сочена за източник на нетолерантност вместо да бъде оценен нейният принос към образованието, уважението към човешкото достойнство, справедливостта и мира. През изминалата година религиозно мотивираният тероризъм също взе голям брой жертви, особено в Азия и Африка… Религията не може да бъде използва като извинение за пренебрегването на правилата на справедливостта и на закона в името на някакво търсено „добро”.

Бих искал да спомена и някои окуражителни факти от областта на религиозната свобода. Имам предвид законодателните решения, според които  религиозните малцинства в Грузия бяха признати за юридическа личност, имам предвид и решението на Европейския съд за правата на човека по въпроса за присъствието на разпятия в италианските обществени училища… Надявам се Италия да продължи да развива устойчиви отношения между Църквата и държавата и така да продължи да служи за пример, който други страни да следват с уважение и интерес.

На Африканския континент … е необходимо установяването на сътрудничество между християнските общности и правителствата в името на развитието на тези страни по пътя на справедливостта, мира и помирението, зачитайки членовете на всички етнически групи и религии. Много тревожен е фактът, че тази цел остава далечна и за много страни на този континент. Имам предвид подновеното насилие в Нигерия …., последиците от гражданската война в Кот д‘Ивоар, нестабилността в региона на Големите езера и хуманитарната криза в страните от Африканския рог. Още веднъж призовавам международната общност да положи всички необходими усилия за намиране на решение на кризата, която продължава вече години наред в Сомалия.

Накрая искам да отбележа, че разбирано правилно образованието следва да възпитава уважение към творението. Не можем да подминем големите природни бедствия, от които през 2011 г. пострадаха страните в Югоизточна Азия, нито екологичните катастрофи, като тези, предизвикани от ядрената електроцентрала във Фукушима в Япония. Опазването на природата и връзката между борбата с бедността и борбата срещу климатичните промени са важни въпроси, които имат отношение към интегралното човешко развитие. Надявам се, че в изпълнение на решенията на седемнадесетата сесия на Конференцията на държавите участнички в Конвенцията на ООН за климатичните промени, завършила наскоро в Дърбан, международната общност ще пристъпи към подготовката на Конференцията на ООН за устойчиво развитие (Рио +20) като същинско „семейство на нациите” и така ще прояви чувство за солидарност и отговорност към настоящите и бъдещите поколения.

Вдъхновен от увереността на вярата, Светият Престол продължава да дава своя важен принос в дейността на международната общност, в изпълнение на стремежите, изразени от Втория Ватикански събор, чиято петдесета годишнина ще отбележим тази година – да възвести величието на човешкото призвание и наличието на божествени кълнове във всеки от нас, както и да се обърне към човечеството с готовност за сътрудничество в изграждането на универсално братство, което да бъде израз на това призвание на човечеството".

Източник: Vatican Information Service