Скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят!

Христос се роди за нас! Слава на Бог във висините и на земята мир за хората, които Той обича! До всички да достигне благовестието от Витлеем, което Католическата църква препредава по всички континенти, отвъд всякакви национални и културни граници. Синът на Дева Мария е роден за всички и е Спасителят на всички.

 По такъв начин Го назовава античния литургичен антифон: „О Емануиле, наш цар и законодател, надежда и спасение на народите: ела да ни спасиш, о Господи, Боже наш!”. Veni ad salvandum nos! – Ела и ни спаси! Това е зов, който човека от всички епохи отправя, когато усеща, че сам  не може да преодолее трудностите и опасностите. Има нужда да положи ръката си в една по-голяма и по-силна длан, в една ръка, която отгоре се спуска над него. Скъпи братя и сестри, тази ръка е Исус, родения във Витлеем от Дева Мария. Той е ръката, която Бог подава на човечеството, за да го извади от подвижните пясъци на греха и да го изправи върху скала, здравата скала на Неговата истина и Неговата любов! /Срв. Псалм 39,3/.

 Да, такова е значението на името на този Младенец, име, което по воля Божия му е дадено от Мария и Йосиф: нарича се Исус, което означава „Спасител” /срв. Мт. 1, 21; Лк. 1, 31/. Той е изпратен от Бог Отец да ни спаси най-вече от злото, вкоренило се дълбоко в човека и в историята: злото, което е раздялата с Бога, горделивостта, че можем да правим всичко сами, че можем да се конкурираме с Бог и да го заместим, да решаваме кое е добро и кое е зло, да бъдем господари на живота и на смъртта /срв. Бит. 3, 1-7/. Това е голямото зло и големия грях, от който ние хората не можем да се спасим освен ако не се поверим на Божията помощ и не се провикнем към Него: “Veni ad salvandum nos! – Ела да ни спасиш!”.

 Самият факт да отправим към Небето този зов, ни поставя в правилната позиция, поставя ни в истината за самите нас: ние всъщност сме тези, които са се провикнали към Бога и са били спасени /срв. Естир 10,(4)/. Бог е Спасителят – ние, онези които са в опасност. Той е лечителят – ние, болните. Да Го признаем е първата стъпка към спасението, към изхода от лабиринта, в който сами се затваряме с нашата горделивост. Да вдигнем очи към Небето, да протегнем ръце и да поискаме помощ е възможния изход, при условие че има Някой, Който да чуе и да се притече на помощ.

 Исус Христос е доказателството, че Бог е чул нашия зов! И не само! Бог храни към нас толкова силна обич, че не може да остане затворен в Себе Си, а излиза извън Себе Си и идва в нас, споделяйки до край нашите ограничения /срв. Изх. 3,7-12/. Отговорът, който Бог даде на човешкия зов чрез Исус, надвишава безкрайно нашите очаквания, като достига такава солидарност, която не  е само човешка, а божествена. Само Бог, Който е любов и любовта, която е Бог можеше да избере този път на спасение, който разбира се е най-дългия, но който уважава Неговата и нашата истина: пътят на помирението, на диалога и на сътрудничеството. 

 Затова, скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят, на Рождество 2011 г. да отправим зов към Младенеца от Витлеем, към Сина на Дева Мария и да кажем: „Ела да ни спасиш!”.Да го повтаряме с множеството хора, които живеят особено трудно и да бъдем гласа на всички, които нямат глас.

 Заедно да поискаме Божията помощ за народите от Африканския рог (Сомалийския полуостров), които страдат от глад и лишения, често отежнени от продължителната несигурност. Международната общност да не лишава от своята помощ многобройните бежанци лишени от своето достойнство, идващи от този регион.

 Господ да даде утеха на населението в югоизточна Азия, особено в Тайланд и Филипините, където продължава бедственото положение след скорошните наводнения.

 Господ да помогне на раненото от множество конфликти човечество, които и днес дори окървавяват планетата. Той, Който е Принцът на Мира да даде мир и стабилност на Земята, на която е избрал да се яви на света, като окуражи подновяването на диалога между израелците и палестинците. Да прекрати насилието в Сирия, където вече толкова кръв се проля. Да подпомогне пълното помирение и стабилност в Ирак и Афганистан. Да даде нова сила в изграждането на общото благо сред всички нива на обществото в северноафриканските и близкоизточни страни.

 Раждането на Спасителя да подкрепи перспективите за диалог и сътрудничество в Мианмар, за намирането на общи решения. Рождеството на Изкупителя да гарантира политическа стабилност в страните от региона на Големите езера в Африка и да съдейства на жителите на Южен Судан да опазват правата на всички граждани.

 Скъпи братя и сестри, да обърнем поглед към Витлеемската пещера: Младенеца, Който  съзерцаваме е нашето спасение! Той донесе на света едно универсално послание на прошка и мир. Да му отворим нашето сърце, да го приемем в нашия живот. Да му повтаряме с доверие и с надежда: “Veni ad salvandum nos!” – „Ела и ни спаси!”.