На 18 декември 2011 г. сутринта Светият отец направи пастирска визита в затвора Ребибия в северен Рим. Той беше посрещнат от Паола Северино, министър на правосъдието, Франко Йонта, директор на администрацията за затворите и от свещениците Пиер Сандро Сприано и Роберто Гуарниери, капелани към затвора.

Срещата на Светият отец със задържаните беше проведена в централната църква на затвора. В нея папата произнесе своето обръщение, в което се казва:

„В тъмница бях и ме споходихте”, това са думи от Страшния съд според Евангелист Матей, думите на Господа, чрез които Той се идентифицира с хората в тъмницата, думи, които могат да обобщят смисъла на днешното ми посещение. Винаги, когато някой е гладен, изгубен, болен, или излежава присъда, Сам Христос очаква от нас да посетим и подкрепим тези хора. … Църквата винаги е приемала грижата за затворниците за един от важните актове на милосърдие, но за да бъде този акт пълноценен, той трябва да е предшестван от приемането и разбирането на затворника,  ние трябва да намерим за него време и място в дома и сред нашите приятели, в нашите закони, в нашите градове. … Господа Исус, Божият Син, също е познал затворите. Той е бил съден от трибунал, който произнася жестоката смъртна присъда.

Миналият месец, когато посетих Бенин, подписах и пост-съборното увещание, в което беше ясно изразена загрижеността на Църквата за справедливостта в обществото. В него написах: „Наличието на независимата съдебна власт и правилно функционираща затворническата администрация са крайно необходими за установяване на справедливостта и за поправянето на хората, извършили престъпление. Необходимо е да се сложи край на пристрастното правосъдие и на лошото третиране на затворниците, на широко разпространение на отказ от съдебна защита …, защото това е нарушение на правата на човека, същото се отнася и за задържането без съдебен процес или бавното правораздаване. Църквата на Африка… има пророческа мисия към всички, които са били жертва на престъпление и се отнася с разбиране към необходимостта от помирение, справедливост и мир. Затворниците са човешки същества, които въпреки престъпленията си, трябва да бъдат третирани с уважение и достойнство. Те имат нужда от нашата грижа”

Правосъдието е неделимо от милосърдието

„Човешкото правосъдие се различава от Божието правосъдие. Хората са неспособни да раздават Божието правосъдие, те обаче трябва да се опитат да разберат духа, който движи това правосъдие и да се опитат да го приложат в човешкото правосъдие и така да предотвратят опасността затворниците да бъдат изключени от обществото, което за  съжаление се случва нерядко. Всъщност Бог е Този, който съди, но същевременно Той е Този, който лекува раните с балсама на милосърдието.

Правосъдието и милостта, правосъдието и милосърдието, заемат централни места в социалната доктрина на Църквата. Те се разграничават единствено защото ние, човешките същества, различаваме акта на правосъдието от акта на любовта. … Но това не се отнася за Бог. В Него правосъдие и милосърдие са обединени в едно, няма акт на правосъдие, без той да е придружен от акт на милосърдие и на опрощение, както и в същото време няма акт на милост, който да не е съвършено справедлив.

Наказателната система се основава на два принципа, всеки от които е еднакво важен: предпазването на обществото от възможните опасности и поправянето на тези, които са съгрешили, без да бъде нарушавано тяхното достойнство и без те да бъдат изключвани от обществения живот. Целта и на двата принципа е да бъде преодоляна „пропастта” между същинския живот в затвора и как той е регламентиран в законодателството, което увеличава значението на превъзпитателната функция на наказанието, основана на уважението към правата и достойнството на хората.

Пренаселването и тежките условия в затворите влошават положението на осъдените

„Зная, че пренаселването на затворите и лошите условия в тях може да превърнат излежаването на присъдата в още по-тежък проблем. … Необходимо е публичните структури да анализират внимателно днешното положение в затворите днес, а агенциите за наблюдение и служителите на затворите да предотвратят опасността затворниците да излежават „двойно присъда”. Необходимо е системата за управление на затворите да бъде развита по такъв начин, че тя да отговоря на нуждите на хората, както и да бъде предотвратена опасността от налагане на допълнителни наказания или на различни форми на задържане.

Днес е четвъртата неделя от Адвента. Нека Рождество Христово, което наближава, да възвърне надеждата и любовта във вашите сърца. Раждането на Господа Исус, на което ще бъдем свидетели в близките дни, ни припомня Неговата мисия за спасение на цялото човечество, без никой да бъде изключен. … Нега се помолим … всеки един да бъде освободен от затвора на греха, от мъката и горделивостта. Всеки от нас трябва да излезе от този вътрешен затвор, за да може да се освободи от злото, страхът и смъртта.

В заключение бих искал да отбележа, че Църквата подкрепя и насърчава всички усилия, за осигуряването на достоен живот за всеки. Бъдете уверени, че съм близо до всеки един от вас. … Нека Господ благослови вас и вашето бъдеще”.

Източник: Vatican Information Service