„Тези дни всички ние се поздравяваме с думите „Весела Коледа! Щастливи коледни празници!” Но нека, дори в нашите модерни общества, размяната на пожелания не губи дълбокия си религиозен смисъл, нека празникът не бъде изместван от външни събития”. Това беше един от акцентите в думите на папа Бенедикт ХVІ, изказани по време на обща аудиенция на 21 декември, неговата последна обща аудиенция преди Рождество Христово.

„Чрез литургията на Рождество, Църквата ни въвежда във великото тайнство на Въплъщението”, отбеляза папата пред вярващите, събрани в аулата, носеща името на Павел VІ. „Всъщност Рождество не е само ден, с който се отбелязва годишнина от раждането на Исус, на този ден ние честваме Тайнството, с което се отбелязва историята на човека: Бог слезе сред нас, Той стана един от нас … На месата в нощта на Рождество ние пеем думите от псалма „Днес Спасител за нас се роди” … Отбелязвайки, че Исус се е родил „днес”, литургията подчертава, че раждането Му докосва и прониква цялата история. ... Разбира се, Изкуплението на човешкия род се случва в точно определен и конкретен исторически момент – в събитието на Исус от Назарет. Но Исус е Син Божи … въплътен. Вечността навлиза във времето и пространството и така прави възможно срещата с Него „днес” … Когато в литургията ние чуваме или произнасяме фразата „Днес Спасител за нас се роди”, това не е празен разговорен израз, ние имаме предвид, че „днес” и сега Бог ни дава възможност да Го познаем и приемем, също като овчарите от Витлеем, за да може Той да се роди и да обнови нашия живот.”

След това папата обърна внимание на друг аспект, споделяйки размислите си за Рождеството във Витлеем в контекста на Пасхалното тайнство, тъй като, по неговите думи, „и Рождество и Великден са празници на изкуплението. Великден отбелязва изкуплението като победа над греха и над смъртта. Той ни води към най-високия момент, в който славата на Богочовека блести като дневна светлина. Рождество отбелязва изкуплението като влизането на Бог в историята, когато Той се превръща в човек, за да изведе хората до Бога. Този празник отбелязва, така да се каже, мигът, в който се появява първата светлина на изгрева.

Това ни се подсказва дори от сезоните, в които се падат тези два празника, поне в някои части от света. Великден съвпада с началото на пролетта, когато слънцето надмогва студа и мъглата и обновява земния лик. А Рождество се случва в самото начало на зимата, когато слънчевите светлина и топлината не успяват да пробудят природата, наметната с булото на студа, но когато, въпреки това, животът продължава да пулсира.

На Рождество ние срещаме Божията нежност и любов, Който е изпълнен с внимание към нашите слабости и грехове, Който снизхожда до нас самите … Нека с радост изживеем Рождественските дни. … Нека на първо място да изживеем и изпитаме това тайнство в  Евхаристията, която е сърцевината на Рождество. В нея Исус присъства реално, слязъл от небето, същински агнец, пожертван за нашето спасение. Пожелавам на всички вас и на вашите семейства да изживеете истинско християнско Рождество. Нека разменените този ден поздрави бъдат израз на вашата радост от познанието, че Бог е около нас, че Той иска заедно с нас да следва житейските пътища”, отбеляза папата в заключение.

Източник: Vatican Information Service