Свещеник Джон Флин

Наскоро излезлият доклад на Ватикана, посветен на финансовите пазари, както и протестите в много от големите градове срещу недостатъците на капитализма, поставиха още веднъж въпроса в какво точно се състои учението на Католическата църква по финансовите и икономически въпроси.

Отговор на този въпрос отчасти дава наскоро публикуваната в Австралия книга, озаглавена „Предприемачеството в Католическата традиция” (Entrepreneurship in the Catholic Tradition). Автор на книгата е отец Антъни Пърси, ректор на семинарията „Добрият пастир” в Сидней, който изследва в книгата историческото развитие на Католическата мисъл към труда и предприемчивостта. Книгата започва с необходимостта за труд, изразена в библейската книга Битие, след това разглежда мнението на отците на Църквата и достига до социалните енциклики, издадени през миналото столетие, като по този начин обобщава развитието на богословската мисъл по тези въпроси. Основният акцент в книгата е поставен върху личността на предприемача, като още в предговора Пърси уточнява, че Църквата цени високо тяхната дейност. Св. Писание действително разглежда като грях сребролюбието и ламтежа за пари, но не и самите пари, уточнява той.

Както в Стария, така и в Новия завет могат да бъдат открити редица позовавания за труда и за сътрудничеството на човека с Бога по отношение на сътворения свят. В няколко притчи, разказани от Исус, се говори и за предприемачеството. Една от тях е притчата за съкровището в полето; друга е притчата за търговеца, който търсил хубави перли; трета е притчата за талантите на тримата слуги. Книгата уточнява, че най-важното значение на тези притчи е духовното, но наред с това тези притчи съдържат и оценка за труда на хората, вложен в тяхната дейност.

Талантите
В притчата за талантите двамата слуги, които успяват да удвоят полученото от своя господар, са похвалени заради енергията и спестовността си, демонстрирани чрез постигната значителна печалба. Докато ленивият слуга скрива получените таланти, за да избегне рисковете и трудностите, които са съставна част от дейността на предприемача.

В творчеството на отците на Църквата не се говори много за предприемачеството, но от казаното от тях става ясно, че те не намират търговската дейност за е несъвместима с Християнството, се казва в книгата. Както и всички останали хора, предприемачът също е призован да ползва естествените ресурси в света и да дава своя принос за общото благо.

В книгата се представя мнението също и на Тома от Аквино, както и на други богослови за предприемачеството. Като цяло, Католическата традиция приема, че фигурата на предприемача притежава редица добродетели, като стремежът към творчество, радостта от съвместния труд, умереност в желанието за притежение на пари.

По-детайлно този въпрос е изследван в социалните енциклики, първата от които е енцикликата Rerum Novarum на папа Лъв ХІІІ от 1891 г. Енцикликата категорично отхвърля социализма и защитава правото на частна собственост. Наред с това, Rerum Novarum защитава необходимостта личността и семейството да останат автономни от държавата, включително като имат правото на свободно действие и инициатива в областта на икономиката.

В енцикликата Quadragesimo Anno от 1931 г. папа Пий ХІ разглежда тежката ситуация в света след Първата световна война и по време на Голямата депресия. Той също се обявява в защита на частната собственост и се обръща към традиционното учение, според което тази собственост трябва да бъде ползвана за благото на всички.

Заедно със защитата на свободния пазар, Пий ХІ също така критикува крайния индивидуализъм, който омаловажава социалните и моралните измерения в икономическата дейност.

Свободата
В обръщение по радиото по повод десетата годишнина от издаването на енцикликата Quadragesimo Anno, Пий ХІІ отбелязва, че хората имат фундаментално право да се ползват от материалните блага и да участват в търговската размяна.

В обръщение към банкерите от 1950 г. папа Пий ХІІ описва труда едновременно като необходима и социално значима дейност, отбелязвайки, че тази дейност трябва да е насочена към общата полза. Извършван с правилното отношение трудът може да бъде едновременно начин за служение на Бога и за постигане на лична святост.

В друго обръщение, пред представители на Търговската камара, Пий ХІІ разглежда темата за призванието на бизнесмена. В това обръщение папата защитава частната инициатива и нейната роля за създаването на материално благополучие. Той също призовава предприемачите да не губят от погледа идеала за служение и да не предават своето призвание, фокусирайки се единствено върху печалбата.

Пий ХІІ повтаря в много други свои речи идеята, че бизнесът трябва да служи на общото благо. Свободата за икономическо действие е оправдана, когато служи на по-велика свобода, обяснява той.

Две части от книгата са посветени на приноса на Йоан Павел ІІ към социалното учение на Църквата. Първата от тези две глави е посветена на темата за труда на човека и в нея Пърси обяснява, че в своята първа енциклика, посветена на икономическите въпроси (Laborem Exercens) папата защитава три основни идеи: че трудът има обективно измерение, субективно измерение и духовно измерение.

Външното обективно значение на труда се състои в усилието за създаване на нещо. Йоан Павел ІІ разглежда това в контекста на дарбата на творението.  Затова, коментира Пърси, творчеството на предприемача също е дарба и то е субект на реда, сътворен от Бога и това творчество не е нещо напълно автономно.

Субективното измерение се състои в стремежа на личността чрез труда да съгради своята човечност, изпитвайки задоволство от човешкото действие.

В обръщението си към предприемачи в Буенос Айрес, направено през 1987 г., Йоан Павел ІІ отбелязва, че предприемачите изпълняват жизнено важна задача за обществото, произвеждайки стоки и услуги. Изпълнявайки тази дейност, те трябва да виждат ролята си като служба в полза на другите и да се трудят за изграждането на справедливо и мирно общество, отбелязва папата.

Спасително измерение
Във връзка с третата голяма тема в Laborem Exercens Пърси коментира, че личният ни труд е начин да вземе участие в Христовото изкупление. Затова този труд има едновременно творчески и спасителни измерения.

После той се спира на енцикликата на Йоан Павел ІІ Centesimus Annus, в която се прави задълбочен анализ на пазарната икономика.

Папата признава, че човешкият фактор заема все по-голямо място в икономиката, вследствие на развитието на умения и технологии, които имат решаваща роля за създаването на богатството. Така трудът на предприемача се е превърнал източник на богатство.

Предприемачите работят с другите хора и свободно си сътрудничат с тях, за да задоволяват общите си нужди. Йоан Павел ІІ подчертава необходимостта тази дейност да бъде ориентирана в полза на другите. Така трудът превръща личността в част от една общност, чиято цел е да служи на другите.

Пърси споделя мнението, че енцикликата Centesimus Annus представлява продължение на католическото учение и не е радикална промяна, както сочат някои изследователи. Папата одобрява пазарната икономика, без обаче по никакъв начин да защитава либералния модел. Но Пърси също така допълва, че енцикликата съдържа някои новости, като тази, че бизнесът започва да бъде приеман като общност от личности.

Книгата заключава, че Църквата утвърждава и дава висока оценка както на личната инициативност, така и на предприемачеството. Но тази дейност трябва да признава достойнствата на човешката личност и да бъде поставена в служба на другите.

Ако повече хора и предприемачи имаха този подход към своята дейност, най-вероятно днес нямаше да се стигне до тази криза.

Източник: www.zenit.org