Академичната година в папските университети беше открита с вечерня, отслужена от папа Бенедикт ХVІ. В проповедта си той се концентрира върху служението на свещениците, в контекста на 70-та годишнина от създаването на Папското дело за свещенически звания от Папа Пий ХІІ. В началото на своята проповед папата отбеляза, че откъсът от Първото послание на Апостол Петър, четен на вечернята, „също ни призовава да обърнем внимание на мисията на пастирите в християнската общност”.

„Още при основаването на Църквата е ясно, че водачите на тези първи общности имат специално значение, че те са били поставени от апостолите, за да възвестяват Словото Божие чрез проповедта и чрез спомена за Христовата жертва… Наред с това Петър подчертава солидарността между пастирите, отбелязвайки своята и тяхната принадлежност към апостолския ред … Те споделят призванието и задачата да се грижат за Христовото паство, тази задачи ги обвързва един с друг, защото те са свързани от специална връзка с Христос... Апостолското призвание оживява благодарение на личната връзка с Христос, то е подхранвано от ревностната молитва и е одухотворявано от страстното желание за възвестяване на посланието, получено от опита от вярата, споделяна от Апостолите.”

След това папата посочи три основни условия, които правят живота на свещениците съзвучен с Христа - „желанието за сътрудничество с Исуса във възвестяването на Царството Божие; безкористност в пастирската дейност, готовност за служение”.

„Бог Отец изпрати своя Син, за да завърши Неговия спасителен план”, обясни Светият отец. „Исус Христос създаде Църквата, за да могат благотворните ефекти от изкуплението да пребъдат във времето. Призванието на свещениците се корени в действието на Отца, постигнато от Христос чрез Светия Дух. Следователно свещеникът на Евангелието е личност, която се отдава на Христос, която знае как да живее в Него, която е в хармония и в близко приятелство с Него, така че всичко да се случва по Божията воля,  по Неговата воля за любов, с велика вътрешна свобода и дълбока радост на сърцето”.

След това Бенедикт ХVІ продължи, представяйки размислите си за безкористността на свещеническото служение, като обърна внимание, че „никога не трябва да забравяме, че сме встъпили в свещенството чрез Тайнството на ръкоположението. Това означава, че сме се открили за Божието действие и че сме готови да отдадем всичко на Него и нашите събратя. … Божият призив за служение не се дължи на някакви специални добродетели, той е дар, който ние трябва да приемем и на който трябва да отговорим чрез благородно и лишено от интерес себеотдаване, чрез следване не на нашите собствени цели, а на тези на Бог, така че Той да може да разполага с нас според Неговата воля, въпреки че е възможно това да не отговоря на нашите собствени стремежи за реализация.. … Като свещеници, ние никога не трябва да забравяме, че единственият правилен начин да се въздигнем до свещеническото служение е като следваме не пътя на успеха, а пътя на Кръста.”

„От тази гледна точка, да бъдеш свещеник означава да служиш, включително и като водиш достоен за пример живот”, допълни папата. „Свещениците раздават даровете на спасението, тайнствата, особено тези на Евхаристията и Покаянието. Те не разполагат с тях, според собствените си желания, те ги раздават изпълнени със смирение и за благото на Божия народ. Техният живот е дълбоко белязан от това служение, от грижата за паството и от отслужването на литургията, и от готовността да служат на своите братя и сестри, особено на най-бедните и на тези, които най-много се нуждаят. Извършвайки тази „пастирска благотворителност”, следвайки Христа и с Христа, отзовавайки се на Божия зов, всеки свещеник изпълнява себе си и своето призвание”.

В заключение папата призова студентите от папските университети да се възползват максимално добре от своето образование, тъй като това е „ценен дар, дарен от Бога”, и да го изживеят в близко общение с Него.

Източник: Vatican Information Service