Да се подготвим молитвено за отбелязването на Световния ден на мисиите, неделя 23 октомври 2011 г., за да разпали в Божия народ желанието за евангелизация и готовност да подкрепят мисиите, чрез молитва и материална помощ за най-бедните Църкви.

Месец октомври, с отбелязването на Световната неделя на мисиите, предлага на епархии и енорийски общности, на институти за богопосветен живот, на църковни движения и на целия Божи народ една възможност да подновят ангажираността си да прогласяват Евангелието и да дадат на пастирската дейност по-обширна мисионерска перспектива. Това ежегодно събитие ни приканва да живеем по-интензивно литургичните и катехистични, милосърдните и културни процеси, посредством които Исус Христос ни призовава към банкета на Неговото слово и на Евхаристията, за да вкусим от дара на Неговото присъствие, да бъдем формирани в Неговата школа и да живеем все по-тясно единени с Него, нашия учител и Господ. Той сам ни казва “Който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми, и аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан 14:21). Само на основата на тази среща с Любовта на Бог, която променя животи, ние можем да живеем в общение с Него и един с други и да предложим на братята и сестрите си достоверно свидетелство, обясняващо надеждата, която пазим в себе си (вж 1 Петър 3:15). Една зряла вяра, способна да се повери изцяло на Бог със синовно чувство, насърчено, чрез молитвата и размишлението за Божието слово и чрез изучаване на истините на вярата, е предпоставка за задълбочаване на един нов хуманизъм основан на Евангелието на Исус.

“Искаме да видим Исус” (Йоан 12:21), това е прошението, отправено към Апостол Филип от няколко гърци в Евангелието от Свети Йоан, които са дошли в Ерусалим на пасхално поклонение. То също отеква в нашите сърца през този месец октомври, който ни напомня, че ангажирането и задачата на прогласяването на Евангелието е задължение на цялата Църква, която е “по самата си същина мисионерска” (Ad gentes, n. 2) и ни приканва да бъдем шампиони на обновения живот, изграден от автентични взаимоотношения в общностите, основани на Евангелието. В много-етничното общество, което изпитва все по-обезпокоителни форми на самота и безразличие, Християните трябва да се научат да дават знаци на надежда и да се превърнат в универсални братя, внасящи и полагащи грижа за израстването на великите идеали, които трансформират история и, без фалшиви илюзии или безполезни страхове, трябва да се стремят да допринесат за изграждането и превръщането на планетата в дом за всички народи.

Подобно на гръцките поклонници от преди близо две хиляди години, хората от нашето време също, дори вероятно без самите те да си дават сметка, карат вярващите не само да “говорят” за Исус, но “да го направят видим”, да направят лицето на Изкупителя да заблести във всяко кътче на земята, пред поколенията от новото хилядолетие и особено пред младите хора от всеки континент, привилегированите, за които прогласяването на Евангелието е предназначено. Те трябва да възприемат, че християните носят със себе си Христовото слово, защото Той е истината, защото те са открили в Него смисъла и истината за собствения си живот.

Тези напътствия се отнасят до мисионерския мандат, който всички кръстени и цялата Църква са получили и който не може да бъде изпълнен без дълбоко лично, общностно и пастирско обръщане. В действителност, осъзнаването на призива да прогласяваме Евангелието насърчава не само всеки индивидуален член от общността на верните, но и всички диоцезиални и енорийски общности, към цялостно подновяване и все по-голяма готовност за мисионерско сътрудничество между Църквите, да насърчават проповядването на Евангелието в сърцето на всеки човек, на всеки народ, култура, раса и националност, на всякъде по света. Това съзнание е подхранвано, посредством работата на Fidei Donum - свещениците, богопосветените, катехистите и мисионерите миряни в постоянния стремеж да насърчи църковното общение, така че, дори и феноменът на "Между-културността" да бъде интегриран в един модел на единство, в което Евангелието е квасът на свободата и прогреса, източник на братство, смирение и мир (срв. Ad gentes, n. 8). Църквата в действителност “е като тайнство, т.е едновременно знак и средство за съкровено единение с Бог и за единство на целя човешки род” (Lumen gentium, n. 1).

Църковното общение се ражда от срещата със Сина Божи, Исус Христос, който, посредством проповедта на Църквата, достига до хората и създава общение със Себе Си и по този начин с Отца и Светия Дух (вж. 1 Йоан 1: 3). Христос установява нови отношения между човека и Бога. “Той ни разкрива, че Бог е любов” (1 Йоан 4: 8) и в същото време ни учи, че основният закон на човешкото съвършенство, и следователно на трансформирането на света, е новата заповед на любовта. Той уверява, тези, които вярват в милосърдието на Бога, че пътят на любовта е отворена за всички хора и че усилията за създаване на универсално братство, няма да бъдат напразни "(Gaudium et spes, n. 38).

Църквата става “общение” на основата на Евхаристията в която Христос, присъстващ в хляба и виното със своята жертва от любов, изгражда Църквата като Свое Тяло, единявайки ни с Триединния Бог и помежду ни (вж. 1 Кор. 10:16). В Апостолическото насърчение Sacramentum caritatis аз писах, “Любовта, която празнуваме в това тайнство не е нещо, което можем да пазим за себе си. По самата си природа, тя изисква да бъде споделена с всеки един. Това от което светът се нуждае, е Божията любов, той трябва да срещне Христос и да повярва в Него" (n. 84). Поради тази причина Евхаристията е не само източник и върховен момент в живота на Църквата, но също на нейната мисия: "една автентично евхаристична Църква е мисионерска Църква" (пак там), която е способна да доведе всички до общение с Бога, прогласявайки с убеждение: "това, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас" (1 Йоан 1: 3).

Скъпи приятели, на тази Световна мисионерска неделя в която погледът на сърцето се простира към огромните пространства на мисионерството, нека всички ние бъдем участници в ангажираността на Църквата да прогласява Евангелието. Мисионерският импулс винаги е бил знак за жизнеността на нашите Църкви (вж. енцикликата Redemptoris missio, n. 2), с тяхното сътрудничество и тяхното уникални свидетелство на единство, братство и солидарност, което дава достоверност на вестителите на Любовта, която спасява!

Ето защо аз подновявам към всеки един призива да се молим и въпреки финансовите затруднения, да предлагаме братска и конкретна помощ за подкрепа на младите Църкви. Този акт на любов и споделяне, който ценното служение на Папските мисионерски общности, на които изказвам своята благодарност, ще се погрижат да бъде подобаващо разпределян, ще подпомогне формирането на свещеници, семинаристи и катехисти в най-отдалечените мисионерски земи и ще окуражи младите църковни движения.

„В края на тази годишното послание за Световната неделя на Мисиите, бих искал, със специална обич, да изразя своята благодарност към мисионерите, които свидетелстват за идването на Царството Божие в най-отдалечените и предизвикателни места често с живота си. За тях, които са в предните редици на прогласяването на Евангелието, нека всеки вярващ предложи приятелство, близост и подкрепа. Нека Бог, който обича тези, които даряват на драго сърце (вж. 2 Кор. 9:7), ги изпълни с духовен плам и дълбока радост.

Източник: Радио Ватикана