На 22 септември 2011 г. в сградата на Райхстага в Берлин папа Бенедикт ХVІ се срещна с представители на еврейската общност. На срещата, част от посещението на папата в Германия, Бенедикт ХVІ направи следното обръщение:

Госпожи и господа,
Скъпи приятели,

Щастлив съм от възможността за тази среща с Вас тук в Берлин. Благодарен съм на президента д-р Дитер Грауман за неговите топли и задълбочени думи. Той отбеляза задълбочаването на доверието между еврейския народ и Католическата църква, свързани от немаловажни и съществени страни от своите традиции. Същевременно ние разбираме, че взаимното разбирателство и любов между Израел и Църквата, които се основават на взаимното уважение към същността на другия, трябва да продължат да се градят и задълбочават в сърцевината на нашата вяра.

Преди шест години, когато посетих синагогата в Кьолн, рави Тейтълбом изказа мисълта, че паметта е един от стожерите, необходими за създаването на мирно бъдеще. Днес се намирам на място, което е средоточие на тази памет, тъй като от това място започва Шоа, унищожението на нашите съграждани евреи от Европа, от това място е било планирано и организирано това унищожение. Преди ужасите на нацизма, в Германия са живели около половин милион евреи, съставлявали важна част от германското общество.

След Втората световна война Германия беше приемана за „Земята на Шоа”, страната, превърнала се в непоносимо място за живот на евреите. Почти не бяха направени опити за възстановяването на старите еврейски общности, въпреки прииждащите от Изтока евреи и техните семейства. Много от тях предпочетоха да емигрират и да започнат нов живот, главно в Съединените щати и в Израел.

На това място трябва бъде съхранена и паметта за Кристалната нощ, извършена на 9 срещу 10 ноември 1938 г. Малцина са тези, усетили толкова ясно това действие като презрение към човечеството, както настоятелят на Берлинската катедрала Берхард Лихтенберг, извикал от амвона на Катедралата „Св. Лудвиг”: „Навън гори Храма, той също е Божи дом”. Нацисткият терор се основаваше на един расистки мит, част от който беше и отричането на Бога на Авраам, Исак и Яков, Бога на Исус Христос и на всички, вярващи в Него. Приеманият за „всемогъщ” Адолф Хитлер беше един езически идол, поставил си за задача да заеме мястото на библейския бог, на Твореца и Отеца на всички народи. Загърбването на този Бог винаги води до това, че хората загърбват човечността си. Ужасяващите картини от концентрационните лагери в края на войната са доказателството за това на какво е способен човек, загърбил Бог, и какво е неговото лице.

В контекста на тази памет, с благодарност трябва да се обърнем към новото развитие от последните години, дало възможност за истински разцвет на еврейския живот в Германия. Необходимо е да бъде отбелязано, че в последните години еврейската общност положи големи и достойни за похвала усилия за интегрирането на емигрантите от Източна Европа.

Бих искал да изкажа благодарността си и за задълбочаващия се диалог между Католическата църква и юдаизма. Църквата усеща голяма близост с еврейския народ. С декларацията Nostra Aetate на Втория Ватикански събор беше прокламирано „необратимото обръщане към пътя към диалога, братството и приятелството” (срв. Послание в Римската синагога, 17 януари 2010 г.). Това се отнася за цялата Католическа църква, а този път беше следван с особена ревност от блажения Йоан Павел ІІ. Това се отнася и за Католическата църква на Германия, която съзнава своята отговорност за следването на този път. Задължително сред публичните прояви следва да бъде спомената „Седмицата на братството”, организирана всяка година през първата седмица на месец март от Обществата за християнско – еврейско сътрудничество.

Всяка година се провеждат и срещи между епископите и равините, както и разговори с Централния съвет на евреите. Още през 70-те години Централния комитет на Германските католици инициира създаването на „еврейско-християнския форум”, приел през годините множество важни и полезни документи. Не мога да пропусна и историческата среща, посветена на еврейско-християнския диалог, която се проведе през март 2006 г. с участието на кардинал Валтер Каспер. Това сътрудничество се доказа като много ползотворно.

Наред с всички тези полезни инициативи, според мен ние, християните, трябва да осъзнаем по-дълбоко вътрешната си близост с юдаизма, спомената и от хората, говорили преди мен. Християните не могат да приемат да има разрив в историята на спасението. Спасението идва от евреите (срв. Йоан 4:22). Повърхностните интерпретации на спора на Исус с юдаизма от онова време като скъсване със Стария завет налагат ограничената представа, че това е било освобождение, тъй като те погрешно разбират Тората като сляпо следване на ритуали и външни съблюдавания.

Всъщност, проповедта на планината не отменя Мойсеевия закон, тя разкрива скритите в него възможности и позволяла възникването на по-радикални стремежи. Тя ни насочва към дълбоките извори на човешкото действие, към сърцето, където се прави избора между чистото и нечистото, където процъфтяват вярата, надеждата и любовта.

Посланието за надежда, което се намира в юдейската Библия и в християнския Стар завет е било продължено по различен начин от юдеите и християните. „След вековете на противопоставяне, нашата обща задача сега е чрез диалог да стъпим върху двата прочита на библейския текст – християнския и юдейския, ако искаме правилно да разберем Божията воля и слово” (Исус от Назарет. Част Втора: От Входа в Йерусалим до Страстите Христови.) Този диалог трябва да ни помогне да укрепим общата ни надежда в Бог сред едно все по-секуларизирано общество. Лишено от тази надежда, обществото губи своята човечност.

В заключение можем да кажем, че диалогът между Католическата църква и Юдаизма в Германия е дал обещаващи плодове. Вече са изградени изстрадани връзки на доверие. Юдеите и християните споделят обща отговорност за развитието на обществото, което винаги има и религиозни измерения. Нека всички, поели по този път, да продължат да го следват. И нека този път бъде благословен от Единствения и Всемогъщия, Ha Kadosch Baruch Hu.

Благодаря ви.