Ню Йорк, 11 септември 2011 г. Колкото и да изглеждаше невероятно, мракът не успя да надделее на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Шанксвил, щата Пенсилвания. Това отбеляза в своята реч Архиепископ Тимъти Долан след заупокойната меса, отслужена в Катедралата „Св. Патрик” по повод 10-та годишнина от терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Той добави, че събитията са показали, че последната дума винаги принадлежи на Бог.

В началото на своята проповед архиепископът отбеляза: „В сърцето на човека се води тежка битка. Тази вътрешна битка, тази вътрешна война в човешката душа е причина за цялото външно насилие, за външните войни и битки. Както вие, така и аз познаваме това вътрешно напрежение в душата на човека.”

„Това е битка между греха и благодатта, между мрака и светлината. В тази война злото се бори с доброто, смъртта – с живота, гордостта – със смирението, егоизмът – с безкористността, желанието за мъст – с милостта, омразата – с любовта, Сатаната – с Всемогъщия Бог”.

„Преди десет години, точно в този миг, в целите Съединени щати, в целия свят, в нашата общност, ни се струваше, че мракът е победил, докато в същото време загиваха невинни хора, а отчаяни мъже и жени се опитваха да им помогнат; тогава бяха разрушени много семейства, а цялата ни нация изглеждаше покосена.”

„Но това, което искам да кажа на тази неделна меса е че днес, десет години след този ден, вече е ясно, че накрая победи светлината; отчаянието, паниката, отмъщението и ужаса отстъпиха пред спасението, възстановяването, съграждането, подкрепата и издръжливостта.”

„Победиха ангелите, а не демоните. Разпети петък се превърна в неделя на Възкресението. Последната дума, както винаги, беше на Бог”.

„Източник на най-голяма утеха са нашите младежи, нашите деца”, допълни архиепископ Долан. Той се спря на много деца на пожарникари, които са изгубили бащите си на 11 септември, но които днес също искат да станат пожарникари и спасителни работници. Духовникът се спря и на историята на един младеж, чийто баща загинал на 11 септември, и който сега се обучава за свещеник.

„Много са примерите, които показват, че последната дума принадлежи единствено на Бог”.

Проповедта в Св. Петър

Следобед Архиепископ Долан, заедно със своя предшественик кардинал Едуард Егън, отслужиха меса в църквата „Св. Петър”, която се намира близо до мястото, на което се намираше Световния търговския център. На 11 септември 2001 г. църквата също пострада от отломките от падащите кули.

Кардинал Егън започна своята проповед с думите, че преди десет години „всички ние бяхме изненадани. Бяхме шокирани. Бяхме наранени. Бяхме дълбоко наранени. Злото триумфираше в Манхатън.”

„Това е годишнина, която пари и ранява душата. Тя ни връща към опита от едно злодеяние, което никой никога не си беше представял”.

„Убити бяха хиляди добри и почтени граждани на Ню Йорк. Огромна рана се отвори в сърцето на града, както и в сърцата на безброй майки и бащи, братя и сестри, съпруги и съпрузи, деца и внуци, приятели и колеги, дори и днес продължаваме да усещаме парещата тъга от загубата на любими хора, чието отсъствие продължаваме да чувстваме.”

„И въпреки това”, продължи той, „престъплението на 11 септември ни научи на важния урок никога да не се отказваме от нашата памет. Стана ясно. Възправени пред това страшно предизвикателство, в хората се наложи най-доброто в тях и те се втурнаха да помагат на останалите хора, те се превърнаха в мъже и жени, готови да отдадат живота си за другите.”

Кардиналът допълни: „Гражданите на нашия забързан и конкурентен метрополис изглеждат заети само със себе си. „Ако успееш тук, ще успееш навсякъде”, казваме ние, а „успехът” почти винаги е концентриран върху самите нас. Заети с нашите битки и успехи, създаваме впечатлението за хора, които остават безчувствени за болката на другите, които не забелязват слабите, уязвимите и наранените. Мнозина мислеха това за нас преди тази страшна сутрин, в която терористите извършиха своето нападение.”

„Тогава, може би дори и за наше собствено учудване, разбрахме, че в сърцата на най-добрите от нас се крие доброта, която е напълно безкористна. Разбрахме, че когато сме изправени пред наистина велико предизвикателство, огромната част от нас остават отдадени на добруването на останалите, дори и те да са напълно непознати. Станахме хора силни, безстрашни, благородни – хора, отдадени на другите”.

Източник: www.zenit.org