Световният ден на младежта (СДМ) бе грандиозно събитие на вярата и радостта. Беше впечатляващо да видиш стотиците хиляди младежи, които се бяха отзовали на поканата на папата за среща и бяха тръгнали на поклонничество, за да стигнат до Мадрид, където искаха да изживеят по-различно и силно вярата си. В Мадрид участваха на срещите по вероучение със своите владици, молиха се, изповядаха се и накрая се срещнаха с наследника на св. Петър. След това се върнаха по домовете си и СДМ продължава…

Стекоха се 2 милиона младежи (организаторите съобщаваха за 2 100 000, някои медии за 2 милиона, други за 1 милион и половина), повече от хиляда епископи, около 12 000 свещеници и хиляди монаси и монахини, учители по вероучение и възрастни. Знаем, че много други младежи следяха срещата по телевизията и в интернет. Сигурно е, че всяка група дошла в Мадрид беше оставила много приятели вкъщи и също толкова сигурно е, че връщайки се у дома много от поклонниците, както бяха помолени от папата, са разказали всичко което се случи предавайки от преживения ентусиазъм. Фактът, че толкова много младежи бяха заедно, ще им помогне да съберат кураж и да не се страхуват ако бъдат гледани с укор от своите връстници. И все пак, независимо, че в продължение на една седмица улиците и площадите на Мадрид буквално преливаха от младежи католици не бива да изпадаме в триумфализъм. Дори и много те все пак са едно малцинство сред младите по света. Не бива да се заблуждаваме. Не сме се завърнали изведнъж към християнството. Живеем в едно секуларизирано светско общество, в което хората сякаш не се вълнуват от религия. Мисията е спешна!

Красиви бяха, освен бройката, и духовните качества на множеството младежи. Онова което всеки един от тях е преживял, знае само Бог. Можем да бъдем сигурни обаче, че в огромната си част, младите бяха там защото искаха една лична среща с Исус в Църквата му и я получиха. Това усетиха и владиците и свещениците по време на изповедите, на вероучението и на литургиите отслужени с групите.

Сега, със започването на училище или на работа, би трябвало да се запази ентусиазма сред трудностите на ежедневието и да не се допуска обикновеното разграничаване между вяра и живот. Сливането на вярата със живота ще бъде знака за едно истинско изживяване.

Веднага стана ясна, че папата не беше там да си губи времето. Целеше се високо. Би могло да се каже, че папа Бенедикт XVI беше дошъл да призове всеки да приеме, в един откровен и личен разговор с Бога, своето призвание, като изживее мигове на споделена вяра и чувство за принадлежност към Църквата и като последствие да приеме учението и вярата, на които Църквата учи. Младите не се притесниха от това. Аплодираха и бяха съгласни с папата. Думите на папата отговаряха на въпросите, които таяха в сърцата си. Този сериозен, но истински диалог между папата и младежите застана в противовес на някои пасторални заблуди, че за да бъде атрактивна за младите, Църквата трябва да смени морала и да следва хода на времето. Сегашните предизвикателства не искат лесни решения, а напротив, както сподели папата пред млади монахини, предизвикват радикалната вяра. Сега трябва да сме креативни и да опазим живеца на произнесените слова, да ги превърнем в плът и кръв в ежедневието на младите и чрез тях в семействата.

Разбира се, СДМ не разрешава всички проблеми на младите в Църквата, но дава голям тласък към новото евангелизиране на Европа. Пред многото социални, икономически, културни, житейски и духовни трудности на младите, СДМ срива идеята, че Църквата е една отминала реалност и че нейното послание е ретроградно и неспособно да заинтригува младите. След Мадрид е ясно, че багажа на Църквата интересува мъжете и жените на днешния ден, както и на утрешния. Сега трябва да се върви по пътя. Животът на Църквата се осъществява в ежедневието, във всеки един момент и във всяко едно решение. Имаме нужда от специални моменти, както Петър, Яков и Йоан, които след като изкачиха Таворската планина получиха специален знак, но после слязоха и продължиха нормалния си живот. Световният ден на младежта не е всичко, но е един голям дар за Църквата, за Европа, която няма да бъде изоставена от нея. Отминалите дни показаха, че там където е Бог – а Бог е винаги на разположение – там животът е изпълнен с пълнота и смисъл. Младежите заедно с папата показаха това на света.

о. Дуарте да Куня
Секретар на Съвета на Епископските конференции на Европа