Бенедикт XVI: „Предайте на другите радостта на вашата вяра”

Проповед на Светия Отец, произнесена по време на заключителната меса на XXVI Световен ден на младежта, Мадрид

Скъпи младежи,

С отслужването на Евхаристията стигаме до кулминацията на този Световен ден на Младежта. Виждайки ви тук, дошли тъй многобройни от всички части на света, сърцето ми се преизпълва с радост, най-вече при мисълта за особеното вълнение, с което Исус ви гледа. Да, Господ ви обича и ви нарича приятели (срв. Йоан.15:15). Той идва, за да ви срещне и иска да ви съпроводи във вашия път, да ви отвори дверите към един пълноценен живот и да ви направи съпричастни на своята съкровена връзка с Отца. От наша страна, съзнавайки величието на неговата любов, ние бихме искали да отговорим с максимална щедрост на това предпочитание, споделяйки с другите получената радост. Многобройни в наши дни са тези, които се чувстват привлечени от фигурата на Христа и искат да го опознаят по-добре. Те осъзнават, че Той е отговорът на многобройните им лични терзания. Ала кой все пак е Той в действителност? Как е възможно някой, който е живял на земята преди толкова много години да може да има днес нещо общо с мен?

В текста на Евангелието, който чухме (срв. Мат. 16:13-20), като че ли ни бяха предложени два различни начина, за да познаем Христа. Първият се съдържа във външното знание, характеризиращо се с общото мнение. На въпроса на Исус: „За кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?”, учениците отговарят: „едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.” Сиреч смятат Христос за религиозен пророк, добавящ се към вече познатите. Ето защо обръщайки се вече лично към учениците си, Исус ги пита: „а вие за кого Ме мислите?”Петър отговаря с думите, които са първото изповядване на вярата: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог!” Вярата отива отвъд простите емпирични или исторически дадености; тя е способност да се улови тайнството на Христовата личност в нейната дълбочина. Но вярата не е плод на усилието на човека и на неговия разум, тя е дар от Бога: „блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата.” Тя има свое начало в начертанието на Бога, който ни разкрива своята съкровеност и ни подканва да станем съпричастни на неговия божествен живот. Вярата предлага не само информация относно идентичността на Христа, а предполага лично отношение с Него, причастност на цялата личност с нейния интелект, воля и чувства, към явяването на самия Бог. Ето защо и въпросът на Исус: „а вие за кого Ме мислите?”, подтиква в крайна сметка учениците да вземат лично решение по отношение на Него. Вярата и следването (sequela) на Христа са тясно свързани. И понеже предполага следването на Учителя, вярата трябва да се консолидира и да нараства, да стане дълбока и зряла, доколкото става все по-интензивна и укрепва връзката с Исус, интимността с Него. Дори Петър и другите апостоли е трябвало да напреднат по този път, защото едва срещата им с възкръсналия Господ им открива очите за пълнотата на вярата.

Скъпи младежи, днес Христос ви поставя същия въпрос, който е задал и на апостолите:  „а вие за кого Ме мислите?” Отговорете му с щедрост и кураж, както подобава на едно младо сърце. Кажете му: Исусе, знам, че ти си Синът Божий, че ти си дал живота си заради мен. Искам да те следвам с вярност и да бъда наставляван от твоето слово. Ти ме познаваш и обичаш. Имам доверие в теб и поставям живота си в ръцете ти. Искам ти да бъдеш силата, която ме поддържа и радостта, която никога не ще ме напусне.

В отговора си на изповедта на Петър, Исус говори за Църквата: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си”. Какво означава това? Исус съгражда Църквата върху камъка на вярата на Петър, който изповядва божествеността на Христос. Да! Църквата не е обикновена човешка институция, по подобие на някоя друга, тя е тясно свързана с Бога. Сам Христос се позовава на нея като на „своята” Църква. Не можем да отделим Христос от Църквата, както не можем да отделим главата от тялото (срв. 1 Кор. 12:12). Той присъства в нея, дава й живот, храна и сила.

Скъпи младежи, позволете ми като Наследник на Петър да ви подканя да укрепите тази вяра, предадена ни от Апостолите, като поставите Христос, Сина Божий, в центъра на вашия живот. Но позволете ми също така да ви напомня, че следването на Исус във вярата, означава да се върви заедно с Него в общение с Църквата. Не можеш да следваш Исус в самота. Този, който отстъпи на изкушението да върви „за своя сметка” или да живее вярата си според господстващата индивидуалистична мисловна нагласа, поема риска никога да не срещне Исус Христос или да следва някой Негов фалшив образ.

Да имаш вяра, означава да се облягаш на вярата на твоите братя, така че вярата ти да служи като опора за вярата на другите. Призовавам ви, скъпи младежи: обичайте Църквата, която ви е родила във вярата, която ви е помогнала да познаете Христа и ви е открила красотата на неговата любов. За да се засили приятелството ви с Христа е необходимо да осъзнаете значението на присъствието ви в енориите, общностите и движенията, както и участието в неделната Евхаристия, честото приемане на светия дар на прошката, верността в молитвата и медитацията над Словото Божие. От това приятелство с Исус ще се роди порива да засвидетелствате вярата на най-различни места, включително и там, където господстват отказ и безразличие. Не можеш да срещнеш Христос и да не го споделиш с другите. Не пазете Христос за самите вас. Предайте на другите радостта на вашата вяра. Светът се нуждае от свидетелството на вашата вяра и със сигурност изпитва нужда от Бог. Мисля, че вашето присъствие тук, скъпи младежи, дошли от пет континента, е великолепно доказателство за плодотворността на мандата, даден от Исус на Църквата: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк.16:15). На вас се пада изключителният дълг да бъдете ученици и мисионери на Христа из други земи и страни, където живеят множество млади хора, които мечтаят за големи неща и откриват в сърцата си възможността за по-автентични ценности, без да се оставят да бъдат прелъстени от фалшивите обещания за  начин на живот без Бога.

Скъпи младежи, моля се за вас от все сърце. Поверявам ви на Дева Мария, за да ви съпровожда винаги майчински и да ви обучава на вярност към Словото Божие. Но искам също така да се молите за папата, за да може той, като Наследник на Петър, да укрепва своите братя във вярата. Нека всички ние, пастири и верни, се сближим още повече с всеки Господен ден в Църквата, за да нарасне светостта на живота и така да дадем ефикасното свидетелство, че Исус е наистина Синът Божий, Спасителят на всички човеци и жив източник на тяхната надежда. Амин.

Мадрид, Неделя, 21 август 2011 г.