(Мадрид)

„Не е възможно човек сам да следва Исус”. „Моля ви, скъпи приятели, обичайте Църквата, която ви е захранила с вярата”. 

Завърши една грандиозна среща и продължава едно великолепно приключение.

По улиците и площадите на Мадрид, които за няколко дни посрещнаха света, папата премина, слуша и говори, докосвайки и милвайки всички дошли за срещата по своя уникален начин. Без формалности, но с искрено уважение към всеки, независимо кой е той. Дотам, че някои от „indignados” протестирали на площад Пуерта дел Сол и противни на обидите и заплахите, откриха че човекът облечен в бяло и неговите приятели не са никак  далеч от техните проблеми.  Сред площадите премина едно опиянение, в което диалога, а не насилието ги изпълва. Изненадва и подканва към размисъл това ефирно опиянение.

Първият въпрос, който се явява е към всеки отделен човек и към значението, което отдава на присъствието или отсъствието на Бог в личния живот или в историята на всички.
Търсенето на истината, както неведнъж напомня папата, не е лозунг, не е идеология, не е нещо абстрактно. Цитира Платон, за да напомни, че младежкото не се определя от датата на раждане, а от желанието да търсиш, да откриваш, да научаваш. Точно обратното на „ever green” и на „ever young”.
Търсенето, уточнява папата пред новото поколение, следва да приключи „в откриването на нещо грандиозно, нещо което дава пълнота и щастие”.
Как да постигнем това като християни в днешното общество? Как да продължим да „се стремим към високите идеали” в релативизма на днешната култура? Отговорът, настоява папата, е една Личност, тя е Христос.
  

Това послание преминава сред лагера край летището, където след изненадващ проливен дъжд, небето на Мадрид отново се отваря и папата благодари на всички за куража, търпението и доброто настроение. За него самия, това е поредния знак, че не е сам.
Младежите са уморени от пътуването, от горещините през деня, но аплодисментите по време на среднощния дъжд, показват, че голямата умора не може да спре ентусиазма и вниманието, да отслаби желанието за предложената прегръдка.
Разбират, че някой им сочи Онзи, който ги обича и че и те затова са призвани да обичат, като се започне от болните, нуждаещите се и различните.
Мнозина, на широкия хоризонт на великите дела,  се чувстват призвани да реализират в брака „проекта на истинската любов, която се подновява и задълбочава всеки ден в споделянето на радостите и трудностите и който се определя в цялостното отдаване на  личността”. Други са поканени от Христос „да Го следват по-отблизо в свещенството или в посветения живот”.
Проекти за живота, които поколението на тази младежка среща, по-младо от предишните, усещат като приключения, за които си заслужава да пожертваш и да рискуваш. Сигурният път за постигането на подобни цели е приятелството с Господа, а диалогът с Него може да се подхранва всеки ден с лекотата и свежестта на младежката среща.
Опиянението от това послание още се долавя над лагера край летището на Мадрид. То не трае само една нощ.
Сутринта, когато папата се връща край лагера, подавайки им ръка, канейки ги да се хванат за ръце, повежда търсенето на истината за срещата им с Истината. Заедно по пътищата на света, по който често върви едно уморено и загубило посока човечество, като стават строители на надеждата.
Свършва световния младежки ден.
Както след всички предходни 25 младежки срещи, това опиянение ще продължи да се носи на работните места, сред културните и политически среди. Ще предизвика нови въпроси, ще посочва пътя водещ до отговорите и до самия Отговор.
Един ден завършва, приключението продължава.

Паоло Бустафа
Агенция SIR