Католическа Църква

ПОДГОТОВКА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕТО НА МЛАДЕЖИТЕ НА ПРЕСВЯТОТО СЪРЦЕ ИСУСОВО

Организационният комитет на Световния ден на младежта през 2011 г. разпространи текста на катехизиса за подготовката за посвещението на младежите на Пресвятото Сърце Исусово. Посвещението ще бъде отслужено по време на Световния ден на младежта в Мадрид.

 

*****

 

Целта на катехизиса е младежите по света да се подготвят за посвещението на Пресвятото Сърце Исусово, което ще бъде отслужено от папа Бенедикт ХVІ по време на Световния ден на младежта в Мадрид.

 

Катехизисът е разделен на три части – в първата част размишляваме върху посланието на папата за Световния ден на младежта в контекста на набожността към Пресвятото Сърце Исусово. Втората част представя основните моменти в развитието на тази набожност. А в третата част обясняваме значението на посвещението на младежите по света на Пресвятото сърце Исусово.

 

І. „От сърцето на човека до Сърцето на Бога”.

 

1. Когато навлизаме в дълбините на сърцето си, там винаги откриваме скрито едно желание – стремежът към щастие. Чудим се обаче, къде и как можем да открием това щастие. Опитът ни учи, че този стремеж може да бъде удовлетворен, когато задоволим нашия копнеж към безкрайното. В своето послание папа Бенедикт ни казва: „Мъжете и жените са създадени за онова, що е велико, за безкрайното”. (Бенедикт ХVІ, Послание на Негово светейшество за 26-ия Световен ден на младежта, Мадрид, 2011 г.).

 

Този копнеж към безкрайното извира от желанието на човека да бъде обичан от любов безкрайна. Християнското откровение казва: „Бог е любов”. Бог е разкрил Себе си като безкрайна, вечна, лична и всеопрощаваща любов, която изцяло удовлетворява всеобщото търсене на щастие. Затова и папата казва: „Бог е извор на живот, да Го елиминираме е равностойно да се отделим от този извор и неизбежно да се лишим от пълнотата и от радостта: “творението, всъщност, без Твореца изчезва” (Втори Ватикански събор, Gaudium et Spes, 36; Послание за Световния ден на младежта). За съжаление, ние сме свидетели на безбройните опити на нашето общество да изгради земен рай, в който Бог не присъства.

 

2. Този копнеж на човешкото сърце е удовлетворен, когато човек открие Сърцето Божие. Както казва св. Августин: „Ти ни сътвори заради Себе си. О, Господи, сърцето ни е неспокойно, докато не почине в Теб”. Безпокойството, за което говори св. Августин е трудността, пред която е изправен всеки от нас, в търсене на истинската Любов, което е последица от нашето състояние като творения – защото ние сме крайни и защото сме грешни. Отново и отново ние изпитваме трудността, породена от нашия егоизъм, от хаоса на нашите страсти, които отхвърлят истинската Любов. Сърцето на човека се „нуждае” от сърце като неговото, което може да вникне в неговата история, но същевременно – то се „нуждае” и от „всемогъщо” сърце, което може да го накара да преодолее неговите граници и грехове. Можем да кажем, че в Исус Христос, Бог е срещнал човека и го е заобичал с „човешко сърце”. Тази среща между човешкото сърце и Пресвятото Сърце Исусово превръща тайнството на спасението в реалност. „Всъщност, снизхождайки от безкрайния хоризонт на Своята любов, Бог е пожелал да вникне в ограниченията на историята и състоянието на човека. Той се е въплътил в тяло и сърце. Това ни дава възможност да съзерцаваме и да срещаме безкрайното в крайното, невидимото и неизречено Тайнство в човешкото Сърце Исусово, на Назорееца”. (Бенедикт ХVІ, Молитва Ангел Господен, 1 юни 2008 г.)

 

3. Тази Любов е разкрита по най-съвършен начин в Кръста. В Кръста Божията любов към нас достига своята пълнота, накарала Го кара да отдаде Своя живот. Най-великият израз на Божията любов е отвореното сърце на Исус на Кръста, пронизано от копието. В своето послание папата казва: „От пронизаното на Кръста Исусово сърце се излива Божествения живот”. (Послание за Световния ден за младежта). По този начин на Кръста Исус успява да промени нашето „каменно сърце”, разкъсвано от греха, в „сърцето на плътта”: Той ни дарява своята любов и в същото време ни дава възможност да го обичаме със същата тази любов”.

 

4. Изворът, от който човек трябва да пие, за да задоволи безкрайния си копнеж за любов и способността да обича, е Сърцето Исусово, жив и възкръснал от мъртвите. Така младежите ще бъдат „вкоренени и изградени върху Христос, утвърдени във вярата” (Кол. 2:7), чрез личната си среща със Сърцето Исусовото. Светостта е потапяне в потока на любовта, извираща от Пресвятото Сърце Исусово. „Мотото на кардинал Нюман - Cor ad cor loquitur, „Сърцето на сърце говори”, ни показва неговото разбиране за християнския живот като призив за святост, изживян като дълбоко желание на сърцето на човека да изпита лично общение с Божието сърце” (Бенедикт ХVІ, Проповед за беатификацията на блажения Кардинал Нюман).

 

 

ІІ. „Виж Сърцето, обичало хората толкова силно!”

 

Католическата църква през вековете израства в разбирането си за набожността към Пресвятото Сърце Исусово. Много са хората, които чрез вглъбяването върху отвореното сърце откриват път към пълното си единение с Христос и изживяват призива за святост.

 

Света Маргьорит Мари Алакок (1647-1690) от Конгрегацията на Посещението на Дева Мария е избрана от Исус, Който се разкрива пред нея в Евхаристията, разкривайки й тайната на Сърцето. „Това е Сърцето, обичало хората толкова силно, а сега хората не искат да ме обичат в отговор, а за признателност получавам само неблагодарност.” През целия си живот света Маргьорит Мари е била избрана да разпространява набожността към Пресвятото Сърце Исусово. То придружава Евхаристията, чрез Евхаристийното обожание и по време на Светите часове. Наред с това, набожността спомага за разпространението на посвещението на Пресвятото Сърце и извършването на малки жестове на любов като изкупление на нашите грехове. Тя също така разпространява практиката на Първите петъци на всеки месец – с изповед и причастие за удовлетворение от греховете. Маргьорит Мари Алакок е беатифицирана през 1864 г. от блажения Пий ІХ и е канонизирана за светица през 1920 г. от Бенедикт ХV. Нейният празник се чества на 16 октомври.

 

Заедно с нея, ние пазим спомена и за св. Клод Ла Коломбиер, S. I. Той е бил нейн духовен наставник и подпомага нейната дейност по разпространението на посланието за любовта към Пресвятото Сърце Исусово, достигнало най-отдалечени места. Под негово влияние Йезуитският орден се нагърбва със задачата да разпространява набожността към Пресвятото Сърце Исусово.

 

Тези откровения имат толкова значим ефект върху живота на Църквата, че през 1856 г. блаженият Пий ІХ създава празника на Пресвятото Сърце Исусово, а през 1899 г. папа Лъв ХІІІ посвещава човечеството на Пресветото сърце. Вдъхновени от духовността на Пресвятото сърце, през този период са създадени стотици религиозни конгрегации, които се посвещават на образованието на младежта, подкрепа за болните и възрастните, както и на мисионерска дейност. В хода на ХХ век много папи призовават Църквата да се обърне към Пресвятото Сърце като „главен знак и символ на троичната любов, с която Божествения изкупител все по-силно обича Своя вечен Отец и цялото човечество” (Пий ХІІ, Енцикликата Haurietis Aquas.)

 

В днешно време размисълът върху Пресвятото Сърце Исусово отваря нови пътища към светостта в Църквата. Това открива пред мъжете и жените на нашето време възможността да удовлетворят жаждата си за Божествена милост и приемайки го като послание на надеждата, така че „върху руините на натрупаната омраза и насилие да бъде изградена толкова желаната цивилизация на надеждата и Царството на Сърцето Христово” (Йоан Павел ІІ, Послание до Генералния настоятел на Йезуитите, П. Петер Ханс Колвенбах, 5 октомври 1986 г.)


 

 

ІІІ. Посвещавайки се Пресвятото Сърце Исусово, ще бъдем „вкоренени и изградени върху Христос, утвърдени във вярата” (Кол. 2:7).

 

Посвещението на Пресвятото Сърце Исусово, което ще бъде извършено по време на Световния ден на младежта, е действие, чрез което ние, младежите от целия свят, водени от нашия папа, ще насочим нашия взор към Исус Христос, така че Той да ни помогне да живеем „вкоренени и изградени върху Христос, утвърдени във вярата” (Кол. 2:7).

 

Така ние ще повторим опита от обичания ученик, който, съзерцавайки отвореното сърце на Исус на Кръста, изпитва неговата любов и става негов свидетел. „И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско” (Йоан 19:35)

 

Посвещението е акт на вяра. Когато папа Бенедикт ни посвети на Пресвятото Сърце Исусово, той ще ни прикани да изповядваме нашата вяра: „Ние твърдо вярваме, че Исус Христос се е поднесъл на кръста, за да ни даде Своята любов. В Своето страдание носеше нашите страдания, взе върху Си нашите грехове, придоби ни прошка и ни помири с Бог Отец, отвори ни пътя към вечния живот”. (Послание за Световния ден на младежта). Тази вяра ще бъде изповядана благодарение на познанието на нашата вяра и като следствие от нашата лична връзка с Христос. Тази връзка се основава на вярата в любовта на Неговото сърце. Епископите ще се присъединят към папата в тази изповед на вярата. А това означава, „че нашата лична вяра в Христос е свързана с вярата на Църквата” (Послание за Световен ден на младежта). Тя е в „сърцето на Църквата”, където можем да почувстваме как тупти Сърцето Исусово.

 

Посвещението е също акт на надежда. Папата ще извърши посвещение за всеки един млад човек по света, не само за тези, които присъстват на бдението. В днешните млади хора ние откриваме надеждата на Църквата и на човечеството. При посвещението, младежите заедно с папата ще кажат, че „Извън Христос - умрял и възкръснал - няма спасение! Само Той може да освободи света от злото и да направи да расте Царството на справедливостта, на мира и на любовта, към което всички се стремим.” (Послание за световния ден на младежта). Обединени в „едното Сърце” ние ще се помолим заедно с цялата църква, „Ела, Господи Исусе, помогни на младежите от третото хилядолетие да изградят цивилизацията на любовта, която ще бъде създадена навсякъде, „където хората и народите живеят в присъствието на Бог, обожават Го в истина и слушат Неговия глас” (Послание за Световния ден за младежта).

 

И накрая, посвещението е акт на благотворителност. Младежите от третото хилядолетие, подобно на апостол Тома, искаме „да имаме сетивен контакт с Исус, да поставим, така да се каже, ръката си в белезите на Неговото страдание, белезите на Неговата любов” (Послание за Световния ден на младежта). Чрез това посвещение, ние ще докоснем Христос, ще обновим благодатта от нашите кръщение, в която сме били потопени в Неговата любов. У нас ще бъде подсилено желанието постоянно да пие от извора, от който се излива вечния живот, т. е. от тайнствата, особено от Евхаристията и Покаянието. Ще гледаме с Неговите милостиви очи, за да можем винаги да бъдем близо до бедните и болните, като се превръщаме по този начин в сетивните знаци на Божията любов.

 

Подражавайки на обичния ученик, ние също така ще бъдем призвани „да сторим място за Дева Мария в нашия дом”. Посвещението на Пресвятото Сърце Исусово ще бъде извършено, без да забравяме, че Дева Мария, е нашият специален покровител и защитник. Тя е тази, която е „приела Божиите слова с вяра” и Тя ще ни научи да вярваме в Божията любов, ще ни покаже как да Му се доверим и как да бъдем Негови свидетели сред нашите братя и сестри.