Съдържа ли в себе си противоречие класическата дефиниция на богословието: „наука за вярата”? Не престава ли вярата да бъде вяра, когато се превърне в наука? И не престава ли науката да бъде наука, когато се подчини или дори се преклони пред вярата? Тези въпроси постави Бенедикт ХVІ на 1 юли, когато връчи първата „Награда Ратцингер”. Наградата, наричана също и Нобелова награда за богословие, тази година беше дадена за пръв път от новата Фондация „Йозеф Ратцингер-Бенедикт ХVІ”, учредена през март миналата година.
Наградите бяха връчени на един мирянин от Италия - Манлио Симонети, на един свещеник от Испания – Олегарио Гонзалес де Кардедал, и на един цистерциански монах от Германия – отец Максимилиан Хайм.

В началото Светият отец изложи накратко професионалния път на всеки един от наградените, а след това представи собствените си размисли за смисъла от богословието. В началото сподели още, че християнството е извършило революционна промяна, като се е откъснало от класическата традиция на древните религии, фокусирани основно върху религиозните ритуали. Вместо това християнството е поставило акцента върху любовта към истината. Папата отбеляза, че в основата на тази концепция лежи Евангелието на Йоан, което разкрива Христос като Логос.

„Ако Христос е Логосът, истината, тогава човек трябва да съизмерва с Него собствения си логос, своя разум. За да открие Христос, човек трябва да следва пътя на истината”, сподели Папата. Човек трябва да се открие към разума на Твореца, от когото произлиза неговия собствен разум. „Така разбираме, че изискването за развитие на богословието се корени в самата природа на християнската вяра, което възприема себе си в контекста на смисъла на вярата”.

Два вида разум
 

Папата продължи, като посочи съществуването на два различни вида разум – единият от които е несъвместим с вярата, а другият принадлежи на самата природа на вярата. Първият тип „violentia rationis - деспотизмът на разума”, се стреми да бъде „върховен и краен съдия на всичко”, каза Светият отец. Този тип разум се опитва да подчини дори Бог на научния експеримент. Цитирайки Псалм 95, Светият отец обясни, че хората се стремят да поставят Бог под въпрос като Го подчинят на проверката на опита. За този тип разум, „всичко, което не може да бъде научно доказано остава извън сферата на науката”. Този подход е довел до големи научни постижения и днес „никой не може да се осмели да отрече, че този подход е полезен и необходим по отношение на изучаването на природата и нейните закони”. „Но този разум има определени граници – Бог не може да бъде обект на научен експеримент. Самият Той е субект, Който се изявява само в личното отношение, което е част от същността на личността”.
Това обуславя необходимостта от втория вид разум – този, който търси отговорите на „големите въпроси за самия човек.” Този разум търси познание в името на любовта. „Любовта се стреми да опознае по-добре този, когото обича. Любовта, истинската любов, кара човек да прогледне, а не го оставя сляп. Един от изразите на тази любов е жаждата за познание, за истинско познание на другия”, отбеляза папата. „Без този вид разум, големите въпроси на човечеството остават лишени от смисъл, остават в плен на ирационалността”.
„В това се корени важността на същинското богословие”, обясни Бенедикт ХVІ. „Същинската вяра кара разумът да се обърне към божественото и така, воден от любовта към истината, той успява да опознае Бог по-отблизо”.
Накрая папата обърна внимание на това, че подтикът за това търсене идва от самия Бог, „Който е заложил в сърцето на човека необходимостта да търси Неговия образ”.
„Затова”, отбеляза той, „богословието, от една страна, се състои в смирението, което дава възможност разумът да бъде „докоснат от Бога, а от друга – в дисциплината, която е свързана с разума и която предпазва любовта от опасността да ослепее и й помага да развие способността си за търсене”.

Отвореност към Бог
 

Лауреатите на Наградата Ратцингер бяха представени от Кардинал Камило Руини, председател на Организационния комитет. Кардинал Руини отбеляза, че тази награда се дава с цел да „допринесе и насърчи богословските изследвания в епоха, в която ... най-важната задача е да бъде утвърдено Божието присъствие в този свят, както и да се помогне на хората да се отворят към Бог”.
 

Монсеньор Джузепе Антонио Скоти, президент на Фондацията „Йозеф Ратгцингер – Бенедикт ХVІ”, продължи същата мисъл, споделяйки, че „Бог не е заплаха за обществото и Той не трябва да отсъства от големите въпроси на нашето време”.  От името на носителите на наградата говори абат Хайм, който сподели, че „като богослови, ние трябва да търсим истината без да се страхуваме”. Той подчерта, че „не богословите създават истината, а по-скоро истината създава богословите”.

Източник: www.zenit.org