Християните в Близкия изток не трябва да бъдат третирани като чужденци, а като граждани на своите страни, отбеляза на 24 юни Бенедикт ХVІ в своето обръщение пред Асамблеята на обществата за подкрепа на Източните църкви. В своето обръщение, произнесено по повод закриването на 84-то пленарно заседание на агенциите за хуманитарна помощ, проведено тази седмица във Ватикана, папата призова присъстващите „да положат всички необходими усилия … за да могат Христовите духовници и вярващи да продължат да живеят в Близкия изток, в страните, в които са родени.”

„Изтокът е тяхната земна родина”, посочи папата. „Днес те са призвани да бъдат носители на добрата вест сред цялото човечеството. Всеки, който изповядва християнската вяра, трябва да бъде признат за човек с равно достойнство и истинска свобода, което ще допринесе за активизирането на икуменическия диалог и на междурелигиозното сътрудничество”.

Светият отец изрази съпричастността си към „страдащите и към тези, които в своето отчаяние се опитват да напуснат родните си страни – това води до увеличаване на притока от мигранти, но тези хора често продължават да живеят в отчаяние”. Бенедикт ХVІ отбеляза, че се моли „да бъде използвана всякаква възможност за посредничество, така че насилието да бъде спряно и навсякъде да бъде възстановена социалната хармония и мирното съвместно съществуване, основани на уважението към правата на личността и на отделните общности”.

„Същевременно страстната молитва и размисъл ще ни помогнат да разчетем сигналите, които се крият в сегашния период на скръб и сълзи: и нека Господарят на историята винаги насочи тази мъка в полза на общото благо”, добави папата.

Арабската пролет

Пленарното заседание беше открито в четвъртък от кардинал Леонардо Сандри, префект на Конгрегацията за Източните църкви, който в контекста на „Арабската пролет” изрази надежда това да доведе до утвърждаване на уважението и правата на човешките личности.

Отбелязвайки поредицата от въстания срещу режимите, обхванали Близкия изток след края на миналата година, кардиналът посочи, че тези събития носят в себе си надежда и възможности за позитивно развитие. Същевременно той изрази и опасенията, че това може да доведе до увеличаване на дискриминацията срещу християните. „В голямата си част тези движения хармонират с ценностите на християнската вяра”, отбеляза той. „Ние подкрепяме промяната, основана на уважението към достойнството на човешката личност и особено към утвърждаване на религиозната свобода, но същевременно сме съпричастни към тези, пострадали в резултат на тези промени, защото точно когато тези права бяха прокламирани, насилието доведе до страданието и загубата на живота на много хора”.

Източник: www.zenit.org