Загреб, Хърватия. От 3 до 5 юни 2011 г. папа Бенедикт ХVІ посети Хърватия. Централен момент от неговата визита беше неделната меса, отслужена в Загреб пред 400 000 души, с която беше отбелязан първият национален ден на Хърватските католически семейства. На 4 юни в Националния театър на Хърватия папата се срещна с представители на хърватското гражданско общество и на политическите, академичните, културни и бизнес кръгове, както и с членове на дипломатическия корпус и представителите на различни религиозни общности. На тази среща папата направи следното обръщение:

Господин Президент,
Уважаеми кардинали,
Уважаеми госпожи и господа,
Братя и сестри,

Щастлив съм, че първата ми среща от посещението ми в Хърватия е с вас, представителите на важни кръгове от хърватското общество и на дипломатическия корпус. Поздравявам всеки един от вас, както и общностите, към които вие принадлежите -  религиозни, политически, академични и културни, представители на света на изкуството, финансите и спорта. Благодаря на Архиепископ Пулич и професор Цурак за добрите думи, с които се обърнаха към мен, благодаря и на  музикантите, които ме приветстваха на универсалния език на музиката. Универсалното измерение, характерно за изкуството и културата, в пълна степен принадлежи и на Християнството и Католическата църква. Христос е истинен човек и всеки друг човек открива в Неговото слово пълнотата на живота и смисъла.

Този прекрасен театър е символно за вашата национална и културна идентичност място. Присъствието ми заедно с вас точно тук е допълнителна причина за радост, защото Църквата е тайнство на общението и тя винаги изпитва радост от общението, от богатството на разнообразието. Присъствието тук на представители и на другите църкви и християнски общности, както и на представители на еврейската и мюсюлманската общност ни припомня, че религията не може да бъде сфера, отделена от обществото. По-скоро тя е съставна част от самото общество, която винаги ни напомня за съществуването на вертикалното измерение – в търсене на общото благо, справедливостта и единството в истината, тя винаги е обърната към Господ. Религията свързва човека с Бога, Създателя, с Отеца на всички хора, затова и тя трябва да бъде източник на мир. Религиите винаги трябва да бъдат пречистени до истинската им същност, за да могат да бъдат изразители и носители на тяхната истинска мисия.

Тук бих искал да въведа и основната тема в моите кратки размисли – темата за съвестта. Този въпрос пронизва всички страни на живота, в които сте ангажирани, този въпрос е основополагащ за изграждането на свободно и справедливо общество, както на национално, така и на наднационално равнище. Разбира се, имам предвид Европа, от която Хърватия винаги е била част в исторически и културен план, и към която в скоро време Хърватия ще присъедини политически и институционално. Големите постижения на модерната епоха - признаването и съхраняването на свободата на съвестта, на правата на човека, на свободата за научно изследване и като следствие от всички тях  - създаването на свободно общество, следва да се развиват и утвърждават без да губим от поглед техните трансцедентни основания, за да не позволим тези постижения да бъдат провалени, както за съжаление се е случвало неведнъж.

Качеството на обществения и гражданския живот и качеството на демокрацията до голяма степен са зависими от една „критични” точка – съвестта, от начина, по който тя е разбирана и от начина, по който тя е подхранена. Ако съвестта се ограничи само до една субективна област, следвайки доминиращата през модерната епоха идея, това води до скъсване на връзката на съвестта с религията и морала, което става причина за нелечимо заболяване, което ще доведе до неминуемата криза на Европа. Но, ако съвестта бъде преоткрита като средоточие на истината и доброто, като израз на отговорността пред Бог и пред другите човешки същества, тогава тя ще се наложи като пречка пред всяка форма на тиранията и тогава ще има истинска надежда за бъдещето.
Благодаря на професор Цурак за това, че припомни християнските корени на много от културните и академични институции в страната, което е валидно и за много други институции по целия европейски континент. Ние трябва да се обърнем към тези корени не само в името на историческата истина, а и за да можем правилно да оценим значението тяхното значение, за да могат те да продължат да оказват своето влияние и през днешния ден. Много е важно да бъде разбрана вътрешната динамика на събитията, довели до създаването на един университет, на едно артистично движение, на една болница. Необходимо е да разберем как и защо това е станало възможно, за да можем да оценим тази динамика и за да може тя да продължи да оказва своето влияние и днес, като духовна реалност, която има важни културни и обществени измерения. Всички тези институции са били създадени благодарение на усилията на много мъже и жени, на хора с тяхната съвест, които са били водени от истината и доброто.

Вече бяха дадени някои примери за такива хора сред синове и дъщерите на тази земя. Специално бих искал да отбележа отец Рюдер Йосип Бошкович, роденият преди триста години на 8 май 1711 г. в Дубровник йезуит. Той е  подходящ пример за истинското съчетание на вяра и ученост, които взаимно се стимулират и които подпомагат изследването на другото, като в същото време съхраняват своята откритост, разнообразие и  способност за синтез. Неговата основна творба, Theoria Philosophiae Naturalis, която е публикувана във Виена, а след това и във Венеция в средата на ХVІІІ век, носи многозначителното подзаглавие „redacta ad unicam legem virium in natura existentium, т. е. „в съгласие със закона на силите, които съществуват в природата”. Бошкович приема съществуването на анализа и изучаването на различни клонове на познанието, но всички те са обединени от стремежа към единството. Това е много характерно за католическата култура. Затова и създаването на Католическия университет в Хърватия е символ на надеждата. Вярвам, че той ще успее да насърчи единството между различните области на съвременната култура, ценностите и идентичността на вашия народ, като продължи значимия принос на Църквата в историята на благородната хърватска нация.

Според експертите, теорията на отец Бошкович за „приемствеността”, приложима едновременно в естествените науки и геометрията, се потвърждава и от някои от най-великите открития на модерната физика. Какво трябва да кажем? Нека отдадем дължимата почит на този изключителен хърватин и вярващ йезуит, нека отдадем почит на този изследовател на истината, който е бил наясно колко го е изпреварила истината,  но който също е бил наясно как да ангажира в търсене на истината разума, с които е бил надарен от самия Бог.

Наред с това, ние също трябва да се научим да ценим метода, отвореността на съзнанието на този велик мъж. А това ни връща към въпроса за съвестта като ключов камък, върху който се основава културата и се гради общото благо. Чрез възпитанието на съвестта Църквата прави своя най-конкретен и ценен принос за обществото. Формирането на съвестта започва в семейството и продължава в енорията, където невръстните, децата и младежите, се учат да задълбочават знанията си върху Светото писание, този „велик кодекс” на Европейската култура; същевременно те научават и какво означава една общност да бъде изградена върху един дар, а не върху икономически интерес или идеология, върху любовта, „основната сила, която стои зад автентичното развитие на всяка личност и на цялото човечество” (Caritas in Veritate, 1). Тази истина за безкористността, научена в детството и юношество, след това играе важна роля във всяка област на живота, в играта, спорта, международните отношения, в изкуството, в доброволното служение на бедните и страдащите, а веднъж усвоена, тази истина е вече приложима и в най-сложните сфери на политическия и икономическия живот и така тя прави възможно изграждането на един полис, основан на добронамереността и гостоприемството, който не е празен, нито лъжливо неутрален, а е богат на хуманност и надарен със силно етическо измерение. Тогава миряните са призвани да се възползват от полученото от тях образование, водени от принципите на социалната доктрина на Църквата, в името на истинския секуларизъм, на социалната справедливост, защитата на живота и семейството, свободата на религията и образованието.

Скъпи приятели, причина за тези кратки размисли беше вашето присъствие тук и хърватската културна традиция. Приемете тези мои размисли като израз на високата ми оценка за вашите усилия, както и като израз на желанието на Църквата да присъства сред този народ в светлината на Евангелието. Благодаря за вниманието и от цялото ми сърце благославям вас, вашите любими хора и всички ваши начинания.

Източник:  www.zenit.org