„МНОЗИНА СЕ ОПИТВАТ ДА НИ УБЕДЯТ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ БОГ”

Проповед, 18 април 2010 г. в края на неделната меса на площад Гранарис във Флориана, Малта.

Скъпи братя и сестри,
Скъпи синове и дъщери,

Щастлив съм да бъда тук днес с всички вас пред прекрасната църква, носеща името на св. Поплий, за да отбележа с вас великата тайна на Божият любов, представена в Св. Евхаристия. През тази част от годината сърцата ни са изпълнени с Великденската радост, защото ние отбелязваме победата на Христос, победата на живота над греха и смъртта. Това е радост, която променя живота ни и ни изпълва с надежда за изпълнение на Божиите обещания. Христос воскресе, алилуя!

Поздравявам президента на Републиката г-н Абела и неговата съпруга, гражданските власти на тази обичана нация, както и целия народ на Малта и Гозо. Благодаря на архиепископ Кремона за хубавите му думи, поздравявам епископ Греч и епископ Депаскале, архиепископ Мерчиека, епископ Каучи и другите присъстващи  епископи и свещеници, както и всички вярващи християни от Църквата на Малта и Гозо. Когато вчера вечерта пристигнах, получих същия топъл прием, какъвто вашите предци са дали и на апостол Павел през 60 г.

В хода на историята тук са пристигали и са се установявали много пътешественици. Богатството и разнообразието на малтийската култура е знак, че вашият народ е спечелил много от обмена на стоки и гостоприемството си към морските пътешественици. А това е знак, че вие можете да разпознаете най-доброто от всичко, което всички те са ви предлагали.

Призовавам ви да продължите да правите същото. Не всичко, което съвременният свят ни предлага, си струва да бъде прието от народа на Малта. Мнозина се опитват да ни убедят да се откажем от вярата ни в Бога и в Църквата и да изберем тези ценности и убеждения, които ще направят живота ни по-лек. Според тях, ние повече не се нуждаем от Бога и от Църквата. Когато се изкушим да чуем тези съвети, нека си припомним тази случка от евангелието, в която се разказва как учениците, които са опитни рибари, хвърлят цяла нощ мрежите, но не успяват да уловят нито една риба. Едва когато на брега се появил Исус и ги насърчил да хвърлят мрежите отново, те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Когато разчитали на себе си, усилията им били безплодни, но когато до тях застанал Исус, успели да уловят много риба. Скъпи братя и сестри, наградата ни ще бъде безмерна винаги, когато доверим вярата си на Бог и Неговото учение.

Зная, че обичате да слушате първото четиво, който прочетохме днес по време на Месата - разказа за корабокрушението на св. Павел по бреговете на Малта и за топлия прием, оказан му от хората на този остров. Обърнете внимание, че за да оцелее, екипажът на кораба е принуден да изхвърли през борда всичкия товар на кораба, включително и житото, което е било единствената им прехрана. Докато корабът е влачен от морските вълни, Павел призовава своите спътници да се доверят изцяло на Бог. Ние също трябва да Му се доверим изцяло. Изкусително е да мислим, че днешните високи технологии могат да отговорят на всичките ни нужди и да ни избавят от всички надвиснали заплахи и опасности. Но това не е така. Единствен Той може да ни предпази от опасностите, само Той може да ни преведе през бурите на живота, само Той може да ни заведе до сигурно убежище, както е направил с Павел и неговите спътници, завеждайки ги до бреговете на Малта. Те са направили точно това, което Павел ги е посъветвал и тогава „тъй стана, че всички се спасиха на земята” (Деян. 27:44)

Връзката ни с Господ е ключът към нашето щастие и към реализацията ни като хора и тя е много по-важна от всеки друг товар, който носим, като човешки постижения, собствеността или технологиите. И Той ни призовава тази връзка да се основава на любовта. Обърнете внимание на въпроса, отправен от Него три пъти към Петър на брега на езерото „Симоне Йонин, любиш ли ме?” След утвърдителния му отговор, Исус възлага на Петър задачата да пасе овцете Му. Тук ние можем да видим основата на цялото пастирско служение на Църквата. Любовта ни към Господ трябва да бъде в основата на всяка част от нашата проповед и учение, в празнуването на тайнствата, в грижата ни за Божия народ. Благодарение на любовта ни към Господ ние обичаме тези, които са обичани от Него и приемаме с радост задачата да предадем тази любов на онези, на които служим. По време на страданията на нашия Господ, Петър трикратно се отрекъл от Него. А сега, след Възкресението, Исус го призовава на три пъти да признае любовта си и така му предлага изцеление и прошка, като в същото време му поверява своята мисия. Чудотворният улов на рибата подчертава зависимостта на апостолите от Бог за успеха на тяхната земна мисия. Диалогът между Петър и Исус подчертава необходимостта от божествена милост, чрез която могат да бъдат изцелени духовните рани, причинени от греха. Във всяка страна от нашия живот ние се нуждаем от подкрепата на Божията благодат. Заедно с Него ние можем да направим всичко, а без него не можем да извършим нищо.

Евангелието на св. Марк ни е показало знаците, чрез които можем да разпознаем вярващите в Исус: те ще хващат змии и това няма да им повреди, на болни ще възложат ръце, и те ще оздравеят. (срв. Марк. 16:18). Тези знаци веднага са били познати от вашите предшественици, когато сред тях пристигнал Павел. Една отровна змия се впила в ръката му, но той само стърсил змията в огъня и не претърпял никакво зло. Чрез молитва и възлагане на ръце той изцелил бащата на Поплий, първенеца на острова. От всички дарове, донесени по бреговете на този остров в хода на неговата история, най-велик е дарът, донесен от Павел, а благодарение на вас този дар е бил приет и съхранен. Запазете вярата и ценностите, донесени от вашия отец св. апостол Павел. Продължавайте да се учите от богатството и дълбочината на Павловия дар и го предайте не само на вашите деца, но и на всички хора, които днес срещате. Няма посетител на Малта, който да не е впечатлен от благочестието на вашия народ, от живата вяра, която изповядвате през празничните дни, от красотата на вашите църкви и светилища. Но тези дарове трябва да бъдат споделяни с другите, те трябва да бъдат изговорени. Както Мойсей е учил народа на Израел, думите Господни трябва „да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш (Втр. 6:6-7). Този призив е бил разбран от първия канонизиран светец на Малта Джорджо Прека (Дун Горг). Неуморната му просветителска дейност, неговата любов към християнското учение и дълбоката му отдаденост на въплътеното Слово Божие е вдъхновявало млади и стари и представлява пример, който ви призовавам да спазвате. Помнете, че размяната на стоки между вашите острови и останалия свят е двустранен процес. Трябва да се отнесете грижовно към всичко, което сте получили, и трябва да сподели с другите това, което смятате за истинско ценно.

В годината, в която отбелязваме великия дар на свещенството, бих искал да се обърна и към присъстващите тук свещеници. Дун Горг е бил свещеник със забележителна човечност, доброта, кротост и благородство, дълбоко отдаден на молитвата и на мисията за разпространение на Евангелието. Нека той ви служи за пример и вдъхновение, когато се стремите да изпълните мисията да бъдете пастири на Божието стадо. Помнете и въпроса, с който възкръсналият Господ три пъти се обръща към Петър: „Любиш ли ме?” Това е въпрос, с който Той се обръща към всеки от Вас. Обичате ли го? Искате ли да Му служите през целия си живот с даровете, които притежавате? Искате ли да накарате и другите да Го познаят и обичат? Имайте смелостта като Петър да отговорите: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам” и приемете с благодарност задачата, която Той ви е възложил. Мисията на свещениците е да служат на радостта, на Божията радост, която иска да са разпростре на земята (срв. Проповед, 24 април 2005 г.).

Когато виждам около мен всички хора, събрани тук във Флориана за отслужването на днешната Евхаристия си припомням сцената, описана във втория текст, прочетен днес,  в който много милиони обединяват гласа си, за да пеят „На Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца - благословение и чест, слава и владичество вовеки веков. (Откр. 5:13). Продължавайте да пеете тези думи, като възхвала на Възкръсналия Бог и като благодарност за многобройните дарове, получени от Него. Ще завърша с думите на св. Павел, апостола на Малта: „И любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. (1 Кор. 16:24).

Хвалете Исус Христос.

www.vatican.va