Католическа Църква

ТАЗИ СЕДМИЦА ИЗЛИЗА НОВАТА КНИГА НА ПАПА БЕНЕДИКТ ХVІ „ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА”

Новата книга на папа Бенедикт ХVІ „Иисус от Назарет. Страстната седмица – от Входа в Иерусалим до Възкресението” ще бъде представена във Ватикана на 10 март. На италиански тя се публикува от Издателството на Ватикана, а на английски – от Игнациус прес. Книгата излиза същевременно и на немски, френски, португалски и полски езици. Това е вторият том от поредицата на папата за живота на Иисус, след като първият том беше издаден през 2007 г. (на български език - „Иисус от Назарет”. ИК Критика и хуманизъм, 2009. Превод Георги Каприев). Книгата ще бъде представена на прес-конференция с участието на кардинал Марк Уелет, Префект на Конгрегацията за епископите и Клаудио Магрис, немски писател и немски учен. Книгата се състои от девет глави и епилог.


 

В книгата Бенедикт ХVІ подчертава необходимостта човечеството да разпознае и разбере истината и смисъла на творението, приближавайки се до Бога. Размишлявайки върху разговора с Пилат Понтийски, папата отбелязва, че Иисус „определя същността на своето царство като свидетелство за истината. След като Иисус обоснова своята идея за царуването и царството върху истината като фундаментална категория, тогава въпросът на прагматичния Пилат към Него „Що е истина?” е напълно разбираем”. Папата определя това като „много сериозен въпрос, от чиито отговор зависи съдбата на човечеството. Какво, тогава, е истината? И способни ли сме да я познаем?”
 

 

Търсейки отговора Бенедикт ХVІ стъпва върху схоластическата философия и цитира св. Тома от Аквино, който дефинира истината като „съвпадение между познанието и действителността”.
Папата добавя, че „когато човешкият разум възприема същността на едно нещо, той е открил истината, но това е само малка част от реалността, това не е пълната истина в нейното величие и цялост”.
 

 

Затова папата заявява: „Друго учение на св. Тома от Аквино ни приближава до това, което Иисус е имал предвид: Истината на първо място се основа и се намира в Божествения разум, тя е представена в човешкия разум вторично.” И това е „самата истина, върховната и първа истина”.


 

Величие и чистота
„Много често в света истината и грешката, истината и неистината, могат да бъдат открити смесени и често неотделими”, споделя папата. „Истината не може да бъде видяна в цялото й величие и чистота. Светът е истинен в степента, в който той е отражение на Бог и той става все по-истинен, като се приближава до Бог”, утвърждава Светия отец. „Човек се превръща в истина, той става себе си, когато израства в Божието подобие. Така човек достига истинската си същност”.
 

 

„Свидетелството на истината”, обяснява Бенедикт ХVІ, „означава първенство да бъде отдадено на Бог и на Неговата воля, а не на интересите и силите на света”. Той отбелязва, че „неизкупеното състояние на света се дължи точно на неуспеха да бъде разбран смисълът на творението, да бъде разпозната истината.” „В резултат тържествува управлението на прагматизма, което налага за бог на този свят могъщата десница на по-силния”.


 

Науката
Папата също така отбелязва, че „като следствие човек се изкушава да каже, че  творението ни се разкрива по пътя на науката. И наистина във величествения алгоритъм на творението, който днес виждаме в генетичния код на човека, ние разчитаме езика на Бог”, признава папата. „Но за съжаление ние не разчитаме целия език”.
 

 

Папата продължава като признава, че „вече е открита функционалната истина за човека. Но по този начин не може да бъде разчетена истината за самия човек – кой е той, откъде идва, какво трябва да направи, какво е правилно и какво е погрешно. Задълбочаването на познанието за функционалната истина е съпроводено с нарастваща слепота пред самата истина – пред въпросите за нашата истинска идентичност и цел”, отбелязва Св. отец.
 

 

Бенедикт ХVІ продължава, че „когато човек живее без истината, животът минава покрай него и накрая той отдава живота си на силния на деня.”
 

 

„Най-пълният смисъл на изкуплението се състои в това истината да може да бъде разпозната. Тя може да бъде разпозната, когато е разпознат Бог. Той може да бъде познат в Иисус Христос. Чрез Христос Бог навлиза в света и установява критериите за истината в историята”.

 

Източник: www.zenit.org