Възлюбени братя и сестри,

 

За мен е голяма радост да бъда днес тук с вас, в този красив и любим град Малко Търново. Нося ви близостта, благословията и бащинската обич на папа Лъв XIV, когото имам честта да представлявам като апостолически нунций на тази любима българска земя.

 

  Днес радостта ни е тройна: празнуваме вашата община, като отбелязваме живота и историята на тази общност; с благодарност си спомняме посещенията, които Добрия папа, св. Йоан XXIII, направи точно тук по време на дипломатическата си мисия в България; и преди всичко, с дълбоко вълнение празнуваме 25-годишнината от тържественото увенчаване на почитаната икона на Дева Мария от св. Йоан Павел II в София по време на апостолическото му пътуване през 2002 г. Двама велики папи, обявени за светци, са насочили погледа и ръцете си към този свещен образ: това е безценен дар, който трябва да пазим с благодарност към Бога и към Дева Мария. 

Днешното Евангелие ни отвежда в къщата във Витания, където Мария, сестрата на Лазар, извършва необикновен жест: излива върху нозете на Исус драгоценно миро от нар и ги отрива с косата си. Цялата къща се изпълва с това благоухание. Можем да го наречем благоухание на любовта и благодарността. 

 

Юда критикува този жест, изчислява цената на това миро и говори за прахосване. Но Исус защитава Мария. Защо обаче я защитава? Защото Мария не „прахосва“, а обича. Тя отговаря на възкресението на брат си Лазар с преливаща любов, без да прави сметки. Исус казва: Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Никога не е прекалено много това, което правим за Бога! 

 

С тези думи Исус не ни казва да забравим бедните, а ни напомня, че любовта към Бога е изворът на всяка истинска любов. Ако първо не се научим да обичаме Исус с цялото си сърце, с тази безвъзмездност и с това „благоухание“ на преданост, дори нашето братолюбие рискува да престане да бъде любов, а да се превърне в чисто пресмятане или в сух дълг. Предаността никога не е загубено време или изразходвани напразно пари, тя е благоуханието, което утешава сърцето на Христос. 

 

Същата тази логика на безвъзмездната любов откриваме в прекрасния откъс от Посланието до галатяните, който чухме. Св. ап. Павел ни казва, че когато настъпи пълнотата на времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена. Именно чрез Него ние получихме осиновението. 

Апостолът завършва с едно силно твърдение, което би трябвало да изпълни сърцата ни с радост: Не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий. Каква утешителна истина! Ние не сме слуги на някакъв далечен или строг Бог. Ние сме възлюбени синове. И ако сме синове, Дева Мария не е само икона, която да почитаме от разстояние, а е наша Майка. 

 

Почитанието към Мария в живота на християнина не е повърхностен навик или обикновена фолклорна традиция. То е установяване на синовна връзка с нея. Както всяка майка, Мария се грижи за детайлите в нашия живот; тя познава нашите трудности, страхове, радости и скърби. Да се повериш на Мария, означава да сложиш ръката си в сигурната ръка на една Майка, която никога не изоставя децата си. 

 

Възлюбени братя и сестри, докато честваме Пресветата Дева и нашия град, нека помолим за благодатта това, което отбелязваме днес сред стените на тази църква, да не остане затворено тук, а да осветява и направлява ежедневните ни дела – в нашите семейства, на работното място, в обществения и социалния живот. 

 

Нека се учим от Мария да живеем ежедневието си с конкретика и надежда. От сърце ви пожелавам следното: Дева Мария да ни помага винаги да стоим, здраво стъпили на земята, тоест да бъдем внимателни към нуждите на ближния и на нашата общност, но с поглед, винаги насочен към Небето, защото Небето е нашата истинска родина, където Пресветата Дева Мария, заедно със св. Йоан XXIII, св. Йоан Павел II и всички светци, ни очаква за безкрайната радост. 

 

Пресвета Дево Марийо, Майко Божия и Майко наша, моли се за нас!  

 

Малко Търново

25 август 2026 г.