„И ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове“ (Ис. 2:4).

 

Скъпи братя и сестри,

 

Нашият Господ Исус Христос дойде, за да имаме живот и да го имаме в изобилие (виж Иоан 10:10). Този дар на живота е в основата на нашата мисия като ученици и на нашето споделено призвание да изградим цивилизация на любовта. Чествайки този Световен ден за молитва за опазване на Сътворението, ние отново сме поканени да размишляваме върху дара на живота, както и да ценим земята, която го поддържа, защото това са конкретни начини да отдадем слава на нашия Създател.

 

Днес сме свидетели на множество кризи и големи човешки страдания. В същото време изглежда, че нарушаването на хармоничния баланс на творението се ускорява. Тези явления са тясно свързани; те представляват единен призив за изцеление и мир, извиращ от наранения свят.

 

Богът на живота, разкрит в Исус Христос, поднася мир, който светът не може да даде: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Иоан 14:27). Този мир не е нито повърхностен, нито мимолетен; той произтича от вечната любов на Христос и Неговата загриженост за всяко човешко същество.

 

И все пак това обещание за мир е в ярък контраст с реалностите, с които се сблъскваме в много части на света. Пророк Исаия говори за време, когато народите „ще прековат мечовете си на орала“ (Ис. 2:4), превръщайки по този начин това, което разрушава живота, в това, което го предпазва. Но днес твърде често сме свидетели на точно обратното, тъй като усилията продължават да бъдат ориентирани към насилие и война.

 

Войната оставя рани, които се простират далеч отвъд бойното поле. Тя отнема животи, разпокъсва семейства и принуждава милиони да напускат родните си домове, изостряйки така страха, несправедливостта и разделението (виж Gaudium et Spes, т. 77–82). Войната оставя след себе си и социални и екологични разрушения, които траят поколения наред. Освен това взаимодействието между въоръжения конфликт и влошаването на околната среда често създава порочен кръг, който разрушава екосистемите, замърсява основни ресурси като въздуха и водата и подкопава продоволствената сигурност. Това насърчава бедността, неравенството и нови социални напрежения, които могат да допринесат за възникването на нови конфликти.

 

Освен това войната нанася рани, които увреждат самата тъкан на живота, което вреди не само на отделните хора и общностите, но и на по-широката им мрежа от взаимоотношения с цялото човешко семейство, както и на хармонията им с творението. Тя разкрива по-дълбок провал в живота по образ и подобие Божие, както в уважението към живота, така и в грижата за земята, която ни е поверена. Това не е просто политически провал, а морален и духовен. Вкоренена в деформирани желания и злоупотреба с човешката свобода и власт, войната е контрасвидетелство на Евангелието на мира.

 

Посочените по-горе кризи изискват не само чувство за отговорност, но и обръщане на сърцето към доброто, което ще даде плод в по-дълбока вярност към Бога, в любов към ближния и в уважение към дара на Сътворението. Всъщност раздорът, който наблюдаваме в света – насилието, несправедливостта и екологичната деградация – не е просто резултат от провал на системи или структури; той е „симптом на по-дълбоката дихотомия, която е вкоренена в самото човечество“ (виж Gaudium et Spes, т. 10). Всъщност човешкото сърце е арената на най-дълбоките борби и мястото, където се разкрива нашето пропаднало състояние. То не е просто седалище на емоциите, а центърът на човека – мястото, където се сливат разумът, желанието, волята и съвестта. Именно там се борим с противоречивите желания в нас – между любовта и безразличието, истината и илюзията, справедливостта и несправедливостта (виж Иаков 1:14–15). Раните от войната и деградацията на земята са дълбоко свързани със състоянието на човешкото сърце. Конфликтите, които измъчват човечеството, са в много отношения външен израз на вътрешен раздор и разделение. Когато сърцето е деформирано, взаимоотношенията страдат и структурите, които изграждаме, започват да отразяват това разстройство.

 

Папа Бенедикт XVI ни напомни, че „външните пустини се умножават в нашия свят, защото вътрешните пустини са станали толкова обширни“ (Проповед от встъпителната литургия на понтификата, 24 април 2005 година). Това ни приканва да осъзнаем, че по някакъв начин това, което е разбито около нас, е разбито и вътре в нас. За да изградим мирно общество, следователно, ние не трябва само да реформираме структурите, но и да обновим сърцата си. Коренните причини за конфликтите и експлоатацията на Сътворението се крият в етичната и културна криза, характеризираща се по-специално със загуба на граници, желание за господство, преследване на непосредствена печалба и неспособност да се признае достойнството, дадено от Бога на всяка човешка личност.

 

Пророческият призив да „прековем мечовете си на орала“ (виж Ис. 2:4) следователно не е просто видение за народите, а призив, отправен към всеки човек. Той ни кани да преобразим злото в живот. Обаче тази трансформация не може да се постигне чрез проста външна промяна. Тя изисква, в сътрудничество с Божията благодат, по-дълбоко лично и колективно обръщане към доброто – завръщане към Бога, което ще реорганизира желанията ни, ще излекува раните ни и ще ни помогне да растем в добродетелта.

 

Без тази вътрешна трансформация мирът ще остане крехък и мимолетен. Но където сърцата се обновяват, се откриват нови възможности. Това, което е служило за разрушение, може да бъде пренасочено към изграждане на живот, към грижата за бедните, към изхранването на гладните и към опазването на Сътворението. Такъв е пътят на истинското екологично обръщане, където последиците от срещата ни с Исус Христос се проявяват в отношенията ни със света, който ни заобикаля (виж папа Франциск, Laudato si’, т. 217). Следователно мирът започва в сърцето и след това се разпространява навън – към нашите взаимоотношения, нашите общности и целия свят.

 

Въпреки че предизвикателствата пред нас са огромни, Бог не ни лишава от средствата за изцеление и преобразяване. Вместо оръжия на войната Богът на мира ни дава силата да изцеляваме, да се помиряваме и да изграждаме цивилизация на любовта. Така сме призвани да пазим многобройните „екосистеми“, които са ни поверени: екосистемите на Сътворението, човешките взаимоотношения и самото човешко сърце.

 

Нека си представим свят, в който енергията, посветена на войната, би била насочена към цялостното човешко развитие, към борбата с бедността, към защитата на човешкото достойнство и към помирението на разделените народи. Една такава визия отразява вярата в идването на Божието Царство.

 

Истинските инструменти за изграждане на мира не са оръжия за разрушение, а по-скоро истина, диалог, търпение, доброта, справедливост, милосърдие, разбиране, състрадание и любов. Те бликат от сърца, формирани от Евангелието и поддържани от Божията благодат. Само тези качества имат силата да преобразяват хората, да обновяват общностите и да изцеляват раните на нашия свят.

 

Скъпи братя и сестри, пътят, който е пред нас, е ясен, дори и да не е лесен. Ние сме призвани да позволим на сърцата си да се обновят, за да търсим мир и грижа за Сътворението. Писанието ни кани да пазим сърцата си, защото всичко, което правим, произтича от тях (виж Притч. 4:23).

 

Ако поемем тази задача със смирение и вяра, ще станем сътрудници в Божието дело за обновление. Ние ще се движим бавно, но сигурно от пустинята към градината, от разделението към общението и от насилието към мира.

 

Нека Господ ни даде смелостта да следваме този път, за да може в нашето време мечовете наистина да се превърнат в орала, за да може обещанието на Евангелието да се вкорени по-дълбоко в нашия свят и за да може Христовият мир да царува над цялото Сътворение.

 

От Ватикана, 15 август 2026 година, деня на Успението на Блажена Дева Мария.

 

ПАПА ЛЪВ XIV

 

Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana