Базилика „Св. Петър“, Ватикана

24 декември 2025 г.

 

 

Добър вечер. Добре дошли всички! Bienvenidos! Welcome!

 

Базиликата „Свети Петър“ е много голяма базилика – тя е много голяма, но за съжаление не е достатъчно голяма, за да побере всички вас. Възхищавам се, уважавам ви и ви благодаря за вашата смелост и за желанието ви да бъдете тук тази вечер.

 

Много ви благодаря, че сте тук тази вечер, дори и при това време. Искаме заедно да отпразнуваме празника Рождество Христово. Исус Христос, Който се роди за нас, ни носи мир, нека ни донесе Божията любов.

 

Сърдечни поздравления на всички вас. Следете богослужението на екраните. Бог да ви пази и да благослови всички ваши семейства.

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

 

Честито Рождество на всички!

________________________________________

 

Скъпи братя и сестри,

 

в продължение на хилядолетия, във всички краища на земята, народите са взирали поглед към небето, давайки имена и образи на безмълвните звезди: във въображението си те са разчитали в тях бъдещите събития, търсейки горе, сред светилата, истината, която им е липсвала долу, между домовете. Но като че ли на тъмно, те оставали объркани от собствените си оракули. В тази нощ обаче „народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.“ (Ис 9:1).

 

Ето звездата, която изненадва света – едва запалена искра, пламтяща от живот: „защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лк 2:11). Във времето и пространството, там, където сме ние, идва Онзи, без Когото никога не бихме съществували. С нас живее Този, Който заради нас отдава живота Си, озарявайки нашата нощ със спасение. Няма тъмнина, която тази звезда да не разсее, защото в нейната светлина цялото човечество вижда зората на нов и вечен живот.

 

Това е Рождеството на Исус, Емануил. В Сина, станал човек, Бог не ни дарява нещо, а Самия Себе Си, „за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран“ (Тит 2:14). В нощта се ражда Онзи, Който ни изкупва от нощта: следата на зазоряването вече не е нужно да се търси далеч, в звездните пространства, а като се наведем – в обора наблизо.

 

Ясният знак, даден на тъмния свят, е именно „Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лк 2:12). За да намерим Спасителя, не трябва да гледаме нагоре, а да съзерцаваме надолу: всемогъществото на Бога сияе в безсилието на новороденото; красноречието на Вечното Слово звучи в първия плач на младенеца; светостта на Духа блести в това малко телце, току-що изкъпано и повито. Божествена е нуждата от грижа и топлина, която Синът на Отца споделя в историята с всички Свои братя. Божествената светлина, която се излъчва от този Младенец, ни помага да видим човека във всеки заченат живот.

 

За да осветли нашата слепота, Господ пожела да се открие от човек на човек – Неговия истински образ – според замисъл на любов, започнал със сътворението на света. Докато нощта на заблудата помрачава тази истина на Божия промисъл, тогава „няма място и за другите – за децата, за бедните, за чужденците“ (Бенедикт XVI, Проповед в нощта на Рождество, 24 декември 2012 г.). Толкова актуални и днес, думите на папа Бенедикт XVI ни напомнят, че на земята няма място за Бога, ако няма място за човека: да не приемеш единия означава да не приемеш и другия. Обратно, там, където има място за човека, има място и за Бога: тогава една ясла може да стане по-свята от храм, а утробата на Дева Мария е ковчегът на новия завет.

 

Да се възхитим, възлюбени, от мъдростта на Рождество. В Младенеца Исус Бог дава на света нов живот – Своя, за всички. Не разрешаваща идея за всеки проблем, а история на любов, която ни въвлича. Пред очакванията на народите Той изпраща дете, за да бъде слово на надежда; пред болката на онеправданите Той изпраща беззащитен, за да бъде сила за изправяне; пред насилието и потисничеството Той запалва нежна светлина, която озарява със спасение всички чеда на този свят. Както отбелязва свети Августин: „Човешката гордост те е смачкала толкова силно, че само божественото смирение можеше да те издигне“ (Sermo in Natale Domini 188, III, 3). Да, докато една изкривена икономика подтиква хората да бъдат третирани като стока, Бог става подобен на нас, разкривайки безкрайната достойнство на всяка личност. Докато човекът иска да стане бог, за да господства над ближния, Бог иска да стане човек, за да ни освободи от всяко робство. Достатъчна ли е тази любов, за да промени нашата история?

 

Отговорът идва щом се пробудим, като пастирите, от смъртоносната нощ към светлината на раждащия се живот, съзерцавайки Младенеца Исус. Над пещерата във Витлеем, където Мария и Йосиф, изпълнени с удивление, бдят над Новородения, звездното небе се превръща в „многобройно войнство небесно“ (Лк 2:13). Това са невъоръжени и обезоръжаващи множества, защото възпяват Божията слава, чиято проява на земята е мирът (срв. ст. 14): в сърцето на Христос наистина пулсира връзката, която в любов съединява небето и земята, Твореца и творението.

 

Затова, точно преди една година, папа Франциск заяви, че Рождеството на Исус съживява в нас „дара и ангажимента да носим надежда там, където тя е била изгубена“, защото „с Него разцъфва радостта, с Него животът се променя, с Него надеждата не посрамва“ (Проповед в нощта на Рождество, 24 декември 2024 г.). С тези думи започна Светата година. Сега, когато Юбилеят се насочва към своя завършек, Рождество за нас е време на благодарност и мисия: благодарност за получения дар и мисия да го свидетелстваме пред света. Както пее псалмистът: „пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение; разгласяйте между народите славата Му, по всички племена - чудесата Му“ (Пс 95/96:2–3).

 

Братя и сестри, съзерцанието на Словото, станало плът, поражда в цялата Църква ново и истинно слово: нека възвестим тогава радостта на Рождество – празник на вярата, на любовта и на надеждата. Това е празник на вярата, защото Бог става човек, раждайки се от Дева. Празник на любовта, защото дарът на Изкупителя се осъществява в братска всеотдайност. Празник на надеждата, защото Младенецът Исус я запалва в нас, правейки ни вестители на мира. С тези добродетели в сърцето, без да се страхуваме от нощта, можем да тръгнем към зората на новия ден.