Католическа Църква

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСАЛНИЕ НА ПАПА ЛЪВ XIV – ПРЕДИ ПАПСКИЯ БЛАГОСЛОВ УРБИ ЕТ ОРБИ

Скъпи братя и сестри,

„Да се възрадваме всички в Господа: нашият Спасител се роди в света. Днес истинският мир слезе при нас от небето“ (Входна антифона за литургията в нощта на Рождество Христово). Така се пее в литургията, в светата Рождественска нощ и така в Църквата отеква вестта от Витлеем: Младенецът, роден от Дева Мария, е Христос Господ, изпратен от Отца да ни спаси от греха и смъртта. Той е нашият мир – Този, Който победи омразата и враждата с милосърдната любов на Бога. Затова „Рождеството на Господа е Рождество на мира“ (св. Лъв Велики, Проповед 26).

Исус се роди в ясли, защото нямаше място за Него в страноприемницата. Веднага след раждането Му Неговата майка Мария „Го пови в пелени и Го положи в ясли“ (срв. Лк 2,7). Синът Божи, чрез Когото всичко е сътворено, не е приет, а Неговата люлка е бедна хранилка за животни.

Вечното Слово на Отца, Когото небесата не могат да поберат, избра да дойде в света по този начин. От любов Той пожела да се роди от жена, за да сподели нашата човешка природа; от любов прие бедността и отхвърлянето и се отъждестви с онези, които са пренебрегнати и изключени.

В Рождеството на Исус вече се очертава основният избор, който ще води целия живот на Божия Син до смъртта Му на кръста: избора не ние да носим тежестта на греха, а Той да я понесе за нас, да я вземе върху Себе Си. Това можеше да направи само Той. Но същевременно Той показа и онова, което само ние можем да направим – всеки да поеме своята част от отговорността. Да, защото Бог, Който ни е сътворил без нас, не може да ни спаси без нас (срв. св. Августин, Проповед 169, 11.13), тоест без нашата свободна воля да обичаме. Който не обича, не се спасява – той е погубен. А който не обича брата, когото вижда, не може да обича Бога, Когото не вижда (срв. 1 Йоан 4,20).

Сестри и братя, ето пътя на мира: отговорността. Ако всеки от нас – на всички равнища – вместо да обвинява другите, преди всичко признаваше собствените си грешки и молеше Бога за прошка, и в същото време се поставяше на мястото на страдащия, проявяваше солидарност с по-слабите и потиснатите, тогава светът би се променил.

Исус Христос е нашият мир, преди всичко защото ни освобождава от греха, а след това защото ни показва пътя, по който да преодоляваме всички конфликти – от междуличностните до международните. Без сърце, освободено от греха, без сърце, което е простено, не може да има мъже и жени на мира и строители на мира. Затова Исус се роди във Витлеем и умря на кръста: за да ни освободи от греха. Той е Спасителят. С Неговата благодат можем и трябва всеки от нас да направи своята част, за да отхвърлим омразата, насилието и противопоставянето и да живеем в диалог, мир и помирение.

В този празничен ден желая да отправя сърдечен и бащински поздрав към всички християни, и по-специално към онези, които живеят в Близкия изток, които имах възможност да срещна наскоро при първото си апостолическо пътуване. Чух техните страхове и добре познавам чувството им на безсилие пред динамики на власт, които ги надхвърлят. Младенецът, Който днес се ражда във Витлеем, е Същият Исус, Който казва: „имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16,33).

От Него измолваме справедливост, мир и стабилност за Ливан, Палестина, Израел и Сирия, доверявайки се на тези божествени думи: „дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието - спокойствието и безопасността вовеки.“ (Ис 32,17).

На Княза на мира поверяваме целия европейски континент, като Го молим да продължи да вдъхновява в него дух на общност и сътрудничество, верен на християнските му корени и история, солидарен и отворен към онези, които са в нужда. Молим се по-специално за изстрадалия украински народ: нека заглъхне грохотът на оръжията и страните, подкрепени от ангажимента на международната общност, да намерят смелостта за искрен, пряк и уважителен диалог.

От Младенеца от Витлеем измолваме мир и утеха за жертвите на всички войни, които се водят по света, особено на забравените; и за всички, които страдат поради несправедливост, политическа нестабилност, религиозно преследване и тероризъм. Споменавам по-специално братята и сестрите от Судан, Южен Судан, Мали, Буркина Фасо и Демократична република Конго.

В тези последни дни на Юбилея на надеждата се молим на Бога, станал човек, за обичния народ на Хаити, та да престане всяка форма на насилие в страната и тя да напредва по пътя на мира и помирението.

Нека Младенецът Исус вдъхнови онези в Латинска Америка, които имат политическа отговорност, така че, изправяйки се пред множеството предизвикателства, да се даде място на диалога за общото благо, а не на идеологическите и партийни противопоставяния.

От Княза на мира искаме да озари Мианмар със светлината на бъдеще на помирение: да върне надеждата на младите поколения, да води целия бирмански народ по пътища на мир и да съпровожда онези, които живеят без дом, без сигурност или без доверие в утрешния ден.

От Него молим да се възстанови древното приятелство между Тайланд и Камбоджа и засегнатите страни да продължат да работят за помирение и мир.

На Него поверяваме и народите на Южна Азия и Океания, тежко изпитани от неотдавнашни и опустошителни природни бедствия, които засегнаха цели общности. Пред лицето на тези изпитания приканвам всички да подновим с убеждение общия си ангажимент да помагаме на страдащите.

Скъпи братя и сестри,

в тъмнината на нощта „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан 1,9), но „своите Го не приеха“ (Йоан 1,11). Нека не позволяваме да ни победи безразличието към страдащите, защото Бог не е безразличен към нашите нещастия.

Ставайки човек, Исус поема върху Себе Си нашата крехкост, отъждествява се с всеки от нас: с онези, които нямат нищо и са загубили всичко, като жителите на Газа; с онези, които са в плен на глада и бедността, като народа на Йемен; с онези, които бягат от родната си земя в търсене на бъдеще другаде, като многобройните бежанци и мигранти, които прекосяват Средиземно море или американския континент; с онези, които са загубили работата си, и с онези, които я търсят, като толкова много млади хора; с онези, които са експлоатирани, като множеството нископлатени работници; с онези, които са в затвора и често живеят в нечовешки условия.

До Божието сърце достига зовът за мир, който се издига от всяка земя, както пише един поет:

„Не мирът на временния мир,

нито видението на вълка и агнето,

а по-скоро

като в сърцето, когато възбудата е отминала

и може да се говори само за голяма умора.

[…]

Нека дойде

като дивите цветя,

внезапно, защото полето

се нуждае от това: спонтанен ми“.

В този свят ден нека отворим сърцата си за братята и сестрите, които са в нужда и болка. Така отваряме сърцето си за Младенеца Исус, Който с разтворени обятия ни приема и ни открива Своята божественост: „на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1,12).

След няколко дни ще приключи Юбилейната година. Светите врати ще се затворят, но Христос, нашата надежда, остава винаги с нас! Той е вратата, която винаги е отворена и ни въвежда в божествения живот. Това е радостната вест на този ден: роденото Дете е Бог, станал човек; Той не идва да осъжда, а да спасява; Неговото идване не е мимолетно – Той идва, за да остане и да дари Себе Си. В Него всяка рана се изцелява и всяко сърце намира покой и мир. „Рождеството на Господа е Рождество на мира.“

От сърце пожелавам на всички светло и благословено Рождество Христово!

-------

След посланието папа Лъв поздрави на няколко езика:

Италиански

Честито Рождество! Нека мирът на Христос царува във вашите сърца и във вашите семейства.

Buon Natale! La pace di Cristo regni nei vostri cuori e nelle vostre famiglie.

Френски