Днес, 18 май 2025 г., в 10:00 часа, на V Неделя след Възкресение, Светият Отец Лъв XIV предстоятелства на площадa пред Ватиканската базилика тържествената Света литургия по повод официалното начало на Неговото Свети Петрово служение.

 

 

Преди Светата Литургия, папата слезе заедно с патриарсите на Източните църкви до Гроба на св. Петър под олтара на Ватиканската базилика и се посвети на молитва, след което прикъди Апостолския саркофаг.

 

 

След като се върна обратно в базиликата, Светият Отец се присъединява към процесията на съслужащите кардинали, която — водена от дякони, носещи Пасторалния палий, Пръстена на Рибаря и Евангелието — достигна олтара на площада пред базиликата под звуците на Laudes Regiae.

 

 

По време на Евхаристийното честване, след провъзгласяването на Евангелието, се извършиха специфичните обреди за началото на понтификата: полагането на Пасторалния палий (омофор) от страна на кардинала протодякон Доминик Мамберти, придружено от молитва, произнесена от кардинала презвитер Фридолин Амбонго Бесунгу, O.F.M. Cap.. Последва връчването на Пръстена на Рибаря от кардинала епископ Луис Антонио Тагле и накрая присъстващи дадоха израз на обета за послушание към Светия Отец: трима кардинали от името на цялата Кардиналска колегия: кардинал Франк Лео (от Северна Америка), кардинал Хайме Спенглер, O.F.M. (от Южна Америка) и кардинал Джон Рибат, M.S.C. (от Океания).

 

 

Обет за послушание към Светия Отец изразиха и някои представители на Божия народ: епископът на Каяо (Перу), монсеньор Луис Алберто Барера, M.C.C.J.; свещеникът преп. Гилермо Инка Переда; дяконът Теодоро Мандато; посветените лица: сестра Уна О'Шей, председателка на Международния съюз на генералните настоятелки, и отец Артуро Соса, S.I., председател на Съюза на генералните настоятели; една брачна двойка — Рафаел Санта Мария и Ана Мария Олгин; и двама младежи — Хосемария Диас и Шейла Крус.

 

 

По време на Светата литургия, съслужена с кардиналите, патриарсите и върховните архиепископи на Източните католически църкви, Светият Отец Лъв XIV произнесе проповед, която представяме по-долу:

 

--- 

 

Скъпи братя кардинали,

Братя в епископството и свещенството,

уважаеми представители на властите и на дипломатическия корпус,

братя и сестри!

 

 

Поздравявам Ви всички с изпълнено със благодарност сърце в началото на служението, което ми бе поверено. Свети Августин пише: „Създал си ни за Себе Си, [Господи], и сърцето ни не намира покой, докато не се успокои в Теб“ (Изповеди, 1, 1.1).

 

 

През последните дни преживяхме особено наситено време. Смъртта на папа Франциск изпълни сърцата ни с тъга и в тези трудни часове се почувствахме като онези тълпи, за които Евангелието казва, че били „като овци, които нямат пастир“ (Мат. 9,36). Но именно в деня на Пасха получихме неговия последен благослов и, в светлината на Възкресението, посрещнахме този момент с увереността, че Господ никога не изоставя своя народ, че Той го събира, когато е разпръснат, и „го пази, както пастир - стадото си“ (Иер. 31,10).

 

 

В този дух на вяра Кардиналският колегиум се събра на конклав, идвайки от различни истории и пътища, положихме в Божиите ръце желанието да изберем новия наследник на Петър, епископа на Рим — пастир, способен да съхрани богатото наследство на християнската вяра и в същото време да гледа напред, за да срещне въпросите, тревогите и предизвикателствата на днешния ден. Придружени от вашите молитви, почувствахме действието на Светия Дух, който успя да хармонизира различните музикални инструменти, карайки струните на сърцата ни да звучат в една мелодия.

 

 

Избран съм без никаква заслуга и с трепет и страх идвам при вас като брат, който иска да бъде служител на вашата вяра и на вашата радост, вървейки с вас по пътя на Божията любов, която ни иска обединени в едно семейство.

 

 

Любов и единство — това са двете измерения на мисията, която Исус възложи на Петър.

 

 

Това ни разказва и откъсът от Евангелието, който ни отвежда на брега на Генисаретското езеро — същото, на което Исус започна мисията, поверена Му от Отца: „да улови“ човечеството, за да го спаси от водите на злото и смъртта. Минавайки край брега на това езеро, Той повика Петър и другите първи ученици да бъдат като Него „ловци на човеци“; а сега, след Възкресението, именно те трябва да продължат тази мисия, да хвърлят отново и отново мрежата, за да потопят в световния океан надеждата на Евангелието, да плават по морето на живота, за да може всеки да намери себе си в Божията прегръдка.

 

 

Как може Петър да изпълни тази задача? Евангелието ни казва, че това е възможно само защото той е преживял в собствения си живот безкрайната и безусловна Божия любов — дори в часа на провала и на отричането. Затова, когато Исус се обръща към Петър, Евангелието използва гръцкия глагол agapao, който се отнася до Божията любов — любов, която се дарява безрезервно и без изчисление — различна от този, използван за отговора на Петър, който описва приятелска любов, каквато си разменяме помежду си.

 

 

Когато Исус пита Петър: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?“ (Иоан 21,16), Той говори именно за Отческата любов. Все едно казва: само ако си познал и преживял тази Божия любов, която никога не изчезва, ще можеш да пасеш Моите агнета; само чрез любовта на Бога Отца ще можеш да обичаш братята си с една степен „повече“, тоест като дадеш живота си за тях.

 

 

На Петър, следователно, е поверена задачата да „обича повече“ и да дари живота си за стадото. Служението на Петър се отличава именно с тази жертвена любов, защото Църквата на Рим председателства в любовта, а истинската ѝ власт е Христовата любов. Не става дума за завладяване на другите чрез надмощие, религиозна пропаганда или властови средства, а само и единствено за любов, както направи Исус.

 

 

Той — свидетелства сам апостол Петър — „е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла“ (Деян. 4,11). И ако камъкът е Христос, Петър трябва да пасе стадото, без никога да се поддава на изкушението да бъде самотен водач или началник над другите, превръщайки се в господар на поверените му хора (срв. 1Пет. 5,3); напротив, от него се иска да служи на вярата на братята, вървейки заедно с тях: защото всички ние сме „живи камъни“ (1Пет. 2,5), призвани чрез нашето Кръщение да изградим Божия дом в братско общение, в хармонията на Духа, в съвместно съжителство на различията. Както казва св. Августин: „Църквата е съставена от всички, които са в съгласие с братята и обичат ближния си“ (Проповед 359, 9).

 

 

Това, братя и сестри, бих искал да бъде първото ни голямо желание: една обединена Църква, знак на единство и общение, която става квас за един свят в помирение.

 

 

В нашето време все още виждаме твърде много раздор, твърде много рани, причинени от омразата, насилието, предразсъдъците, страха от различните, от икономическа парадигма, която експлоатира ресурсите на Земята и отчуждава най-бедните. А ние искаме да бъдем, сред тази маса, малка закваска на единство, на общение, на братство. Искаме да кажем на света с покорство и радост: погледнете към Христос! Приближете се до Него! Приемете Неговото Слово, което просветлява и утешава! Чуйте Неговото предложение за любов, за да станете едно Негово семейство: в единия Христос сме едно. И това е пътят, по който да вървим заедно — помежду си, но и с християнските Църкви-сестри, с онези, които следват други религиозни пътища, с онези, които търсят Бога с неспокойно сърце, с всички хора с добра воля, за да изградим нов свят, в който да царува мирът.

 

 

Това е мисионерският дух, който трябва да ни вдъхновява — без да се затваряме в малката си група, без да се чувстваме по-висши от света; ние сме призвани да предложим Божията любов на всички, за да се осъществи това единство, което не премахва различията, а ги цени — историята на всеки човек, културата на всеки народ.

 

 

Братя, сестри, това е часът на любовта! Божията любов, която ни прави братя помежду ни, е сърцето на Евангелието и можем да се запитаме с моя предшественик Лъв XIII: ако този принцип „надделееше в света, не биха ли престанали веднага всички раздори и не би ли се върнал мирът?“ (Енц. писмо Rerum novarum, 21).

 

 

Със светлината и силата на Светия Дух нека изградим Църква, основана върху Божията любов и знак на единството — мисионерска Църква, която отваря обятията си към света, която проповядва Словото, която се вълнува от историята и става квас на съгласие за човечеството.

 

 

Заедно, като един народ, като братя всички, да вървим към Бога и да се обичаме помежду си.