и за цялата 2025 година

«Вярваш ли в това?»

(Йоан 11,26)

 

В Северното полукълбо, Седмицата за молитва  за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. от Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция  се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница  (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата.  

 

Разчитайки на Вашата  съобразителност и находчивост, ние Ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.

 

БИБЛЕЙСКИ  ТЕКСТ  ЗА 2025 ГОДИНА

 

Йоан 11,17-27

 

 

 

 

Когато пристигна във Витания, Исус разбра, че Лазар от четири дни вече е в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнайсет стадия. Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. Като чу, че Исус идва Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. Тогава Марта каза на Исус: «Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но и сега зная, че каквото и да поискаш  от Бога, Бог ще ти Го даде.» Исус й рече: «Брат ти ще възкръсне.» – «Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.» Исус й рече: «Аз съм  възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре ще оживее. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки. Вярваш  ли в това? » Тя Му отговори: «Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Син Божи.»

 

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА ЗА  2025 ГОДИНА 

 

 

«Вярваш ли в това?»

 

(Йоан  11,26)

 

 

За 2025 г., молитвите и размишленията на Седмицата на молитвите за християнско единство са подготвени от братята и сестрите на монашеската общност в Босе, Северна Италия. Тази година се навършват 1700 години от първия християнски вселенски събор, който се проведе в Никея, близо до Константинопол, през 325 г. след Христа. Това възпоменание ни предлага уникална възможност да размишляваме и честваме общата вяра на християните, както е изразена в Символа на вярата, формулиран на този събор; вяра, която и днес остава жива и дава плодове. Седмицата на молитва за християнско единство през 2025 година е покана да черпим от това общо наследство и да проникнем по-дълбоко във вярата, която обединява всички християни.

 

Никейският Събор

Свикан от император Константин, съборът в Никея събрал, според традицията, 318 Отци, повечето от които от Изтока. Църквата, едва излизаща от потайността и преследването, започваше да открива колко трудно може да бъде споделянето на една и съща вяра в различните културни и политически контексти на времето. Намирането на съгласие по текста за Символа на вярата означаваше да се определят съществените общи основания, върху които да се изградят местни общности, признаващи себе си за сестрински църкви, всяка от които да зачита разнообразието на другата.

 

През предишните десетилетия между християните възникваха разногласия, които понякога се израждаха в сериозни конфликти. Тези спорове засягаха различни въпроси като: природата на Христос спрямо Отца; въпросът за единна дата за празнуване на Великден и връзката й с еврейската Пасха; противопоставяне на теологичните мнения, считани за еретични; и как да се реинтегрират вярващи, които са изоставили вярата по време на преследванията от предходните години.

 

 

Одобреният текст на Символа на вярата използва първо лице множествено число «Вярваме... ». Тази форма подчертава израза на обща принадлежност. Символът на вярата беше разделен на три части, посветени на трите лица на Троицата, последвани от заключение, осъждащо твърдения, считани за еретични. Текстът на този Символ на вярата беше преработен и обогатен по време на Събора на Константинопол през 381 г. след  Христа, където осъжданията са премахнати. Това е формата на изповядване на вярата, която Християнските Църкви признават днес като Символ на вярата Никея - Константинопол, често наричан просто Никейски символ на вярата.

 

От 325 до 2025

 

Въпреки че Никейският Събор постановява как да се изчисли датата на Великден, последвалите различия в тълкуването доведоха до това, че празникът често се празнува на различни дати на Изток и Запад. Въпреки че всяка година все още очакваме деня, в който отново ще имаме общо празнуване на Великден, през юбилейната 2025 година, по щастливо съвпадение този велик празник ще бъде отбелязан на една и съща дата от църквите на Изтока и  Запада.

 

През изминалите седемнадесет века значението на спасителните събития, които всички християни ще празнуват на Великден, на 20 април 2025 г., не се е променило. Седмицата на молитвата за християнско единство е възможност за християните да проучим отново това живо наследство и да се присъединим към него във връзка със съвременните култури, които днес са дори по-разнообразни от тези на християнския свят по времето на Никейския Събор. Да живеем заедно апостолската вяра днес не означава повторно отваряне на богословските противоречия на времето, които са продължили през вековете, а по-скоро да прочетем отново молитвата, въз основа на Писанието и църковните опити, които са довели до този Събор и неговите решения.

 

Библейският текст за Седмицата за  молитва

В този дух е избран и съответният библейски текст – Йоан 11,17-27. Темата на Седмицата, «Вярваш ли в това?» (стих 26), се вдъхновява от диалога между Исус и Марта, по време на посещението на Исус при Марта и Мария във Витания, след смъртта на брат им Лазар, така както е разказано от Евангелист Йоан.

 

В началото на тази глава в Евангелието се говори за това, че Исус обича Марта, Мария и Лазар (стих 5). Когато е бил информиран, че Лазар е сериозно болен, Той заявил, че болестта му «не е за умиране», а за «Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син» (стих 4) и останал там, където бил два дни повече. Когато Исус най-накрая пристигна във Витания, въпреки че беше предупреден, че ще бъде убит с камъни (виж стих 8), Лазар «от четири дена вече е в гроба» (стих 17). Думите на Марта към Исус изразяват нейното разочарование от късното Му пристигане и може би дори съдържат нотка на упрек: «Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре» (ст. 21).

 

Въпреки това, самото възклицание е непосредствено последвано от изповядване на вяра в спасителната сила на Исус: «Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде» (стих 22). Когато Исус я уверява, че брат й ще възкръсне (виж стих 23), тя отговаря, като утвърждава религиозната си вяра: «Знам [...], че той ще възкръсне при възкресението, в последния ден» (стих 24 ). Исус я отвежда малко по-нататък, обявявайки властта си над живота и смъртта разкривайки й, че той е Месията: «Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки» (ст. 25-26). След това удивително изказване Исус задава на Марта много директен и дълбоко личен въпрос: «Вярваш ли в това? » (стих 26).

 

Подобно на Марта, първите поколения християни не можеха да останат безразлични или пасивни, когато думите на Исус докосваха и проникваха в сърцата им. Те пламенно  се опитваха да дадат разбираем отговор на въпроса на Исус: «Вярваш ли в това?» Отците от Никея се стремяха да намерят думи, които да обхванат цялата тайна на въплъщението и страданието, смъртта и възкресението на техния Господ. Докато очакват Неговото пришествие, християните по целия свят са призовани да свидетелстват заедно за тази вяра във възкресението, която за тях е извор за надежда и радост, които искат да споделят с всички народи.

 

Екуменично Служение на Божието  Слово

 

В тази юбилейна година на Никейския събор, Екуменичното Служение на Божието Слово по време на Седмицата за молитва се фокусира върху това какво означава да вярваш и върху утвърждаването на вярата, както личната, така и на общностна, както «Вярвам», така също и «Ние вярваме». Библейският текст, от който е взета темата на седмицата, с предизвикателството, което този въпрос представлява за нас: «Вярваш ли в това?», се провъзгласява в диалог между трима четци и събраното множество, като част от поканата за молитва. След кратко въведение към първия Вселенски Събор, една начална молитва, вдъхновена от Климент Римски (около 35-99 г. след Христа), води до четения от Стария и Новия завет.

 

След проповедта/беседата,  диалогът между четците и паството продължава, повтаряйки диалога между Исус и Марта. Участниците са поканени да отпразнуват общата си вяра, получавайки свещ, чийто пламък споделят като знак за светлината на възкръсналия Христос. След това заедно рецитират Никейския символ на вярата.

Молитвите за застъпничество, вдъхновени от светоотческите писания , датиращи от   II-ри до VIII-ми век, са призив да растем във вярата и да свидетелстваме заедно в света на Бога - Отца, Сина и Светия Дух. Всички участници казват след това Отче Наш и Служението приключва с изпращането. 

 

Материал за всеки ден от Седмицата за молитва 

 

Предложените текстове за лична молитва или молитва на общността за всеки от осемте дни включват две библейски четива и един псалм. Библейските текстове за всеки ден подчертават последователно ключови твърдения на Никейския Символ на Вярата.

 

Първи ден: Бащинството и грижата на Бог, Господарят  на вселената 

Втори ден: Творението като Божие дело

Трети ден: Въплъщението на Сина

Четвърти ден: Пасхалната тайна: страданието, смъртта и възкресението на Исус

Пети ден: Светият Дух, който дава живот и радост 

Шести ден: Църквата:  общност от вярващи 

Седми ден: Кръщението в смъртта и възкресението на Господа 

Осми ден: В очакване на Царството и живота, който идва

 

Вместо нови размишления за всеки ден, библейските текстове са последвани от кратки светоотчески четения от различни географски региони и църковни традиции (гръцки, сирийски, арменски и латински). Тези кратки пасажи, повечето от които датират от първото хилядолетие, предлагат преглед на християнското размишление  по онова време, помагайки да разположим дефинициите  на Никейския събор както в контекста, който ги е породил, така и в последващите контексти, които са били повлияни от него. Молитвите за застъпничество и за съзерцание всеки ден ни канят да актуализираме съдържанието на вярата, споделяна и чествана по целия свят, през всички времена, намирайки там причина за благодарност.

 

 

 

Текстовете за отделните дни, реда на службите в различни възможни конфигурации или индивидуани, можете да прочетете в Книжката качена тук в раздел "Документи" или като кликнете ТУК