1ви  януари 2025 година

 

 

 

1. В зората на тази Нова година, която ни дава Небесния Отец, в това юбилейно време, посветено на надеждата, отправям моите най-искрени пожелания за мир към всяка жена и всеки мъж, особено  към онези, които се чувстват унили от своето екзистенциално състояние, осъдени от своите прегрешения, смазани от осъждането на другите, и които не успяват повече да съзрат никаква перспектива за живота си. На всички вас, надежда и мир, защото тази година е Година на Благодатта, която идва от Сърцето на Изкупителя!  

 

2. През 2025 година, Католическата Църква чества Юбилея, събитие, което изпълва сърцата с надежда. “Юбилеят” датира от древна юдейска  традиция, където звукът на рога на овена (на иврит йобел- yobel) възвестяваше на всеки четиридесет и девет години, една година  на помилване и освобождение за народа (виж Левит 25, 10). Този тържествен призив на теория трябваше да отекне по цялата земя (виж Левит  25, 9), за да възстанови Божията справедливост в различни области на живота: използването на земята, притежанието на благата, взаимоотношенията с ближния, особено с най-бедните и с тези, които са изпаднали в немилост. Звукът на рога припомняше на всички хора, на богатите, както и на бедните,  че никой не идва на света, за да бъде потискан: ние сме братя и сестри, деца на един и същ Отец, родени да бъдем свободни, по волята на Господ (виж  Левит 25, 17.25.43.46.55).      

 

3. Днес също, Юбилеят е събитие, което ни подтиква да търсим Божията освобождаваща справедливост на земята.  В началото на тази Година на Благодатта, ние бихме искали да чуем не рогът, а «отчаяният вик за помощ» [1] който се издига от много части на света и който Бог никога не престава да чува, както гласът на кръвта на праведния Авел (виж Бит 4, 10). На свой ред ние се чувстваме призвани да бъдем гласът на толкова многобройни ситуации за експлоатация на земята и за потисничество на ближния. [2] Тези несправедливости понякога придобиват вид на това, което Свети Йоан Павел  II нарича «структури на греха» [3] тъй като те не се дължат само на беззаконието на малцина, но са, така да се каже вкоренени и основани на широко съучастничество.        

 

4. Всеки трябва да се чувства по някакъв начин отговорен за опустошението, на което е подложен нашият общ дом, като се започне от действията,  които макар и само косвено подклаждат конфликтите, които поразяват обществото. По този начин се подхранват и преплитат различни, но взаимосвързани системни предизвикателства, засягащи нашата планета. [4] Аз си мисля именно за неравенствата от всякакъв вид, за нехуманното отношение, запазено за мигрантите, за влошаването на състоянието на околната среда, за объркването, виновно породено от дезинформацията, за отказът от всякакъв вид диалог и огромното финансиране на военната индустрия. Толкова много фактори за реална заплаха за съществуването на цялото човечество. Затова в началото на тази година искаме да се вслушаме в този вик на човечеството, за да се почувстваме призвани, всички заедно, както и лично, да разкъсаме веригите на несправедливостта, за да провъзгласим Божията справедливост. Епизодичните действия за благотворителност, няма да са достатъчни. Необходими са културни и структурни трансформации, за да настъпи трайна промяна.[5]          

 

 

 

5. Юбилейното събитие ни приканва да предприемем промени, за да се изправим срещу настоящата ситуация на несправедливост и неравенство, като ни припомня, че благата на земята са предназначени не само за малцина привилегировани, а за всички. [6] Може да бъде полезно да си припомним какво пишеше Свети Василий Кесарийски: «Кажи ми, какво има да ти принадлежи? Откъде взе нещо, за да го въведеш в живота си? […] Не си ли излязъл гол от утробата на майка си? Няма ли да се завърнеш гол отново в земята? Откъде са дошли  настоящите блага? Ако кажеш, че е случайност, ти си неблагочестив, защото пренебрегваш Създателя и нямаш признателност към Този, който е предоставил за тебе». [7] Когато благодарността изчезне, човекът повече не разпознава даровете от Бога. Но в Своето безкрайно милосърдие, Господ не изоставя хората, които съгрешават срещу Него: Той по-скоро потвърждава дара на живота чрез прошката на спасението, поднесено на всички чрез Исус Христос. Ето защо, учейки ни на  “Отче Наш”, Исус ни приканва да молим: «Прости ни нашите дългове» ( Мт 6, 12).                   

 

6. Когато човек пренебрегва връзката, която го обединява с Отца той си мисли, че отношенията с другите могат да бъдат управлявани от логиката на експлоатацията, при която най-силният претендира, че има право да посегне на по-слабия. [8] Точно както по времето на Исус елитите печелеха от страданията на най-бедните, така и днес, във взаимосвързаното глобално село, [9] международната система, ако не се подхранва от логиката на солидарност и взаимозависимост, поражда несправедливости  изострени  от корупцията, която вкарва в капан бедните страни. Логиката на експлоатацията на длъжника също така описва накратко настоящата “криза на дълга”, която засяга много страни, особено на Юг.   

 

7. Аз няма да се уморя да повтарям, че външният дълг се превърна в инструмент за оказване на контрол, чрез който някои правителства и частни финансови институции на най-богатите страни не се колебаят да експлоатират безразборно човешките и природните ресурси на най-бедните страни, за да задоволят потребностите на собствените си пазари. [10] Към това се добавя фактът, че много населения вече обременени от международен дълг, се виждат принудени  да поемат също бремето и на екологичния дълг на най-развитите страни. [11] Екологичният дълг и външният дълг са двете страни на една и съща монета, на тази логика за експлоатация, чиято кулминация е дълговата криза. [12] Възползвайки се от тази юбилейна година, приканвам Международната Общност да действа за опрощаване на външния дълг, като признава съществуването на екологичен дълг между Севера и Юга.  Това е призив не само за солидарност, но преди всичко за справедливост. [13]        

 

8. Културната и структурната промяна, необходима за преодоляване на тази криза, ще настъпи, когато всички се признаем за синове на Отца и всички се признаем за длъжници пред Него и че всички сме необходими едни на други, според логиката за споделената и разнообразна отговорност. Ние ще можем да открием,  че «окончателно имаме нужда едни от други, и че имаме дългове едни към други». [14]       

 

 

 

9. Ако нашите сърца позволят да бъдат докоснати от тези необходими промени, Юбилейната Година на Благодатта ще може отново да отвори пътят на надеждата за всеки от нас. Надеждата се ражда от опита на Божието милосърдие, което завинаги е безгранично. [15]

Бог, Който не дължи нищо на никого, продължава непрекъснато да дарява Своята благодат и Своето милосърдие на всички хора. Исак от Ниневия, един Отец от Източната Църква от  VII ми  век, написа: «Твоята любов е по-голяма от моите дългове. Вълните на морето са по-малки в сравнение с моите грехове, но ако претегля греховете си в сравнение с Твоята любов, те ще изчезнат като нищо» [16]. Бог не пресмята злото, извършено от човека, но е изключително  «богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна» ( Еф 2, 4). В същото време, Той чува вика на бедните и на земята. Би било достатъчно да се поспрем за миг, в началото на Годината и да помислим за благодатта, с която Той винаги прощава нашите грехове и прощава всичките ни дългове, за да могат сърцата ни  да бъдат изпълнени с надежда и мир.     

 

10. Ето защо Исус в молитвата “Отче Наш”, казва нещо много взискателно, след като е помолил Отец да прости нашите грехове  (виж Мт 6, 12) : «Както и ние прощаваме на нашите длъжници». За да простим на другите дълг и да им дадем надежда, нашият живот трябва всъщност да бъде изпълнен със същата тази надежда, която идва от Божието милосърдие. Надеждата е преизобилна от щедрост лишена от пресметливост; тя не държи сметки в джобовете на длъжниците си, не се интересува от собствената си печалба, но има една единствена цел: да вдигне падналите, да превърже наранените сърца, да освободи от всички форми на робство.               

 

11. Ето защо бих искал в началото на тази Година на Благодатта, да предложа три действия, които биха могли да възстановят достойнството в живота на цели населения и да ги върнат по пътя на надеждата, така че дълговата криза да бъде преодоляна и всички да могат отново да се признаят като опростени длъжници.

Преди всичко подновявам призива, отправен от Свети Йоан Павел II по време на Юбилея през 2000 година, да се мисли за  «значително намаляване, ако не и пълно заличаване на международния дълг, който тежи върху съдбата на много нации». [17] Признавайки екологичният дълг, нека най-богатите държави да се почувстват призвани да направят всичко възможно, за да опростят дълговете на страни, които не са в състояние да изплатят това, което дължат.  Разбира се, за да не се окаже изолиран акт на милосърдна любов, който би рискувал да задейства отново порочният кръг финансиране-дълг, трябва в същото време да се разработи  нова финансова структура, водеща до създаването на Световна Финансова Харта, основана върху солидарност и хармония между народите.             

Аз моля също за твърд ангажимент за насърчаване зачитането на достойнството на човешкия живот, от зачеването чак до естествената смърт, така че всеки да може да обича своя собствен живот и  да си представя бъдещето с надежда, желаейки развитие и щастие за себе си и за своите деца. Наистина без надежда в живота е трудно да се породи в сърцата на най-младите хора желанието да създават други животи. Специално бих искал отново да приканя за конкретен жест, който насърчава културата на живот.  Аз искам да говоря и за премахването на смъртното наказание във всички нации. Действително тази практика не само нарушава неприкосновеността на живота, но също така унищожава всяка човешка надежда за прошка и обновление[18].

Освен това се осмелявам да отправя отново един друг призив към младите поколения, позовавайки се на  Свети Павел VI и на  Бенедикт XVI, [19] в тези времена белязани от войни. Нека използваме фиксиран минимален процент от финансовите средства изразходвани за въоръжение, за да създадем Световен Фонд, който да премахне окончателно глада и да улесни образователните дейности в най-бедните страни, за да насърчи устойчивото развитие, борейки се срещу изменението на климата. [20] Ние трябва да опитаме да премахнем претекстовете, които подтикват младите хора да си представят бъдещето без надежда, или като очакване да отмъстят за кръвта на своите близки. Бъдещето е дар, който ни позволява да преодолеем грешките от миналото, за да изградим нови пътища за мир.   

 

 

 

12. Тези, които с предложените действия ще поемат по пътя на надеждата ще могат да видят приближаването на така желаната цел на мира.  Псалмистът потвърждава това обещание към нас: когато «милост и истина ще  се срещнат, правдата  и мир ще се целунат» ( Пс 85, 11). Когато се лиша от оръжието на кредита и отворя отново пътя на надеждата за един брат или сестра, аз допринасям за възстановяването на Божията справедливост на тази земя и вървя с този човек към мира. Както казваше Свети Йоан  XXIII, истинският мир ще може да дойде само от едно сърце обезоръжено от мъката и страха на войната. [21]       

 

13. Нека 2025 да бъде година, в която мирът напредва! Този истински и траен мир, който не се спира пред споровете на договорите нито пред масите на човешките компромиси. [22] Нека търсим истински мир, този който Бог дарява на обезоръженото сърце: едно сърце, което не пресмята кое е мое и кое е твое; сърце, което побеждава егоизма чрез нетърпението да достигне до другите; сърце, което не се колебае да се признае за длъжник на Бога и което е готово за това да прости дълговете, които потискат ближния; сърце, което преодолява обезсърчението за бъдещето с надеждата, че всеки е богатство за този свят. 

 

14. Обезоръжаването на сърцето е жест, който касае всички, от първите до последните, от малките до големите, от богатите до бедните. Понякога е достатъчно,  нещо просто като «усмивка, приятелски жест, братски поглед, искрено изслушване, безвъзмездна услуга». [23] С тези малки и големи жестове, ние се приближаваме към мира, и ще го достигнем много по-бързо, защото вървим редом с нашите намерени братя и сестри, и ние ще открием, че вече сме се променили в сравнение с началото. Мирът не идва само чрез факта за края на войната, но със започването на един нов свят, свят, в който се откриваме различни, по-обединени и повече братя, отколкото бихме си представяли.   

 

15. Господи, дай ни Твоя мир! Такава е молитвата, която отправям към Бога, докато отправям своите пожелания за нова година към държавните и правителствените ръководители, към Отговорниците на Международните Организации, към ръководителите на различните религии, към всички хора с добра воля.   

 

Господи, прости ни дълговете,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и в този цикъл на прошка, дай ни Твоя мир,

този мир, който само Ти можеш да дадеш

на тези, които позволяват да се обезоръжат сърцата им,

на тези, които с надежда искат да простят техните дългове към техните братя,

на тези, които без страх изповядват, че са Твои длъжници,

на тези, които не остават глухи за вика на най-бедните.

 

 

Ватикана,  8 декември  2024 година.

 

 

_____________________

[1] Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 8.

[2] Cf. S. Jean-Paul II, Lett. ap. Tertio millennio adveniente (10 novembre 1994), n. 51.

[3] Lett. enc. Sollicitudo rei socialis (30 décembre 1987), n. 36.

[4] Cf. Discours aux participants à la Rencontre organisée par l’Académie Pontificale des Sciences et l’Académie Pontificale des Sciences Sociales, 16 mai 2024.

[5] Cf. Exhort. ap. Laudate Deum (4 octobre 2023), n. 70.

[6] Cf. Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 16.

[7] Homilia de avaritia, 7 : PG 31, 275.

[8] Cf. Lett. enc. Laudato si’ (24 mai 2015), n. 123.

[9] Cf. Catéchèse, 2 septembre 2020 : L’Osservatore Romano, 3 septembre 2020, p. 8.

[10] Cf. Discours aux participants au Séminaire “Debt Crisis in the Global South”, 5 juin 2024.

[11] Cf. Discours à la Conférence des États parties à la Convention-cadre des Nations Unies sur le changement climatique – COP 28, 2 décembre 2023.

[12] Cf. Discours aux participants au Séminaire “Debt Crisis in the Global South”, 5 juin 2024.

[13] Cf. Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 16.

[14] Lett. enc. Fratelli tutti (3 octobre 2020), n. 35.

[15] Cf. Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 23.

[16] Discours X (Troisième collection), Prière dont se divertissent les solitaires, 100-101 : CSCO 638, 115. S. Augustin va même jusqu’à affirmer que Dieu ne cesse de se faire débiteur de l’homme : « Puisque “ta miséricorde est éternelle”, tu daignes par tes promesses te faire le débiteur de ceux à qui tu remets toutes leurs dettes » ( Confessiones, 5,9,17 : PL 32, 714).

[17] Lett. ap. Tertio millennio adveniente (10 novembre 1994), n. 51.

[18] Cf. Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 10.

[19] Cf. S. Paul VI, Lett. enc. Populorum progressio (26 mars 1967), n. 51 ; Benoît XVI, Discours au Corps Diplomatique, 9 janvier 2006 ; Id., Exhort. ap. post syn. Sacramentum caritatis (22 février 2007), n. 90.

[20] Cf. Lett. enc. Fratelli tutti (3 octobre 2020), n. 262 ; Discours au Corps diplomatique, 8 janvier 2024 ; Discours à la Conférence des États parties à la Convention-cadre des Nations unies sur le changement climatique - COP 28, 2 décembre 2023.

[21] Cf. Lett. enc. Pacem in terris (11 avril 1963), n. 113.

[22] Cf. Moment de prière à l’occasion du dixième anniversaire de l’« Invocation pour la paix en Terre Sainte », 7 juin 2024.

[23] Spes non confundit. Bulle d’Indiction du Jubilé Ordinaire de l’Année 2025 (9 mai 2024), n. 18.

________________________________________

 

Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana