Идете и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата (виж Мт 22, 9)

 

 

Скъпи братя и сестри!

 

 

За Световния Ден на Мисиите за тази година, избрах  като тема евангелската притча за сватбеното тържество (виж  Мт 22, 1-14). След като поканените за гости отказаха поканата, царят, главният герой в историята, казва на слугите си: «Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата» (стих 9).  Размишлявайки върху това слово в контекста на притчата и живота на Исус, ние можем да подчертаем някои важни аспекти на евангелизацията. Те са особено актуални и за нас учениците-мисионери  на Христос, в тази финална фаза от синодалното пътуване, която в съответствие с мотото   “Общение, участие, мисия”, ще трябва да даде нов тласък на Църквата  в нейния приоритетен ангажимент: известяването на Евангелието в съвременния свят.

 

1) “Идете и поканете”. Мисията като акт да отидем и неуморно да каним на празника на Господ 

 

В началото на заповедта на царя към неговите слуги има два глагола, които изразяват сърцето на мисията: “идете” и “извикайте” в смисъла на “поканете”. 

Що се отнася до първия глагол,  трябва да се помни, че слугите вече са били изпратени преди това да предадат царското послание на гостите (виж стихове 3-4). Това ни дава да разберем, че мисията е неуморно пътуване към цялото човечество, за да го поканим за среща и общение с Бога. Неуморно! Бог, велик в любовта и богат на милосърдие, винаги се обръща към всеки човек, за да го призове към блаженството на Неговото Царство, въпреки безразличието или отказа. По същия начин Исус Христос, Добрият Пастир и Пратеник на  Отца, отиваше да търси изгубените овце  от народа на Израил и Той  искаше  да стигне по-далеч, за да достигне до най-отдалечените овце  (виж Йн 10, 16). “Идете!” каза Исус  на учениците,  както преди така и след възкресението, привличайки ги към мисията (виж Лк 10, 3 ; Мк 16, 15). Ето защо Църквата ще продължи да надхвърля всички граници, да излиза постоянно, без да се уморява или обезсърчава пред трудностите, или препятствията, за да изпълнява вярно мисията, получена от Господа.   

 

 

Използвам възможността да благодаря на мисионерите, мъже и жени, които откликвайки на призива на Христос, изоставиха всичко, за да заминат далеч от родината си и да носят Благата вест там, където хората още не са я получили или едва наскоро са я приели. Скъпи приятели, вашата щедра отдаденост е осезаем израз на ангажираността към мисията  ad gentes,  която Исус повери на Своите ученици: «И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух» (Мт 28, 19). Затова нека да продължим да се молим и да благодарим на Бога за новите и многобройни мисионерски призвания за делото на евангелизацията, което продължава до краищата на земята.

 

 

И нека не забравяме, че всеки християнин е призван да вземе участие  в тази универсална мисия чрез собственото си евангелско свидетелство във всички сфери на живота, та цялата Църква никога да  не спира да излиза със Своя Господ и Учител на „кръстопътя” на днешния свят. Да, «днес драмата на Църквата е, че Исус   продължава да хлопа на вратата, но отвътре, за да Го пуснем да излезе! Много често в крайна сметка се оказваме, че сме Църква [...], която не пуска Господ да излезе, която Го държи като „своя собственост”, докато Той идва за мисията и ни иска мисионери» (Реч към участниците в Конгреса  организиран  от Дикастерия за миряните, семейството и живота, 18 февруари 2023). Всички ние, кръстените, сме готови да започнем отново, всеки според своето жизнено състояние, за да се впуснем в ново мисионерско движение, както в зората на християнството!

 

 

Връщайки се към заповедта на царя отправена към слугите в притчата, идете, върви ръка за ръка с извикайте   или по-точно   поканете: «Елате на сватбата». (Мт 22, 4). Това разкрива още един не по-малко важен  аспект от поверената мисия от Бога. Както можете да си представите, тези слуги-пратеници предадоха поканата от суверена незабавно, но с уважение и любезност. Мисията да се донесе Евангелието до всяко създание трябва непременно да приеме самия стил на Този, който е провъзгласен. Учениците-мисионери известяват на света «красотата на спасителната любов на Бога проявена в Исус Христос, Който умря и възкръсна» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, т. 36), с радостта, великодушието и благоволението, плодове на Светия Дух в тях (виж Гал 5, 22) ; без задължение, принуда, прозелитизъм, винаги с близост, състрадание и нежност, които отразяват Божия начин на съществуване и действие.   

 

 

2. На трапезата. Есхатологичната и евхаристийната перспектива на мисията на Христос и Църквата

 

В притчата царят моли слугите си да предадат поканата за сватбената трапеза на сина му. Тази трапеза представлява есхатологичната трапеза. Това е изображение на окончателното спасение в Царството Божие, постигнато сега чрез идването на Исус, Месията, Божият Син,  Който ни даде живот в изобилие (виж Йн 10, 10). Това е символизирано чрез подредената трапеза с «тлъсти  ястия и най-чисти вина», която Бог направи «смъртта ще бъде погълната завинаги» (виж  Ис 25, 6-8).  

 

 

Мисията на Христос се разполага в пълнотата на времената, както Той заявява в началото на Своето проповядване: « Времето се изпълни и наближи Божието Царство» (Мк 1, 15). Така учениците на Христос са призвани да продължат мисията на техния Учител и Господ. Нека си припомним учението на Втория Ватикански Събор относно есхатологичния характер  на мисионерската ангажираност на Църквата: «Времето на мисионерската дейност е разположено  между  първото и второто идване на Господ [...]. Защото преди идването на Господ, Евангелието трябва да бъде проповядвано сред всички народи» (Decr. Ad gentes, т. 9).    

 

 

Знаем, че мисионерското дръзновение на първите християни е имало силно есхатологично измерение. Те почувстваха наложителността да провъзгласяват Евангелието. Днес също е важно да имаме предвид  тази  перспектива, защото тя ни помага да евангелизираме в радостта на този, който знае, че  «Господ е близо», и в надеждата на този, който е устремен към целта, когато всички ние ще бъдем с Христос на Неговата сватбена трапеза в Божието Царство. Докато светът предлага разнообразни „трапези” на потребление, на егоистично благополучие, на трупане и индивидуализъм, то Евангелието призовава всеки на божествената трапеза, където царуват радостта, споделянето, справедливостта и  братството в общение с Бог и другите.

 

 

Тази пълнота на живота,  дар от Христос, е предвидена в трапезата на Евхаристията, която Църквата служи по искането на Господ, за Негов спомен. Така поканата за есхатологичната трапеза, която отправяме към всеки в евангелизаторската мисия е неразривно свързана с поканата за евхаристийната трапеза, където Господ ни храни със Своето Слово, Своето Тяло и Своята Кръв. Както ни учи Бенедикт XVI, «във всяко Евхаристийно Служение се осъществява свещенодействащо есхатологично събиране на Божия Народ. Евхаристийната трапеза е за нас истинско очакване на последната трапеза, известена от пророците  (виж Ис 25, 6-9) и описана в Новия Завет  като “сватбената трапеза на Агнеца” (Откр 19, 7-9) които трябва да бъдат служени в радостта от общението със светиите» (След синодално 

Апостолическо насърчение  Sacramentum Caritatis, т. 31).    

 

 

Затова всички ние сме призвани да живеем по-интензивно всяка Евхаристия във всички нейни измерения,  особено в нейните измерения - есхатологично и мисионерско. В тази връзка ви напомням, че «ние не можем да се приближим  до Евхаристийната трапеза без да се оставим да ни въведат в движението на мисията, която раждайки се в самото сърце на Бога, иска да достигне до всички хора» (пак там, т. 84). Евхаристийното обновление, което много местни Църкви похвално насърчават в периода след Ковида, ще бъде от основно значение, за да се пробуди мисионерския дух във всеки верен. Как с повече вяра и ентусиазъм в сърцето, във всяка Литургия ние би трябвало да произнасяме възклицанието: «Известяваме Твоята смърт, Господи, провъзгласяваме Твоето Възкресение и очакваме Твоето славно пришествие»!   

 

 

В тази перспектива, в тази година, която е посветена на молитвата за подготовка на Юбилея през 2025 година, бих искал да поканя всички да засилят, също преди всичко участието си в Литургията и молитвата  за евангелизаторската мисия на Църквата. Последният, покорен на словото на Спасителя, не престава да извисява към Бога, във всяко Евхаристийно и Литургично Служение, молитвата Отче Наш  с  призоваването «Да дойде Твоето Царство». Така всекидневната молитва  и особено Евхаристията, ни прави поклонници –мисионери на надеждата, в похода към живота, който няма да има край в Бога, към сватбената трапеза, приготвена от Бога за всички Негови чеда.

 

 

3) “Всички”. Универсалната мисия на учениците на Христос и цялата синодално-мисионерска  Църква 

 

Третото и последно размишление се отнася до получателите на поканата на царя: «Всички». Както го подчертах, «това “всички” е в сърцето на мисията. Не изключвай никого. Всички. Всяка от нашите мисии се ражда от Сърцето на Христос, за да привлече  всеки към себе си» (Реч пред участниците в Генералната Асамблея на Папските Мисионерски Дела , 3 юни 2023г.). Днес все още в един свят, разкъсван  от разделения  и конфликти, Евангелието на Христос е сладкият и силен глас,  който призовава хората да се срещнат, да се разпознаят като братя и да се радват на хармонията в разнообразието. Бог иска, «да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината » (1 Тим 2, 4). Затова нека никога да не забравяме в нашите мисионерски дейности, че сме изпратени, за да известяваме Евангелието на всички, «не като някой, който налага ново задължение, а по-скоро като някой, който споделя радост, който показва красиви хоризонти, който предлага  желаната трапеза » (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, т. 14).     

 

 

 

Учениците –мисионери на Христос, винаги имат в сърцето си грижата за всички хора, независимо от тяхното социално или дори морално състояние. Притчата за трапезата ни разказва, че по искане на царя  слугите събират «всички, които са намерили, и лоши, и добри» (Мт 22, 10). И по-точно «бедните, сакатите, слепите и куците» (Лк 14, 21), което означава, че последните и изключените от обществото са привелигерованите  гости на царя. Сватбената трапеза на Неговия Син, която Бог приготви, остава винаги отворена за всички, защото Неговата любов за всеки е голяма и безусловна. «Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а  да има вечен живот » (Йн 3, 16). Който и да е всеки мъж или всяка жена, е получател на поканата на Бога да участва в Неговата благодат, която преобразява и спасява. Достатъчно е да се отговори с „да” на този безвъзмезден  божествен  дар,  приемайки го и оставяйки се  да бъдем преобразени  чрез  Него, обличайки се в „сватбена дреха” (виж  Мт 22, 12).  

 

 

Мисията за всички изисква ангажираността на всеки. Затова е необходимо да се продължи пътят към една изцяло синодално-мисионерска Църква в служба на Евангелието.   Синодалността сама по себе си е мисионерска, както и обратното,  мисията винаги е синодална. Ето защо тясното мисионерско сътрудничество изглежда, и днес още, наложително и необходимо както в универсалната Църква, така и в отделните Църкви. След  Втория Ватикански Събор и моите предшественици, аз препоръчвам на всички епархии и диоцези по света службата на Папските Мисионерски Дела, които представляват основните средства «за да изпълним католиците, още от тяхното детство с истински универсален и мисионерски дух и да насърчаваме за ефективно набиране на средства в полза на всички мисии, според нуждите на всяка» (Décr. Ad gentes, т. 38). Ето защо колектите в Световния Ден за Мисиите във всички местни Църкви са предназначени изцяло за Фонда  за универсална солидарност, който Папските Дела за Разпространението на Вярата разпределят след това от името на Папата, за нуждите на всички мисии на Църквата. Нека се молим на Господ да ни води и да ни помага да бъдем по-синодална и по-мисионерска Църква (виж  Проповед от Заключителната Литургия на редовната Генерална Асамблея на Синода на Епископите , 29 октомври 2023г.).    

 

 

Нека накрая отправим поглед към Мария, която постигна първото чудо от Исус, именно по време на сватбата в Кана, Галилейска (виж Йн  2, 1-12). Господ предложи на младите съпрузи и на всички гости младо вино в изобилие, очакван знак за сватбената трапеза, която се подготвя за всички в края на времената. И нека днес отново да поискаме нейното майчинско застъпничество  за евангелизаторската мисия на учениците на Христос. С радостта и загрижеността на нашата Майка, със силата на нежността и обичта (виж Evangelii gaudium, т. 288), нека носим на всички поканата на Царя Спасител. Света Марио, Звезда на евангелизацията, моли се за нас!     

 

 

Рим,  Свети Йоан Латерански, 25 януари 2024г., празник на Обръщането на Свети Павел.

 

 

ПАПА ФРАНЦИСК 

 

________________________________________

Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana