Скъпи братя и сестри!

Всяка година, по случай годишнината на празника на Дева Мария от Лурд, който се чества на 11 февруари, Църквата отбелязва Световния ден на болните. Този ден, както пожела преподобния Йоан Павел II, представлява благоприятна възможност за размисъл за тайната на страданието и спомога ние, нашите общности и гражданското ни общество, да станем по-отзивчиви към нашите болни и страдащи братя и сестри. Ако приемем, че всеки човек е наш брат, тогава по-слабите, страдащите и нуждаещите се от грижи трябва да бъдат във фокуса на нашето внимание, за да не се чувства никой от тях забравен или отхвърлен, тъй като "...мярката за човечност се определя от отношението към страданието и страдащите. Това се отнася до отделния човек и до обществото. Общество, което не е способно да приеме своите страдащи членове нито да допринесе за споделянето и понасянето на страданието им чрез състрадание е жестоко и нечовешко общество." (енциклика. Spe salvi, 38). Инициативите, който ще бъдат насърчени в отделните Епархии по повод този ден имат за цел да стимулират една все по-ефективна грижа за страдащите, в перспективата на тържественото честване, което ще се проведе през 2013 г., в Богородичното светилище в Алтьотинг, Германия.

1. Все още пазя в сърцето си онзи момент от пастирската си визита в Торино, където имах възможност да се моля и размишлявам пред Светата Плащаница, този лик на страданието, който ни приканва да размишляваме за Онзи, които понесе върху себе си страданията на човека от всички времена и всяко място, включително нашите страдания, нашите трудности и нашите прегрешения.  Много са вярващите,  които в хода на историята са преминали пред този погребален покров, обвивал тялото на един разпнат човек, който във всичко отговаря на това, което Евангелията ни предават за страданията и смъртта на Исус! Съзерцаването му приканва към размисъл върху думите на свети Петър: „Чрез Неговите рани се изцерихте" (1 Петр. 2:24). Синът Божи е страдал и е умрял, но е и възкръснал и точно заради това раните Му стават знак за нашето изкупление, за прошка и помирение с Отца. Те обаче са и тест за вярата на учениците и за нашата вяра: всеки път, когато Господ говори за Своите страдания и за смъртта, учениците Му не Го разбират, отхвърлят и се противопоставят. За тях, както за нас, страданието винаги е изпълнено с тайнственост, трудно за приемане и понасяне. Двамата ученици от Емаус вървят натъжени от събитията, случили се в онези дни в Ерусалим и само след като Възкръсналия Христос поема по пътя заедно с тях променят начина си на виждане (вж. Лука 24.13-31). Апостол Тома също изпитва трудност да повярва в пътя на изкупителната любов: "ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам " (Иоан 20:25). Изправен пред Христос обаче, който му показва раните Си, отговорът му се превръща в едно вълнуващо изповядване на вярата: "Господ мой и Бог мой" (Иоан 20:28). Онова, което преди е било непреодолимо препятствие, защото е знак за провала на Исус, в срещата с Възкръсналия се превръща в доказателство за една победоносна любов: "Само един Бог, който ни обича до такава степен, че да поеме върху себе си нашите рани и нашата болка, особено когато са невинни, е достоен за вяра "(Urbi et Orbi, Великден 2007 г.).

2. Скъпи болни и страдащи, именно чрез раните Христови можем да погледнем с очи на надеждата всички злини, които засягат човечеството. Възкръсвайки, Господ не премахна страданието и злото от света, но ги победи в корена им. На арогантността на злото Той противопостави всемогъществото на любовта Си. Той ни показва, че пътят на мира и радостта е Любовта: “както ви възлюбих, да любите и вие един другиго"(Иоан 13:34). Христос победителят над смъртта е жив сред нас. И заедно със свети Тома казваме и ние: "Господ мой и Бог мой", следваме нашия Учител в готовността си да дадем живота си за нашите братя (срв. 1 Иоан 3:16), превръщайки се в посланици на радостта, която не се бои от болката, радостта на Възкресението.

Свети Бернард казва: "Бог не може да страда, но може да изпитва състрадание”. Бог, който е въплъщение на Истината и Любовта, пожела да страда заради нас и с нас, стана човек, за да може да състрадава с човека, по един истински начин, в плът и кръв. Така, във всяко човешко страдание влиза Онзи, който споделя страданията и тегобите. Във всяко страдание може да се открие утехата на съучастната любов на Бога и така изгрява звездата на надеждата (срв. Енцикликата Spe salvi, 39). На вас скъпи братя и сестри, повтарям това послание, защото сте вие му свидетели чрез вашето страдание, вашия живот и вяра.

3. С поглед към Световния ден на младежта в Мадрид през август 2011, бих искал да се обърна по специален начин към младежите, особено към онези, чиито живот е засегнат от болест. Често страданията и Христовият кръст плашат, защото изглеждат сякаш са отрицание на живота. В действителност, точно обратното! Кръстът е Божието “да” към човека, най-извисеният и силен израз на Неговата любов и извор от който се излива вечният живот. От пронизаното Сърце на Исус избликва този божествен живот. Само той е в състояние да избави света от злото и да разшири Царство на справедливостта, на мира и на любовта към което всички ние се стремим (вж. Послание за Световната младежка среща 2011 г., 3). Скъпи младежи, научете се да “виждате” и да “срещате” Исус в Евхаристията, където Той присъства по един реален начин за нас и е храната ни по нашия житейски път. Научете се и да го разпознавате и да го поднасяте на бедните, болните и страдащите, на братята ви в беда, които имат нужда от вашата помощ. На всички вас, младежи, болни и здрави, повтарям призива си да изграждате мостове на любов и солидарност, така че никой да не се чувства сам, а близо до Бога и до голямото семейство на Неговите деца.

4. Размишлявайки върху раните на Исус, нашият поглед се насочва към Пресвято Му Сърце, в което се проявява най-висшият израз на Божията любов. Светото Сърце е разпнатия Христос, с прободената му от копието страна, от която избликват кръв и вода (срв. Иоан 19:34), "символ на тайнствата на Църквата, за да могат всички хора, привлечени от Сърцето на Спасителя, да се отправят с радост към източника на вечното спасение" (Римски Месал, Въведение към Тържествената служба за празника на Пресвето Сърце Исусово). По особен начин, вие, скъпи болни, чувствате близостта на това Сърце, пълно с любов и сте привлечени с вяра и радост към този извор, молейки се: "Вода от страната Христова, измий ме. Страдание Христово, подкрепи ме. О, добри Исус, чуй ме. В раните Си, ме приюти" (Молитва на св. Игнатий Лойола).

5. В края на моето послание за Световния ден на болните, бих искал да изразя своите най-топли чувства към всички и всеки, бидейки съпричастен в страданията и надеждите, които живеете всеки ден в единение с Христа, разпнатия и възкръснал. Нека Той ви дари мир и изцеление на сърцето. Нека заедно с Него Дева Мария, която ние призоваваме с доверие като Здраве на болните и Утешителка на страдащите, бди над вас. В подножието на Кръста пророчеството на Симеон се изпълва за нея, нейното майчино сърце е пронизано (вж. Лука 2:35). От бездната на нейната болка, с която тя взима участие в тази на Сина си, Мария е способен да приема новата мисия: да стане майка на Христос в Неговите чеда. В часа на кръста, Исус й представи всеки един от учениците Си, казвайки й: "Ето сина ти" (срв. Иоан 19:26-27). Нейното майчино състрадание към Сина се превръща в майчино състрадание към всеки един от нас в нашите ежедневни страдания (срв. Проповед в Лурд, 15 септември 2008 г).

Скъпи братя и сестри, на този Световен ден на болните, аз също призовавам властите да инвестират все повече и повече енергия в здравните структури, които осигуряват помощ и подкрепа на страдащите и преди всичко на най-бедните и най-нуждаещите се. Отправяйки своите мисли до всички епархии изпращам любящ поздрав към епископите, свещениците, богопосветените, семинаристите, здравните работници, доброволците и всички онези, които се посвещават с любов на лечението и облекчаването на болките на всеки болен брат и сестра в болници, старчески домове и в семействата -  умейте винаги в лицето на болните да откривате Лицето на всички лица, лицето на Христос!

Уверявам ви, че всички вие сте в молитвите ми, и ви отправям своя апостолически благослов.

Папа Бенедикт XVI

източник: radiovaticana.org