Скъпи братя и сестри, скъпи млади хора!

 

За шестдесети път ще отслужим Световния ден за Молитва за Звания, установен от Свети Павел  VI през 1964г., по време на Втория Екуменичен Ватикански Събор. Тази инициатива на Провидението има за цел  да помогне на членовете на Божия Народ, както лично така и като общност да отговорят на призива и мисията, която Господ поверява на всеки в днешния свят, с неговите рани и надежди, с неговите предизвикателства и постижения.

 

Тази година, ви предлагам да размишляваме и да се молим, водени от темата: "Призванието: благодат и мисия". Това е ценна възможност да преоткрием с удивление, че призивът на Господ е благодат, безвъзмезден дар, и в същото време се отнася до една ангажираност да тръгнеш, да излезеш, за да носиш Евангелието. Ние сме призвани да свидетелстваме за вярата, която силно обвързва живота на благодатта чрез Тайнствата, църковното общение и апостолатът в света. Воден от Духа християнинът се оставя да бъде предизвикан от екзистенциалните периферии и е съпричастен към човешките драми, като винаги има предвид, че мисията е Божие дело и че тя не се изпълнява сама, а в църковното общение с неговите братя и сестри, ръководени от пастирите. Защото такава е била винаги и винаги ще бъде Божията мечта: ние да живеем с Него в общение на любов.  

 

"Избрани преди сътворението на света".

 

Апостол Павел разкрива пред нас един прекрасен хоризонт: Бог-Отец «ни избра в Христос, преди да бъде създаден светът, за да бъдем свети и непорочни пред Него чрез Своята любов - Той ни предопредели да бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля» (Еф 1, 4-5). Това са думите, които ни позволяват да видим живота в неговия пълен смисъл: Бог ни "сътвори" по Свой образ и подобие и иска да бъдем Негови деца: ние  сме създадени от Любовта, от любов и с любов, и сме създадени да обичаме.   

 

През целия ни живот този призив вписан във фибрите на нашето същество  и носител на тайната на щастието достига до нас под действието на Светия Дух по все по-нов начин,  просветлява нашия разум, дава сила на нашата воля, удивлява  ни и кара сърцата ни да пламтят.  Понякога дори нахлува неочаквано. Такъв беше и моят случай на 21 септември 1953 година, когато на път за годишния студентски празник, аз внезапно почувствах нужда да вляза в църква и да се изповядам. Този ден промени моя живот и го формира по начин, който продължава и до днес. Но божественият призив към себеотдаването се прави постепенно чрез пътуване: в контакт със ситуацията на бедността, в момент на молитва, благодарение на ясното свидетелство на Евангелието, чрез четене което ни отваря духа, когато слушаме Божието Слово  и чувстваме, че то е отправено към нас, в съвета на брат или сестра, които ни придружават, във време на болест или траур...   Въображението на Бог, Който ни призовава е необятно.    

 

И Неговата инициатива и Неговия безвъзмезден дар очакват нашия отговор. Призванието е "преплитането на божествения избор и човешката свобода" [1]. Това е динамична и стимулираща връзка, която има за събеседници Бог и човешкото сърце. Така дарът за призванието е като божествено семе, което покълва в почвата на нашия живот, отваряйки ни към Бог и към другите, за да споделим с тях съкровището, което сме намерили. Такава е основната структура за това, което разбираме  чрез призванието: Бог призовава с любов и ние признателни – отговаряме с любов. Ние се откриваме като синове и дъщери, обичани от един и същ Отец и ние се признаваме за братя и сестри по между си. Света Тереза на Детенцето Исус, когато най-накрая „видя” ясно тази реалност възкликна: «Най-накрая намерих своето призвание! Моето призвание, това е Любовта! Да, аз намерих своето място в Църквата [...]. В сърцето на Църквата, моята Майка, ще бъда Любов. » [2].   

 

 

«Аз съм една мисия на тази земя»

 

Призивът на Бога, както вече казахме включва изпращането. Няма призвание без мисия. Няма щастие, нито пълна себереализация, без да предложим на другите новият живот, който сме намерили.   Божественият призив към любов е преживяване, което не може да бъде премълчано. «И горко ми, ако не благовестя!», възкликва Свети Павел (1 Кор 9, 16). И Първото послание на Йоан започва така: Това, което чухме, видяхме, наблюдавахме и докоснахме с ръце, а именно -  Словото станало плът, ние също ви го възвестяваме, за да бъде пълна нашата радост.  (виж 1, 1-4).   

Преди пет години в Апостолическото Насърчение   Gaudete et Exsultate, аз се обърнах така към всеки кръстен човек: «Ти също, трябва да проектираш целостта на твоя живот като мисия » (т. 23). Да, защото всеки от нас, без изключение, може да каже: «Аз съм една мисия на тази земя и затова съм в този свят» (Апостолическо Насърчение  Evangelii Gaudium, т. 273).

 

Общата мисия на всички християни е да свидетелстваме с радост, във всяка ситуация, чрез поведение и думи, за това което ние живеем с Исус и в Неговата общност, която е Църквата. Тя се провежда чрез телесни и духовни милосърдни дела,  чрез приветлив и кротък начин на живот, способен на близост, състрадание и нежност, срещу течението на културата на отхвърляне и безразличие. Да бъдем ближният, както Добрия Самарянин  (виж Лк 10, 25-37), ни позволява да разберем  "сърцето" на християнското призвание: нека да се уподобим на Исус Христос, Който дойде, за да служи, а не да Му служат (cf. Mc 10, 45).  

 

Тази мисионерска дейност не произтича просто от нашите способности, нашите намерения  или нашите проекти, нито от нашата воля, нито дори от нашите усилия да практикуваме добродетели, но от дълбокото преживяване с Исус. Само тогава можем да станем свидетели на Някого, на един Живот и това ни прави „апостоли”.  Именно тогава ние разпознаваме себе си «белязани чрез мисията да  просветляваме, да благославяме, да съживяваме, да извисяваме, да изцеляваме и да освобождаваме» (Апостолическо Насърчение  Evangelii gaudium, т. 273).

 

Двамата ученици от Емаус са евангелска икона за това преживяване. След тяхната среща с Възкръсналия Исус, те се доверяват един на друг: «Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?» ( Лк 24, 32). В тях, ние можем да видим, какво означава да имаме "пламтящи сърца и нозе на път" [3]. Това, което пожелавам за идващите Световни Дни на Младежта в Лисабон, които очаквам с радост и чийто девиз е: «Мария  стана и бързо се запъти» ( Лк 1, 39).Нека всеки се почувства призван да стане и бързо да се запъти с пламенно сърце! 

Призвани заедно: свикани

 

Свети Марко евангелист разказва за момента, когато Исус призова дванадесет ученици при Себе Си, повика всеки по име. Той ги установи да бъдат с Него и да ги изпрати да проповядват, да лекуват болести  и да изгонват бесове (виж  Мк  3,13-15). Така Господ постави основите на Своята нова Общност. Дванадесетте бяха хора с различен социален произход и различни професии, които не принадлежаха към най-важните категории. След това Евангелията ни разказват за други призовавания, като това на седемдесетте (или седемдесет и  двамата) ученици, които Исус изпраща двама по двама  (виж Лк 10, 1). 

 

Църквата е точно Еклезия- l'Ekklesía, гръцки термин, който означава: събрание от призвани, свикани хора, за да формира общността на учениците-мисионери на Исус Христос, ангажирани да живеят Неговата любов по между си  (виж Йн 13, 34 ; 15, 12) и да я разпространяват сред всички, за да дойде Божието Царство.

 

В Църквата всички ние сме слуги, според различни  призвания, харизми и служби. Призванието на себеотдаването в любовта, общо за всички се разгръща и приема конкретна форма в живота на миряните християни, мъже и жени ангажирани в изграждането на семейството като малка домашна църква  и в обновяването на различните среди на обществото със закваската на Евангелието, в свидетелствата на лицата с посветен живот, всички отдадени на Бог за техните братя и сестри, като пророчество за Царството Божие,   в ръкоположените служители (дякони, свещеници, Епископи) поставени в служба на Словото, молитвата и общението на Светия Божи народ. Само във връзка с всички останали всяко специфично призвание в Църквата се разкрива напълно със своята собствена  истина и богатство. В този смисъл, Църквата е звателна симфония, като всички призвания са обединени и разнообразни в хармонията и заедно  "в изход",  за да излъчват в света новия живот на Божието Царство.

 

 

Скъпи братя и сестри, призванието е дар и заряд, извор на нов живот и истинска радост. Нека инициативите за молитва и анимиране, свъразни с този Ден да укрепят осъзнаването за призвания в нашите семейства, в нашите енорийски общности и в общностите за посветен живот, в асоциациите и в църковните движения. Нека Духът на Възкръсналия Господ да ни изскубне от апатията и да ни даде съчувствие и съпричастност, за да можем да живеем всеки ден преродени като синове на Бог-Любов (виж 1 Йн 4, 16) и да бъдем на свой ред генератори на любов: способни да носят живот навсякъде, особено там, където има изолиране и експлоатация, нищета и смърт. За да се разширят пространствата на любовта [4] и нека Бог да царува все повече в този свят.     

 

Нека молитвата съставена от Свети Павел VI за първия Световен Ден на Званията, на 11 април 1964 г., да ни придружава по този път:

 

О Исусе, божествен Пастир на душите, Ти Който призова Апостолите да бъдат ловци на човеци, привлечи отново към Себе Си пламенните и великодушни души на младите хора, за да ги направиш Твои  ученици и Твои служители; дай им да участват  в Твоята жажда за универсално Изкупление, [...] отвори им хоризонтите на целия свят, [...] за да отговорят на Твоя призив и да продължат Твоята мисия тук долу на земята, да изграждат Твоето мистично Тяло, което е Църквата и да бъдат „солта на земята”, „светлината на света” (Мт 5, 13).

 

Нека Дева Мария ви придружава и ви закриля. С моята благословия.

Рим, Свети Йоан Латерански,  30 април 2023, Четвърта  Пасхална Неделя.

 

 ________________________________________

[1] Заключителен документ на 15-та редовна Генерална Асамблея на Синода на Епископите (2018), Младежи, вяра и звателно разграничение, т.78.

[2] Ръкопис  B, написан по време на последните духовни упражнения (септември 1896): Пълни дела, Париж  1992,  стр. 226.

3] виж Послание за  97ия Световен Ден на Мисиите    (6 януари 2023).

[4] « Dilatentur spatia caritatis Нека се разширят пространствата на милосърдната любов »: Свети Августин, Проповед 69: PL 5, 440.441.

 

 ________________________________________

Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana