СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО - 2025 г.
Текстове за
СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
и за цялата 2025 година
«Вярваш ли в това?»
(Йоан 11,26)
Подготвени и публикувани съвместно от Папския Съвет за насърчение на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция при Световния Екуменичен Съвет на Църквите
СЪДЪРЖАНИЕ
Към всички, които организират Седмицата за молитва за християнско единство
Библейски текст за 2025 година
Въведение в темата за 2025 година
Подготовка на материали за Седмицата за молитва за християнско единство за 2025година
Екуменично Служение
Инструкции за хората ангажирани за подготовката на Служението
Ход на Служението
Размишления и молитви за «Осемте дни»: пресичане на Символа на вярата от Никея
Анекс : Общността на Босе
Седмица за молитва за християнско единство – Теми 1968-2025
Няколко значими дати в историята на Седмицата за молитва за християнско единство
Библейски цитати
Библейските цитати във френската версия публикувани в тези страници са взети от Новия Екуменичен Превод на Библията (ЕПБ), © Bibli'O – Френско Библейско общество и Издателство Cerf, 2010. Всички права са запазени.
Превод на френски език
Дикастерият за насърчаване на християнското единство в сътрудничество с Националната Служба за християнско единство на Епископската Конференция на Франция
КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
Търсете единството през цялата година
В Северното полукълбо, Седмицата за молитва за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. от Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата.
Разчитайки на Вашата съобразителност и находчивост, ние Ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.
Адаптирайте текстовете
Тези текстове са предложени и естествено при всеки удобен момент те могат да бъдат адаптирани към съответните реалности на различни места в различни страни. Разбира се извършвайки това, вие трябва да се съобразявате с литургичните практики и местните традиции, както и със социално-културния контекст на средата. Една такава адаптация би трябвало естествено да бъде плод на екуменично сътрудничество. В много страни екуменичните структури са вече изградени на място и позволяват този вид сътрудничество. Ние се надяваме, че възможността да се адаптира Седмицата за Молитва към местната реалност може да окуражи изграждането именно на такива структури и там, където те все още не съществуват.
Използвайте текстовете за Седмицата за Молитва за християнско единство
• За Църквите и за Християнските Общности, които служат заедно Седмицата за Молитва за християнско единство по време на една церемония, тази книжка предлага един модел за Екуменично Служение на Словото Божие.
• Църквите и Християнските Общности могат също да си послужат за техните Служения с молитви или с други текстове за Екуменичното Служение на Словото Божие, с текстовете предложени за Осемте Дни, както и да изберат от молитвите в приложението на тази книжка.
• Църквите и Християнските Общности, които честват Седмицата за молитва за християнско единство всеки ден от седмицата, могат да намират идеи в предложените текстове за Осемте Дни.
• Хората, желаещи да предприемат библейски обучения върху темата за 2025 година, могат естествено да се основават върху текстовете и библейските размишления предложени за Осемте Дни. Коментарите за всеки ден могат да приключат с една молитва за застъпничество.
• За хората, които желаят да се молят насаме, текстовете съдържащи се в тази книжка могат да подхранят техните молитви и да им припомнят също, че те са в общение с всички хора, които се молят по света за едно по-голямо видимо единство на Църквата на Христос.
БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ ЗА 2025 ГОДИНА
Йоан 11,17-27
Когато пристигна във Витания, Исус разбра, че Лазар от четири дни вече е в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнайсет стадия. Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. Като чу, че Исус идва Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. Тогава Марта каза на Исус: «Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти Го даде.» Исус й рече: «Брат ти ще възкръсне.» – «Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.» Исус й рече: «Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре ще оживее. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки. Вярваш ли в това? » Тя Му отговори: «Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Син Божи.»
Библията – Екуменичен превод - ЕПБ
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА ЗА 2025 ГОДИНА
«Вярваш ли в това?»
(Йоан 11,26)
За 2025 г., молитвите и размишленията на Седмицата на молитвите за християнско единство са подготвени от братята и сестрите на монашеската общност в Босе, Северна Италия. Тази година се навършват 1700 години от първия християнски вселенски събор, който се проведе в Никея, близо до Константинопол, през 325 г. след Христа. Това възпоменание ни предлага уникална възможност да размишляваме и честваме общата вяра на християните, както е изразена в Символа на вярата, формулиран на този събор; вяра, която и днес остава жива и дава плодове. Седмицата на молитва за християнско единство през 2025 година е покана да черпим от това общо наследство и да проникнем по-дълбоко във вярата, която обединява всички християни.
Никейският Събор
Свикан от император Константин, съборът в Никея събрал, според традицията, 318 Отци, повечето от които от Изтока. Църквата, едва излизаща от потайността и преследването, започваше да открива колко трудно може да бъде споделянето на една и съща вяра в различните културни и политически контексти на времето. Намирането на съгласие по текста за Символа на вярата означаваше да се определят съществените общи основания, върху които да се изградят местни общности, признаващи себе си за сестрински църкви, всяка от които да зачита разнообразието на другата.
През предишните десетилетия между християните възникваха разногласия, които понякога се израждаха в сериозни конфликти. Тези спорове засягаха различни въпроси като: природата на Христос спрямо Отца; въпросът за единна дата за празнуване на Великден и връзката й с еврейската Пасха; противопоставяне на теологичните мнения, считани за еретични; и как да се реинтегрират вярващи, които са изоставили вярата по време на преследванията от предходните години.
Одобреният текст на Символа на вярата използва първо лице множествено число «Вярваме... ». Тази форма подчертава израза на обща принадлежност. Символът на вярата беше разделен на три части, посветени на трите лица на Троицата, последвани от заключение, осъждащо твърдения, считани за еретични. Текстът на този Символ на вярата беше преработен и обогатен по време на Събора на Константинопол през 381 г. след Христа, където осъжданията са премахнати. Това е формата на изповядване на вярата, която Християнските Църкви признават днес като Символ на вярата Никея - Константинопол, често наричан просто Никейски символ на вярата.
От 325 до 2025
Въпреки че Никейският Събор постановява как да се изчисли датата на Великден, последвалите различия в тълкуването доведоха до това, че празникът често се празнува на различни дати на Изток и Запад. Въпреки че всяка година все още очакваме деня, в който отново ще имаме общо празнуване на Великден, през юбилейната 2025 година, по щастливо съвпадение този велик празник ще бъде отбелязан на една и съща дата от църквите на Изтока и Запада.
През изминалите седемнадесет века значението на спасителните събития, които всички християни ще празнуват на Великден, на 20 април 2025 г., не се е променило. Седмицата на молитвата за християнско единство е възможност за християните да проучим отново това живо наследство и да се присъединим към него във връзка със съвременните култури, които днес са дори по-разнообразни от тези на християнския свят по времето на Никейския Събор. Да живеем заедно апостолската вяра днес не означава повторно отваряне на богословските противоречия на времето, които са продължили през вековете, а по-скоро да прочетем отново молитвата, въз основа на Писанието и църковните опити, които са довели до този Събор и неговите решения.
Библейският текст за Седмицата за молитва
В този дух е избран и съответният библейски текст – Йоан 11,17-27. Темата на Седмицата, «Вярваш ли в това?» (стих 26), се вдъхновява от диалога между Исус и Марта, по време на посещението на Исус при Марта и Мария във Витания, след смъртта на брат им Лазар, така както е разказано от Евангелист Йоан.
В началото на тази глава в Евангелието се говори за това, че Исус обича Марта, Мария и Лазар (стих 5). Когато е бил информиран, че Лазар е сериозно болен, Той заявил, че болестта му «не е за умиране», а за «Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син» (стих 4) и останал там, където бил два дни повече. Когато Исус най-накрая пристигна във Витания, въпреки че беше предупреден, че ще бъде убит с камъни (виж стих 8), Лазар «от четири дена вече е в гроба» (стих 17). Думите на Марта към Исус изразяват нейното разочарование от късното Му пристигане и може би дори съдържат нотка на упрек: «Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре» (ст. 21).
Въпреки това, самото възклицание е непосредствено последвано от изповядване на вяра в спасителната сила на Исус: «Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде» (стих 22). Когато Исус я уверява, че брат й ще възкръсне (виж стих 23), тя отговаря, като утвърждава религиозната си вяра: «Знам [...], че той ще възкръсне при възкресението, в последния ден» (стих 24 ). Исус я отвежда малко по-нататък, обявявайки властта си над живота и смъртта разкривайки й, че той е Месията: «Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре навеки» (ст. 25-26). След това удивително изказване Исус задава на Марта много директен и дълбоко личен въпрос: «Вярваш ли в това? » (стих 26).
Подобно на Марта, първите поколения християни не можеха да останат безразлични или пасивни, когато думите на Исус докосваха и проникваха в сърцата им. Те пламенно се опитваха да дадат разбираем отговор на въпроса на Исус: «Вярваш ли в това?» Отците от Никея се стремяха да намерят думи, които да обхванат цялата тайна на въплъщението и страданието, смъртта и възкресението на техния Господ. Докато очакват Неговото пришествие, християните по целия свят са призовани да свидетелстват заедно за тази вяра във възкресението, която за тях е извор за надежда и радост, които искат да споделят с всички народи.
Екуменично Служение на Божието Слово
В тази юбилейна година на Никейския събор, Екуменичното Служение на Божието Слово по време на Седмицата за молитва се фокусира върху това какво означава да вярваш и върху утвърждаването на вярата, както личната, така и на общностна, както «Вярвам», така също и «Ние вярваме». Библейският текст, от който е взета темата на седмицата, с предизвикателството, което този въпрос представлява за нас: «Вярваш ли в това?», се провъзгласява в диалог между трима четци и събраното множество, като част от поканата за молитва. След кратко въведение към първия Вселенски Събор, една начална молитва, вдъхновена от Климент Римски (около 35-99 г. след Христа), води до четения от Стария и Новия завет.
След проповедта/беседата, диалогът между четците и паството продължава, повтаряйки диалога между Исус и Марта. Участниците са поканени да отпразнуват общата си вяра, получавайки свещ, чийто пламък споделят като знак за светлината на възкръсналия Христос. След това заедно рецитират Никейския символ на вярата.
Молитвите за застъпничество, вдъхновени от светоотческите писания , датиращи от II-ри до VIII-ми век, са призив да растем във вярата и да свидетелстваме заедно в света на Бога - Отца, Сина и Светия Дух. Всички участници казват след това Отче Наш и Служението приключва с изпращането.
Материал за всеки ден от Седмицата за молитва
Предложените текстове за лична молитва или молитва на общността за всеки от осемте дни включват две библейски четива и един псалм. Библейските текстове за всеки ден подчертават последователно ключови твърдения на Никейския Символ на Вярата.
Първи ден: Бащинството и грижата на Бог, Господарят на вселената
Втори ден: Творението като Божие дело
Трети ден: Въплъщението на Сина
Четвърти ден: Пасхалната тайна: страданието, смъртта и възкресението на Исус
Пети ден: Светият Дух, който дава живот и радост
Шести ден: Църквата: общност от вярващи
Седми ден: Кръщението в смъртта и възкресението на Господа
Осми ден: В очакване на Царството и живота, който идва
Вместо нови размишления за всеки ден, библейските текстове са последвани от кратки светоотчески четения от различни географски региони и църковни традиции (гръцки, сирийски, арменски и латински). Тези кратки пасажи, повечето от които датират от първото хилядолетие, предлагат преглед на християнското размишление по онова време, помагайки да разположим дефинициите на Никейския събор както в контекста, който ги е породил, така и в последващите контексти, които са били повлияни от него. Молитвите за застъпничество и за съзерцание всеки ден ни канят да актуализираме съдържанието на вярата, споделяна и чествана по целия свят, през всички времена, намирайки там причина за благодарност.
ПОДГОТОВКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
ЗА 2025 ГОДИНА
Международният екип, назначен съвместно от Дикастерия за насърчаване на християнското единство (DPUC) и Комисията за вяра и ред на Световния съвет на църквите (COE), за да прегледа и финализира материалите за Седмицата за молитва за християнско единство за 2025 г., се събра в Манастира в Босе, в Италия, от 11 до 15 септември 2023 г.
Дикастерият за насърчаване на християнското единство и Комисията за вяра и ред на Световния съвет на църквите повери редактирането на материала на общността на Босе, една група от братя и сестри. Общността бяха подготвили първата версия на текстовете, а на самата среща в Босе тази група си сътрудничеше с международния екип за финализиране на текстовете. Срещата беше съпредседателствана от Пастор Мики Робъртс от Световния съвет на църквите в Женева и Преп. Отец Мартин Браун, OSB, от Дикастерия за насърчаване на християнското единство в Рим.
Членове на международната група
Rév. P. Martin Browne, osb Дикастерия за насърчаване на християнското единство (Рим)
Sr Leticia Candelario Lopez, fmvd Мисионерско Братство Verbum Dei (Сингапур)
Rév. P. Miguel Desjardins, ccn Епископска Конференция във Франция (Париж)
Rév. Dr Philip Halikias Гръцкият колеж Светия кръст (Бруклин, MA, САЩ)
Dr Andrej Jeftić Екуменичен Съвет на Църквите (Женева)
Rév. Dr Mikie Roberts Екуменичен Съвет на Църквите (Женева)
Pasteur Dr Jochen Wagner Асоциация на Християнските Църкви в Германия (Франкфурт)
Dr Clare Watkins Университет Роухемптън (Лондон)
Членове на работната група от Общността на Босе
Fr Sabino Chialà –Приор
Fr Guido Dotti
Sr Sylvie Maubon
Fr Matteo Nicolini Zani
ЕКУМЕНИЧНО СЛУЖЕНИЕ
Инструкции за хората ангажирани да подготвят Служението
Тази година, Екуменичното Служение беше подготвено от Общността на Босе, Екуменичен манастир за братя и сестри в Северна Италия. Когато празнуваме 1700 години от Никейският Събор, това Служение се съсредоточава върху Символа на вярата от Никея. В резултат на това тазгодишните библейски четения се фокусират предимно върху вярата.
В Бoсe ритъмът на живот в общността се диктува чрез молитвата. Когато камбаните призоват сестрите, братята и гостите за молитва, всички се събират в църквата. Ако местният контекст го позволява, предлагаме при пристигането си, преди да се отправят към местата си в храма, вярващите да бъдат посрещнати и след това да изчакат на малки групи на различни места, които ще бъдат избрани в пространството, предвидено за Служението. Времето за молитва започва със събирането на всички присъстващи за размишление върху първия пасаж от Писанието. След това събраната общност е поканена да размишлява върху историята за изповядването на вярата на Марта в Исус, така както е разказана от евангелист Йоан в 11, 17-27. По време на мълчанието, отразяващо практиката на манастира Босе, всеки е призован да си зададе провокативния въпрос на Исус към Марта: «Вярваш ли в това?» Съобразявайки се с практическите аспекти на различните контексти, предлагаме това време за мълчание да бъде значително и да продължи поне пет минути.
В отговор на провъзгласяването на Словото, ние утвърждаваме нашата вяра заедно чрез тържественото рецитиране на Никейския символ на вярата. В началото на този момент се извършва споделянето на Христовата светлина, символизирана от запалените свещи. Свещите се разпределят сред събраното множество и светлината се разпространява отпред към цялата събрана общност. Ние оставаме заедно прави, като светлината на света, обединени в любовта, утвърждавайки: «Ние вярваме... ». В края на Служението запалените свещи се поставят в подходящ и безопасен съд, за да горят заедно като напомняне за нашия постоянен призив към християнско единство.
Друга отличителна черта на тазгодишното Служение е включването на текстове от раннохристиянски автори, особено в молитвите за застъпничество. За сестрите и братята на Бoсe тези автори са жив извор, който вдъхновява живота им в общността. Тези текстове отразяват не само общата вяра преди и след Никея, но и многообразието от езици, култури и духовности, които характеризират ранната Църква.
Текстовете, определени за Служащия (C), могат да бъдат разпределени между различните присъстващи служители или представители на различните вероизповедания. По същия начин и текстовете определени за Четеца (Ч) могат да бъдат разпределени между няколко души.
Последната благословия и изпращането могат да бъдат провъзгласени съвместно от служителите/представителите на различните присъстващи общности.
Забележка относно версията за Символа на Вярата, използвана в тези текстове:
Текстът на Символа на вярата, използван в Екуменичното Служение на Божието Слово, е версията на Никейско-Константинополския символ на вярата, който обикновено се използва на Генералните Асамблеи на Световния съвет на Църквите и за други Екуменични прояви. Когато се говори за Светия Дух, той пропуска така наречената клауза filioque – «и Сина» – след фразата «който произлиза от Отца». Тази клауза не се появява в текста на Символа на вярата, приет на Никейския събор (325 г.) нито от събора на Константинопол (381 г.), но беше добавена на Запад през VI-ти век, когато са изправени пред арианската ерес, за да се подчертае божествеността на Сина,. Неговото включване е било причина за спорове между Изтока и Запада в продължение на много векове и е било обект на значими Екуменични дебати през последните десетилетия. Текстът също пропуска клаузата Deum de Deo – «Бог от Бога» – по отношение на Сина, който е включен в Никейския Символ на Вярата, но е пропуснат във версията, приета в Константинопол през 381 г.
В Доклад от 1981 г. на Комисията за вяра и ред на Световния съвет на Църквите, на който и Католическата църква е пълноправен член, се препоръчваше: «Оригиналната форма на трети член от Символа на вярата, без filioque, да бъде навсякъде призната за нормативна и възстановена, така че всички християни да могат в тази формула да изповядват своята обща вяра в Светия Дух»
Докато клаузата filioque все още е част от литургичната традиция на Латинската църква и някои други западни църкви, Епископите на Рим я пропускат, когато рецитират Символа на вярата по време на Екуменичните срещи с представители на Източните църкви. През 1995 г. в документ на Ватикана се заявяваше: «Католическата църква признава съборната, вселенска, нормативна и неотменима стойност, като израз на единната обща вяра на Църквата и всички християни, на Символа на вярата, изповядан на гръцки език в Константинопол през 381 г. от Втория вселенски Събор. Никое изповядване на вяра, присъщо на определена литургична традиция, не може да противоречи на този израз на вяра, преподаван и изповядван от неделимата Църква»
Ход на Служението
C Служещ
Ч Четец
Н Народ
Посрещане
От главния вход до мястото за Богослужение
C : Благословен да бъде Бог във всички времена.
Н : Сега и во веки веков. Амин.
C : Елате, да обожаваме Бога, нашият Цар.
Н : Да обожаваме Христос сред нас, наш Бог и наш Цар.
C : Елате, да се поклоним пред Господа, нашия Бог и нашия Цар.
Н : Свети Боже, свят, свят и силен, свят и безсмъртен, помилвай ни.
Ч1: Когато Исус пристигна във Витания, той откри, че Лазар от четири дни вече беше в гроба.
Започва преместването на събраното множество към основното пространство за мястото за Богуслужение.
Ч2 : Марта, като чу, че Исус идва, отиде да Го посрещне, а Мария остана у дома.
Ч3 : Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
Но дори сега знам, че Бог ще ти даде всичко, което поискаш от Него.
Н : Исус й каза: Брат ти ще възкръсне.
Ч1 : Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при Възкресението в последния ден.
Н : Исус й каза: Аз съм Възкресението и животът. Тези, които вярват в Мене, дори и да умрат, ще живеят, а който живее и вярва в мен, никога няма да умре.
Ч2 : Вярваш ли в това ?
Пауза
Ч3 : Вярваш ли в това?
Пауза
Ч1 : Вярваш ли в това? (виж Йоан 11,17-26)
По-дълга пауза
Химн
Ч : Преди 1700 години, християните се изправиха пред въпросите на вярата и бяха хванати в капана на смут и трудности. Именно въз основа на тези противоречия те успяха да провъзгласят вярата си заедно чрез думите на Символа на вярата от Никея. Днес, като общност от християни, от различни култури и различни вероизповедания, ние се събираме, за да служим нашата обща вяра.
Христос е сред нас.
Н : Той беше. Той е. И винаги ще бъде.
Думи за добре дошли (от приемащата общност)
Молитви за откриване на Литургията
Н : Kyrie, eleison ! Господи, помилвай ни !
Ч1 : О, Създателю и пазител на нашия дух,
Ти, Който умножаваш човешкото семейство по земята,
Научи всички народи, че Ти си единственият Бог,
че Исус Христос е Твой Син,
И че ние всички сме Твоя народ, стадото на Твоето пасбище.
Н : Kyrie, eleison ! Господи, помилвай ни!
Ч2 : Господи, молим Ти се: бъди наша подкрепа,
спаси тези, които са потиснати сред нас,
смили се над нещастните,
покажи Твоя лик на тези, които са нуждаещи.
Н : Kyrie, eleison ! Господи, помилвай ни!
Ч3 : Господи, Ти, Който си ни верен чрез всички поколения,
Ти, Който си справедлив в присъдите си, милосърден и състрадателен,
прости ни нашите отклонения, очисти ни чрез Твоята Истина,
и ни води стъпките, за да ходим в святост и правда.
Н : Kyrie, eleison ! Господи, помилвай ни!
Ч4 : Господи, дай да заблести Твоя лик над нас в мир и за наше добро, дай ни, както на всички жители на земята хармония и мир.
Дай на нашите лидери мъдрост и интелигентност, насочи техните съвети, така че да могат да упражняват властта си в правда и мир.
Н: Kyrie, eleison ! Господи, помилвай ни!
(виж Климент Римски[стих 35-99])
Слушане на Божието Слово
Четиво от Стария Завет Второзаконие 6,4-9
Слушай, Израилю! Бог наш е Господ един. Обичай Господа, Твоя Бог, от всичкото сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти) и внушавай ги на децата си и говори за тях; кога седиш в къщи и кога си на път кога си лягаш и кога ставаш, и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти; и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си.
Псалм 130
℟ : Уповавай се в Господа, сега и завинаги !
Господи, сърцето ми не се е гордяло ;
Очите ми не са се високо дигали. ℟
И аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи. ℟
Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди?
Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.℟
Четиво от Новия Завет 1 Петър 1,3-9
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който поради голямата Си милост чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите ни роди отново и ни изпълни с жива надежда за нетленно наследство, чисто и неувяхващо, съхранено на Небесата за вас, които поради вярата си с Божия сила сте пазени за спасение, готово да се открие в края на последното време. Затова, радвайте се, дори ако е необходимо сега малко и да изпитате страдания в различни изкушения. Така вярата ви ще бъде изпитана, за да се покаже по-ценна от нетрайното, макар и чрез огън изпробвано злато, за похвала, чест и слава, когато дойде Исус Христос. Него вие обичате, без да сте Го видели, в Него вярвате и сега, без да Го виждате и сте изпълнени с неизказана и възторжена радост, защото достигате крайната награда на вашата вяра – спасението на душите.
Отговори
Ч : Велик е Господ, велика е Неговата сила.
Н : Велик е Господ, велика е Неговата сила.
Ч : Неговата мъдрост е безгранична.
Н : Велик е Господ, велика е Неговата сила.
Ч : Слава на Отца, Сина и Светия Дух.
Н : Велик е Господ, велика е Неговата сила.
Четиво от Евангелието Йоан 20,24-29
А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус. Другите ученици му казаха: «Видяхме Господ! » а той им рече: «ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.» След осем дни учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Исус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: «Мир ви нося! » После каза на Тома: «Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъде невярващ, а вярващ.». Тома Му отговори: «Господ мой и Бог мой». Исус му каза: «Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали ».
Тишина / Химн
Проповед
Тишина /Химн / Музикална интерлюдия
Служение на нашата обща вяра
Разпределят се свещите, докато служащият казва :
Ч: Исус каза: «Аз съм светлината на света».
В много християнски традиции по време на Кръщението кръстеният (или кръстникът) получава запалена свещ. Исус също призовава Своите ученици да бъдат светлината на света. Всички сме носители на светлината на Възкръсналия Христос. Ние получаваме тази светлина от Христос едни чрез други.
Когато всеки получи своята свещ, служащият запалва първата свещ и споделя светлината с тези, които се намират близо до него, които на свой ред споделят светлината с цялото събрано множество.
Ч : Исус каза на Марта: «Аз съм Възкресението и живота. Тези, които вярват в Мене, дори и да умрат, ще живеят, а който живее и вярва в Мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това? »
Н : «Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Месията, Божият Син, Този, Който идва в света».
Всеки запалва свещта си от своя съсед, казвайки: «Светлината на Христос». Когато всички свещи са запалени, служащият продължава:
Ч : Нека се обичаме едни други, за да изповядваме в единството духа на вярата, в която всички сме кръстени:
Н : Вярваме в един Бог,
Всемогъщият Отец, Творец на Небето и на земята,
на всички видими и невидими неща.
И в един Господ, Исус Христос,
Единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове:
Бог от Бога, Светлина от Светлината,
Истински Бог от истинския Бог.
Роден, не сътворен, единосъщен с Отца,
и чрез Когото всичко е станало.
Който за нас човеците и за наше спасение,
слязъл от Небето и се въплътил в Дева Мария,
под действието на Светия Дух
и станал човек.
Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат,
Страдал и бил погребан.
и възкръснал на третия ден,
според Писанията и се възнесъл на Небето;
седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите
и Царството Му няма да има край.
Вярваме в Светия Дух,
Господ животворящ, Който произхожда от Отца.
Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен;
Който е говорил чрез пророците.
Вярваме в една свята, католическа и апостолска Църква.
Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.
И Очакваме възкресението на мъртвите,
и животът на бъдещия свят. Амин.
Молитви за застъпничество
Ч1 : Защото всички неща са създадени от нищото и битието им отново би потънало в нищото, ако Създателят на всички неща не го държеше чрез Своята суверенна десница. (Григорий Велики [ около 540 – 604])
Ч2 : Господи на живота, ние получаваме Сътворението като цяло от Твоята ръка и чрез Твоето провидение.
Научи ни да живеем в Твоя свят с уважение и справедливост към всичко, което си създал.
Н : Вярваме, ела ни на помощ в нашата липса на вяра.
Ч1: Наричам това вяра: разумна светлина, която по благодат се издига в душата, поддържа сърцето и дава дара на надеждата. (Исак от Ниневия [VII-и век])
Ч2 : Боже на любовта, дай ни дара на изобилна надежда в свят, измъчван от конфликти и разногласия. Укрепи Твоя Народ, поразен от безразличие и раздори.
Н : Вярваме, ела ни на помощ в нашата липса на вяра.
Ч1: Как можем да се учудваме тогава, че идвайки при Бога, първо изповядваме, че ние вярваме, след като без това не може да се живее дори по прост начин. (Руфин от Аквилия [около 344 – 411])
Ч2 : Боже на милостта, прости ни за всички моменти, когато не сме знаели как да живеем живота на общността, като християни. Въведи ни по-дълбоко в самата вяра с Тебе, за да можем да свидетелстваме в света.
Н : Вярваме, ела ни на помощ в нашата липса на вяра.
Ч1: Нека вярата да надделее: вярата, която води ума към доверие, вярата, която не идва от човешката логика, но която е плод на Светия Дух. (Свети Василий от Кесария [ около 330 – 378])
Ч2: Небесни Утешителю, ние Те молим да можем да се доверяваме повече на дара на Твоята мъдрост, отколкото на интелигентността на нашите мисли.
Н : Вярваме, ела ни на помощ в нашата липса на вяра.
Ч1: Неговата светлина се появи и премахна тъмнината от нашия затвор, тя освещава нашето раждане и унищожи смъртта, разхлабвайки същите вериги, които ни държаха в плен. (Ириней Лионски [около 135 – 198])
Ч2: Боже на състраданието, нека работим заедно, така че навсякъде, където царуват тъмнина и потисничество, страдание и несправедливост, ние да можем да носим Твоята светлина и свобода.
Н : Вярваме, ела ни на помощ в нашата липса на вяра.
C : Като братя и сестри на Исус, ние се молим заедно, както Той ни научи:
Н : Отче Наш…
Химн
Молитва за закриване (от Общността на Босе)
Ч : Боже, Отче наш, приеми нашата възхвала и нашата признателност за това, което вече обединява християните в изповедта и свидетелството на Исус, нашият Господ. Ускори часа, когато всички Църкви ще се признаят в едно общение, което Ти поиска и за което Твоят Син Ти се молеше в силата на Светия Дух. Чуй молитвата ни, Ти Който живееш и царуваш сега и во веки веков.
Н : Амин.
Изпращане
C : Да благословим Господа.
Н : Да благодарим на Бога.
C : Нека Този, Който е нашият мир и ни направи едно, да ни даде да се представим едни на други в един Дух - на Отца.
Н : Амин.
БИБЛЕЙСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ ЗА ОСЕМТЕ ДНИ: ПРЕМИНАВАНЕ
КЪМ СИМВОЛА НА ВЯРАТА ОТ НИКЕЯ
ДЕН ПЪРВИ
Бащинството и загрижеността на Бога, Господарят на вселената
Библейски четива
Исая 63,15-17
Псалм 139(138),1-3.13, 23, 24
1 Коринтяните 8,5-6
Четива на Светите Отци
От гръцката традиция
Съзерцавайте тайните на любовта и тогава ще съзерцавате лоното на Отца, което Единородният Божи Син разкри. Самият Бог е Любов, и ние Го съзерцаваме именно в любовта. И докато Неговата неизразима реалност е Отец, то Неговото състрадание към нас е майчинско.
- Климент Александрийски [150 – около 215], Кой богаташ ще се спаси? 37, 1-2
Идеи за размишлението
1. Какъв опит сте почерпили от Божията бащинска грижа и майчинското състрадание на Бога в собствения си живот?
2. Какво ни пречи да признаем всеки човек за Божие чедо?
3. Как признаването на Бог като Отец на всички, влияе на нашето възприятие и взаимоотношенията ни с другите?
Молитва
℟ : Ние Ти благодарим и Те възхваляваме, Господи!
Благославяме Те, Господи, о Отче на светлината:
От Тебе ни идват всяко добро и всеки съвършен дар. ℟/
Ти направи света и всичко, което е в него,
Ти си Господар на Небето и земята.
На всички смъртни Ти даряваш живот, дихание и всички неща. ℟
Ти си създал всички народи, които живеят на земята.
За тях Ти си установил реда на времето и ограниченията на тяхното пространство.
В сърцето на хората, Ти породи мисълта за вечността. ℟
Небесни Отче, в Твоята необятна доброта
Ти ни даваш път на живот чрез Закона и Пророците.
Милосърдни Отче, в Исус, Твоя Син, Ти извести Благата вест за Царството.℟
Бог на всяка утеха,
призови ни да Те следваме.
За наше спасение укрепи делото на ръцете ни. ℟
Да се помолим:
Отче на всяко състрадание,
обнови вярата ни в Теб и ни обедини в Твоята любов,
за да можем да се разпознаем едни други, като Твои чеда,
за да станем едно.
Ние Те възхваляваме чрез Исус Христос, Твоя Единороден Син,
в общението на Светия Дух. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От сирийската традиция
Кой може да съзерцава Бога с внимателна мисъл, да гледа Неговото величие, да изучава Неговата скрита същност и да вижда с очите на духа тази чиста и свята природа, в която нищо не липсва? (...) Този, Който моли, умолява и увещава всяко човешко същество да живее. Този, Който страда, за да ни даде живот, копнее да ни намери отново и се радва на нашата радост повече от нас самите. Този, Който постоянно ни умолява да вземем от Неговите богатства, да откраднем от Неговото съкровище и да се обогатим с резервите Му, за да не бъдем повече бедни. Този, Който не се радва толкова на Собствения Си живот, колкото на нашия.
- Филоксен де Мабуг (около 440 – 523), 7 Реч
От латинска традиция
Изворът на живота е това Благо свише, което дава на всеки възможност за съществуване, докато Той притежава вечен живот в Себе Си; това върховно Благо, което не получава нищо от никого, като че ли е бедно, но което раздава от друг източник - блага на другите, без да ги взема за Себе Си: всъщност то няма никаква нужда от нас. (...) И така какво по-красиво от това да се приближим към Него, да бъдем близо до Него? Какво по-голямо удоволствие може да има? Този, който Го види и пие даром от извора на живата вода, какво друго може да пожелае?
- Амбросий Милански (около 337 – 397), Писмата IV : 11 : 18
ДЕН ВТОРИ
Творението като Божие дело
Библейски четива
Битие 1,1-5
Псалм 148,1.3.9-14
Римляните 8,19-23
Четива на Светите Отци
От гръцка традиция
Бог не може да се види от човешки очи, но Той се вижда и възприема чрез Неговото провидение и дела. Както човек, който вижда напълно оборудван кораб да навлиза в пристанище, предполага се, че капитанът го управлява, така и ние трябва да възприемаме, че Бог е капитанът на цялата вселена, дори да е невидимо за очите на плътта, защото е непонятно.
- Теофил Антиохийски (II-ри век), Ad Autolycys I : 5
Идеи за размишления
1. Вярваме, че Бог присъства в цялото творение, въпреки че присъствието Му понякога е трудно за възприемане.
2. Сътворението е дар от Бога, подложено на страдания, често пъти причинени от човешките същества. Как можем по-добре да осъзнаем нашата отговорност за неговото опазване и съхранение ?
3. Ако е възможно, прекарайте време в природата и съзерцавайте как тя ни свързва със Създателя.
Молитва
℟ : Бъди благословен, Господи!
Ние Те възхваляваме и Ти благодарим,
О, Боже, чиято любов е непоколебима,
за големите знаци на Твоето благоволение
и Твоето милосърдие към цялото сътворение. ℟
Ти направи всички неща.
Ти каза, че те бяха добри,
защото Твоят Дух пребъдва в тях
и те принадлежат на Тебе, Господи,
Ти, Който обичаш живите. ℟
Господи, ние изповядваме Твоята слава
в необятните звездни пространства на вселената,
както и в най-малкото семенце на живота.
Благодарим Ти за делата на Твоите ръце
и за сътворението на всички хора. ℟
Бъди благословен за въздуха, който ни дава живот.
Бъди благословен за земята, която ни храни.
Бъди благословен за водата, която утолява жаждата ни.
Бъди благословен за огъня, който ни сгрява. ℟
Давайки глас на цялото сътворение,
събирайки всички скърби и всички радости,
ние Те възхваляваме и Ти благодарим.
Господи, Боже, Ти си създал всички неща,
и скоро ще ги преобразиш, като ги облечеш със славата Си. ℟
Да се помолим:
Господи, Боже, Отче на светлината,
укрепи сърцата ни в очакване и надежда
докато работим в единство и потърсим заедно
хармонията на цялото сътворение.
Направи ни светилници, които ще горят чак до Деня на идването в слава на Твоя Син,
с всичките Му светии в Царството, което няма да има край.
Бъди благословен, сега и завинаги, и во веки веков. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От сирийска традиция
Първата книга, която Бог даде на разумните същества е естеството на сътворените неща. Всъщност учението с мастило беше добавено след прегрешението.
- Исак от Ниневия [VII ми век], Първа Колекция, 5, 3
От латинска традиция
Тъй като всичко е направено от нищото, всичко би се завърнало към нищото, ако Създателят на всички неща не ги подкрепяше със Своята суверенна десница.
- Свети Григорий Велики (около 540 – 604), Моралът в Йов XVI : 37, 45
ДЕН ТРЕТИ
Въплъщението на Сина
Библейски четива
Йеремия 33,14-16
Псалм 72(71),7.12.16-17
Йоан 1,1-14
Четиво от Светите Отци
От арменската традиция
Той пое всички човешки страдания, с изключение на греха. И така Той беше гладен, Този, Който нахрани всички живи; Той беше жаден, Този, Който дарява жива вода на тези, които вярват в Него; Той беше изморен, Този, Който е отдих за онези, които са уморени ; Той заспа, Този, Който е винаги бдителен и бдеше над Израил; Той заплака, Този, Който изтри всички сълзи от очите ни. (...) Той се облече в нашето тленно тяло, Този, Който е нетленен, за да понесе страданието, което изпитва тленното тяло и умря, Този, Който е безсмъртен със смъртно тяло, за да ни избави нас, които сме виновни.
- Григорий Скеврски (XII -ти– XIII-ти век), За истинската вяра и праведното поведение в добродетелите 15-17
Идеи за размишление
1. Как вярата в Исус, Въплътеният Божи Син, вдъхновява и формира живота ни?
2. Как преживяхте утешителното присъствие на Христос в живота си?
3. Навсякъде, където видим някой жаден, гладен, плачещ или страдащ, Христос присъства.
Молитва
℟ : Слава на Тебе, Христе. Слава на Тебе!
Слово Божие, Ти стана плът и дойде да живееш сред нас.
Ти сподели живота ни във всички неща;
Ти умря, както всички ние умираме. ℟
Сине Давидов, очакван от праведниците и пророците,
Ти извести Благата Вест на бедните;
Ти извести времето на благодатта на Господа. ℟
Ти дойде да разкъсаш веригите на робството;
Ти обиколи пътищата, правейки добро;
Ти отвори за всички пътят на Божието присъствие. ℟
Ти дойде на света в слабост и бедност;
Ти смути горделивите с Твоето смирение;
Ти доведе при Себе Си, тези които се трудят под тежестта на бремето. ℟
Ти си Агнец Божи и наш Пастир,
Слуга на Бога и наш Господар:
Ти стана грях за нас, Ти нашият Изкупител. ℟
Да се помолим:
Господи Боже, Отче наш,
Позволи на нашите погледи да се обърнат към Тебе,
за да вървим заедно от тъмнината към светлината на Твоя лик,
разкрит в Исус,
Твоят Син и наш брат,
Който живее с Тебе и Светия Дух
сега и во веки веков. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От сирийската традиция
Сега, когато най-висшите и най-нисшите същества са едно, вече няма горе, няма долу. Самият Бог се появи на земята и с нашата [човешка] природа се възнесе на Небето. Когато Бог слезе при нас –земята стана –Небе, а когато Синът стана човек, и беше извисен, Небето стана земя. Следователно Небето и земята са една и съща реалност.
- Абдишо бар Бахриз (IX -ти век), Коментар на Служенията в Църквата
От гръцката традиция
Такава е благодатта на Господа и такива са средствата за възстановяване на човешките синове. Защото Той пострада, за да могат онези, които страдат в Него, да бъдат освободени от страданието, Той слезе, за да ни извиси; Той преживя да бъде заченат, за да обикнем Този, Който не е роден; Той слезе сред тлението, за да може това, което е тленно да бъде облечено в безсмъртие; Той стана слаб, за да можем да се преродим в сила, Той слезе към смъртта, за да ни даде безсмъртие и за да даде живот на мъртвите. Накрая Той стана човек, за да можем ние, които бяхме мъртви да живеем и смъртта да не царува повече над нас.
- Свети Атанасий Александрийски (около 295 – 373), Празнични писма 10 : 8, 19
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Пасхална тайна:
Страданието, смъртта и Възкресението на Исус
Библейски четива
Изход 3,7-8
Псалм 16(15),5.7.10-11
Филипяните 2,5-11
Библейски четива
От латинската традиция
Бог-Отец в Своето необятно милосърдие изпрати Своя Син Творец, Който идвайки, за да ни спаси се прояви на същите места, където бяхме загубили живота си и разкъса нашите окови. Неговата светлина се появи и тъмнината на нашия затвор се разпръсна; тя освети нашето раждане и след като унищожи смъртта, разхлаби веригите, които ни държаха в плен.
- Ириней Лионски (около 135 – около 198), Демонстрация на апостолско проповядване 38
Идеи за размишление
1. Знаем, че всички ние ще умрем. Как вярването, че Исус е победил смъртта, променя начина, по който подхождаме към тази реалност?
2. “Бог се оставя да бъде изместен от света и прикован върху кръста. Бог е немощен и слаб в света и само така Той е с нас и ни помага”. (Дитрих Бонхьофнер)
3. Като Възкръснал, Исус е с нас до края на времената. По какъв начин Неговото придружаване ви окуражава във вашия всекидневен живот ?
Молитва
℟ : Слава и възхвала за Тебе, Господи!
Бъди благословен, О, Христе, Първороден от цялото сътворение:
Ти си увенчан със слава и чест. ℟
С Твоето име, ще се преклони всяко коляно на Небето, на земята и под земята,
И всеки език ще изповяда, че Ти си Господ. ℟
Да се радваме и да пеем за възхвала,
О, Христе, Възлюбени Сине на Отца:
Ти си Възкръсналият, Ти ни призоваваш да живеем в Тебе. ℟
Ние Те обожаваме и Те прославяме,
Защото Ти си Цар на царете и Господар на господарите:
Ти ни отвори Небесното Царство. ℟
Ние Ти благодарим по всяко време и благославяме Твоето Име:
Ти си с нас завинаги, чак до края на времената.
Да се помолим :
Господи, Отче наш,
прославяйки Твоя Син Исус, Ти ни освободи от смъртта.
Чрез Неговото Възкресение,
пробуди нашите заспали сърца,
просветли всички тези, които Те търсят
и даде да заблести над нас утринната звезда,
Исус Христос, Живият, Който е Господ от векове за векове. АМИН.
Други патристични четива
От гръцката традиция
Спасителят слезе на земята, воден от милосърдие към човечеството. Той напълно изстрада нашите болки преди да пострада на Кръста и да приеме нашата плът. Защото ако не беше пострадал, Той нямаше да дойде да живее сред хората. Той първо пострада, после слезе и се показа. Какво е това страдание, което изстрада, заради нас? Страданието на любовта.
- Ориген Александрийски (около 185 – 254), Проповеди върху Йезекил 6, 6
От сирийската традиция
Тялото Ти благодари, че е било спасено чрез Твоето унижение.
То беше една заблудена овца, която лъвът дебнеше, за да погълне
и грехът тайно е звярът, който го разкъсва.
Давид предпази себе си, като спаси овцете.
Вместо нашето тяло, Ти пожертва Своето
пред тази смърт, която ни поглъща, без никога да се насити.
- Ефрем Низибийски (около 306 – 373), Химн за девствеността 37, 5
ДЕН ПЕТИ
Светият Дух, който дава живот и радост
Библейски четива
Йезекил 36,24-28
Псалм 104(103),24-25.27-29.33-34
Йоан 3,4-8
Четивата на Светите Отци
От сирийска традиция
Не е правилно да се каже, че Духът си тръгва, когато съгрешим и се връща, когато се обърнем към доброто. (...) Каква полза за мен, ако той остане в мене, след като съм станал праведен? Ако тоя не живее в мен в момента на моето падение, ако не протегне ръка към мен и не ми помогне да се изправя, как ще усетя помощта му? Кой лекар, като види пациент, страдащ от болест, го напуска и изоставя, за да се върне при него едва, когато се е излекувал? Не е ли по-полезно лекарят да бъде до болния в момента на неговото боледуване ?
- Филоксен от Мабуг ( около 440 – 523), За обитаването на Светия Дух
Идеи за размишлението
1. Божият Дух обновява лицето на земята всеки ден, призовавайки ни към сътрудничество.
2. Какви са източниците на радост във вашия живот и как са свързани със Светия Дух?
3. Къде виждаме Светият Дух в действие, като преодолява нашите разделения и ни въвлича към по-дълбоко единство? Как можем да участваме в това дело?
Молитва
℟ : Амин, амин ! Алелуя !
Ти си Духът, Който вдъхна в лицето на Адам:
превръщайки човешката плът в живо същество. ℟
Ти си Духът даден от Възкръсналия:
Нашите грехове са опростени. ℟
Ти си Духът изпратен на Петдесятница:
Ти отвори пътят на Евангелието,
за да достигне до всички хора. ℟
Ти си Духът, Който пробужда нашата молитва:
ние сме носени от Божията любов. ℟
Ти си Божият Дух излят върху мъртвите:
гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат. ℟
Да се помолим :
Боже, Отче наш,
Ти ни разкри великолепната тайна на Твоя живот,
като ни изпрати Твоя Син в света
и ни даде възможност да споделяме Твоя Дух на святост и радост.
Нека се радваме в Духа,
Който обнови лицето на земята и ни подтикна към единство.
Ние изповядваме нашата вяра в Тебе,
Един Бог, трижди Свят:
Отец, Син и Свети Дух.
Бъди благословен, сега и во веки веков. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От гръцката традиция
Той е моят Бог, Който е Господар на всички неща и Който е разпрострял Небесата и установи това, което се разстилаше под тях, (...) основа земята над водите и й даде Духа, който я храни. Неговият дъх навсякъде разпространява светлината, и ако Той Го задържеше, всичко би погинало. Този Дух, о човече, вибрира в твоя глас. Ти вдъхваш Неговото дихание, но не го знаеш.
- Теофил от Антиохия (II-ри век), Ad Autolycus 1, 7
От латинската традиция
«Вашият Небесен Отец ще даде добрия Дух на всеки, който го поиска от Него». Това е Духът, чрез чиято сила любовта, с която спазваме божествените заповеди, се излива в сърцата ни, обичайки Бога и ближния. Това е Духът, чрез който викаме: «Aввa, Отче ! » Следователно Духът е Този, който ни прави способни да искаме, и това е същият Дух, който желаем да получим. Той е този, който ни кара да търсим и Той е Този, Когото искаме да намерим.
- Свети Августин от Ипон (354 – 430), Коментар на Псалма 118 14, 2
ДЕН ШЕСТИ
Църквата: общност от вярващи
Библейски четива
Исая 2,2-4
Псалм 133(132)
Ефесяните 4,1-6
Четивата на Светите Отци
От латинска традиция
Църквата е една и се е разпространила надлъж и нашир в едно множество, чрез нарастването на своята плодотворност. Тя е като светлината, въпреки че слънчевите лъчи са многобройни, или като дървото, което има много клони, но чиято сила се основава на упоритите му корени. (…) По същия начин Църквата, напоена със светлината на Господа, разпространява лъчите си по целия свят, но това е една единствена светлина, която е разпръсната навсякъде, и единството на тялото не е нарушено, защото има само един Дух, Който го оживява.
- Киприан Картагенски (+258), За единството на Църквата 5
Идеи за размишлението
1. Църквата е призвана да разпространява светлината на Христос по света. Как възприемате тази реалност във вашия собствен контекст?
2. Въпреки че в Христос Църквата е едно тяло, Църквите са исторически разделени. Как почувствахте болката от това разделение?
3. Църквата, като общност на Светия Дух, даряващ мир е изпратена да живее и разпространява посланието за мир в света. По какъв начин Църквите могат да помогнат на членовете си да отговорят на този призив?
Молитва
℟ : Господи, чуй нашата молитва!
При празния гроб, Ти повери новината за Твоето Възкресение на жените:
избави от страха всички пратеници на Евангелието. ℟
По пътя за Емаус, Ти обясни Закона и пророците на Твоите ученици:
отвори умовете ни, за да разберем Писанията. ℟
В горницата Ти поднесе на Твоите приятели дара на Твоя мир:
помогни ни да запазим този мир чрез нашата взаимна любов. ℟
На брега на езерото Ти определи Петър за пастир на Твоето стадо:
подкрепи чрез Твоя Дух лидерите на нашите общности. ℟
На планината Ти събра разпръснатите ученици, преди да Се завърнеш при Отца:
дай на онези, които вярват в Тебе единство във вярата и любовта. ℟
Да се помолим :
Боже на Небето и земята,
Твоят Син Исус Христос Те разкри, като наш Отец
и ни обеща дара на Светия Дух:
дай на Твоята Църква да преодолее скандалът на нашите разделения,
за да можем да свидетелстваме за Твоя живот на общение,
в единството на нашето изповядване на вярата
и в любовта към взаимното служение.
Чрез Христос, нашият Господ. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От арменската традиция
Свети Отци и Доктори на истината! Лидери и пастири на Христовия народ! Вие, които председателствате и управлявате дома на Отца! Днес ви виждам обединени в един дух и едно тяло, в привързаност към Този, който е господар на всички. Кой би могъл да ви доведе в това тихо пристанище на мира, о, миротворци в света, освен Светият Дух, който ни беше даден от Небето като наш мир? И с каква цел, ако не, за да започне да изгражда разрушения и съборен Божи храм, който авторът на злото е съборил на земята?
- Нерсес дьо Лампрон (1152 – 1198), Синодална реч
От гръцката традиция
Макар многобройни и съставляващи едно почти безкрайно множество, мъже, жени и деца, разнообразни и дълбоко различни по своя произход и външен вид, националност и език, начин на живот и възраст, наклонности и способности, поведение, обичаи занимания, познания и социално състояние, съдба, темперамент и навици, всички, които принадлежат към Църквата, са новородени и пресътворени в Духа. На всички еднакво Той предоставя и дава по благодат форма на съществуване и божествено предназначение, да бъдат в Христос и да носят Неговото име, да имат същата връзка, проста, неразделна и неделима във вярата, която вече дори не ни позволява да разпознаем съществуването на многобройните и неизразими различия между тях, защото всички се събират и се помиряват в своята универсалност.
- Максим Изповедник (около 580 – 662), Мистагогия 1
ДЕН СЕДМИ
Кръщението в смъртта и Възкресението на Господа
Библейски четива
Михея 7,18-19
Псалм 51(50),1.7.10.12
Матей 28,16-20
Четива на Светите Отци
От гръцката традиция
Такава е силата на вярата в Христос, такъв е обсегът на Неговата благодат. Така както силата на огъня, който докосва позлатена повърхност, освобождава на мига златото от нея, така и Кръщението преобразява в злато глинените творения, когато ги умие. Тогава Духът, както го правеше някога, пада като огън в нашите души, изгарящ образа на земята и произвеждащ образа на Небето, прясно моделиран, чудесен и блестящ, като че ли беше излязъл от пещта.
- Свети Йоан Златоуст (около 350 – 407), Проповеди за Евангелието на Йоан X, 2
Идеи за размишление
1. Християните са кръстени в смъртта и Възкресението на Христос. Какво означава вашето кръщение за вас днес?
2. Грехът ни обезобразява по различни начини. Чрез Кръщението, Бог ни освобождава от това унижение.
3. В предизвикателството на традициите и разнообразните църковни практики, как факта, че изповядваме «един Господ, една вяра, едно Кръщение» (Еф 4,5) влияе върху нашите отношения с другите християни ?
Молитва
℟ : Ние Ти благодарим, Господи, и благославяме Твоето Име!
За Твоя призив към вярата чрез кръщението,
за общението, което ние споделяме в Новия Завет,
за Твоето присъствие в Светата Църква. ℟
За свидетелството на преследваните християни,
за благодатта да изстрадат своето мъченичество,
за тяхното участие в страданието на Христос. ℟
За всички служители на общението,
за тези, които се молят и работят в полза на помирението на Църквите,
за онези, които жертват живота си за единството. ℟
Да се помолим:
Боже, Отче наш, ние Те възхваляваме и благославяме Твоето Име.
Приеми нашата благодарност за единството, което християните вече живеят, като изповядват, че Исус е Господ, и вече се радват.
Ние Те умоляваме, ускори денят на пълното взаимно признаване на нашите Църкви в общението, което Ти пожела и за което Твоят Син се молеше.
Молим Те за това в силата на Светия Дух. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От сирийска традиция
Божият Син, Който слезе от Небето, стана човек
и Те измъкна от бездната, за да можеш да станеш Божие чедо.
Той стана Твой брат в лоното, изпълнен със святост
и Те направи Свой брат в утробата на Кръщението.
(...)
Във водата, Той Те направи син на Бога с Него
за да придобие този, Който е Единственият Син,
братя чрез второто им раждане.
защото самият Той стана човек, чрез второ раждане,
чрез това второ поколение, Той Те направи Божие чедо.
- Жак дьо Саруг (около 451 – 521), Реч 10
От латинска традиция
Човече, ти не смееше да повдигнеш лицето си към Небето, ти обърна очи към земята и изведнъж получи Христовата благодат. (...) Затова повдигни очи към Отца, Който те роди чрез Кръщението, към Отца, Който те изкупи чрез Сина, и кажи: «Отче наш! »
- Свети Амбросий Милански (около 338 – 397), Тайнствата V, 19
ДЕН ОСМИ
Очакването на Царството и бъдещия живот
Библейски четива
Апокалипсис 21,1-4
Псалм 85(84),8.10-12
Лука 12,35-40
Четивата на Светите Отци
От сирийската традиция
Всеки, който живее с любов в лоното на това творение, вдъхва живот от Бога. Докато още е на този свят, той вече диша въздуха на новото раждане. Именно в този въздух праведните ще се насладят на възкресението. Любовта е Царството, което нашият Господ мистично обеща на учениците Си, храната, която ще ядат в Неговото Царство: «Ще ядете и ще пиете на трапезата на Моето Царство». Какво биха яли те, освен любов? Любовта е достатъчна, за да нахрани човека, вместо храна и напитки. Това е виното, което радва сърцето на човека. Блажен е този, който пие от това вино!
- Исак от Ниневия (VII –ми век), Първи сборник 43
Идеи за размишление
1. Любовта ще бъде реалността на Божието Царство. Конкретните действия на милосърдната любов правят това Царство присъстващо в нашия живот.
2. Живеейки в очакване на Царството Божие, как въплъщаваме знаците на идващото Царство в днешния свят?
3. Ние сме призвани да се подготвим за второто пришествие на Господ. Как да се подготвим за Него?
Молитва
℟ : Исус Христос е Господ, за славата на Бог-Отец!
О, Господи Христе, Ти, Който си станал беден, заради нас
и обеща, че бедните ще наследят Царството Небесно,
Ти ни изпълваш с Твоите богатства. ℟
Господи, Исусе, Ти, Който си кротък и смирен по сърце
разкрий нов свят за онези, които се уповават в Тебе,
Ти ни поднасяш Твоята пълнота. ℟
О, Господи Христе, Ти, Който коленичи и се молеше с лице към земята,
Ти, който в тъгата прокара пътя на утехата,
Ти си радостта, от която нищо и никой не може да ни лиши. ℟
Господи, Исусе, Ти, Който си отнел властите и силите,
и Който облече миротворците със славна дреха,
Ти ни преобразяваш в Твоя образ. ℟
О, Господи Христе, Ти, Който си милосърдие и състрадание,
и Ти, Който на Кръста прости на злодея, който умря с Тебе,
ние Те умоляваме: спомни си за нас, когато дойдеш в Твоето Царство. ℟
Да се помолим:
Господи, ускори идването на Твоя велик и славен ден!
В нашата тъмнина, много мъже и жени вече не смеят да се надяват.
Защити пламъка на вярата в сърцата на онези, които са слаби и страдат.
Нека Църквата бъде верен вестител на победата на Христос, Твоят Син, над смъртта, и факелът, който носи очакването на Неговото завръщане в слава.
Той е Живият, с Тебе и Светият Дух,
сега и во веки веков. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От гръцката традиция
Ти, Господи, ни освободи от страха от смъртта. Ти направи от края на този живот - началото на истинския живот. За известно време оставяш телата ни да почиват в съня, после ги събуждаш със звука на последната тръба. Ти даваш на земята нашата земя, която Ти оформи с ръцете Си, за да я пази в сигурност. Един ден ще вземеш обратно това, което си дал, преобразявайки тленните ни и отблъскващи останки с безсмъртие и благодат. (...) Ти ни отвори пътя към възкресението, като събори вратите на ада и отведе в небитието този, който имаше силата на смъртта.
- Свети Григорий Нисийски (около 335 – около 395), Житие на Света Макрина 24
От латинска традиция
Чрез надеждата Бог ни кърми, храни, укрепва и ни утешава в този живот изпълнен с изпитания. С тази надежда ние пеем «алелуя». И ако надеждата ни носи такава голяма радост, каква ще бъде тази реалност? Вие питате: «Какво може да е това »? Чуйте какво се казва: «Ще се опиянят от изобилието на Твоя дом». Такава е реалността на надеждата. Жадни сме, гладни сме, ще трябва да се наситим. Но докато трае пътуването, ще сме гладни; няма да сме заситени, докато не стигнем до Твоя дом. Кога ще бъдем удовлетворени? «Аз ще бъда удовлетворен, когато Твоята слава бъде разкрита ». (...) Тогава ще бъде една истинска «алелуя», докато за момента е само надежда.
- Свети Августин от Хипон (354 – 439), Проповеди 255, 5
АНЕКС
Общността на Босе
Монашеската общност на Босе се стреми да въплъти монашеското пътуване днес, като се включи в традицията присъща на християнския Изток и Запад, в която от първите векове насам мъже и жени изоставят всичко, за да се опитат да живеят радикално Евангелието в безбрачие и обединени в общност.
Босе е основана през 1968 година по инициатива на брат Енцо Бианки, с няколко братя и сестри. От самото начало тя прие формата на екуменична общност, поради присъствието сред първите членове на християни, които положиха през 1973 година обети, принадлежащи на различни Църкви, и на смесена общност, т.е. общност съставена от мъже и жени живеещи в безбрачие в отговор на призива на Христос. Днес тази общност е призната като манастир от Католическата Църква sui iuris с епархийно право– а именно създаден в местната църква на Биела (Пиемонт, Италия), напълно автономен във вътрешното си управление и в който всички членове принадлежат на различни християнски Църкви, и се ползват с едни и същи права.
Братята и сестрите от Монашеската Общност на Босе, продължаващи своето търсене на Бога в следване на Исус Христос, се стремят да живеят евангелския радикализъм чрез безбрачие и живот в общността, в послушание, бедност и стабилност, според Правилника на Босе, и черпейки вдъхновение от великата монашеска традиция на Изтока и Запада. В тази форма на живот - forma vitae, основана върху Кръщението и подхранвана от Евхаристията, братята и сестрите обичат и ценят вдъхновението, породено от екуменичното движение и ученията на Втория Ватикански Събор.
Животът на братята и сестрите от Босе търси простота и се стреми към същественото: общежитиен живот (общ), съставен от молитва и работа, за да се извърши уникалната и истинска «работа» на монашеския брат или сестра: да вярват и живеят в Този, Когото Бог изпрати, Исус Христос.
Три пъти на ден Общността се събира за обща молитва, под ритъма на пеенето на Псалмите и слушане на проповядването Божието Слово, съдържащо се в Писанията, според най-древната традиция, която Църквата е наследила от народа на Израил. Принадлежността ни към различни християнски деноминации ни накара да формулираме Литургията на Часовете, според наш собствен израз, адаптиран към молитвата за всички християни. Ето как се роди Молитвата на дните, публикувана за първи път през 1973 година, след това доразвита и дообогатена няколко пъти, за да има ежедневна Екуменична Литургия, която да е органична и съгласувана с нашата ежедневна практика. Запазвайки присъщата структура за западната литургична молитва, тя черпи вдъхновение от богатото евхологично и религиозно наследство на Църквите на Изтока и Запада, като по този начин предлага инструмент за молитвения живот на християнските групи и общности, които желаят да се молят заедно, като същевременно уважават своите различия.
Молитвата на общността намира своето отражение в живота на всеки брат и сестра, в личната молитва, на първо място в lectio divina – духовното четене на библейските текстове – което също се предлага всекидневно на гостите от член на общността. В събота вечерта, в подготовка за Неделната Евхаристия, общността и гостите се събират за бдение, по време на което библейските текстове за Неделята се слушат заедно, а настоятелят или определен от него брат или сестра помага на общността да разбере духовното единство, което характеризират пасажите от Писанието, предложени от лекционария.
Всички братя и сестри работят и изкарват прехраната си със собствените си ръце, следвайки примера на Апостолите и Отците, ангажирайки се с различни дейности, които могат да се променят с времето. Въпреки че няма работа, специфична за Монашеската Общност, различни дейности се предприемат за да отговорят на своите потребности, както и на тези на гостите, на бедните и на църквите. Отглеждането на зеленчукови и овощни градини, маслинови дръвчета и лозя, работилници за изработване на икони и дърводелски изделия за леене на восък, издателска къща, както и библейски и светоотчески изследвания и проучване на великата еврейска и християнска традиция са част от професионалните дейности, разработени към днешна дата.
Гостоприемството е Служение, което монашеството практикува от самото си начало. В Босе и неговите Братства – към момента три на брой: в Остини в Пулия, в Асизи и в Чивитела Сан Паоло, близо до Рим – братята и сестрите се опитват да приемат всеки човек, който се представи и да видят във всеки човек присъствието на Христос, Който казва : «Бях странник и Ме приехте» (Мт 25,35). Особено внимание е отделено за хората, търсещи уединено място, желаейки да си починат в тишина, да споделят нашите молитви и нашите пътища, или искайки да обсъдят по братски начин проблемите на света и на Църквата.
СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА
ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО
Теми 1968-2022
От 1968 година, книжката се реализира чрез Комисията Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство. А от 1975 година тези текстове се подготвят въз основа на проект разработен от местна екуменична група всяка година в различна страна.
1968 – «За похвала на славата Му» /Еф 1,14/
1969 – «Към свобода сте призвани вие» /Гал 5,13/
(Предварително Събрание в Рим, Италия)
1970 – «Ние сме съработници на Бога» /1 Кор 3,9/
(Предварително Събрание в Манастира в Нидералтайх,
Федерална Република Германия)
1971 – «... и общението на Светия Дух» /2 Кор 13,13/
(Предварително Събрание в Бари, Италия)
1972 – «Нова заповед ви давам» / Йн 13,34/
(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1973 – «Господи, научи ни да се молим...» (Лк. 11,1)
(Предварително Събрание в Абатството Монсерат в Испания)
1974 – «и всеки език да изповяда, че : Исус Христос е Господ»
/Фил 2, 1-13/
(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
(През април 1974, едно писмо адресирано към Църквите – членки, както и до другите заинтересовани страни за създаването на местни групи, можещи да участват в подготовка на книжка за Седмица за молитва. «Една Австралийска група беше първата, която се ангажира конкретно, подготвяйки през 1975г. начален проект за брошурка за Седмица за Молитва.)
1975 – «Воля на Отца : за да съедини всичко Небесно и земно под един глава Христос» /Еф 1,3-10/
(Проект за разработен текст от австралийска група.
Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1976 – «Призовани да станем това, което сме» /1Йн 3,2/
(Проект за разработен текст чрез Конференцията на
Църквите на Карибите. Предварително Събрание в Рим, Италия)
1977 – «а Надеждата не посрамя» /Рим 5, 1-5/
(Проект за разработен текст в Ливан, в обстановка на гражданска война. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1978 – «Вие не сте вече чужди ...» /Еф 2, 13-22/
(Проект за разработен текст от една екуменична група
в Манчестър, Англия)
1979 – «Служете един другиму за славата на Бога» /1 Пет 4, 7-11/
(Проект за разработен текст в Аржентина.
Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1980 – «Да дойде Твоето Царство!» /Мт 6, 10/
(Проект за разработен текст от екуменична група в Берлин, Демократична Република Германия. Предварително Събрание в Милано, Италия)
1981 – «Има различни дарби, ала Духът е един и същ–Едно тяло» (1 Кор 12, 3в-13)
(Проект за разработен текст от Отците на Греймор, САЩ. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)
1982 – «Нека всеки намери своето убежище в Теб, Господи» /Пс 84/
(Проект за разработен текст в Кения.
Предварително Събрание в Милано, Италия)
1983 – «Исус Христос – Живот за света» /1Йн 1, 1-4/
(Проект за разработен текст от екуменична група в Ирландия. Предварително Събрание в Селини /Боси/, Швейцария)
1984 –«Призовани за единство чрез Кръста на нашия Господ» ( 1Кор 2, 2; Кол 1, 20)
(Предварително Събрание Венеция, Италия)
1985 – «От смъртта към Живота с Христос» /Еф 2, 4.7/
(Проект за разработен текст в Ямайка.
Предварително Събрание в Гранд -Шам, Швейцария)
1986 – «и ще Ми бъдете свидетели» /Деян 1,6.8/
(Предложени текстове в Югославия /Словения/.
Предварително Събрание в Югославия)
1987 – «И тъй, който е в Христос, той е нова твар» / 2 Кор 5, 17-6, 4а/
(Проект за разработен текст в Англия.
Предварително Събрание в Тезе, Франция)
1988 – «Божията Любов пропъжда страха» / 1 Йн 4, 18/
(Проект за разработен текст в Италия.
Предварително Събрание в Пинероло, Италия)
1989 – «Да изградим общността: едно тяло в Христос» /Рим 12, 5-6а/
(Проект за разработен текст в Канада.
Предварително Събрание в Уейли Бридж, Англия)
1990 – «за да бъдат всички едно... за да го повярва света» /Йн 17/
(Проект за разработен текст в Испания.
Предварително Събрание в Мадрид, Испания)
1991 – «Всички народи славете Господа» /Пс 17; Рим 15,5-13/
(Проект за разработен текст в Германия. Предварително Събрание в Ротенбург на Фулда, Федерална Република Германия)
1992 – «Аз съм с Вас ... идете » /Мт 28,16-20/
(Проект за разработен текст в Белгия.
Предварително Събрание в Брюж, Белгия)
1993 – «Носете плода на Духа за единство на християните» /Гал 5, 22-23/
(Проект за разработен текст в Заир. Предварително Събрание близо до Цюрих, Швейцария)
1994 – «Божият дом: призовани да имате едно сърце и една душа» /Деян 4, 32/
(Проект за разработен текст в Ирландия.
Предварително Събрание в Дъблин, Ирландия)
1995 – «Коинония: общение в Бог и между нас» /Йн 15, 1-7/
(Проект за разработен текст от Вяра и Конституция.
Предварително Събрание в Бристол, Англия)
1996 – «Ето стоя пред вратата и хлопам» / Откр 3, 14-22/
(Проект за разработен текст в Португалия. Предварително Събрание в Лисабон, Португалия)
1997 – «От името Христово ..... помирете се с Бога» /2 Кор 5, 20/
(Проект за разработен текст в Скандинавия. Предварително Събрание в Стокхолм, Швеция)
1998 – «Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи» /Рим 8, 14-27/
(Проект за разработен текст във Франция.
Предварително Събрание в Париж, Франция)
1999 – «Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях» / Откр. 21, 3/
(Проект за разработен текст в Малайзия. Предварително Събрание в Манастира в Босе, Италия)
2000 – «Благословен да бъде Бог ... който ни благослови в Христа» ( Еф 1, 3-14)
( Проект за разработен текст от Съвета на Църквите на Средния Изток. Предварително Събрание в Светилището дьо ла Верна, Италия)
2001 – «Аз съм пътят, истината и животът» /Йн 14, 1-6/
(Проект за разработен текст в Румъния. Предварително Събрание в Каза дьо Одихна, Румъния)
2002 – «Защото у Тебе е изворът на живота» (Пс 36 /35/, 10)
(Проект за разработен текст от Съвета за Европейските Епископски Конференции и Конференцията на Европейските Църкви. Предварително Събрание в Екуменичния Център в Отмаринг, Аугсбург, Федерална Република Германия)
2003 – «Но това съкровище, ние носим в глинени съдове» /2Кор 4, 7/
(Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в Екуменичния Център Лос Рубиос, Малага, Испания)
2004 - «Моят мир ви давам» (Йн14,27)
(Проект за разработен текст в Алеп, Сирия. Предварително Събрание в Палермо, Италия)
2005 - «Христос единствената основа на Църквата » (1 Кор 3,1-23)
(Проект за разработен текст в Словакия. Предварително Събрание в Пиещани, Словакия)
2006 - «Защото, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях» (Мт 18,20)
(Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в Просперо, Кънтри Килдеър, Ирландия)
2007- «И глухите прави да чуват и немите - да говорят» (Мк 7, 37)
(Проект за разработен текст в Южна Африка. Предварително Събрание в Замъка Фаверже, Горна Савоя, Франция)
2008 - «Непрестанно се молете » (1Сол 5, 17)
(Проект за разработен текст в САЩ. Предварително Събрание в Греймор, Гарисън, в САЩ)
2009 - « Та в ръката ти да бъдат едно » (Иез 37, 17)
(Проект за разработен текст в Корея.
Предварително Събрание в Марсилия, Франция)
2010 - «Вие сте свидетели на това » (Лк24, 48)
(Проект за разработен текст в Шотландия.
Предварително Събрание в Глазгоу, Шотландия)
2011 - «Те постоянстваха в учението на Апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите » (виж Деян 2, 42)
(Проект за разработен текст в Йерусалим.
Предварително Събрание в Сайдная, Сирия)
2012 - «Всички ние ще бъдем преобразени чрез Победата
на нашия Господ Исус Христос» (виж 1 Кор 15, 51-58)
(Проект за разработен текст в Полша.
Предварително Събрание във Варшава, Полша)
2013 – «Какво иска от нас Господ? » (виж Мих 6, 6-8)
(Проект за разработен текст в Индия.
Предварително Събрание в Бангалор, Индия)
2014 - «Нима Христос е разделен? » (виж 1 Кор 1,1-17)
(Проект за разработен текст в Канада– Предварително Събрание в Монреал, Канада)
2015 – «Исус им каза: Дай Ми да пия» (виж Йн 4, 7)
(Проект за разработен текст в Бразилия– Предварително Събрание в Саоло Пауло, Бразилия)
2016-«Призвани да проповядват великите дела на Господ» (виж 1 Петър 2,9)
(Проект за разработен текст в Латвия – Предварително Събрание в Рига, в Латвия)
2017 - «Да се помирим.Христовата любов ни заставя» (виж 2 Кор 5, 14-20)
(Проект разработен в Германия –Предварително събрание във Витенберг, Германия)
2018 - «Твоята десница, Господи се прослави със сила» (Изход 15,6)
(Проект разработен в Карибите –Предварително събрание в Насау, Бахами)
2019- « Правда, само правда търси» (Второзаконие 11, 18-20)
(Проект разработен в Индонезия –Предварително събрание в Джакарта, Индонезия)
2020 «Местните жители ни показаха към нас необикновено дружелюбие» (Деяния 28,2)
(Проект разработен в Малта - Предварително събрание в Рабат, в Малта )
2021 «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод» (виж Йн15,5-9)
(Проект разработен от Общността Граншан, - Предварително събрание в Арьоз, в Швейцария )
2022 « Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним» (Mt 2,2)
(Проект разработен от Съвета на Църквите в Близкия Изток, Ливан –Предварително събрание проведено он лайн)
2023 «Научете се да правите добро,търсете правда» (Исая 1,17) (Проект разработен от Съвета на Църквите на Минесота, САЩ – Предварително събрание в Боси, Швейцария)
2024 «Възлюби Господа, Твоя Бог… и ближния си като себе си» (Лука 10,27)
(Проект разработен в Буркина-Фасо – Предварително събрание в Рим, Италия)
2025 « Вярваш ли в това? » (Йн 11,26)
(Проект разработен от Общността на Босе – Предварително събрание в Манастира на Босе, в Италия)
Няколко значими дати в историята
на Седмицата за молитва за християнско единство
1740 – около. В Шотландия, се заражда едно движение за Петдесятница с клонове в Северна Америка, чието послание за обновяване на вярата призовава да се молим за всички Църкви и с тях.
1820 – Преподобният Джеймс Холдън Стюарт публикува: «Съвети за главно единение на християните от гледна точка на разпространение на Духа».
1840 – Преподобният Игнацио Спенсър, един обърнат в римо-католицизъм, препоръчва «Съюз за молитва за единство»
1867 – Първото Събрание на англиканските Епископи в Ламбет настоява за молитва за единство във въведението на своите резолюции.
1894 – Папа Лъв ХІІІ насърчава практиката за Осем дни за Молитва за единство в контекста за Петдесятница.
1908 – Служение на «Осем молитви за единство на Църквата» по инициатива на Преподобния Отец Пол Уотсън.
1926 – Движението «Вяра и Конституция» започва публикуването на «Намерения за Осем дни с молитва за единство на християните»
1935 – Във Франция, абат Пол Кутюрие става адвокат на «Универсалната Седмица за молитва за единство на християните върху базата на съчинената молитва за единство, която иска Христос Чрез средствата, които Той иска».
1958 – Центърът «Християнско единство» в Лион /Франция/ започна да подготвя темата за Седмица с молитва в сътрудничество с Комисията «Вяра и Конституция» от Световния Съвет на Църквите.
1964 – В Йерусалим, Папа Павел VІ и Патриарх Атинагорас І казват заедно молитвата на Христос, “нека всички бъдат едно.” /Йн. 17/
1964 – Декретът за Екуменизъм на ІІ Ватикански Събор подчертава, че молитвата е душата на екуменичното движение и насърчава практикуването на Седмица за молитва
1966 – Комисията «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство) в Католическа Църква решават да подготвят заедно текста за Седмица за Молитва за всяка година.
1968 – За първи път «Молитвата за единство е отслужена въз основа на разработени текстове в сътрудничество с «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското единство)
1975 Първото Служение на Седмицата за Молитва за единение на християните въз основа на проект предложен от местна екуменична група. Началото на този нов начин на разработка е поставено от екуменичната група на Австралия.
1988 Текстовете за Седмицата за Молитва за единение на християните са използвани за откриване на Християнската Федерация в Малайзия, на която се събраха основните групи християни от тази страна.
1994 – Международна група подготви текстове за 1996 година, в сътрудничество с YМСА и YWCA.
2004- Споразумение между Вяра и Конституция (Световен Съвет на Църквите) и Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Католическата Църква), за да бъде книжката за Седмицата за молитва за християнско единство официално съвместно публикувана и представена в същия формат.
2008 Честването на стогодишнината на Седмицата за молитва за християнско единство (Осемдницата за единение на Църквата, за пръв път бе чествана тази годишнина през 1908 година ).
2017 По случай честването на 500 годишнината от Реформацията, текстовете за Седмицата за молитва за 2017 година са подготвени от християни в Германия.
