Въведение

 

Вярата позволява на вярващия да вижда в другия брат или сестра, които се нуждаят от обич и подкрепа. Чрез вярата в Бог ‒ Творецът на Вселената, тварите и всички човешки същества (създадени равни по Неговата милост), вярващите са призвани да дадат израз на това човешко братство, съхранявайки  творението и цялата вселена и подкрепяйки всички хора, особено тези в най-дълбока бедност и най-голяма нужда.

 

Тази трансцендентна а ценност бе в основата на няколко срещи, проведени в приятелска и братска атмосфера, в които заедно обсъдихме радостите, скърбите и проблемите на съвременния свят. Сторихме това, като разгледахме научния и технически прогрес, постиженията в медицината, проблемите на дигиталната ера, средствата за масова информация и комуникациите. Обсъдихме също бедността, конфликтите и страданията на толкова много братя и сестри от различни части на света, последица от надпреварата във въоръжаването, социалната несправедливост, корупцията, неравенството, моралния упадък, тероризма, дискриминацията, екстремизма и множество други причини.

 

Идеята за настоящия Документ за Човешкото братство се роди вследствие на нашите братски и открити дискусии, на които бе изразена дълбока надежда за светлото бъдеще за всички човешки същества. Това е текст, възникнал  след честен и сериозен размисъл, за да се превърне в съвместна декларация за добри и сърдечни намерения. Това е документ, който приканва всички хора, които вярват в Бога и в човешкото братство, да се обединят и да работят съвместно, за да може той да послужи за ръководство на бъдещите поколения в усилията им за развитието на култура на взаимно уважение и със съзнанието за великата божествена благодат, която превръща всички човешки същества в братя и сестри.

 

 

 

ДОКУМЕНТ

 

В името на Бога, сътворил всички човешки същества равни по права, задължения и достойнство, призвал ги да живеят заедно като братя и сестри, да пълнят земята и да възвестяват ценностите на доброто, любовта и мира;

 

В името на невинната човешка душа, която Бог е забранил да бъде погубвана, утвърждавайки, че който убие  един човек, убива  цялото човечество, а който спаси един човек, спасява цялото човечество;

 

В името на бедните, изоставените, маргинализираните и на хората в най-голяма нужда, на които Бог е заповядал да се помага, като дълг на всички хора, особено на богатите и на хората с възможности;

 

В името на сираците, вдовиците, бежанците, на прокудените от домовете и страните си; в името на всички жертви на войни, преследвания и несправедливост; в името на слабите, на тези, които живеят в страх, на военнопленниците и жертвите на мъчения, без разлика от коя част на света;

 

В името на народите, загубили своята сигурност, мир и възможност за съвместен живот, станали жертва на разрушения, на бедствия и войни;

 

В името на човешкото братство, което обгръща всички човешки същества, обединява ги и ги прави равни;

 

В името на това братство, разкъсвано от политиките на екстремизъм и разделение, от системите за необуздана печалба или от изпълнени с омраза идеологически тенденции, които се стремят да манипулират действията и бъдещето на човеците;

 

В името на свободата, дадена от Бог на всички човешки същества, сътворил ги свободни и отличил ги с този дар;

 

В името на справедливостта и милостта, основите на благоденствието и ключовия камък на вярата;

 

В името на всички хора с добра воля, които се намират във всяка част на света;

 

В името на Бог и на всичко, казано дотук; Ал-Азхар ал-Шариф с мюсюлманите от Изтока и Запада, и Католическата църква с католиците от Изтока и Запада, декларират, че приемат културата на диалог за свой път, взаимното сътрудничество за свой кодекс за поведение, и взаимното разбирателство за свой метод и средство.

 

Ние, които вярваме в Бог, и в крайната среща с Него и Неговия съд, водени от нашата религиозна и морална отговорност, чрез този Документ призоваваме самите нас, както и световните лидери, архитектите на международната политика и световната икономика, да работим усилено за разпространяването на културата на толерантност и на съвместния живот в мир; за намеса във възможно най-ранен етап за спиране проливането на невинна кръв и за слагане на край на войните, конфликтите, разрушаването на околната среда, на моралния и културния упадък, изживявани в момента от света.

 

Призоваваме интелектуалци, философи, религиозни дейци, артисти, медийни експерти и хората от областта на културата от всяка част по света, да преоткрият ценностите на мира, справедливостта, добротата, красотата, човешкото братство и съвместното съществуване, за да бъде утвърдена важността на тези ценности като котви за спасението на всички, и да бъдат те всеобщо насърчавани.

 

Тази декларация, родена от дълбокото съзнание за нашата съвременна реалност, оценявайки нейните постижения и в знак на солидарност с жертвите на страдания, злини и бедствия, изразява твърдата увереност, че сред най-важните причини за кризите в съвременния свят e лишената от чувствителност човешка съвест, отдалечаването от религиозните ценности и господстващия  индивидуализъм, подчинен на материалистични философии, които обожествяват човешката личност и утвърждават светските и материални ценности като заместители на върховните и трансцендентни принципи.

 

Като признаваме положителните стъпки, направени от съвременната ни цивилизация в областта на науката, технологиите, медицината, индустрията и социалната защита, особено в развитите страни, искаме също така да подчертаем, че заедно с тези исторически постижения, колкото и големи и ценни да са те, налице е  и  морален упадък, който оказва влияние върху международните действия и е причина за отслабване на духовните ценности и отговорност. Всичко това допринася за общото чувство за безсилие, изолация и отчаяние, което кара мнозина да попаднат във водовъртежа на атеистичен, агностичен или религиозен екстремизъм или в сляп и фанатичен екстремизъм, които в крайна сметка са причина за различни форми на зависимост, за индивидуално или колективно самоунищожение.

 

Историята показва, че религиозният и националният екстремизъм, както и нетолерантността са създали в света, на Изток или на Запад,  нещо , което може да бъде определено като знаци за „частична трета световна война“. По много места по света, както и в множество трагични обстоятелства, тези знаци вече са болезнено очевидни, както и в онези случаи, в които точният брой на жертвите, вдовиците и сираците остава неизвестен. Наред с това сме свидетели как нови региони се готвят да се превърнат в театри на нови конфликти, в които се наблюдават огнища на напрежение, струпване на оръжие и боеприпаси, а всичко това се случва в глобален контекст, над който е надвиснала сянката на несигурността, разочарованието, страхът от бъдещето, който е попаднал под контрола на тесногръди икономически интереси.

 

Също така утвърждаваме, че големите политически кризи, несправедливостта и неравноправното разпределение на природните ресурси ‒ от които се възползва единствено богато малцинство за сметка на мнозинството от народите по земята – са ставали и продължават да бъдат причина за появата на голям брой бедни, немощни и смъртноболни хора. Това причинява катастрофални кризи, жертва на които са  различни страни, въпреки техните природни богатства и енергичността на младите хора, характерно за тези нации. Тези кризи, които причиняват смъртта на милиони деца – изоставени в резултат на бедност и глад – са посрещани на международно равнище с неприемливо мълчание.

 

В този контекст е очевидно, че семейството като основно ядро ​​на обществото и човечеството има ключова роля за въвеждането на децата в света, за тяхното отглеждане, възпитание и осигуряването им на солидна морална подготовка и вътрешна сигурност. Атаките към институцията на семейството, презрението към него или дори само съмнението в неговата важна роля е едно от най-големите злини в нашата епоха.

 

Утвърждаваме също така голямата важност от пробуждането на религиозното съзнание и необходимостта от съживяването на това съзнание в сърцата на новите поколения, чрез солидно образование и придържането към моралните ценности и правдивите религиозни учения. Това ще ни даде възможност да възпрем тенденции, които са индивидуалистични, егоистични, конфликтни, както и да се противопоставим на радикализма и слепия екстремизъм във всичките му форми и проявления.

 

Първата и най-важна задача на религията е вярата в Бог, почитта към Него и призивът към всички мъже и жени да вярват, че тази вселена е зависима от Бог, Който я управлява. Той е Творецът, Който ни е създал със Своята божествена мъдрост и ни е дарил с дара на живота, за да го съхраняваме. Това е дар, който никой няма право да отнема, застрашава или манипулира в собствена изгода. Всъщност всеки трябва да пази този дар на живота от неговото начало до естествения му край. Затова и осъждаме всички практики, които застрашават живота, като геноцида, терористичните актове, принудителното изселване, трафика на човешки органи, абортите и евтаназията. Осъждаме и политиките, насърчаващи тези практики.

 

Наред с това, решително заявяваме, че религиите никога не трябва да подбуждат към война, омраза, враждебност и екстремизъм, нито да призовават към насилие или проливане на кръв. Тези трагични реалности са последица от извращаването на  религиозните учения. Причина за това е политическата употреба на религиите и тълкуванията на религиозни групи, които в хода на историята са се възползвали от силата на религиозните чувства в сърцата на хората, за да ги накарат да действат по начин, който няма нищо общо с религиозната истина. Това се прави за постигането на цели, които по същността си са политически, икономически, светски и късогледи. Затова призоваваме всички да престанат да се възползват от религиите за разпалването на омраза, насилие, екстремизъм и сляп фанатизъм, и да престанат да ползват Божието име за оправдаването на убийства, прогонване, тероризъм и потисничество. Желаем това, водени от общата ни вяра в Бог, Който не е сътворил мъжете и жените, за да бъдат те убивани или да се убиват взаимно, нито за да бъдат измъчвани или унижавани в хода на живота им при никакви обстоятелства. Бог, Всемогъщият, няма нужда да бъде защитаван от никого и не желае Неговото име да бъде ползвано за измъчването на хора.

 

Този документ, следвайки предходни международни документи, подчертаващи важната роля на религиите в изграждането на световния мир, утвърждава:

 

• Твърдото убеждение, че истинските религиозни учения ни приканват да останем вкоренени в ценностите на мира; да защитаваме ценностите на взаимното разбирателство, човешкото братство и хармоничното съвместно съществуване; да възстановим мъдростта, справедливостта и любовта; и да пробуждаме религиозното съзнание сред младите хора, за да могат следващите поколения да бъдат опазени от материалистичното мислене и от опасните политики на необузданата алчност и безразличие, основа на които е законът на силата, а не силата на закона;

• Свободата е право на всеки човек: всеки индивид има право на свобода на вярата, мисълта, изразяването и действията. Плурализмът и многообразието от религии, цвят на кожата, пол, раса и език са възжелани от Бог в неговата мъдрост, чрез която Той е сътворил човешките същества. Тази божествена мъдрост е източникът, от който произтича правото на свободата на вярата и свободата да бъдем различни. Следователно принуждаването на хората да се придържат към определена религия или култура следва да бъде отхвърлено, както и налагането на такава култура в начина на живот, която е неприемлива за другите;

• Справедливостта, основана на милостта, е пътят, който трябва да бъде следван за постигането на достоен живот, което е право на всеки;

• Диалогът, разбирателството и всеобщото насърчаване на културата на толерантност, приемането на другите и на мирното съжителство ще допринесе значително за ограничаването на множество икономически, социални, политически и екологични проблеми, които обременяват живота на такава голяма част от човечеството;

• Диалогът между вярващите означава постигането на  разбирателство в широкото пространство от духовни, човешки и споделени социални ценности, а сетне и предаването на най-висшите морални добродетели, към които се стремят религиите. Това включва и избягване на непродуктивни дискусии;

• Опазването на местата за поклонение - синагоги, църкви и джамии - е задължение, което произтича от религията, човешките ценности, законите и международните споразумения. Всяко нападение над местата за поклонение или заплахата за атака над тях, за взривяване на бомби или унищожение е отклонение от религиозното учение, както и явно нарушение на международното право;

• Тероризмът е позорен акт, който застрашава сигурността на хората, без значение дали те живеят на Изток или Запад, на Север или Юг, и раздухва паника, терор и песимизъм, без обаче причина за това да е религията, дори и когато терористите се опитват да я инструментализират. Същинската причина е натрупването на неправилни тълкувания на религиозните текстове и на политики, породени от глад, бедност, несправедливост, потисничество и горделивост. Затова е толкова важно да бъде спряна подкрепата за терористичните движения, подхранвани чрез финансиране, предоставянето им на оръжия и стратегии, и чрез опитите за тяхното оправдание дори с помощта на медиите. Всички тези дела следва да бъдат разглеждани като международни престъпления, застрашаващи сигурността и световния мир. Тероризмът трябва да бъде осъден във всичките му форми и проявления;

• Понятието за гражданство се основава на равенството в правата и задълженията, основа за справедливостта за всички. Затова от ключово значение е в нашите общества да бъде установена концепцията за пълното гражданство и да бъде отхвърлена дискриминационната употреба на понятието малцинства, което поражда усещане за изолация и подценяване. Злоупотребата с това понятие проправя пътя за враждебност и раздори, то проваля всеки успех и отнема религиозните и гражданските права на граждани, които по този начин са обект на дискриминация;

• Добрите отношения между Изтока и Запада несъмнено са необходими  и на двете страни. Те не трябва да бъдат пренебрегвани, за да позволят всеки да бъде обогатен от културата на другия в ползотворен обмен и диалог. Западът може да открие в Изтока лековете за онези духовни и религиозни заболявания, причина за които е  господстващия  материализъм. А Изтокът може да открие в Запада множество елементи, които да му му помогнат да се освободи от слабостта, разделението, конфликтите и научния, технически и културен упадък. Необходимо е да се обърне  внимание на религиозните, културните и историческите различия, които са жизненоважен елемент в изграждането на характера, културата и цивилизацията на Изтока. Важно е също така да бъдат укрепени основните човешки права, за да бъде гарантиран достоен живот на всички мъже и жени от Изток и Запад, избягвайки политиките на двойните стандарти;

• Същностно изискване е признаването на правото на жените на образование и заетост, както и на тяхното право да упражняват своите политически права. Наред с това трябва да бъдат положени усилия за освобождаването на жените от историческите и социални условия на живот,  противоречащи на принципите на тяхната вяра и достойнство. Нужно е също така жените да бъдат защитени от сексуална експлоатация и от опасността да бъдат третирани като стока или предмети за удоволствие с цел финансова печалба. Съответно нужно е да бъде сложен край на всички онези нечовешки и вулгарни практики, които принизяват достойнството на жените. Необходимо е да бъдат положени усилия за изменение на онези закони, които не позволяват жените да се ползват пълноценно от своите права;

• Защитата на основното право на децата да растат в семейна среда, да получават прехрана, образование и подкрепа, са дълг на семейството и обществото. Този дълг трябва да бъде гарантиран и защитен, за да не бъде пренебрегнато или лишено от тях нито едно дете, в която и да е част на света. Всички практики, които нарушават достойнството и правата на децата, следва да бъдат отречени. Също толкова необходима е и бдителността за опасностите, на които те са изложени, особено в дигиталния свят, както и утвърждаването за престъпление на трафика с тяхната невинност и всички злоупотреби с тяхната младост;

• Защитата на правата на възрастните, слабите, хората в неравностойно положение и потиснатите е религиозно и социално задължение, което трябва да бъде гарантирано и защитавано чрез строго законодателство и прилагането на съответните международни споразумения.

 

С оглед на тази цел, водени от взаимното сътрудничество, Католическата църква и Ал-Азхар оповестяват и поемат задължението да предоставят този документ на официалните власти, влиятелните лидери, религиозните водачи от целия свят, съответните регионални и международни организации, организациите на гражданското общество, религиозни институции и водещи мислители. Те също така обещават да оповестяват принципите, заложени в настоящата декларация, на всички възможни регионални и международни форуми, като настояват тези принципи да навлязат в политиките, решенията, законодателни текстове, в учебни програми и материали, които да бъдат разпространявани.

 

Ал-Азхар и Католическата църква биха искали този Документ да се превърне в предмет на изследване и размисъл във всички училища, университети и образователни институции, и така да помогне новите поколения да бъдат подготвени, за да принесат добро и мир на другите, навсякъде да бъдат защитници на правата на потиснатите и на най-малките от нашите братя и сестри.

 

В заключение, ние желаем:

 

Тази Декларация да бъде покана за помирение и братство сред всички вярващи, всред вярващи и невярващи, сред всички хора с добра воля;

 

Тази декларация да бъде призив към всяка правдива съвест, която отрича позорното насилие и слепия екстремизъм; да бъде призив към тези, които уважават ценностите на толерантността и братството, утвърждавани и  насърчавани  от религиите;

 

Тази Декларация да бъде свидетелство за величието на вярата в Бог, която обединява разделените сърца и въздига човешката душа;

 

Тази Декларация да бъде знак за близостта между Изтока и Запада, между Севера и Юга и между всички, които вярват, че Бог ни е сътворил, за да се разбираме, да си сътрудничим, и да живеем като братя и сестри, които взаимно се обичат.

 

Към това се надяваме и стремим, с цел постигането на световен мир, на който всички да могат да се радват през живота си.

 

Абу Даби, 4 февруари 2019 г.

 

 

 

Негово Светейшество Папа Франциск

Великият имам на Ал-Азхар Ахмад Ал-Тайеб