Автор: Проф. Владимир Градев

Проф. Владимир Градев участва в конференцията "Папа Франциск в България", организирана от Института на БАН за изследване на обществата и знанието и Атлантическия клуб. Той преподава теория на религията в специалност културология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и философия на религията в Нов български университет. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден.

 

Нещо ново дойде в света с папа Франциск, което всички чувстваме през годините на неговия понтификат. В какво се състои то?

 

Да вземем най-напред неговото име. Nomen est omen, името е предзнаменование, казват древните, а това, което взема новият папа, e винаги свещено. На 13 март 2013 г. Хорхе Мария Берголио избра като папа да се казва Франциск: име, което никой папа досега не беше вземал.

 

Свети Франциск от Асизи (ХIII век) е най-обичаният и изненадващ светец на Католическата църква: живее в пълна бедност, отказва се от всяка власт, не язди кон, за да не се издига над другите, танцува по улиците, проповядва на птиците, не се страхува от вълците. Il Poverello, Беднякът, както е наричан, промени Църквата и света около себе си не с думи, а с начина си на живот.

 

Такъв е и папа Франциск: Той въздейства най-напред със своя стил на живот и поведение. Не живее в папския дворец, а в пансион с обща столова, не носи златен, а железен кръст, не стои на пиедестал, не иска хората да коленичат пред него и да му целуват ръката, а сам ги изправя и прегръща. С думи, жестове, усмивки, свободни излизания от програмата и предварително написаните слова, той влиза в жив диалог с всички, говори непринудено, често за най-всекидневните ни и обикновени радости и тревоги, пожелава "приятен обед", показва красотата на простите неща.

Същевременно насърчава откритото изразяване на мнение, умее да слуша: внимателен, добронамерен, благоразумен, отворен към другия. Със своята скромност, спонтанност, лично отношение - особено грижовен е към болните, децата, старците, затворниците, - със своето състрадание към жертвите на насилието и неправдата, със своята неподправена доброта

 

Франциск показва, че християнството е начин на живот т.е. посвещаване на Бог чрез служене на хората и че няма по-голяма сила от това. Това не може да не порази.

 

Но ето как самият папа си спомня избора на името: "Помислих за войните и за Франциск от Асизи като човек на мира. Така името влезе в сърцето ми. Франциск за мен е човек на бедността и на мира, човек, който обича и се грижи за другите". Можем да сме сигурни, че онзи, такъв е големият християнски принцип, който избира бедните, за да им служи, не бърка, че той прави добрия избор, този на Исус.

 

Папа Франциск заяви с избора на своето име:

 

1) че се отъждествява с бедните и слабите, че е апостол на излизането от себе си към другия и различния, това е неговото основно послание: излизането навън, отиването към перифериите, не просто географски, но социални, екзистенциални, духовни, защото, нека не забравяме, както Светият отец и за миг не го забравя, че човек не живее само с хляб и че гладът на душата е толкова мъчещ и разяждащ, колкото този на тялото;

 

2) че е за съхраняването на всяка форма на живот като свещен, за осъзнаването и поемането на отговорността за опазването на творението и то сега, без никакво отлагане, докато не е станало фатално късно;

 

3) че има тясна връзка между мира и бедността, защото християнското съществуване е не само служение на бедните, но и усилие за живот в бедност като приближаване към Бог и Неговия мир, към който Светият отец призовава всички да се стремим.

 

Папа Франциск показва през годините на своя понтификат, че победата на доброто не става с "големи мускули" и със силни оръжия, а с любов към истината и справедливостта, с надежда, която идва от вярата, с убеденост, че няма човек на земята без вродена доброта, но трябва упорито и неуморно да търсим адекватните средства за нейното събуждане.

 

Днес, в смутното време на глобализацията, мнозина търсят идентичност и сигурност в отстояването на своето расово, етническо, национално, религиозно своеобразие и превъзходство. Политици и бизнесмени, водени от тесните си и слепи интереси, отричат климатичните промени и извършват непростимия грях на унищожаването на природата. Ала пътят, който посочва папа Франциск, е друг: съвместно търсене на решения на реалните проблеми на нищетата като ключ към решаването на предизвикателствата на миграцията и демографския взрив, на премахването на причините за войните и международните конфликти, които не са само и единствено политически и икономически, но и културни и духовни, на радикална промяна на нашите нагласи и политики към средата, в която живеем.

 

Днес, когато изгнаникът, бежанецът от войни и кланета, "имигрантът" е посрещан като нежелан и враг, когато милосърдието към чужденеца е станало неприлична, а гостоприемството - празна дума, гласът на папа Франциск неуморно припомня, че никой живот не е по-ценен и достоен от този на другия и че грижата за прокудения, преследвания, изключения е грижа за Странника, за Този, Който няма къде глава да подслони.

 

Борбата за мир, справедливост, съхраняване на живота при Франциск винаги минава през вниманието към конкретното.

 

Светият отец твърдо стои, изправен срещу насрещния вятър, в настоящето, без никога обаче да изгубва духовното измерение. Това е неговата мисия. Не само със своите слова, но с цялото си поведение той ни призовава да променим нагласите си, да подхождаме към проблемите с отвореност на сърцето и ума, с креативност и смелост. Учи ни да разчитаме знаците на времето и да разплитаме възлите в нашия личен и обществен живот. Как? Като ни предлага един своеобразен метод.

 

По време на един свой престой в Германия о. Берголио, бил е още само свещеник, вижда в църквата "Санкт Петер" в Аугсбург, Бавария, иконата на "Дева Мария, развързваща възли". Впечатлен от образа, той взема със себе си няколко картички и ги раздава в Аржентина на свещеници и верни.

 

Иконата е навярно единственото изображение, на което Дева Мария работи с ръцете си: тя внимателно и съсредоточено, с търпение и нежност развръзва дълга връв с много възли (символизиращи нашите грехове и проблеми), която й подава един ангел, а друг, обърнат към нас, я поема и с лика си казва: "Вижте какво може тя и вие можете, доверете й се". Благодарение на Светия отец образът стана известен и днес много хора от цял свят се молят на Богородица да разплете възлите в техния живот.

 

Това, което лично мен ме поразява, е, че "развързването на възли" посочва определен начин на поведение и живот, който именно олицетворява папа Франциск. Ясно е на всеки, че животът никога не е гладък и прав, че пред нас непрестанно изникват все нови и нови трудности и предизвикателства. Ала този образ ни кара да се замислим не толкова за тяхното преодоляване, колкото за начина, по който можем да го направим.

 

Възлите лесно стават твърде неприятни и досадни. Как, например, се усукват кабелите на слушалките в джоба ти? Отначало им се ядосваш, грабваш ги, тръскаш, дърпаш, искаш да ги оправиш с едно движение, ала със сила не става: възлите още повече се заплитат и затягат. И така, докато не разбереш, че решението – а то е срещу всяка гънка и фибра на раздразненото ти същество – е да вземеш първия възел и внимателно, търпеливо, леко да се опиташ да го развържеш като внимаваш и отпускаш по-малко и едва когато си успял с единия, да минеш със същото търпение към следващия. Никога не знаеш кога всичките възли ще се разплетат: може да стане много бързо или да се проточи безкрайно дълго, но разбираш, че търпението, постоянството, упражняването са единственият начин да решиш проблема.

 

На това ни учи папа Франциск: да не бягаме от настоящите проблеми и възли на нашия живот, а да се заемем с тях, като имаме доверие, че Бог е с нас и се стремим да чуем и да различим сред многото шумове в нашия живот Неговите разплитащи възлите на нашето съществуване внушения. Това е методът на "развързване на възлите" на Франциск: той изисква търпение, знание, внимание, той не насилва нещата и процесите, още по-малко хората, уважава тяхната свобода, зачита тяхната съпротива и същевременно, без да се отчайва и да се отказва, търси с нежност и разбиране да им помогне да се променят и да израстат в истината, мъдростта и любовта. Festina lente!, "Бързай бавно!", е основна максима на Светия отец.

 

За мен Франциск е и ще остане папа на отварянето, на прекрачването на всяка граница с Благата вест и на внимателното и търпеливо развързване на нашите заплетени - лични и обществени, - стягащи живота и душите ни възли.