Окончателно гласувана с 2309 гласа за и 75 гласа против

Обнародвана на 7 декември 1965 г.
 
 
Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят - (Gaudium et spes)

№ на параграфите:

ПРОЛОГ         1-3
Тясно единение на Църквата с       
цялото човешко семейство       1
Към кого се обръща Съборът      2
В служба на човека        3

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ. СЪСТОЯНИЕТО
НА ЧОВЕКА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ     4-10
Надежди и тревоги        4
Дълбоки промени        5
Социални промени        6
Психологически, морални и религиозни промени   7
Неравновесията в съвременния свят     8
Най-разпространените стремежи на човешкия род   9
Най-задълбочените въпроси на човешкия род    10

ПЪРВА ЧАСТ
ЦЪРКВАТА И ПРИЗВАНИЕТО НА ЧОВЕКА 
      
Отговор на призивите на Духа      11

ГЛАВА І. ДОСТОЙНСТВОТО
НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ      12-22
Човекът по Божи образ       12
Грехът         13
Устройство на човека       14
Достойнство на разума, истината и мъдростта    15
Достойнство на моралното съзнание     16
Превъзходство на свободата      17
Тайната на смъртта        18
Форми и корени на атеизма      19
Систематичният атеизъм       20
Отношението на Църквата към атеизма     21
Христос – новият човек       22

ГЛАВА ІІ. ЧОВЕШКАТА ОБЩНОСТ     23-32
Какво възнамерява Съборът      23
Общностен характер на човешкото призвание
в Божието намерение       24
Взаимозависимост на личността и човешкото общество  25
Разпространяване на общото благо     26
Уважение към човешката личност      27
Уважение и любов към враговете      28
Основополагащо равенство на всички хора    
и социална справедливост       29
Необходимост от преодоляване
на индивидуалистичната етика      30
Отговорност и участие       31
Въплътеното Слово и  човешката солидарност    32

ГЛАВА ІІІ. ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ В СВЕТА   33-39
Проблемът         33
Ценността на човешката дейност      34
Правилото на човешката дейност      35
Закономерната самостоятелност на земните дела   36
Разяжданата от греха човешка дейност     37

Издигнатата до съвършенство
в Пасхалната тайна човешка дейност     38
Нова земя и ново небе       39

ГЛАВА ІV. МИСИЯТА НА ЦЪРКВАТА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ      40-45
Взаимоотношения между Църквата и света    40
Помощта на Църквата за всеки човек     41
Помощта на Църквата за човешкото общество    42
Помощта на Църквата за човешката дейност чрез християните 43
Помощта на съвременния свят за Църквата    44
Христос – алфата и омегата      45

ВТОРА ЧАСТ
НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ

ПРОЛОГ         46

ГЛАВА І. ДОСТОЙНСТВОТО
НА БРАКА И НА СЕМЕЙСТВОТО     47-52
Бракът и семейството в днешния свят     47
Светостта на брака и семейството      48
Съпружеската любов       49
Плодовитостта на брака       50
Съпружеската любов и
уважението към човешкия живот      51
Всеобщите усилия за благото на брака и на семейството  52

ГЛАВА ІІ. КУЛТУРНИЯТ ПОДЕМ     53-62
Въведение         53
Раздел І. Културната
ситуация в днешния свят       54-56
Нови стилове на живот       54
Човекът – съзидател на културата      55
Затруднения и задължения       56
Раздел ІІ. Някои принципи относно
правилното развитие на културата     57-59
Вяра и култура        57
Многостранните взаимоотношения между
Благовестието и културата       58
Съгласуване на различните страни на културата    59
Раздел ІІІ. Някои неотложни задължения
на християните относно културата     60-62
Признаване на всеобщото право на култура
и неговото съблюдаване       60
Цялостна културна подготовка на човека     61
Съгласуване на човешката култура
и християнското обучение       62

Глава ІІІ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯТ 
ЖИВОТ         63-72
Някои характерни черти на икономическия живот   63
Раздел І. Икономическо развитие     64-66
Икономическото развитие в служба на човека    64
Човешкият контрол над икономическото развитие   65
Премахване на значителните
социално-икономически неравенства     66
Раздел ІІ. Ръководни принципи на цялостния
социално-икономически живот      67-72
Труд, условия на труд и свободно време     67
Участие в управлението на предприятието и в общата
организация на труда. Трудови конфликти    68
Земните блага и тяхното общочовешко предназначение  69 
Инвестиции и финанси       70
Достъп до частната собственост върху благата.
Проблеми на едрата поземлена собственост    71
Социално-икономическата дейност
и Христовото царство       72

Глава ІV. ЖИВОТЪТ НА
ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ      73-76 
Съвременният обществен живот      73
Природа и цел на политическата общност    74
Всеобщо сътрудничество в обществения живот    75
Политическата общност и Църквата     76

Глава V. НАСЪРЧАВАНЕ НА МИРА И
ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩНОСТТА НА НАРОДИТЕ  77-90
Въведение         77
Природата на мира        78
Раздел І. Необходимост от избягване на войната   79-82
Дългът за обуздаване на нечовешката война    79
Тоталната война        80
Надпреварата във въоръжаването      81
Пълното осъждане на войната и
международното действие за нейното избягване    82
Раздел ІІ. Изграждане на международната общност   83-90
Причини за разногласията и техните противодействия   83
Общността на народите и международните институции  84
Международното сътрудничество в икономическото поле  85
Някои уместни правила       86
Международното сътрудничество и демографският растеж  87
Задачата на християните в международната взаимопомощ  88
Дейното присъствие на Църквата в международната общност  89
Участието на християните в международните институции   90

ЗАКЛЮЧЕНИЕ        91-93
Задачи на отделните християни и на отделните църкви   91
Диалогът между всички хора      92
Изграждането на един свят и отвеждането му до крайната цел  93

ЕПИСКОП ПАВЕЛ
Слуга на Божиите слуги
в единение с отците на Свещения събор
за вечна памет

Пастирска конституция
GAUDIUM ET SPES
 
Пролог

Тясно единение на Църквата с цялото човешко семейство       

1. Радостите и надеждите, тъгите и тревогите на днешните хора, най-вече на бедните и на всички страдащи, са също радости и надежди, тъги и тревоги на Христовите ученици и няма нищо истински човешко, което да не отеква в сърцата им. Тяхната общност действително се състои от хора, които, единени в Христа и водени от Светия Дух в пътуването си към царството на Неговия Отец, са получили вестта за спасението, която трябва да  предложат на всички. Затова християнската общност се чувства реално и тясно солидарна с човешкия род и неговата история.

Към кого се обръща Съборът      

2. Затова след като проникна по-дълбоко в тайната на Църквата, Вторият ватикански събор сега непоколебимо се обръща не само към църковните чеда, нито само към призоваващите името на Христос, а към всички хора и желае да изложи пред тях своето разбиране за присъствието и действието на Църквата в съвременния свят.
Съборът има предвид човешкия свят или цялото човешко семейство ведно с всички неща, сред които живее: светът като театър на историята на човешкия род, белязан от човешките усилия, поражения и победи; светът, за който християните вярват, че е основан и съхранен от любовта на Твореца; безспорно изпадналият под робството на греха свят, но освободен от разпънатия на Кръста и възкръснал Христос, Който срази Лукавия, за да може светът да бъде преобразуван според Божия замисъл и така да бъде изпълнен.

В служба на човека        

3. В наши дни обзетият от възхищение пред своите открития и мощ човешки род често си задава тревожни въпроси за настоящето развитие на света, за мястото и задачата на човека във вселената, за смисъла на неговите индивидуални и колективни усилия, а също и за крайната цел на нещата и хората. Затова като свидетелства и излага вярата на целия, обединен в Христа, Божи народ, Съборът не би могъл да даде по-красноречиво доказателство за солидарност, уважение и любов към цялото човешко семейство, към което принадлежи този народ, от това да установи с него диалог по горепосочените различни проблеми, осветлявайки ги със светлината на Евангелието и предоставяйки на хората спасителната сила, която ръководената от Светия Дух Църква получава от своя Основател. Става дума за спасението на човешката личност, за изграждането на човешкото общество. Следователно именно човекът, но разглеждан като един и цял, в единството на тяло и душа, на сърце и съзнание, на разум и воля, ще бъде оста на нашето изложение.
Ето защо, като провъзгласява върховното величие на човешкото призвание  и утвърждава наличието на божествения зародиш в него, Светият събор принася на човешкия род искреното съдействие на Църквата с цел установяване на всеобщото братство, което съответства на подобно призвание. Църквата не е движена от никаква земна амбиция, а се прицелва единствено в това да продължи, под ръководството на Светия Дух, самото дело на Христос, Който дойде на света, за да свидетелства за истината , за да спасява, а не да съди, за да служи, а не да Му служат .
 

Встъпително изложение
СЪСТОЯНИЕТО НА ЧОВЕКА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
  

     
Надежди и тревоги        

4. За да изпълнява тази задача, дълг на Църквата във всеки един момент е да се вглежда в знаците на времето и да ги тълкува в светлината на Евангелието, така че по подходящ за всяко поколение начин да може да отговори на вечните въпроси на хората за смисъла на настоящия и на бъдещия живот и за тяхното взаимоотношение. Действително е важно да се познава и разбира светът, в който живеем, с неговите очаквания, стремежи и често пъти драматичен характер. Ето как могат да бъдат очертани някои от най-характерните черти на съвременния свят.
Човешкият род днес живее в нов период от своята история, характеризиращ се с дълбоки и бързи промени, които постепенно се разпростират над целия свят. Предизвикани от разума и творческата дейност на човека, те се отразяват на самия човек, на неговите индивидуални и колективни съждения и желания, на неговия начин на мислене и на действие спрямо нещата и спрямо хората. И то до такава степен, че вече може да се говори за истинско социално и културно преобразуване, което се отразява и на религиозния живот.
И както се случва при всяка криза на растежа, това преобразуване носи със себе си немалки трудности. Така, докато човекът разпростира толкова нашироко своята мощ, той не винаги успява да я постави в своя услуга. Той полага усилия да проникне в най-съкровеното кътче на душата си, но това го прави често още по-неуверен в самия себе си. Той постепенно си изяснява законите на социалния живот, но след това се колебае в каква посоката да ги приложи.
Човешкият род никога не е разполагал с толкова много богатства и възможности за икономическа мощ, но при все това голяма част от хората все още е измъчвана от глад и мизерия, а големи човешки маси все още са напълно неграмотни. Никога както днес хората не са имали така изострено чувство за свобода, а същевременно възникват нови форми на социално и психическо робство. И докато светът осъзнава толкова трезво своето единство и взаимозависимостта на отделните хора в една необходима солидарност, той е тласкан в противоположни посоки от борещи се помежду си сили: и действително, политическите, социалните, икономическите, расовите и идеологическите противоречия са все още устойчиви, а опасността от тотална, способна да унищожи всичко война – не по-малка. Расте обменът на идеи, но самите думи, с които се изразяват най-важните понятия, приемат твърде различни значения в различните идеологии. И накрая, полагат се усилия за построяване на по-съвършен временен ред, без това да е съпроводено от равностоен духовен прогрес.
Потънали в толкова противоречиви условия, многобройни наши съвременници не са в състояние реално да разграничат постоянните ценности и надлежно да ги съчетаят с новите открития. Затова са обхванати от безпокойство и са измъчвани в надежда и тревожност от въпроса за настоящия ход на света. Този ход отправя предизвикателство към човека, дори го принуждава да си отговори.

Дълбоки промени

5. Развълнуваните духове и преобразените условия на живот са свързани понастоящем с коренна промяна, която по отношение на подготовката на духа дава превес на математическите, физическите и хуманитарните науки, а по отношение на действието се осланя на породената от тези науки техника. Тази научна нагласа извайва културата и начина на мислене по различен спрямо едновремешния способ. А и техниката напредна до такава степен, че да преобрази облика на земята и да се впусне в овладяването на извънземното пространство.
В известен смисъл човешкият разум разпростира своето господство и над времето: над миналото – с историческото изследване и над бъдещето – с усилието за проучване и планиране. Прогресът на биологията, психологията и социалните науки не само дава на човека възможност за по-добро себепознание, а му предоставя също и условия за пряко въздействие върху живота на обществото чрез използването на подходящи технически методи. Човешкият род същевременно става все повече загрижен за предвиждането и контролирането на собственото си демографско развитие.
 Самият ход на историята става толкова забързан, че трудно може да бъде следван от отделните хора. Участта на човешката общност става една-единствена и вече не може да се разграничи на множество отделни истории. Така човешкият род преминава от един по-скоро статичен възглед за реда на нещата към един по-динамичен и развиващ се възглед: това поражда нова огромна проблематика, която насърчава нови анализи и обобщения.

Социални промени

 6. Вследствие на всичко това в традиционните местни общности – патриархални семейства, кланове, племена, села – настъпват все по-дълбоки промени сред различните групи и взаимоотношения в социалния живот.
 Постепенно се разпространява един тип индустриализирано общество, който благоприятства икономическото изобилие в някои страни и коренно преобразува вековните възгледи и условия на социален живот. Същевременно растат вкусът и търсенето на градския начин на живот, благоприятствани от увеличаването броя на градовете и на техните жители, както и от разпространяването на градския начин на живот на село.
 Нови и все по-усъвършенствани средства за комуникация в обществото благоприятстват по-широкото и по-бързото научаване на събитията и разпространяване на идеите и чувствата, като при това пораждат верижни реакции.
 Не трябва да се пренебрегва и това, че много хора, подтикнати да емигрират поради различни основания, променят своя начин на живот.
 Така че взаимоотношенията на човека със себеподобните му непрекъснато се разрастват и тази “социализация” създава на свой ред нови взаимоотношения, без обаче винаги да благоприятства съответна зрялост на личността и наистина междуличностни взаимоотношения, тоест “персонализация”.
 Такова развитие се проявява най-вече в страни, които се възползват от придобивките на икономическия и техническия прогрес, но задвижва и развиващите се народи, които се стремят да получат за своите страни благата на индустриализацията и урбанизацията. Тези народи, особено ако са обвързани с по-древни традиции, изпитват същевременно нужда да упражняват свободата си по-зряло и по-лично.

Психологически, морални и религиозни промени

 7. Изменението на нагласите и структурите често води до оспорване на традиционните ценности, най-вече от младите хора, които нерядко нетърпеливи, се бунтуват вероятно поради недоволството си и, съзнавайки значението си в социалния живот, желаят възможно най-скоро да поемат своите отговорности. Това често излага родителите и възпитателите на все по-големи всекидневни затруднения при изпълнението на своя дълг.
 Наследените от миналото институции, закони, начини на мислене и чувстване не винаги изглеждат приспособими към настоящето положение, откъдето произтича и дълбоката обърканост в поведението и дори в самите правила за добро поведение.
 И накрая, религиозният живот също търпи влиянието на новите условия. От една страна, едно по-остро критично чувство го пречиства от магическия възглед за света и от остатъците на суеверие и изисква все по-лично и дейно приобщаване към вярата: затова онези, които достигат до по-остро чувство за Бога, са многочислени.  От друга страна обаче, все повече растат човешките маси, които на практика се отдалечават от религията. За разлика от миналите времена отричането на Бога или религията или минаването на практика и без тях не е необичаен или индивидуален факт. И действително, днес подобно поведение нерядко се представя като изискване на научния прогрес или на някакъв нов вид хуманизъм. В много страни всичко това се проявява не само във философските аргументации, но завладява обширни полета на литературата, изкуството, тълкуването на науките за човека и на историята, и дори самите граждански закони: оттук произтича и объркването на мнозина.

Неравновесията в съвременния свят

 8. Едно толкова бързо, често осъществявано без порядък, развитие и самото все по-изострено съзнание за съществуващите по света несъответствия пораждат или увеличават противоречията и неравновесията.
 Преди всичко в личността много често се забелязва неравновесие между модерния практически разум и способността за теоретично мислене, което не успява нито да се наложи, нито да подреди задоволително синтезирано съвкупността от знания. Поражда се също и неравновесие между загрижеността за практическа действеност и изискванията на моралното съзнание и не по-рядко между условията на колективния живот и изискванията на способността за самостоятелно мислене и на самото съзерцание. И накрая, неравновесие между специализациите в човешката дейност и общия поглед върху нещата.
 А напреженията в семейството се пораждат било от тежестта на демографските, икономическите и социалните условия, било от затрудненията, които възникват между поколенията, било от новия тип социални взаимоотношения между мъжа и жената.
 Големи различия възникват също между расите и дори между различните социални групи, между богатите страни и не толкова богатите или бедните страни и накрая, между родените от стремежа на народите за мир международни институции и амбицията да се наложи собствената идеология или колективният егоизъм в държавите или другите организации.
 Оттук произтичат взаимните недоверия или враждебности, конфликти и огорчения, на които човекът е едновременно причина и жертва.

 Най-разпространените стремежи на човешкия род

 9. Междувременно расте убеждението, че човешкият род може и трябва не само непрекъснато да подсилва своето господство над сътвореното, но и да се бори за установяване на политически, социален и икономически ред, който все повече и по-добре да служи на човека и да помага на всеки човек и на всяка група да утвърждава и развива собственото си достойнство.
 Оттук произтичат настойчивите изисквания на мнозина, които, осъзнали несправедливото или неравноправното разпределение на благата, се считат за онеправдани. Развиващите се или току-що получилите независимост страни желаят да се възползват от благата на модерната цивилизация не само на политическо, но и на икономическо равнище и свободно да изпълняват своята роля в света. С всеки изминал обаче ден тези страни все повече се отдалечават от по-богатите страни, които се развиват по-бързо, и доста често изпадат под тяхната зависимост, включително икономическа. Гладуващите народи предявяват изисквания към по-богатите народи. Жените отправят искания за равенство с мъжете, и то не само по право, но и на дело, там където все още не са го постигнали. Работници и селяни искат не само да припечелват необходимото, за да живеят, но и да развиват личността си чрез своя  труд и да участват в организирането на икономическия, социалния, политическия и културния живот. За първи път в човешката история днес всички народи са убедени в това, че благата на цивилизацията могат и трябва реално да се разпространяват сред всички.
 Ала във всички тези изисквания се крие едно по-дълбоко и всеобщо желание: отделните лица и организираните групи жадуват за пълноценен и свободен живот, за достоен за човека живот, който да постави в тяхна услуга всичко, което съвременният свят може да им предостави в изобилие. Държавите също полагат все по-големи усилия, за да постигнат определена форма на универсална общност.
 След като нещата са поставени по този начин, днес светът изглежда едновременно мощен и слаб, способен да извърши най-доброто и най-лошото, а пред него се открива пътят на свободата или робството, на прогреса или регреса, на братството или омразата. От друга страна, човекът си дава сметка, че от него зависи доброто насочване на задействаните от самия него усилия, които могат да го смажат или да му служат. Затова си задава въпроси.
 
Най-задълбочените въпроси на човешкия род

 10. И наистина, неравновесията, от които страда съвременният свят, са свързани с едно по-дълбоко неравновесие, вкоренено в човешкото сърце. Именно в човека се борят помежду си много от елементите. От една страна, като творение, той действително изпитва по хиляди начини своите граници; от друга страна, се чувства неограничен в своите желания и призован към по-висш живот. Подложен на много съблазни, той винаги е принуден да избере една и да се откаже от друга. И дори, слаб и грешен, той нерядко върши това, което не желае, а не върши онова, което желае . Ето защо той страда в себе си от това разделение, от което именно произлизат толкова много и толкова сериозни разногласия в обществото. Със сигурност твърде много хора, които живеят в практически материализъм, са далеч от ясното възприемане на тази драма или поне, смазани от нищетата, са възпрепятствани да се замислят върху нея. Мнозина смятат, че ще намерят покой в предложено по различни начини тълкуване на нещата. А други очакват единствено от човешките усилия истинско и пълноценно освобождение на човешкия род, и са убедени, че бъдещото човешко царство на земята ще възнагради всички техни съкровени желания. Не липсват и такива, които отчаяни, че не могат да дадат смисъл на живота си, възхваляват дързостта на онези, които, оценявайки човешкото съществуване като изпразнено от всякакъв смисъл, полагат усилия да го обяснят напълно единствено със собственото си старание. При все това се увеличава броят на онези, които при настоящето развитие на света си задават или възприемат по нов начин остротата на основни въпроси като: Що е човек? Какво е значението на болката, злото, смъртта, които продължават да съществуват въпреки прогреса? Колко струват завоеванията, заплатени с толкова висока цена? Какво може да даде човекът на обществото и какво може да очаква от него? Какво ще се случи след този живот?
Що се отнася до Църквата, тя вярва, че Христос, Който умря и възкръсна за всички , дава на човека светлина и сила чрез Своя Дух, за да може човекът да отговори на върховното си призвание, че на хората на земята е дадено друго име, чрез което могат да се спасят . Тя вярва също, че е намерила в своя Господ и Учител ключа, центъра и края на цялата човешка история. Освен това твърди, че под всички промени остават много непроменени неща, основани в Христа, Който е винаги същият и вчера, и днес, и вовеки . Така в светлината на Христос, образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение , Съборът възнамерява да се обърне към всички, за да онагледи тайната на човека и да съдейства в търсенето на решение на най-важните проблеми на нашето време.
 
 

Първа част
ЦЪРКВАТА И ПРИЗВАНИЕТО НА ЧОВЕКА

Отговор на призивите на Духа

 11. Движен от вярата и убеден, че е воден от Духа на Господа, Който изпълва вселената, Божият народ полага усилия да различи истинските знаци на Божието присъствие или замисъл в събитията, изискванията и исканията на нашето време, в които участва заедно с другите хора. Вярата действително осветлява всичко с нова светлина, разкрива ни Божиите намерения за цялостното призвание на човека и затова насочва разума към напълно човешки решения.
 Съборът си поставя преди всичко задачата да отсъди в тази светлина ценностите, които днес са на голяма почит и да ги върне към техния божествен извор. Доколкото изхождат от човешкото дарование, с което Бог надари човека, тези ценности са прекрасни сами по себе си, но поради поквареността на човешкото сърце нерядко са отклонени от надлежната им уредба и поради това се нуждаят от пречистване.
 Какво мисли Църквата за човека? (глава І) Какво изглежда, че трябва да бъде препоръчано за изграждането на съвременното общество? (глава ІІ) Какво е окончателното значение на човешката дейност във вселената? (глава ІІІ) Тези въпроси очакват отговор. Впоследствие ще стане още по-ясно, че Божият народ и човечеството, в което този народ е включен, си правят взаимна услуга: така ще се прояви религиозният и поради това дълбоко човешки характер на мисията на Църквата (глава ІV).
 
 

Глава І
ДОСТОЙНСТВОТО
НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ

Човекът  по Божи образ

 12. Вярващи и невярващи почти са съгласни, че всичко на земята трябва да бъде подредено спрямо човека като негов център и връх.
 Ала що е човек? Той е изразил и изразява многобройни, разнообразни и дори противоречиви мнения за самия себе си, като или така се превъзнася, че превръща себе си в абсолютно правило, или се принизява до отчаяние и така изпада в съмнение и тревожност. Църквата дълбоко усеща тези затруднения и просветена от Божественото откровение може да им даде отговор, който описва истинското състояние на човека, дава основание за неговите злочестини и заедно с това помага за справедливото признание на неговото достойнство и призвание.
 Свещеното Писание действително учи, че човекът е бил сътворен “по Божий образ”, способен да познае и да обича собствения си Творец, създаден да господарува над всички земни творения , да ги управлява и да си служи с тях за Божия слава .  “Що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал; поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му” (Пс. 8:5-7).
 Ала Бог не сътвори човека самотен: още от началото “мъж и жена ги сътвори” (Бит. 1:27) и тяхното единение представлява първата форма на междуличностно общение. По своята съкровена природа човекът действително е социално същество и не може да живее, нито да развие своите дарби без взаимоотношенията си с другите.
 Затова, както четем в Свещеното Писание, Бог видя “всичко, що създаде,  и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31).

Грехът

 13. Създаден от Бога в праведно състояние, но изкушен от Лукавия още в началото на историята, човекът злоупотреби със свободата си като се изправи срещу Бога и като пожела да достигне своята цел извън Бога. И макар да бяха познали Бога, хората не Му отдадоха почит като на Бог..., а неразумното им сърце се помрачи... и  предпочетоха да служат на творението, а не на Твореца . Това, което ни разкри Божественото Откровение, бе потвърдено от собствения ни опит. И действително, ако човек погледне вътре в сърцето си, ще открие, че има склонност към злото и е затънал в толкова злини, които естествено не могат да произлизат от неговия добър Творец. Като отказва да признае Бога за свое начало, човек често накърнява свързания с крайната му цел надлежен ред и в същото време нарушава цялостната си правилна насоченост било към себе си, било към другите хора и всяко творение.
 Така че човекът е раздвоен в себе си. Ето защо целият човешки живот, както индивидуалният, така и колективният, преминава в драматична борба между доброто и злото, между светлината и мрака. Човекът дори се оказва неспособен действително да превъзмогне пристъпите на злото у самия себе си, така че всеки един човек се чувства като окован във вериги. Но Самият Господ дойде да освободи човека и да му даде сила, като вътрешно го обнови и изпъди навън “княза на този свят” (Иоан. 12:31), който го държеше като роб на греха . Грехът впрочем понизява самия човек, като му пречи да постигне собствената си пълнота.
 В светлината на това Откровение намират окончателно си основание както възвишеното призвание, така и дълбокото злочестие, които всички хора изпитват.

Устройство на човека

 14. Единен в тяло и душа, със самото си телесно състояние човекът обединява в себе си елементите на материалния свят, които така достигат в него своя връх и могат свободно да славословят Твореца . Следователно не е допустимо човек да пренебрегва телесния живот, а напротив, той е длъжен да почита и уважава своето тяло именно защото е сътворено от Бога и отредено за възкресение в последния ден. И все пак, наранен от греха, човекът изпитва в себе си бунта на тялото. Затова именно самото достойнство на човека изисква от него да слави Бога в собственото си тяло  и да не му позволява да се превърне в роб на изкривените наклонности на сърцето.
 Човекът обаче не бърка като се признава за по-висш от телесното и се счита за нещо повече от проста частица от природата или анонимен елемент от човешкия град. И действително, в своя вътрешен мир той надхвърля света на нещата: и към този дълбинен вътрешен мир се завръща, когато се обърне към сърцето си, там където го очаква Бог, Който се вглежда в сърцата , там където под Божия поглед решава съдбата си. Затова като признава, че има духовна и безсмъртна душа, той не се оставя да бъде мамен от лъжовни измислици, които произтичат единствено от физическите и социалните условия, а напротив, достига до дълбините на самата истина за нещата.

Достойнство на разума, истината и мъдростта

 15. Човекът има основание да се счита за по-висш от целия материален свят поради разума, с който участва в светлината на Божията промисъл. Чрез страстното упражняване на дарованието си в продължение на векове той естествено постигна прогрес в емпиричните и техническите науки и в изящните изкуства. А в наше време постигна значителни успехи, особено в проучването и овладяването на материалния свят. И все пак той винаги е търсил и откривал една по-дълбока истина. Разумът действително не се ограничава само до явленията, но може да овладее наистина сигурно умопостижимите неща, въпреки частичното му затъмнение или слабост вследствие на греха.
 И накрая, умозрителната природа на човешката личност постига съвършенството като свой дълг, благодарение на мъдростта, която сладостно привлича човешкия ум в търсенето и в любовта към истината и към доброто, а когато човек се изпълни от нея, го води от видимото към невидимото.
 Нашето време се нуждае още повече спрямо изминалите векове от тази  мъдрост, за да направи по-човечни собствените си нови открития. Бъдещето на света действително е застрашено, освен ако не се родят по-мъдри хора. Следва да се отбележи, че много икономически по-бедни спрямо други, но по-мъдри страни могат да им окажат значителна помощ.
 А с дарбата на Светия Дух човекът може да достигне във вярата до съзерцанието и вкусването на тайната на Божия замисъл .

Достойнство на моралното съзнание

 16. В най-съкровените кътчета на съвестта си човек открива съществуването на един закон, на който трябва да се подчинява, макар че не той го е създал, чийто глас винаги го призовава да обича, да върши добро и да избягва злото, и в подходящ момент ясно казва на сърцето му: направи това, избягвай онова. Човек действително притежава един вписан от Бога в сърцето му закон:  самото човешко достойнство изисква да му се подчинява и човекът ще бъде съден според него . Съвестта е най-скритото и най-съкровеното ядро на човека, светилището, където той е сам с Бога, където отеква Неговият глас . Именно чрез съвестта по удивителен начин се опознава този изпълнен в любовта към Бога и към ближния закон  . От вярност към съвестта си християните се обединяват с другите хора в търсене на истината и в решаване според истината на толкова много морални проблеми, които възникват както в частния, така и в социалния живот. Следователно колкото повече надделява праведната съвест, толкова повече личностите и социалните групи се отдалечават от сляпото произволно решение и се съобразяват с обективните морални правила. И все пак нерядко се случва съвестта да се заблуди поради непреодолимо незнание, без при това да изгуби своето достойнство. Но това не може да се каже, когато човек нехае за истината и доброто, и когато съвестта почти ослепява вследствие на навика да греши.

Превъзходство на свободата

 17. Ала човекът може да се обърне към доброто единствено свободно, със свободата, на която толкова много държат и толкова пламенно търсят, с основание, нашите съвременници. Често пъти обаче те се грижат за нея лошо, като си позволяват какво ли не, включително и злото, стига само това да им харесва. А пък истинската свобода е висш знак за Божия образ в човека. Защото Бог действително поиска да остави човека “в ръцете на произволението му” , за да може той непринудено да потърси своя Творец и приобщавайки се свободно към Него, да достигне до пълното и блажено съвършенство. Затова достойнството на човека изисква от него да действа според съзнателния и свободен избор, тоест движен и воден от лични убеждения, а не от сляпа вътрешна подбуда или от чиста външна принуда. Човек постига това достойнство, когато, освобождавайки се от всякакво робуване на страстите, се устреми към своята крайна цел със свободен избор на доброто и сам със своята действена инициатива си осигури подходящите средства. Наранената от греха човешка свобода може да направи напълно действено това насочване към Бога единствено с помощта на Божията благодат. А всеки един човек ще трябва да дава сметка за собствения си живот пред Божия съд за всичкото добро и зло, което е извършил .

Тайната на смъртта 

 18. Именно пред лицето на смъртта загадката на човешкото състояние достига своя връх. Човек е измъчван не само от мисълта за болката и отпадането на тялото, но също и дори повече от страха всичко да свърши завинаги. Но правилният порив на сърцето му го кара да отхвърли и откаже идеята за пълно опустошение и окончателно унищожение на личността си. Несводимият единствено до материята кълн от вечността, който носи в себе си, възстава срещу смъртта. Колкото и да са полезни всички опити на техниката, те не успяват да успокоят тревожността на човека: удължаването на биологичното дълголетие не може да задоволи непреодолимо вкорененото в сърцето му желание за отвъден живот.
 Ала докато всяко въображение е разколебано пред лицето на смъртта, просветената от Божественото откровение Църква твърди, че човекът е бил сътворен от Бога с щастлива крайна цел отвъд границите на земното злочестие. Християнската вяра учи също, че телесната смърт, от която човек щеше да бъде освободен, ако не бе съгрешил , ще бъде победена, когато всемогъщият и милосърден Спасител възвърне на човека неговото изгубено поради греха състояние. Бог действително призова и призовава човека да се приближи към Него с цялата си природа във вечно общение с нетленния божествен живот. Тази победа бе извоювана с възкръсналия за живота Христос , Който освободи човека от смъртта чрез собствената Си смърт. Така че като се предлага с обичайните аргументи на всеки, който иска да разсъждава, вярата отговаря на неговите тревоги относно бъдещата му участ и в същото време му дава възможност да общува в Христа със скъпите му, вече изтръгнати от смъртта хора, и му дава надежда, че те вече са постигнали истинския живот при Бога. 

Форми и корени на атеизма

19. Най-възвишеното основание за човешкото достойнство се таи в неговото призвание за общение с Бога. Бог приканва човека към диалог с Него още от раждането му: човек всъщност съществува само защото е сътворен от любов от Бога и от любов е съхранен пак от Него, и той не живее напълно съгласно истината, ако не признае свободно тази любов и не се предаде изцяло в ръцете на своя Творец. Мнозина наши съвременници все пак изобщо не приемат или дори напълно отхвърлят съкровената и животворяща връзка с Бога, така че атеизмът се числи към най-сериозните проблеми на нашето време и поради това следва да бъде проучен още по-внимателно.
С термина “атеизъм” се означават доста различни помежду им явления. Някои изрично отричат Бога; други считат, че човекът не може да каже нищо за Него; а трети изучават проблема относно Бога с такъв метод, че проблемът изглежда лишен от смисъл. Мнозина, неправомерно прехвърляйки границите на позитивистките науки, или твърдят, че всичко може да бъде обяснено само от научна гледна точка или пък, обратно, вече не приемат никоя истина за абсолютна. Някои толкова много превъзнасят човека, че в резултат отслабват вяра в Бога, и изглеждат по-склонни да утвърждават човека, отколкото да отричат Бога. Други си представят Бога по такъв начин, че тази отхвърляна от тях представа в никакъв случай не е Бога от Евангелието. Други пък дори не си поставят проблема за Бога, доколкото изглежда не чувстват ни най-малко религиозно безпокойство и не успяват да разберат защо би трябвало да се интересуват от религия. Освен това атеизмът нерядко произхожда или от бурен протест срещу злото в света или от неправомерно отдаване на присъщите на Всевишния характеристики на някоя човешка ценност, така че тя да заеме мястото на Бога. Дори модерната цивилизация, разбира се не сама по себе си, а доколкото е потопена в земните дела, често може да затрудни достъпа до Бога.
Несъмнено онези, които съзнателно полагат усилия да държат Бога далеч от сърцата си и да избягват религиозните проблеми, и не следват повелята на съвестта си, не са лишени от вина, но и самите вярващи често носят известна отговорност в това отношение. И действително, разглеждан в целостта му, атеизмът не е изначален, а произтича от различни причини, сред които и критичната реакция спрямо религиите, а в някои области преди всичко спрямо християнската религия. Затова е възможно немалък дял в зараждането на атеизма да имат вярващите, доколкото – ако са пренебрегнали възпитанието на собствената си вяра или поради лъжовно представяне на учението, или дори поради недостатъците на собствения си религиозен, морален и социален живот – те, така да се каже, по-скоро скриват отколкото откриват неподправения лик на Бога и на религията.

Систематичният атеизъм 

20. Модерният атеизъм често се представя под систематична форма, според която, ако оставим настрана другите причини, човешкият стремеж към самостоятелност е тласнат толкова напред, че създава затруднения за каквато и да е зависимост от Бога. Изповядващите подобен атеизъм твърдят, че свободата се състои в това човек да бъде цел на самия себе си, единствен съзидател и демиург на собствената си история. Те смятат този възглед за несъвместим с признаването на Господ, автор и цел на всичко, или поне за обезценяващ подобно твърдение. Това учение може да бъде благоприятствано от чувството за могъщество, което техническият прогрес дава на човека.
Сред формите на съвременния атеизъм не трябва да се пренебрегва онази, която очаква освобождението на човека най-вече чрез неговото икономическо и социално освобождение. Твърди се, че поради самата си природа религията възпрепятства подобно освобождение доколкото, като въздига надеждата на човека до миража за бъдещ живот, го отклонява от изграждането на земния град. Затова когато хванат в ръце управлението, поддръжниците на подобно учение се борят ожесточено срещу религията и разпространяват атеизма, прибягвайки дори до средствата за натиск, с които разполага обществената власт, най-вече що се отнася до възпитанието на младежта.

Отношението на Църквата към атеизма

21. Вярна на своя дълг към Бога и към хората, Църквата не може да не осъди с цялата си твърдост и болка, както е правила в миналото , подобни пагубни учения и действия, които противоречат на разума и на общия опит на хората и предизвикват падението на човека от вроденото му величие
Тя обаче полага усилия да открие скритите в атеистичния ум основания за отричането на Бога и, съзнавайки сериозността на повдигнатите от атеизма въпроси и движена от любовта към всички хора, счита, че те заслужават по-сериозно и задълбочено проучване.
Църквата вярва, че признаването на Бога не се противопоставя по никакъв начин на достойнството на човека, тъй като това достойнство се основава и усъвършенства именно в самия Бог: човекът получава от Бога Творец дарбите на разума и свободата и е създаден като свободен в обществото, но преди всичко е призован да общува със самия Бог в качеството си на син и да споделя собственото си щастие. Освен това тя учи, че есхатологичната надежда не намалява значението на земните задачи, а дори поддържа тяхното изпълнение с нова мотивация. И обратно, когато липсва божественото основание и надеждата за вечен живот, човешкото достойнство е доста сериозно наранено, както днес често се установява, и загадките на живота и смъртта, на вината и болката остават нерешени, така че хората нерядко изпадат в отчаяние.
В това време всеки човек остава за самия себе си нерешен, смътно възприеман проблем. И действително, никой не може да избегне припомненото по-горе питане в някои моменти от своя живот и особено при по-значителни събития. Ала единствено Бог дава пълноценен и сигурен отговор на проблема, именно Той, Който призовава човека към по-висши мисли и към по-смирени търсения.
Лек за атеизма следва да се очаква както от подходящото изложение на учението на Църквата, така и от целия неин живот и този на нейните членове. Църквата действително има задачата да направи присъстващи и почти видими Бог Отец и Неговия въплътен Син, като непрестанно се обновява и пречиства , водена от Светия Дух. Това ще се получи преди всичко със свидетелството на жива и зряла вяра, тоест подходящо възпитана в способността трезво да гледа в лице трудностите, за да ги преодолее. Възвишени свидетелства за подобна вяра дадоха и дават много мъченици. Тази вяра трябва да прояви плодотворността си като проникне в целия живот на вярващите, дори и в светския, и ги води към справедливостта и любовта, и особено към нуждаещите се. И накрая, за откриването на Божието присъствие много допринася братската любов на верните, които единодушно се трудят за евангелската вяра  и се проявяват като знак за единство.
Макар че абсолютно отхвърля атеизма, Църквата все пак искрено признава, че всички хора, вярващи и невярващи, трябва да допринасят за правилното изграждане на този свят, в който живеят заедно: това със сигурност не може да се случи без искрен и благоразумен диалог. Така че тя съжалява за разделението между вярващи и невярващи, които някои граждански власти несправедливо въвеждат, тъй като не искат да признаят основните права на човешката личност. И изисква за вярващите действителна свобода и позволение да изградят и на този свят Божия храм. И любезно приканва атеистите с открито сърце да вземат предвид Евангелието на Христос.
Църквата много добре знае, че нейното послание е в съзвучие със скритите в дълбинните на човешкото сърце въжделения, когато защитава достойнството на човешкото призвание, и така отново дава надежда на онези, които вече са се отчаяли да вярват във величието на своята съдба. Това послание съвсем не понизява човека, а внася светлина, живот и свобода в неговия прогрес, и нищо не може да задоволи човешкото сърце вън от него: “Че си ни създал за Тебе”,  Господи, “и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой” .

Христос – новият човек

22. В действителност единствено в тайната на Въплътеното Слово се осветлява истински тайната на човека. Адам, първият човек, действително бе образ на Бъдещия , тоест на Господа Христос. Именно като открива тайната на Отца и на Неговата любов, Христос, новият Адам, напълно разкрива човека на самия човек и му показва възвишеността на неговото призвание. Така че не е чудно, че изказаните по-горе истини намират своя извор и достигат до своя връх в Него.
Той е “образ на невидимия Бог” (Кол. 1:15) . Той е съвършеният човек, който възвърна на Адамовите синове Божието подобие, изкривено още от самото начало поради греха. Тъй като в Него човешката природа бе възприета, но не и заличена , тя бе издигната до възвишено достойнство в нас. Чрез Въплъщението Божият Син някак си се съедини с всеки човек. Той се труди с човешки ръце, мисли с човешки ум, действа с човешка воля , обича с човешко сърце. Роден от Дева Мария, Той наистина стана един от нас, във всичко подобен на нас освен в греха .
Невинен агнец, Той заслужи живота със свободно пролятата Своя Кръв и в Него Бог ни помири със Себе Си и помежду ни  и ни изтръгна от робството на дявола и на греха. Така че всеки от нас може да каже с Апостола: Божият Син “ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). Страдайки за нас, Той не само ни даде пример, за да вървим по стъпките Му , но ни откри и пътя: ако следваме този път, животът и смъртта ще бъдат осветени и ще добият нов смисъл.
Сходен с образа на първородния Син измежду много братя , християнинът получава “начатъците на Духа” (Рим. 8:23) и затова става способен да изпълни новия закон на любовта . По силата на този Дух, “залог за нашето наследство” (Еф. 1:14), човекът се обновява изцяло отвътре, очаквайки “изкупването на нашето тяло” (Рим. 8:23). “Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христос от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух” (Рим. 8:11) . За християнина, борбата със злото с цената на многобройни страдания и понасянето на смъртта със сигурност е необходимост и дълг. Но свързан с Пасхалната тайна и уподобен на Христос в смъртта Му, той ще върви към възкресението, подкрепен от надеждата .
И това важи не само за онези, които вярват в Христос, а и за всички хора с добра воля, в чието сърце невидимо работи благодатта . Христос всъщност умря за всички  и окончателното призвание на човека действително е едно-единствено – Божието призвание. Затова трябва да приемем, че Светият Дух дава на всички, по познат само на Бога начин, възможността да се свържат с Пасхалната тайна.
Тази тайна на човека е толкова велика, че ясно се открива пред очите на вярващите чрез Християнското откровение. За Христос и в Христос се осветлява загадката на болката и на смъртта, която ни потиска извън Неговото Евангелие. Христос възкръсна, като разруши смъртта със Своята смърт и ни даде живот , за да можем като чеда на Сина да възкликнем в Духа: Авва, Отче .
 
 

Глава ІІ
ЧОВЕШКАТА ОБЩНОСТ

Какво възнамерява Съборът

23. Многообразието на човешките взаимоотношения представлява един от най-важните аспекти на днешния свят, за чието развитие много допринася съвременният технически прогрес. И все пак братският диалог между хората не завършва с този прогрес, а на едно по-дълбоко равнище в общността на личностите, която изисква взаимно уважение към пълното духовно достойнство. Християнското откровение много помага за поощряването на това общение между личности и в същото време ни води към задълбочаване на вписаните от Господа в духовната и морална природа на човека закони, които направляват социалния живот.
И тъй като неотдавнашните документи за Учителната власт на Църквата обясниха по-нашироко християнското учение за човешкото общество , Съборът припомня само някои от най-важните истини и изразява основанията за тях в светлината на Откровението. А после набляга на някои особено важни за нашето време последици.

Общностен характер на човешкото призвание
 в Божието намерение

24. Бог, Който бащински се грижи за всички, поиска хората да образуват едно-единствено семейство и да се отнасят помежду си като братя. И действително всички сътворени по образа на Бога, Който “произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице” (Деян. 17:26), са призовани към една и съща крайна цел, тоест самия Бог.
Затова любовта към Бога и към ближния е първата и най-важна заповед. Свещеното Писание действително ни учи, че Божията любов не може да бъде отделена от любовта към ближния “и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. ... и тъй, любовта е изпълнение на закона” (Рим. 13:9-10; вж. 1 Иоан. 4:20). Това се оказва от голямо значение за все по-зависимите едни от други хора и за все по-обединения свят.
И дори, когато Господ Исус се моли на Отца “да бъдат всички едно..., както Ние сме едно” (Иоан. 17:21-22), откривайки пред нас недостъпни за човешкия разум хоризонти, Той внушава, че съществува известно подобие между единението на божествените лица и единението на Божиите синове в истината и в любовта. В  това подобие добре се проявява, че човекът, единственото творение на земята, което Бог пожела заради самото него, може да се открие пълноценно само чрез безкористния дар на самия себе си .

Взаимозависимост на личността
и човешкото общество

25. Социалният характер на човека е очевиден така както и взаимозависимостта между усъвършенстването на човешката личност и развитието на самото общество. И действително, поради самата своя природа човешката личност, която безусловно се нуждае от социалния живот , е и трябва да бъде начало, субект и цел на всички социални институции. Тъй като социалният живот не е нещо външно за човека, човек израства във всички свои дарби и може да отговори на своето призвание чрез взаимоотношенията си с другите, взаимните услуги, диалога с братята си.
Някои от необходимите за усъвършенстването на човека социални връзки, като семейството и политическата общност, отговарят по-непосредствено на съкровената му природа, други изхождат по-скоро от свободната му воля. В наше време поради различни причини се умножават взаимоотношенията и взаимозависимостите, които пораждат различни сдружения и институции по публично или частно право. Дори да не е лишен от опасности, фактът, наречен социализация, все пак съдържа много предимства за подсилването и растежа на качествата на човешката личност и гарантирането на нейните права .
Но при все че човешките личности получават много от социалния живот за осъществяването на своето призвание, дори религиозното, не може все пак да се отрече, че в социалния контекст, в който живеят и са потопени още от детството си, хората често са отклонявани от доброто и тласкани към злото. И естествено, толкова честите разстройства на социалния ред произтичат отчасти от напрежението, което възниква в икономическите, политическите и социалните структури. Но на едно по-дълбоко равнище те се пораждат от човешкото високомерие и егоизъм, които изопачават също и социалната среда. Там, където социалният ред е разстроен от последиците на греха, склонният към зло още от раждането си човек получава нови подбуди за греха, които не могат да бъдат победени без големи усилия и без помощта на благодатта.

Разпространяване на общото благо

26.  От все по-тясната и постепенно обхващаща целия свят взаимозависимост произлиза общото благо – тоест съвкупността от условия на социалния живот, които позволяват на групите, както и на всеки от членовете им, да постигнат по-пълно и по-бързо собственото си съвършенство, – което днес става все по-всеобщо и покрива засягащите целия човешки род права и задължения. Затова днес всяка група трябва да държи сметка за нуждите и законните стремежи на другите групи, дори за общото благо на цялото човешко семейство .
Едновременно с това расте съзнанието за висшето достойнство на човешката личност, която стои над всички неща и чиито права и задължения са всеобщи и неприкосновени. Затова всичко, от което човек се нуждае, за да води наистина човешки живот, следва да бъде достъпно за него, като храна, облекло, жилище, право свободно да избира своето житейско състояние и да създаде семейство, право на образование, на труд, на добро име, на уважение, на необходимата информация, право да действа по съвест, право на закрила на частния живот и на справедлива свобода, включително и религиозна.
Така че социалният ред и неговият прогрес трябва винаги да дават превес на благото на личностите, тъй като редът на нещата трябва да бъде подчинен на реда на личностите, а не обратното, според това, което самият Господ внушава, когато казва, че съботата е направена за човека, а не човекът за съботата . Този ред следва все повече да се развива, да се основава на истината, да се осъществява в справедливостта, да се оживява от любовта, да намира все по-човешко равновесие в свободата . За да се постигне подобна цел следва да се обновят нагласите и дълбоките преобразувания на обществото.
Божият Дух, Който с удивително провидение ръководи хода на времето и обновява лика на земята, присъства в това развитие. Евангелският квас е пораждал и поражда в човешкото сърце неудържимото изискване за достойнство.

Уважение към човешката личност

27. Що се отнася до най-неотложните практически последици, Съборът набляга на уважението към човека: всеки, без изключение, следва да гледа на ближния си като на друг “себе си”, като държи сметка преди всичко за своя живот и за необходимите средства, за да живее достойно , без да подражава на богаташа, който изобщо не се  погрижи за сиромаха Лазар .
Днес особено неотложно е задължението да бъдем ближни на който е да е човек и да служим на дело на минаващия покрай нас, изоставен от всички старец или на несправедливо презирания чуждестранен работник или емигрант, или на родено от незаконна връзка дете, незаслужено понасящо тежестта на грях, който не е извършило, или на гладуващия, който зове съвестта ни като ни припомня словата на Господа: “Доколкото сте сторили това на едногова от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).
 Освен това всичко, което се противопоставя на самия живот днес, като убийство, геноцид, аборт, евтаназия и доброволно самоубийство; всичко, което извършва насилие над целостта на човешката личност, като осакатявания, телесни и умствени мъчения, усилия за насилие над съкровеността на духа; всичко, което обижда човешкото достойнство, като нечовешки условия на живот, произволно хвърляне в затвора, депортиране, робство, проституция, търговия с жени и младежи или още унизителни условия на труд, при които към работниците се отнасят просто като към средства за печалба, а не като към свободни и отговорни личности; всички тези и други подобни практики са действително позорни. И докато покваряват човешката цивилизация, те безчестят още повече тези, които се държат по този начин, а не онези, които ги понасят; и сериозно оскърбяват честта на Твореца.

Уважение и любов към враговете

 28. Уважението и любовта трябва да се разпрострат и върху онези, които мислят или вършат социалните, политическите и дори религиозните неща по различен от нашия начин. Впрочем, колкото по-човечно проникнем в техния светоглед, толкова по-лесно ще започнем диалога с тях.
 Естествено подобна любов и любезност не трябва в никакъв случай да ни правят безразлични към истината и доброто. Същата тази любов дори подтиква учениците на Христос да благовестят на всички хора спасителната истина. Ала следва да се прави разлика между грешката, която трябва винаги да се отхвърля, и грешащия, който винаги съхранява достойнството на личността, дори когато е опетнен от погрешни или недостатъчни религиозни понятия .  Единствен Бог съди и прониква в сърцата и затова  ни забранява да съдим вътрешната вина на когото и да е .
 Учението на Христос изисква от нас да прощаваме дори обидите  и разпростира над всички врагове наставлението за любовта, което е заповед на Новия Завет: “Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:43-44).

Основополагащо равенство на всички хора
и социална справедливост

29. Всички надарени с разумна душа и сътворени по Божи образ хора имат една и съща природа и един и същ произход, и тъй като са изкупени от Христос, се радват на едно и също призвание и на една и съща божествена съдба: необходимо е следователно да се признае тяхното основополагащо равенство.
Със сигурност не всички хора са равни, що се отнася до разнообразните им физически възможности или различните им умствени и морални сили. При все това всяка форма на дискриминация в основните права на личността, както в социалната, така и в културната област, независимо дали е основана на пол, раса, цвят на кожата, социалните условия, език или религия, трябва да бъде отхвърлена като противоречаща на Божия замисъл. Наистина е огорчаващо, че тези основни права на личността все още не се спазват напълно навсякъде: когато например на жената се отказва възможността свободно да избере своя съпруг и да прегърне определено житейско състояние или да получи достъп до равни възможности за образование и култура с предоставяните на мъжа.
Нещо повече, въпреки че между хората съществуват справедливи различия, еднаквото лично достойнство изисква да се постигнат по-човешки и по-справедливи условия на живот. И действително, твърде многото икономически и социални неравенства между членовете и народите на единственото човешко семейство скандализират и противоречат на социалната справедливост, равноправието, достойнството на човешката личност, както и на социалния и международния мир.
Както частните, така и обществените човешки институции следва да полагат усилия да служат на достойнството и крайната цел на човека и в същото време решително да се борят срещу всяка форма на социално или политическо робство и да защитават основните човешки права при всеки политически режим. Тези институции трябва дори постепенно да се съгласуват с духовните дела, най-висшите сред всички, дори да е нужно по-скоро продължително време, за да се постигне желаната крайна цел.

Необходимост от преодоляване
на индивидуалистичната етика

 30. Дълбокото и бързо преобразуване на нещата незабавно изисква никой, поради невнимание към развитието на нещата или по инерция, да не се задоволява с една чисто индивидуалистична етика. Дългът към справедливостта и любовта се изпълнява по-добре, когато всеки, допринасяйки за общото благо според собствените си способности и нуждите на другите, поощрява и помага също и на обществените и частни институции, които служат за подобряване на условията на живот на хората. Ала има и такива, които макар че изповядват широки и щедри възгледи, на практика продължават да живеят така сякаш изобщо не ги е грижа за нуждите на обществото. И дори много хора в различни страни не държат особено сметка за законите и за социалните предписания. Не са малко и онези, които не се срамуват да се измъкват с различни хитрости и измами от справедливите данъци или от другите социални задължения. Други пък пренебрегват някои правила на социален живот, например хигиенните мерки или установените правила за управление на превозните средства, като не си дават сметка, че със своето нехайство застрашават собствения си живот и този на другите.
 Включването на социалните задължения сред основните задължения на съвременния човек и тяхното спазване следва да бъде свещено за всички. И действително, колкото повече се обединява светът, толкова по-открито задълженията на хората надхвърлят частните групи и постепенно се разпростират в целия свят. А това не може да стане, ако отделните хора и техните групи не отглеждат в самите себе си, с необходимата помощ на Божията благодат, моралните и социални добродетели и не ги разпространяват в обществото, така че да се родят наистина нови хора, съзидатели на едно ново човечество.

Отговорност и участие

31. За да могат отделните хора да изпълняват по-старателно дълга на съвестта си към самите себе си и към различните групи, в които членуват, те трябва да бъдат надлежно възпитани на едно по-широко културно равнище и да използват огромните средства, с които разполага днес човешкият род. Възпитанието на младите хора от какъвто и да е социален произход трябва да бъде така насочено, че да създава не толкова умствено развити мъже и жени, колкото силни личности според изискванията на нашето време.
Но човек достига трудно до подобно чувство на отговорност, ако условията на живот не му позволяват да осъзнае собственото си достойнство и да отговори на призванието си като служи на  Бога и на другите. Човешката свобода наистина често отслабва, когато човек изпада в крайна нищета, и се обезценява, когато, поддавайки се на прекомерните улеснения в живота, се затваря в един вид високомерно усамотение. И обратно, тя укрепва, когато човек приема неизбежните затруднения на социалния живот, поема многобройните изисквания на човешкото съжителство и старателно служи на човешката общност.
Затова е необходимо да се стимулира волята на всички да поемат собствения дял от общите начинания. А начинът на действие на страните, чието гражданско мнозинство участва в управлението на обществените дела в обстановка на истинска свобода, е похвален. И все пак трябва да се държи сметка за реалните условия на всеки народ и за необходимата стабилност на обществените власти. Но за да бъдат всички граждани благосклонни да участват в живота на различните групи, които съставят социалното тяло, е необходимо те да намерят в тези групи способни да им помогнат  и да ги поставят в услуга на другите ценности. Закономерно може да се помисли, че бъдещето на човечеството е в ръцете на способните да дадат на утрешните поколения основания за живот и надежда.

Въплътеното Слово и  човешката солидарност

 32. Както Бог сътвори хората, не за да живеят индивидуалистично, а за да се обединят в общество, така и “пожела да освети и спаси хората не поотделно и без връзка помежду им, а като създаде от тях народ, който да Го познае в истината и свято да Му служи” . От самото начало на историята за спасението Той самият избра хората не само като индивиди, но и като членове на някаква общност. И действително, като им разкри Своя замисъл, Бог нарече тези избраници “Свой народ” (Изх. 3:7-12), с който сключи след това Завета на Синайската планина .
 Този общностен характер се усъвършенства и изпълнява от делото на Исус Христос. Самото Въплътено слово поиска да участва в човешкото съжителство. То присъства на сватбата в Кана, влезе в дома на Закхей, храни се с митарите и с грешниците. То откри любовта на Отца и изключителното призвание на хората, като се позова на най-обикновените страни от социалния живот и използва езика и образите на всекидневния живот. Освети човешките връзки, преди всичко семейните, от които произхождат социалните взаимоотношения, като нарочно ги подчини на законите на своето отечество. Пожела да води живота на труженик от Своето време и област.
 В проповядването Си изрично нареди на Божиите синове да се отнасят един към друг като братя. В молитвата си поиска всичките Му ученици да станат “едно”. И като Изкупител на всички дори принесе самия  Себе си за тях в смъртта. “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13). Освен това нареди на апостолите да благовестят евангелското послание на всички хора, за да може човешкият род да стане Божие семейство, в което пълнотата на закона е любовта.
 Първороден сред много братя, след смъртта и Възкресението Си Той установи чрез дара на Своя Дух сред всички онези, които Го приемат с вяра и любов, едно ново братско общение в Своето Тяло, каквото е Църквата, където всички, членове едни на други, взаимно си служат според отредените им различни дарби.
 Тази солидарност следва винаги да расте до деня, в който бъде завършена, когато всички спасени от благодатта хора като възлюбено от Бога и от Христос семейство съвършено ще прославят Бога.
 
 

Глава ІІІ
ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ В СВЕТА

Проблемът

 33. Със своя труд и дарование човекът винаги се е стремил да развива собствения си живот. А днес, особено с помощта на науката и техниката, той разшири и продължава да разширява своето господство над почти цялата природа, а човешкото семейство лека-полека започва да се признава и изгражда като единна общност в целия свят, преди всичко с помощта на увеличените средства за много форми на обмен между народите. От това произтичат много блага, които човекът някога очакваше от висши сили, а днес вече си доставя по своя инициатива и със свои сили.
 Пред това огромно усилие, което вече е завладяло целия човешки род, сред хората възникват много въпросителни: Какви са смисълът и ценността на човешката дейност? Как да се използват тези богатства? Каква е целта както на индивидуалните, така и на колективните усилия? Макар че не винаги има готово решение за всеки отделен въпрос, Църквата, пазителка на хранилището на Божието слово, откъдето черпи принципите на моралния и религиозния ред, желае да обедини светлината на Откровението с всеобщата компетентност с цел да озари пътя, по който човечеството неотдавна пое.

Ценността на човешката дейност

 34. Едно е сигурно за вярващите: сама по себе си индивидуалната и колективна човешка дейност, тоест огромното усилие, което хората полагат през вековете, за да подобрят собствените условия на живот, съответства на Божия замисъл. На сътворения по Божи образ човек действително бе наредено да подчини земята с всичко съдържащо се в нея на себе си и да управлява света свято и справедливо , и да остави самия себе си и цялата вселена в Божиите ръце, признавайки в Бог Твореца на всичко, така че, подчинявайки всичко реално на човека, самото Божие име да се прослави по цялата земя .
 Това се отнася и за всички всекидневни дела. За да осигурят издръжка за своя живот и този на семействата си, мъжете и жените, които се трудят така, че да служат по подходящ начин и на обществото, действително с пълно право могат да видят в своя труд продължение на делото на Твореца, да станат полезни за събратята си и да дадат своя личен принос за осъществяването на провиденциалния Божи замисъл в историята .
 Християните следователно изобщо не смятат да противопоставят плодовете на човешкото дарование и могъщество на Божието всемогъщество сякаш разумното творение си съперничи с Твореца, а напротив, те по-скоро са убедени, че победите на човешкия род са знак за Божието величие и плод на Неговия неописуем замисъл. И колкото повече расте могъществото на хората, толкова повече се разпространява и разширява тяхната индивидуална и колективна отговорност. Това показва, че християнското послание не отвлича хората от изграждането на света и не ги подбужда да загубят интерес към благото на себеподобните си, а по-скоро ги подтиква да възприемат всичко като още по-неотложно задължение .

Правилото на човешката дейност

 35. Тъй като произлиза от човека, човешката дейност наистина е уредена спрямо човека. Когато се труди, човек действително не само променя нещата и обществото, но и усъвършенства самия себе си. Научава много неща, развива своите способности, случва се дори да излезе извън себе си и да се надмине. Ако е добре разбрано, подобно развитие струва повече от външните богатства, които могат да се натрупат. Човек струва повече заради това, което е, отколкото заради това, което има . Така и всичко, което хората вършат с цел да установят по-голяма справедливост, по-широко братство и по-човешки ред в социалните взаимоотношения, е по-ценно от прогреса в полето на техниката. Защото последният действително може да предостави, така да се каже, материалната основа на човешкото издигане, но съвсем не е способен сам да го осъществи.
 Ето какво е следователно правилото на човешката дейност: според Божия замисъл и воля тя трябва да съответства на истинското благо на човечеството и да позволява на отделния или на живеещия в обществото човек да развива и да изпълнява цялото си призвание.

Закономерната самостоятелност на земните дела

36. Много наши съвременници обаче изглежда се боят, че ако връзките между човешката и религиозната дейност станат прекалено тесни, ще бъде възпрепятствана самостоятелността на хората, на обществото, на науките.
Ако под самостоятелност на земните дела се разбира това, че сътворените неща и самите общества притежават собствени закони и ценности, които човекът трябва да открива, използва и подрежда постепенно, тогава се касае за закономерно изискване, което не само е поставено от хората на нашето време, но е съобразено и с волята на Твореца. И действително, поради самото си състояние на творения нещата получават собствените си устои, истина, доброта, собствените си закони и ред. И човекът е длъжен да уважава всичко това, като признава присъщите на всяка една наука или изкуство методологически изисквания. Ето защо ако наистина се провежда по научен начин и следва моралните правила, методичното изследване във всички области на знанието никога няма реално да се противопостави на вярата, защото светските дела и делата на вярата произхождат от един и същи Бог . Нещо повече, този, който със смирение и постоянство полага усилия да проникне в тайните на нещата, без дори да го съзнава, сякаш е воден от Божията ръка, която крепи всички същества и ги превръща в онова, което са.  В такъв случай нека ни бъде позволено да изразим съжаление за някои умствени нагласи, произтичащи от недостатъчната осведоменост за законосъобразната самостоятелност на науката, които понякога не липсват и сред самите християни. Пораждайки напрежения и спорове, те са довели много духове дотам да смятат, че наука и вяра се противопоставят една на друга .
Ако обаче под израза “самостоятелност на земните дела” се разбира това, че сътворените неща не зависят от Бога, че човекът може да разполага с тях, без да се позовава на Твореца, то тогава всички вярващи в Бога забелязват колко погрешни са подобни мнения. Творението действително изчезва без Твореца. Впрочем, всички вярващи, независимо от религиозната си принадлежност, винаги са разбирали гласа и проявяването Му в езика на творенията. Забравата на Бога дори лишава от светлина самото творение.

Разяжданата от греха човешка дейност

37. Ала в съзвучие с вековния опит Свещеното писание учи хората на това, че човешкият прогрес, при все че е голямо човешко благо, същевременно носи със себе си голямо изкушение: и действително, когато ценностният ред е объркан, а злото и доброто се смесват, индивидите и групите гледат само собствените си дела, а не тези на другите. Така светът престава да бъде полето на неподправено братство, а увеличаването на човешкото могъщество заплашва да разруши самия човешки род.
Цялата човешка история всъщност е прекосена от упорита борба против силите на мрака, която започва още от самото начало на света и ще продължи, както казва Господ , до последния ден. Въвлеченият в тази битка човек трябва неуморно да се сражава, за да се придържа към доброто и с цената на големи усилия, с помощта на Божията благодат, да успее да удържи своето вътрешно единство.
Затова изпълнената с доверие към провиденциалния замисъл на Твореца Христова църква, макар и да признава, че човешкият прогрес може да служи на истинското щастие на хората, не може все пак да не огласи казаното от Апостола: “И недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2), тоест с духа на суета и лукавство, който преобръща предопределената да служи на Бога човешка дейност в оръдие на греха.
 Следователно в отговор на питането как може да се преодолее подобна нищета християните твърдят, че всички човешки дейности, които всекидневно са застрашени от високомерието и безредието на себелюбието, трябва да се пречистят и усъвършенстват посредством Кръста и Възкресението на Христос. И действително, изкупеният от Христос и станал ново творение в Светия Дух човек може и трябва да обича също и сътворените от Бога неща. Тъй като ги получава от Бога, той ги гледа и почита така сякаш понастоящем изникват изпод Божиите ръце. Той благодари за тях на Благодетеля и, като използва и се наслаждава на сътворените неща в дух на бедност и свобода, бива въвлечен в истинското притежаване на света като някой, който няма нищо, а притежава всичко : “Всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий” (1 Кор. 3:22-23).

Издигнатата  до съвършенство в Пасхалната тайна човешка дейност
 
38. Самото Божие Слово, чрез Което всичко бе сътворено, стана плът и дойде да живее между хората , влезе в историята на света като съвършен човек, като я пое и съедини под главата Си . То ни открива, че “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8) и заедно с това ни учи, че основният закон на човешкото съвършенство, а поради това и на преобразуването на света, е новата заповед за любовта. Носи на вярващите в Божията любов сигурността, че пътят на любовта е открит за всички хора и усилията за осъществяване на всеобщото братство не са напразни. И ни предупреждава да не вървим по пътя на любовта единствено в големите неща, а преди всичко в обикновените житейски обстоятелства. Понасяйки смъртта заради всички нас, грешниците , то ни учи с примера Си, че е необходимо да носим и Кръста, който плътта и светът полагат на плещите на търсещите мир и справедливост. Със Възкресението Си, което Го направи Господ, Христос, Комуто бе дадена всяка власт на небето и на земята , все така действа в сърцата на хората с добродетелния Свой Дух, като не само поражда желанието за бъдния свят, а вдъхновява, пречиства и укрепва великодушните въжделения на човешкото семейство за по-човечен живот и за подчиняване на цялата земя на тази крайна цел. Ала даровете на Духа със сигурност са различни: ако едни са призовани явно да засвидетелстват желанието за небесното жилище, като по този начин допринасят за живото му съхраняване в човечеството, други се призовани да се посветят в служба на хората по земята, за да подготвят със своето служение почвата за Небесното царство. Той превръща обаче всички тях в свободни хора, доколкото, отричайки егоизма и събирайки всички земни сили в човешкия живот, те се устремяват към бъдещето, към времето, когато самото човечество ще стане благоприятно за Бога приношение .
Господ остави на своите залог за тази надежда и храна попътна в тайнството на вярата, в което отглежданите от човека хляб и вино се превръщат в Неговото Тяло и в Неговата славна Кръв. Това  угощение на братско общение е предвкусване на небесната трапеза.

Нова земя и ново небе

39. Ние не знаем по кое време ще дойде свършекът на земята и човечеството , нито начина, по който ще бъде преобразена вселената. Разбира се, образът на този накърнен от греха свят e преходен . Обаче знаем от Откровението, че Бог ни е подготвил ново жилище и нова земя, където обитава правдата  и чието блаженство ще изпълни и надмине всички желания за мир, които напират в сърцата на хората . Тогава, след като смъртта бъде победена, Божиите синове ще бъдат възкресени от Христос, а посятото в слабостта и тлението ще бъде облечено в нетление . Любовта ще остане със своите плодове , а цялото творение, което Бог сътвори именно заради човека, ще бъде освободено от робството на суетата .
Ние естествено сме осведомени, че няма полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби . И все пак очакването на новата земя не трябва да отслабва, а още повече да насърчава у нас грижата за обработването на настоящата земя, където расте тялото на новото човешко семейство, което вече успява да предначертае новия век. Затова, макар че трябва грижливо да разграничим земния прогрес от развитието на Христовото Царство, този прогрес все пак има голямо значение за Божието царство, доколкото може да допринесе за по-добрия ред в човешкото общество .
И действително, ние отново ще открием пречистените от всякаква скверност, озарени и преобразени блага като човешко достойнство, братско общение и свобода – тоест всички добри плодове на природата и нашето трудолюбие, разпространени от нас по земята в Духа на Господа и по Негово наставление – когато Христос предаде на Отца вечното и вселенско Царство: “Царство на истината и на живота, Царство на святост и благодат, Царство на справедливост, любов и мир” . Царството вече присъства тук, на земята, като тайна, но то ще постигне своето съвършенство с Господното пришествие.
 
 

Глава ІV
МИСИЯТА НА ЦЪРКВАТА
В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Взаимоотношения между Църквата и света

40. Всичко онова, което казахме по повод достойнството на човешката личност, общността на хората, дълбинния смисъл на човешката дейност, съставлява основата на взаимоотношението между Църквата и света и е база за техния диалог . Затова в тази глава, предполагайки всичко онова, което Съборът вече оповести относно тайната на Църквата, ще бъде взета предвид същата тази Църква, доколкото се намира в света и живее и действа заедно с него.
Родена от човеколюбието на Вечния Отец , основана във времето от Христос Изкупителя, събрана в Светия Дух , Църквата има спасителна и есхатологична цел, която може да бъде напълно постигната единствено в бъдния свят. Ала тъй като вече присъства на земята и е съставена от хора, които са членове именно на земния град и вече са призвани да образуват в историята на човешкия род семейството на Божиите синове, тя трябва постоянно да расте до Господното пришествие. Обединено с оглед на небесните блага и обогатено от тях, това семейство бе “изградено и уредено като общество на този свят”  от Христос и снабдено “с подходящи средства за видимото и социално единение” . Затова Църквата, която е едновременно “видимото събрание и духовната общност” , върви заедно с цялото човечество и споделя една и съща земна съдба със света и, като квас и душа на човешкото общество , е призвана да бъде обновена в Христос и преобразувана в Божие семейство.
Подобно взаимно проникване на земния и на небесния град, разбира се, не може да бъде възприето другояче освен с вяра. Нещо повече,  то остава тайната на човешката история, която ще бъде смущавана от греха до пълното проявяване на великолепието на Божиите синове. Ала преследвайки собствената си спасителна крайна цел, Църквата не само предава на човека божествения живот, но и някак си разпръсква над целия свят отразената от него светлина най-вече поради това, че оздравява и издига достойнството на човешката личност, укрепва свързаността на човешкото общество и изпълва с по-дълбок смисъл и значение всекидневния труд на хората. Така с отделните си членове и с цялата си общност Църквата вярва, че може да направи по-човечно човешкото семейство и неговата история.
Освен това Католическата църква охотно държи сметка за приноса към осъществяването на същата задача, който другите християнски Църкви или църковни общности са дали или дават като си съдействат. И едновременно с това е убедена, че може да бъде значително подпомагана по най-разнообразни начини от света в подготвянето на пътя към Евангелието чрез дарбите и дейността както на отделните хора, така и на човешкото общество. С цел надлежното поощряване на подобен обмен и взаимопомощ в тези, в известен смисъл общи за Църквата и за света, области тук се излагат някои общи принципи.

Помощта на Църквата за всеки човек

 41. Днешният човек върви към по-пълно развитие на своята личност и към  постепенно разкриване и утвърждаване на собствените права. Но след като Църквата бе натоварена със задачата да прояви Божията тайна, която е крайната лична цел на човека, тя разкрива същевременно пред човека смисъла на собственото му съществуване, тоест същностната човешка истина. Църквата знае, че единствено Бог, в служба на Когото е посветена, отговаря на най-дълбинните желания на човешкото сърце, което никога не може да бъде напълно заситено от земните блага. Знае още, че непрекъснато обгрижваният от Божия Дух човек никога не ще бъде съвсем безразличен към проблема за религията, както показват не само опитът на изминалите векове, но и многобройните свидетелства на нашето време. Човек действително винаги ще желае да знае, поне приблизително, какъв е смисълът на живота, труда и смъртта му. А със самото си присъствие на света Църквата му напомня за тези проблеми. Но само Бог, Който сътвори човека по Свой образ и го изкупи от греха, предоставя напълно съответстващ отговор на подобни проблеми и то посредством Откровението, извършено в Неговия, станал човек Син. Който следва Христос, Съвършения човек, сам става в по-голяма степен човек.
 Изхождайки от тази вяра, Църквата може да извлече достойнството на човешката личност от колебанията на всички мнения, които например или прекалено понизяват или прекалено превъзнасят човешкото тяло. Нито един човешки закон не може да осигури толкова добре личното достойнство и свободата на човека, колкото повереното на Църквата Евангелие на Христос. Това Евангелие всъщност благовестява и провъзгласява свободата на Божиите синове, отблъсква всяко произтичащо в крайна сметка от греха робство , почита като свещено достойнството на съвестта и неговото свободно решение, неуморно вдъхновява и удвоява всички човешки таланти в служба на Бога и на човешкото благо, и накрая препоръчва всеки на любовта на всички . Всичко това съответства на основния закон на християнското домостроителство. Защото, ако един и същи Бог е едновременно Бог-Спасител и Бог-Творец, и Господ на човешката история се отъждествява с Господ на историята на спасението, то справедливата самостоятелност на творението и особено на човека в самия божествен ред не само че не е отнета, а по-скоро е възстановена и укрепена в нейното достойнство.
 Затова по силата на повереното ѝ Евангелие Църквата провъзгласява човешките права и признава и много цени динамичността, с която тези права са повсеместно разпространени в наши дни. Ала това движение трябва да бъде пропито от духа на Евангелието и да бъде предпазено от всякаква лъжовна самостоятелност. Ние действително сме изкушени да мислим, че нашите лични права са в пълна безопасност само тогава, когато сме освободени от всякакво правило на Божия закон. Но ако се върви по този път, достойнството на човешката личност не само че не се спасява, а по-скоро се изгубва.

Помощта на Църквата за човешкото общество

42. Единението на човешкото семейство е силно укрепено и завършено в основаното в Христос единство на Божиите синове .
Разбира се, поверената от Христос мисия на Неговата Църква не е от политически, икономически или социален ред: отредената ѝ от Него крайна цел е от религиозен ред . Ала именно от тази религиозна мисия произтичат задачи, светлина и сили, които могат да допринесат за изграждането и укрепването на човешкото общество съгласно Божия закон. А там, където е необходимо, според обстоятелствата за време и място, тя също може да породи дела, предназначени за служба на всички и особено на нуждаещите се, като например милосърдни и други подобни дела.
Църквата признава освен това всичко добро в днешната социална динамичност: преди всичко развитието към единство, процеса на здрава социализация и гражданска и икономическа солидарност. Поощряването на единството действително съответства на съкровената мисия на Църквата, която е именно “в Христос като тайнство, тоест едновременно знак и средство за съкровеното единение с Бога и за единството на целия човешки род” . Така тя показва на света, че истинското външно социално единение произхожда от единението на умовете и сърцата, тоест на вярата и любовта, с които нейното единство бе неразривно основано в Светия Дух. И действително, силата, която Църквата успява да вдъхне на съвременното човешко общество, се състои в тези действено живени вяра и любов, а не в упражняването на някакво външно господство с чисто човешки средства.
И тъй като по силата на своята мисия и природа тя не е свързана с никаква особена форма на човешка култура или политическа система, поради всеобщия си характер Църквата може да изгради много тясна връзка между различните човешки общности и народите, за да ѝ се доверят и реално да признаят истинската ѝ свобода за изпълнение на нейната мисия. На това основание Църквата приканва своите синове, както впрочем и всички хора, да надмогнат всяко разногласие между народите и расите и вътрешно да укрепят справедливите човешки сдружения с присъщия на Божиите синове семеен дух.
Съборът следователно се отнася с голямо уважение към всичко истинно, добро и справедливо в институциите, които човешкият род е създал и продължава да създава, колкото и различни да са те. Освен това постановява, че доколкото зависи от нея и в съзвучие със собствената си мисия, Църквата иска да подпомага и поощрява всички тези институции. Тя не желае нищо повече от това да служи на всеобщото благо, да се развива свободно при всеки режим, който уважава основните права на личността и семейството и признава изискванията на общото благо.

Помощта на Църквата за човешката дейност чрез християните

43.  Съборът приканва християните, граждани и на единия и на другия град, да се постараят вярно да изпълняват земните си задължения, като се оставят да бъдат водени от духа на Евангелието. Грешат онези, които, въпреки че знаят, че тук нямаме постоянен град, а търсим бъдещия , мислят, че поради това могат да пренебрегват собствените си земни задължения вместо да разсъждават, че именно вярата ги задължава да ги изпълняват още по-добре според призванието на всеки един . Не по-малко бъркат обаче и онези, които мислят, че могат до такава степен да се потопят в земните дела сякаш са съвсем чужди на религиозния живот, ограничаващ се според тях единствено до култовите действия и до някои морални задължения. Против този скандал пламенно надигат глас на неодобрение още пророците в Стария Завет  , а още повече самият Исус Христос, Който ги заплашва със страшни наказания в Новия Завет . Затова не трябва изкуствено да се противопоставят професионалните и социалните дейности, от една страна, и религиозният живот, от друга. Християнинът, който пренебрегва светските си задължения, пренебрегва онези към ближния и дори към самия Бог и застрашава собственото си вечно спасение. По примера на Христос, Съзидателя, християните следва да бъдат доволни, че могат да обяснят всичките си земни дейности като обединят човешките, домашните, професионалните, научните и технически усилия в един-единствен животворящ синтез с религиозните блага, под чието висше ръководство всичко ще бъде съчетано за Божия слава.
Светските задължения и дейности са отредени именно на миряните, макар и не само на тях. Следователно, когато действат като граждани на света, било индивидуално, било задружно, те не само спазват присъщите на всяка дисциплина закони, но полагат усилия за придобиване на истинска изкусност в тези полета. Те следва охотно да си сътрудничат с онези, които се прицелват в тъждествени цели. С уважение към изискванията на вярата и изпълнени с нейната сила, следва неуморно да измислят нови инициативи и да ги осъществяват. На вече изградената им както трябва съвест е отредено да впише Божия закон в живота на земния град. Миряните следва да очакват от свещениците светлина и духовна сила. Да не си мислят обаче, че техните пастири винаги са до такава степен експерти, че да имат готово конкретно решение за всеки новоизникнал проблем, дори и на най-сериозните, или че собствената им мисия ги призовава за това. Ала озарени от християнската мъдрост, те следва по-скоро да поемат собствената си отговорност и да проявяват уважително внимание към учението на Учителната власт .
Най-често именно самият християнски възглед за нещата ще ги насочи към определено решение при дадени обстоятелства. И все пак и други верни също толкова искрено ще могат да изразят различно съждение по същия въпрос и това се случва доста често и закономерно. И ако предложените от двете страни решения, дори отвъд намеренията на страните, лесно се свързват от мнозина с евангелското послание, в такъв случай те не следва да забравят, че никой няма право да изисква от църковната власт изключителното признаване на собственото му мнение. Те следва обаче винаги да търсят взаимното си просвещаване чрез искрен диалог, като запазят любовта помежду си и се грижат на първо място за общото благо.
Миряните, които имат дейни отговорности в целия църковен живот, не само са длъжни да одухотворяват света с християнския дух, но са призвани също да бъдат свидетели на Христос сред всички, тоест дори и в човешкото общество.
А епископите, на които е поверена задачата да управляват Божията църква, трябва заедно с презвитерите си да проповядват посланието на Христос, така че всички земни дейности на верните да бъдат облени в светлината на Евангелието. Пастирите не следва да забравят, че с всекидневното си поведение и загриженост  показват на света лика на Църквата, въз основа на който хората изграждат своята преценка за действеността и истината на християнското послание. Заедно с монасите и верните, те следва да показват с живота и словото си, че още със самото си присъствие, с всички съдържани в нея дарове, Църквата е неизчерпаем извор на силите, от които днешният свят много се нуждае. Усърдието в учението ще ги направи способни да поддържат отговорностите си в диалога със света и с хората с всякакви виждания. И преди всичко да помнят думите на този Събор: “Тъй като днес човешкият род се стреми все повече към гражданско, икономическо и социално единство, става все по-необходимо свещениците да отстранят всяко основание за разделение, като обединят грижите и силите си под ръководството на епископите и Върховния първосвещеник, за да може целият човешки род да бъде доведен до единството на Божието семейство” .
Макар че по силата на Светия Дух Църквата е останала винаги вярна Невеста на своя Господ и никога не е преставала да бъде знак за спасението на света, тя все пак много добре знае, че в дългата ѝ многовековна история, сред нейните членове , както сред клириците, така и сред миряните, не са липсвали и неверни на Божия Дух. Дори в нашето време Църквата добре знае колко са раздалечени помежду си откритото от нея послание и човешката слабост на онези, на които е било поверено Евангелието. Каквото и да отсъди историята за подобни недостатъци, ние трябва да ги осъзнаем и усилено да се борим срещу тях, за да не навредят на разпространяването на Евангелието. Така че и Църквата добре знае, че трябва да продължи да съзрява като усвоява вековния опит, за да осъществява взаимоотношенията си със света. Водена от Светия Дух, нашата Майка, Църквата, неуморно “приканва чедата си към очистване и обновление, за да може Христовият знак да засияе още по-ярко върху църковния лик” .

Помощта на съвременния свят за Църквата 

44. Както е важно за света да признае Църквата като социална реалност в историята и неин квас, така и Църквата не пренебрегва всичко получено от историята и развитието на човешкия род.
Опитът на изминалите векове, прогресът на науките, скритите в различните форми на човешка култура съкровища, които позволяват на човека по-добре да опознае самия себе си и откриват нови пътища към истината: всичко това е от полза и за Църквата. И действително, още от самото начало на своята история тя се научи да изразява Христовото послание, прибягвайки до схващанията и езиците на различните народи, като положи усилия да го онагледи чрез мъдростта на философите: с цел да  приспособи в подходящи граници Евангелието както към способностите на всички, така и към изискванията на мъдрите. Подобно приспособяване на проповядването на откровеното Слово трябва да остане закон за всяка евангелизация. Така от всеки народ действително се изисква способността да изразява по собствен начин Христовото послание и същевременно се поощрява един животворящ обмен между Църквата и различните култури на народите . С цел разрастването на този обмен преди всичко днес, когато промените са тъй бързи, а начините на мислене тъй разнообразни, Църквата се нуждае особено много от помощта на онези, които, живеейки в света, са експерти в различните институции и дисциплини и разбират тяхната нагласа, независимо дали се касае за вярващи или за невярващи. Дълг на целия Божи народ, и преди всичко на пастирите и богословите, е да слуша внимателно, да разграничава и тълкува различните начини на говорене на нашето време, и да съумява да ги прецени, с помощта на Светия Дух, в светлината на Божието Слово, за да може откритата истина да се разбира все по-задълбочено и все по-добре и да се представя на всички във все по-подходяща форма.
Тъй като притежава видима социална структура, която е именно знак за нейното единство с Христос, Църквата може да се обогати и се обогатява от развитието на човешкия социален живот, но не защото нещо липсва в учредяването ѝ от Христос, а за да го опознае по-дълбоко, по-добре да го изрази и по-успешно да го приспособи към нашето време. Тя усеща с благодарност, че получава не по-малко за  общността си, отколкото за отделните си чеда, разностранна помощ от хора с всякакъв ранг и положение. Всеки, който допринася за развитието на човешкото общество в реда на семейството, националната или интернационалната култура, помага немалко, според Божия замисъл, и на Църковната общност, доколкото последната зависи от външни фактори. Нещо повече, Църквата признава, че е извлякла и може да продължи да извлича големи облаги от самото противопоставяне на нейните противници и гонители .

Христос – алфата и омегата

45. Независимо дали помага на света или получава много от него, Църквата се прицелва единствено в идването на Божието царство и осъществяването на спасението на човешкия род. Всичкото благо, което Божият народ може да предостави на човешкото семейство във времето на неговото земно странстване произтича от факта, че Църквата е  “всеобщо тайнство на спасение” , което разкрива и заедно с това осъществява тайната на Божията любов към човека.
И действително, Божието Слово, чрез което всичко бе сътворено, самò стана плът, за да може Той, съвършеният човек, да извърши всеобщото спасение и всеобщото съединение под главата Си. Господ е крайната цел на човешката история, “съсредоточие на желанията на историята и на цивилизацията”, центърът на човешкия род, радостта за всички сърца, изпълнението на техните въжделения . Той е този, Който Отца възкреси от смъртта, превъзнесе и постави от дясната Си страна като го установи за съдник на живите и мъртвите. Оживени и събрани в Духа Му, ние вървим към окончателното съвършенство на човешката история, която напълно съответства на замисъла на любовта Му: “да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа”  (Еф. 1:10).
Сам Бог казва: “Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният” (Откр. 22:12-13).

Втора част
НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ

Пролог

 46. След като изложи с какво достойнство е удостоена човешката личност и каква индивидуална и социална задача е призвана да изпълни в целия свят, сега Съборът, в светлината на Евангелието и на човешкия опит, привлича вниманието на всички към някои особено неотложни днес проблеми, които засягат в най-висша степен човешкия род.
 Сред многобройните въпроси, които днес предизвикват всеобщ интерес, особено внимание заслужават следните: бракът и семейството, човешката култура, социално-икономическият живот, политическият живот, солидарността между народите и мирът. Всички те са озарени от изхождащите от Христос принципи и светлина, така че християните ще бъдат ръководени, а всички хора просветени в търсенето на решения на толкова многобройни и сложни проблеми.
 
 

Глава І
ДОСТОЙНСТВОТО НА БРАКА И НА СЕМЕЙСТВОТО

Бракът и семейството в днешния свят

47. Спасението на личността и на човешкото и християнско общество е тясно свързано с благосъстояние на съпружеската и семейна общност. Затова заедно с онези, които дълбоко почитат самата общност, християните искрено се радват на разнообразна подкрепа, благодарение на която хората днес са все по-благосклонни към тази общност на любов и уважение към живота: подкрепа, която помага на съпрузите и родителите във възвишената им мисия и чиято повишена благотворност те очакват между другото и се стараят да я постигнат.
Ала достойнството на тази институция не блести навсякъде с един и същи блясък, тъй като е помрачено от полигамията, от бедствието на развода, от така наречената свободна любов и от други изкривявания. Освен това много често съпружеската любов се осквернява от егоизма, хедонизма и непозволените практики, възпрепятстващи създаването на поколение. Днешните икономически, социалнопсихологически и граждански условия също разстройват немалко семейството. И накрая, в определени части на света се наблюдават обезпокоителни проблеми, свързани с демографския растеж. Всичко това поражда тревожни за съвестта затруднения. И все пак ценността и устойчивостта на брачната и семейната институция са добре откроени от факта, че дълбоките промени в днешното общество, въпреки предизвикваните от тях затруднения, много често проявяват по различен начин истинската природа на тази институция.
Затова като осветлява по-добре някои основни точки от учението на Църквата, Съборът си поставя за цел да просвети и да укрепи християните и всички хора, които полагат усилия за съхраняване и поощряване на естественото достойнство и на много високата свещена ценност на брака. 

Светостта на брака и семейството

48. Основаната от Спасителя и структурирана от собствени закони съкровена общност на брачен живот и любов се установява с брачния съюз, тоест с неотменимото лично съгласие. Така, именно с човешкото действие, с което съпрузите взаимно се отдават и приемат, се ражда, включително и пред обществото, установената по Божие разпореждане институция (на брака). С оглед благото на съпрузите и на потомството, а също и на обществото, този свещен съюз не зависи от човешкия произвол. Защото Сам Бог е авторът на надарения с многоженство ценности и цели брак : всички те имат върховно значение за продължаването на човешкия род, личния прогрес и вечната съдба на всеки един от членовете на семейството, за достойнството, устойчивостта, мира и благоденствието на самото семейство и на цялото човешко общество. Поради самата си природа институцията на брака и съпружеската любов са насочени към създаването и възпитаването на потомството, с което се увенчава техният съюз. Така мъжът и жената, които по силата на съюза на съпружеската любов “вече не са двама, а една плът” (Мат. 19:6) и взаимно си помагат и служат със съкровеното единение на личностите и на действията си, добиват опит за смисъла на собственото единство и все по-пълно го постигат. Като взаимно отдаване на две личности, това съкровено единство, както впрочем и благото на децата, изисква пълна вярност на съпрузите и налагат тяхното неразривно единство .
Господ Христос изля изобилните си благословии над тази многообразна любов, произтичаща от извора на Божията любов, и я структурира по образеца на своето единение с Църквата. И действително, както някога Бог вървеше към съюз на любов и вярност със Своя народ , така сега Спасителят на хората и Женихът на Църквата  върви към християнските съпрузи чрез тайнството Брак. И остава с тях, защото както самият Той обикна Църквата и предаде Себе си за нея , така и съпрузите трябва да се обичат един друг вярно, завинаги, с взаимна посветеност. Истинската съпружеска любов е включена в Божията любов и поддържана и обогатена от изкупителната сила на Христос и от спасителното действие на Църквата, за да могат съпрузите действително да бъдат отведени към Бога и подпомагани и укрепвани във възвишената мисия на баща и майка . Ето защо християнските съпрузи са подсилени и посветени  в особено тайнство за задълженията и достойнството на тяхното състояние. И изпълнявайки със силата на това тайнство тяхното съпружеско и семейно задължение, пропити от духа на Христос, чрез който целият им живот е проникнат от вяра, надежда и любов, те все повече се стремят да постигнат собственото си усъвършенстване и взаимното си освещаване и затова заедно участват в прославата на Бога.
Вследствие на това, водени от примера на родителите си и от семейната молитва, децата и дори всички, които живеят в семейната среда, ще намерят по-лесно пътя към човечността, спасението и светостта. Що се отнася до израсналите посредством достойнството и отговорностите да бъдат баща и майка съпрузи, те следва надлежно да изпълняват своето задължение за възпитанието и най-вече религиозното възпитание, което им е отредено на първо място сред всички останали.
Като живи членове на семейството, децата допринасят по свой начин за освещаването на родителите. Те действително ще отговорят с признателна обич, преданост и доверие на получените от родителите благодеяния и като добри деца ще им помагат в трудностите и самотата на старостта. Прието със силен дух като продължение на съпружеското призвание, вдовството ще бъде почитано от всички . Семейството щедро ще споделя с другите семейства собствените си духовни богатства. Затова роденото от брака –  образ и участие в съюза на любовта между Христос и Църквата  – християнско семейство ще проявява пред всички животворното присъствие на Спасителя в света и неподправената природа на Църквата, както с любовта, щедрата плодовитост, единството и верността на съпрузите, така и с любезното съдействие на всичките му членове.

Съпружеската любов

49. Божието Слово неведнъж е приканвало годениците да подкрепят своя годеж с целомъдрена обич, а съпрузите – да подкрепят своя брачен съюз с неразделна любов . И много хора от нашето време считат за голяма ценност истинската любов между мъжа и жената, която се проявява по различни начини според почтените обичаи на народите и времената. Именно защото е висше човешко действие, отправено от една личност към друга по силата на доброволно чувство, тази любов обгръща благото на всяка личност и затова има възможност да обогати с особено достойнство душевните чувства и техните физически прояви и да ги облагороди като особени елементи и знаци на съпружеското приятелство. Господ благоволи да заздрави, усъвършенства и въздигне тази любов в особен дар на благодат и обич. Съчетавайки човешките и божествените ценности, такава любов води съпрузите до свободното взаимно даряване на самите себе си, което се проявява в чувствата и в жестовете на нежност и прониква в целия живот на съпрузите : нещо повече, усъвършенства се и расте именно посредством щедрото си упражняване. Така че тя е много по-висша от чисто еротичното привличане, което, поддържано егоистично, изчезва бързо и жалко.
Тази любов се изразява и усъвършенства по съвсем особен начин в упражняването на присъщите за брака действия. Впоследствие действията, с които съпрузите се свързват в целомъдрена интимност, са почтени и достойни, и когато са осъществени по истински човешки начин, означават и обогатяват взаимното отдаване на съпрузите в радост и признателност. Тази утвърдена с поетото задължение любов е преди всичко осветена от Христово тайнство и неразривно вярна в добри и лоши моменти, телом и духом, и вследствие на това чужда на изневяра и развод. Потвърденото от Господа единство на брака се подчертава по-ярко и от еднаквото лично достойнство на мъжа и на жената, което трябва да бъде признато във взаимната и  пълноценна любов. За да могат обаче задълженията на това християнско призвание непрекъснато да бъдат посрещани с вяра, се изисква необикновена добродетелност: именно затова укрепените за свят живот от благодатта съпрузи следва усърдно да поддържат твърдостта на любовта, величието на душата, духа на саможертвата и да искат това в молитвата си.
Истинската съпружеска любов ще се радва на по-голямо уважение и на по-здраво обществено мнение, ако освен в грижата за възпитанието на децата християнските съпрузи свидетелстват за верността и съзвучието на любовта и като вземат участие в необходимото културно, психологическо и социално обновление в полза на брака и семейството. Младите хора трябва да бъдат просвещавани навреме и по подходящ начин, преди всичко в лоното на собственото семейство, относно достойнствата на съпружеската любов, нейната функция, нейното изразяване: така подготвени в уважение към целомъдрието, те ще могат да се обвържат в брак на подходяща възраст след почтен годеж.

Плодовитостта на брака

50. Бракът и съпружеската любов са насочени по природа към създаването и възпитаването на потомството. Децата действително са най-ценният дар на брака и много допринасят за благото на самите родители. Сам Бог каза, че “не е добро за човека да бъде сам” (Бит. 2:18) и “отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Мат. 19:4), и като поиска да отреди на човека особено участие в Своето съзидателно дело, благослови мъжа и жената и им каза: “Плодете се и множете се” (Бит. 1:28). Оттогава истинската и добре разбрана съпружеска любов, както и цялата структура на семейния живот, която произтича от нея, без да се подценяват другите цели на брака, се стреми да предразположи съпрузите да съдействат със силен дух на любовта на Твореца и Спасителя, Който непрекъснато увеличава и обогатява чрез тях Своето семейство.
Със задължението си да предават човешкия живот и да го възпитават, което трябва да се счита за тяхна собствена мисия, мъжът и жената знаят, че са сътрудници на любовта на Бога Творец и един вид нейни тълкуватели. Затова те ще изпълняват своя дълг с човешка и християнска отговорност, с покорно богопочитание, с разсъдливост и старание ще отсъждат правилно като държат сметка и за собственото си лично благо и за това на децата си – както родените, така и онези, които предстои да се родят – като преценяват условията на живот на своето време и собственото си житейско състояние в материално и в духовно отношение, и накрая, като съхраняват ценностната система на благото на семейната общност, на временното общество и на Църквата. Това съждение трябва да бъде окончателно заявено от самите съпрузи пред Бога. Ала съпрузите следва да осъзнаят, че не могат да действат произволно в своята линия на поведение, а винаги трябва да се ръководят от съобразената със самия Божи закон съвест и да се подчиняват на Учителната власт на Църквата, която тълкува достоверно този закон в светлината на Евангелието. Този Божи закон проявява изпълненото със съпружеска любов значение, съхранява го и го тласка към истински човешкото му съвършенство. Така, когато християнските съпрузи, с доверие към Божието провидение и с дух на саможертва , изпълняват своята функция да създават потомство с щедра, християнска и човешка отговорност, те славят Твореца и се стремят към съвършенството в Христа. Сред съпрузите, които изпълняват по този начин поверената им от Бога мисия, следва да бъдат запомнени особено онези, които с благоразумно решение и по взаимно съгласие приемат с широко сърце до възпитават както трябва повече деца .
Бракът все пак не е установен единствено с оглед създаването на потомство, ала самият негов характер на неразривен съюз и благото на децата изискват взаимната любов на съпрузите да се проявява правилно, да се развива и да съзрява. И затова дори много често тъй желаното потомство да не идва, бракът следва да просъществува като обичай и общение за цял живот и да запази своята ценност и неразривност.

Съпружеската любов и уважението
към човешкия живот

51. Съборът знае, че съпрузите, които искат да водят съзвучен брачен живот, могат да се сблъскат в наши дни с обстоятелства, поради които поне за известно време не могат да увеличават броя на децата: тогава се изпитват затруднения при съхраняването на вярната любов и пълноценния семеен живот. Там където действително е прекъсната интимността на брачния живот нерядко верността е застрашена, а потомството може да бъде провалено: тогава всъщност се застрашават възпитанието на децата и смелостта да се приемат други.
Някои се осмеляват да предложат непочтени решения за тези проблеми и не се спират дори пред убийството. Ала Църквата напомня, че не може да съществува истинско противоречие между Божиите закони за предаване на живота и дълга за благоприятстване на истинската съпружеска любов.
И действително, Бог, Господарят на живота, повери на хората възвишената мисия да закрилят живота, която трябва да се изпълнява по достоен за човека начин. Затова животът трябва да бъде закрилян изключително грижливо още от зачеването му: абортът и детеубийството са отвратителни престъпления. Човешката сексуалност и човешката способност за зачеване удивително превъзхождат всичко, което се случва в по-нисшите стадии  на живот: затова и самите присъщи на брачния живот действия, уредени според истинското човешко достойнство, трябва да бъдат зачитани с голямо уважение. А когато се касае за съгласуване на съпружеската любов с отговорното предаване на живота, моралният характер на поведението не зависи само от искреността на намерението и от преценката на мотивите, а се определя от обективни, основани в самата природа на човешката личност и на нейните действия критерии, предназначени да запазят в контекста на истинската любов цялостния смисъл на взаимното отдаване и създаването на потомство. Всичко това е невъзможно, ако не се полагат грижи за добродетелността на съпружеското целомъдрие с искрено сърце. Като се основават на тези принципи, църковните чеда не могат да следват при регулирането на раждаемостта пътища, които Учителната власт  не одобрява в своето обяснение на  Божия закон.
Нека бъде ясно за всички, че човешкият живот и задължението за предаването му не се ограничават само в това време и не намират пълното си измерение нито пълния си смисъл само в този свят, а винаги се съотнасят към вечната съдба на хората.

Всеобщите усилия за благото на брака и на семейството

52. Семейството е в някакъв смисъл училище за човешко обогатяване. За да може обаче да постигне пълнотата на живота и задачата си, е необходимо едно пропито с обич духовно общение между съпрузите, единомислие и усърдно сътрудничество на родителите във възпитанието на децата. Дейното присъствие на бащата се отразява много благоприятно на тяхното изграждане, но същевременно трябва да се запазят присъствието и грижите на майката, от която особено се нуждаят по-малките деца, разбира се, без да се пренебрегва издигането на жената в обществото. А децата трябва да бъдат така изградени чрез възпитанието, че когато достигнат до зрелостта си да могат да следват с пълно чувство на отговорност своето призвание, включително и свещеното, и да изберат житейско си състояние. И ако изберат състоянието на брачния живот, да могат да създадат собствено семейство при наистина благоприятни за тях морални, социални и икономически условия. Родителите и настойниците са задължени да ръководят по-младите в изграждането на ново семейство с благоразумни съвети, представени така, че те охотно да ги слушат. При все това те трябва преди всичко да избягват принудата чрез каквито и да е форми на пряк или косвен натиск при избора на определено житейско състояние или на определено лице за съпруг/а.
Така че семейството, в което различните поколения се срещат и взаимно си помагат да достигнат до по-пълноценна човешка мъдрост и да съчетаят по подходящ начин правата на личността с другите изисквания на социалния живот, наистина е основа на обществото. Затова всички онези, които имат влияние в обществото и различните му категории следва дейно да сътрудничат за благото на брака и на семейството. А гражданските власти следва да считат за свой свещен дълг уважението, закрилата и благоприятстването на тяхната истинска природа, на обществения морал и на семейното благоденствие. Особено защитено трябва да бъде правото на родителите да създават потомство и да го възпитават в лоното на семейството. Но едно предвидливо законодателство и разнообразни инициативи следва да закрилят и да помагат по подходящ начин на онези, които за нещастие са лишени от семейство.
Като скъпят настоящето време  и разграничават постоянните неща от променливите форми, християните следва да съдействат за надлежното развитие на ценностите на брака и семейството както със свидетелството на собствения си живот, така и със съгласувано с хората с добра воля действие. Така, след като преодолеят настоящите затруднения, те ще могат да се погрижат за интересите на семейството съгласно новите времена. От голяма помощ за целта ще бъдат християнското чувство на верните, правилната морална съвест на хората, както и мъдростта и компетентността на всички посветили се на свещените дисциплини.
Научните специалисти, най-вече биолозите, лекарите, социолозите и психолозите могат много да допринесат за благото на брака и семейството и за спокойствието на съвестта, ако обединявайки изследванията си, се постараят да изясняват все по-задълбочено различните условия, които благоприятстват едно добре регулирано и почтено създаване на потомство.
Надлежно осведомените по проблемите на семейния живот свещеници са задължени да подкрепят призванието на съпрузите в техния брачен и семеен живот с различни пастирски средства – проповядване на Божието Слово, литургичен култ и друга духовна помощ –, да им помагат човечно и търпеливо при затрудненията, да укрепват любовта им, за да се създадат наистина спокойни семейства.
Различните апостолски дела и особено семейните движения следва да съдействат с учението и с действието за подкрепата на младите хора и на самите съпрузи, особено на новите семейства, и да ги подготвят за семейния, социалния и апостолския живот.
И накрая, самите сътворени по образа на живия Бог съпрузи и установени в неподправено лично достойнство следва да бъдат обединени от една и съща взаимна обич, от едно и също чувство, от една и съща святост , така че, следвайки Христос, начало на живота , в радостите и в жертвите на своето призвание чрез своята вярна любов да могат да станат свидетели на тайната на любовта, която Господ откри на света със смъртта и Възкресението Си .
 
 

Глава ІІ
КУЛТУРНИЯТ ПОДЕМ

Въведение

 53. Не е възможно човешката личност да постигне истинско и напълно човешко жизнено равнище по друг начин освен чрез културата, тоест като обработва природните блага и ценности. Затова всеки път, когато става дума за човешкия живот, природа и култура са по-тясно свързани от когато и да било.
 Общият термин “култура” указва всички средства, с които човек уточнява и обяснява своите многообразни духовни и телесни дарби, старае се да подчини земното кълбо с познания и труд, прави по-човешки социалния живот както в семейството, така и в цялото гражданско общество чрез прогреса на нравите и институциите, и накрая, с течение на времето, изразява, предава и съхранява в делата си големия опит и духовните стремежи, за да служат на прогреса на мнозина и дори на целия човешки род.
 Така че културата включва по необходимост историческа и социална страна и думата “култура” често приема социологическо и етнологическо значение. В този смисъл се говори за многообразие на културите. И действително различните общи условия на живот и форми на организиране на жизнените блага произхождат от различния начин на използване на нещата, на труд, на изразяване, на практикуване на религията и изграждане на нравите, на изработване на законите и създаване на юридически институции, на развитие на науките и изкуствата и грижа за красивото. Така, въз основа на традиционните обичаи се изгражда свойственото за всяка човешка общност културно наследство. Така се създава и исторически определената среда, където се вписва всеки човек от всякакъв род и епоха, и откъдето извлича благата, които му позволяват да развива цивилизацията.

РАЗДЕЛ І
КУЛТУРНАТА СИТУАЦИЯ В ДНЕШНИЯ СВЯТ

Нови стилове на живот

 54. Условията на живот на съвременния човек са толкова дълбоко променени в социално и културно отношение, че закономерно може да се говори за нова епоха в човешката история . Оттук се откриват нови пътища за усъвършенстване и по-широко разпространяване на културата. Те бяха подготвени от внушителния подем на естествените, хуманитарните и социалните науки, от техническия прогрес, от развитието и организацията на средствата за социална комуникация. Затова днешната култура се характеризира с някои отличителни белези: “точните” науки изострят критичния усет; най-новите изследвания по психология обясняват много по-задълбочено човешката дейност; историческите науки много допринасят за разглеждането на нещата откъм тяхната променливост и развой; начините на живот и нравите все повече се уеднаквяват; индустриализацията, урбанизацията и другите благоприятни за общностния живот причини създават нови форми на култура (масова култура), от които се раждат нови начини на мислене, на действие, на използване на свободното време; развитието на взаимоотношенията между различните народи и социални класи откриват по-широко пред всички и пред всеки съкровищата на различните форми на култура и така лека-полека подготвят една по-всеобща форма на човешка култура, която колкото повече уважава особеностите на отделните култури, толкова повече поощрява единството на човешкия род. 

Човекът – съзидател на културата

 55. Все повече се увеличава броят на мъжете и жените от всяка класа и народ, които осъзнават, че са съзидатели и автори на културата на собствената си общност. В цял свят все повече се развива чувството за самостоятелност и отговорност, нещо изключително важно за духовната и морална зрялост на човечеството. Това става още по-явно, когато се вземе предвид обединението на света и наложилото се задължение за изграждане на един по-добър, истински и справедлив, свят. Така ставаме свидетели на раждането на нов хуманизъм, в който човекът се определя най-вече със своята отговорност към събратята си и към историята.

Затруднения и задължения

 56. При тези условия не е чудно, че човекът, който се чувства отговорен за културния прогрес, не само храни по-голяма надежда, но и гледа тревожно на многобройните противоречия, които трябва да решава.
 Какво да се направи, за да не могат нарасналите културни взаимоотношения, които би трябвало да доведат до истински и плодотворен диалог между различните класи и народи, да смущават живота на общността, да провалят мъдростта на предците и да застрашават присъщия на всеки народ характер?
 По какъв начин да се развива динамичността и разпространяването на културата, без да се изгуби живата вярност към наследените традиции? Това е особено неотложно там, където родената от голямото научно и техническо развитие култура трябва да стане съзвучна с подхранвания от класическото образование съобразно различните традиции култ към дарованието.
 По какъв начин едно толкова бързо и разрастващо се разпространяване на частните науки може да се съчетае с необходимостта от обобщение и със съхраняването на човешките способностите за съзерцание и възхищение, които водят към мъдростта?
 Какво да се направи, за да могат хората от целия свят да споделят културните блага, когато културата на елитите става все по-извисена и сложна?
 И накрая, какво да се направи, за да се признае за законна самостоятелността, която културата изисква за себе си, без да се изпадне в чисто земен и дори враждебен към самата религия хуманизъм?
 Човешката култура трябва да се развива днес сред всички тези противоречия, така че човешката личност да може изцяло да разцъфти в правилна посока и така че да помага на хората да изпълняват задълженията, към които са призовани, особено братски обединените в едно-единствено човешко семейство християни.

 РАЗДЕЛ ІІ
НЯКОИ ПРИНЦИПИ ОТНОСНО
ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА

Вяра и култура

 57. Тръгналите на път към небесния град християни трябва да търсят и да вкусват онова, което е горе : това обаче не намалява, а дори увеличава значението на техния дълг да си сътрудничат с всички хора за изграждането на по-човечен свят. И наистина, тайната на християнската вяра прекрасно ги насърчава и им помага да изпълняват по-усърдно това задължение и особено да разкрият пълното значение на делата, поради които човешката култура заема привилегировано място в цялостното призвание на човека.
И действително, когато със своите ръце или с помощта на технически средства човекът обработва земята, за да даде плодове и да стане достойно за  всеобщото човешко семейство жилище, и когато съзнателно участва в живота на социалните групи, той осъществява проявения в началото на времената Божи промисъл да подчини земята , да усъвършенства творението и да развива себе си. И същевременно се подчинява на заповедта на Христос да се отдаде в служба на братята си.
Освен това, като изучава различни дисциплини като философия, история, математика, естествени науки и като се занимава с изкуство, човекът може много да допринесе за издигането на човешкото семейство до най-възвишените понятия за истинно, добро и красиво и до съждение с всеобща ценност: така човешкото семейство ще бъде животворно озарено от удивителната Премъдрост, която е с Бога вовеки, разпорежда всяко нещо с Него, весели се в земния кръг и се радва с човешките синове .
Именно поради това освободеният от робуването на нещата човешки дух може по-лесно да се издигне в култа и съзерцанието на Твореца. И дори, тласкан от благодатта, да бъде разположен да познае Божието Слово, което преди да стане плът, за да спаси всичко и да го съедини под главата Си, вече беше в света като “истинската светлина, която просветява всеки човек” (Иоан. 1:9) .
Разбира се, днешният прогрес на науката и техниката,  които по силата на своя метод не могат да проникнат в съкровените основания за нещата, може да благоприятства известен феноменизъм и агностицизъм, когато използваният от тези науки изследователски метод погрешно се издига във върховно правило за търсене на цялата истина. Дори съществува опасност човекът, доверявайки се прекалено на днешните открития, да се помисли за самодостатъчен и не търси по-висши неща.
Тези печални факти обаче не произтичат непременно от днешната култура и не трябва да ни подлагат на изкушението да не признаваме положителните ѝ ценности. Сред тях следва да откроим: изучаването на науките и строгата вярност към истинното в научното изследване, необходимостта от сътрудничество с други специализирани технически групи, чувството за международна солидарност, все по-будната съвест за отговорността на експертите за подпомагането и дори за предпазването на хората, волята за по-благоприятни условия на живот за всички, особено за лишените от лична отговорност или страдащите от оскъдна култура. Всичко това може да бъде в някакъв смисъл подготовка за приемането на евангелската Блага вест и на Божествената любов на Този, Който дойде да спаси света.

Многостранните взаимоотношения между
Благовестието и културата

58. Между посланието за спасението и човешката култура съществуват многостранни взаимоотношения. Като се откри на Своя народ и напълно прояви самия Себе си във въплътения Си Син, Бог действително говори според присъщия на различните исторически епохи тип култура.
Църквата, която живя при различни условия през вековете, използва по подобен начин различните култури, за да разпространява и обяснява християнското послание в проповядването си на всички хора, за да го изучава и задълбочава, за да го изразява по-добре в литургичния живот и в живота на многообразната общност на верните.
Но същевременно, изпратената на всички народи от всички времена и по всички места Църква не се свързва изключително и неразривно с някаква раса или народ, с някакъв определен начин на живот, с някакъв древен или нов обичай. Вярна на собствената си традиция и същевременно осъзнаваща своята вселенска мисия, тя е в състояние да влезе в общение с различните форми на култура: подобно общение обогатява колкото самата Църква, толкова и различните култури.
Благата вест за Христос непрекъснато обновява живота и културата на падналия човек, бори се и отстранява грешките и злините, които произлизат от постоянно грозящото изкушение на греха. Непрекъснато пречиства и издига морала на народите. Чрез богатствата свише сякаш отвътре опложда, укрепва, допълва и възстановява в Христос духовните качества и собствените дарби на всеки народ и на всяко време . Така, със самото изпълнение на собствената си мисия  Църквата вече дава своя принос в човешката и в гражданската култура и посредством действието си, включително литургичното, възпитава човека във вътрешна свобода.

Съгласуване на различните страни на културата

 59. Поради споменатите по-горе основания Църквата напомня на всички, че културата трябва да се прицели в цялостното усъвършенстване на човешката личност за благото на общността и на цялото човешко общество. Затова е необходима грижа за духа с цел развиването на способности като възхищение, интуиция, съзерцание, които да доведат до формиране на собствено съждение и до изостряне на религиозното, моралното и социалното чувство.
 Тъй като произтича от разумния и социален характер на човека, за да се развива, културата действително има непрестанна нужда от съответната свобода и от признаване на законната възможност за самостоятелно упражняване според собствените ѝ принципи. Следователно тя има право да изисква уважение и да се радва на известна неприкосновеност, естествено при зачитане правата на личността и както на отделната, така и на универсалната общност,  в границите на общото благо.
 Като на свой ред подема това, на което учи Първият ватикански събор, Свещеният събор заявява, че “съществуват два (разграничени) реда на познание” –  на вярата и на разума – и че Църквата не забранява “изкуствата и хуманитарните дисциплини (...) да си служат в присъщата за всяка една от тях област с присъщите си принципи и метод”. Затова, “като признава тази справедлива свобода”, Църквата утвърждава законната самостоятелност на културата и особено на науките .
Всичко това изисква човекът с уважение към моралния ред и общата полезност също да може свободно да търси истината, да проявява и разпространява мнението си, да развива което и да е изкуство, и накрая, да бъде безпристрастно осведомяван за събитията с обществен характер .
Задача на обществените власти не е да определят присъщия за формите на култура характер, а да осигурят условията и да предприемат съответни действия за развиването на културния живот сред всички, дори сред малцинствата в дадена страна . Затова е необходимо на всяка цена да се избягва принуждаването на културата да служи на политическата или на икономическата власт, като се отклонява от собствената ѝ цел.

РАЗДЕЛ ІІІ
НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ХРИСТИЯНИТЕ
ОТНОСНО КУЛТУРАТА

Признаване на всеобщото право на
култура и  неговото съблюдаване

60. Тъй като сега се открива възможност за избавление на голям брой хора от нищетата на невежеството, в най-висша степен съзвучно с нашето време е задължението, особено на християните, усърдно да се трудят за утвърждаването на основните принципи, чрез които навсякъде и на всички да се признае правото на съобразена с достойнството на личността човешка и гражданска култура, без разлика на раса, пол, националност, религия или социално положение, при това както в икономическата, така и в политическата област, както на национално, така и на международно равнище. Затова е необходимо на всички да бъдат осигурени достатъчно изобилни културни блага и особено онези, които образуват така наречената базова култура, за да не бъде възпрепятствано истински човешкото сътрудничество за общото благо на голям брой хора поради неграмотност и лишаване от отговорна дейност.
Вследствие на това следва да се положат всички усилия, за да могат способните хора да получат достъп до висшето образование: именно по този начин те ще могат да изпълняват в човешкото общество онези функции, задължения и услуги, които са съвместими с естествените им нагласи и с придобитите компетенции . Така всеки един човек и всички социални групи от всеки един народ ще бъдат в състояние да постигнат пълноценното развитие на културния си живот, съобразно собствените си дарби и традиции.
 Освен това е необходимо да се направи всичко възможно всеки да осъзнае както своето право на култура, така и своето задължение да се образова и да помага на другите. Тук и там съществуват обаче условия на живот и труд, които пречат на хората в културните им усилия и поради това убиват интереса към културата у тях. Това се отнася особено за селяните и работниците, на които е необходимо да се осигурят условия на труд, които да не пречат, а да поощряват техния културен живот. И тъй като жените вече се трудят в почти всички отрасли, понастоящем би било добре те да бъдат в състояние пълноценно да изпълняват задълженията си според присъщия си характер. Признаването и поощряването на необходимото лично участие на жените в културния живот ще бъде дълг на всички.

Цялостна културна подготовка на човека  

 61. Днес е по-трудно, отколкото в миналото, да се обобщят различните дисциплини на знанието и изкуствата. Докато обемът и разнообразието на елементите, които изграждат културата, действително се увеличават в същото време намалява способността на отделните хора за тяхното възприемане и органично съчетаване, така че образът на “универсалния човек” все повече избледнява. И все пак всеки човек е длъжен да съхрани понятието за цялостна човешка личност, в което преобладават ценности като разум, воля, съвест и братство, всички те основани в Бога Творец и удивително оздравени и издигнати в Христа.
 Семейството е преди всичко майка-кърмилница за това възпитание: в него обградените с любов деца по-лесно научават правилния ред на нещата, а почитаните форми на култура естествено се предават на духа на развиващия се юноша.
 В днешното общество съществуват благоприятни възможности за същото това възпитание, които произтичат най-вече от нарасналото разпространение на книгата и от новите средства за културна и социална комуникация, които могат да улеснят всеобщата култура. Повече или по-малко намаленото време за труд увеличава с всеки изминал ден културните възможности за повечето хора. Свободното време с основание се използва за разпускане на духа, за укрепване на душевното и телесно здраве чрез свободно избрани дейности и научни занимания, чрез пътувания в други страни (туризъм), които правят по-изтънчен духа на човека и обогатяват хората с взаимното опознаване, и дори чрез физически упражнения и спортни прояви, които също спомагат за поддържането на равновесието на духа в общността и допринасят за установяване на братски взаимоотношения между хората с всякакво положение, националности или раси. Християните следователно сътрудничат за проникването на човешкия и християнския дух в присъщите за нашата епоха културни прояви и дейности.
 И все пак всички тези улеснения не са в състояние да осъществят цялостната културна подготовка на човека, ако в същото време се пренебрегва въпросът за дълбокото значение на културата и науката за човешката личност.

Съгласуване на човешката култура
и християнското обучение  

62. Макар че Църквата е допринесла изключително много за развитието на културата, опитът все пак показва, че поради случайни основания съгласуването на културата и християнството не винаги се осъществява без затруднения.
Тези затруднения не са непременно в ущърб на вярата, дори могат да насърчават духа към по-старателно и задълбочено разбиране на вярата. Неотдавнашните изследвания и новите открития на науките, историята и философията действително пораждат нови проблеми с последици за самия живот и изискват нови изследвания дори от страна на богословите. Така че богословите са приканени, с уважение към методите и присъщите за богословската наука изисквания, постоянно да търсят по-подходящи начини за предаване на християнското учение на хората от своето време, защото едно е хранилището или самите истини на вярата, а съвсем друго – начинът на оповестяване на тези истини, като все пак се запазят значението и дълбокият им смисъл . В пастирската грижа следва достатъчно добре да се познават и да се използват не само принципите на богословието, но и откритията на светските науки, на първо място на психологията и социологията, така че верните също да бъдат отведени към един по-чист и по-зрял живот на вяра.
Литературата и другите изкуства също са много важни по своему за живота на Църквата. Те действително полагат усилия да опознаят характера на човека, неговите проблеми и опити да познае и усъвършенства самия себе си и света. Стараят се да открият неговото място в историята и във вселената, да онагледят неговите нищети и радости, неговите нужди и способности и да предначертаят една по-добра човешка участ. Така че те са в състояние да издигнат човешкия живот, който изразяват под многообразни форми, в зависимост от времето и мястото.
Нужно е старание, за да могат отдадените на тези изкуства да почувстват признанието на своята дейност от Църквата и, разполагайки с определена свобода, по-лесно да установяват взаимоотношения с християнската общност. Църквата следва да признае и новите направления в изкуството, които съответстват на нашето време и отчитат характера на различните страни и области. Те следва да бъдат приети в култовите сгради, тогава когато извисяват духа към Бога с подходящ и съответстващ на литургичните изисквания език .
Така познанието на Бога се проявява по-добре, а проповядването на Евангелието става по-прозрачно за човешкия разум и сякаш съобразено с естеството на условията на съществуване.
Следователно верните следва да живеят в много тясно единение с хората от своето време и да полагат усилия за съвършеното проникване в техния начин на мислене и чувстване, чийто израз е културата. Те следва да съгласуват познанието на новите науки, на новите учения и на последните открития с християнския морал и мисъл, за да могат религиозността и почтеността да вървят редом с научното познание и непрекъснатия технически прогрес, а те да бъдат в състояние да съдят и тълкуват всичко с пълноценно християнско  чувство.
Занимаващите се с богословски науки в семинариите и университетите следва да си сътрудничат със специалистите по други науки като обединяват силите и гледните си точки. Докато задълбочава познанието на откритата истина, богословската изследователска дейност не трябва да губи досег със собственото време, за да може да подпомага компетентните хора в различните отрасли на знанието за по-пълното познание на вярата. Това сътрудничество ще се окаже много ползотворно за подготовката на свещенослужителите, които ще могат да представят на нашите съвременници учението на Църквата за Бога, за човека и за света по най-подходящия начин, така че техните слова да бъдат приети още по-охотно . Желателно е дори много миряни да получат подобаваща подготовка по свещените науки и не малко сред тях да развиват тези научни занимания и да ги задълбочават с подходящи научни средства. Но за да бъдат в състояние да упражняват задължението си, на верните, както на клириците, така и на миряните, следва да бъде призната справедливата свобода да търсят, мислят и смирено и смело да изразяват собственото си мнение в полето на тяхната компетентност .
 

Глава ІІІ
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ  ЖИВОТ

Някои характерни черти на икономическия живот

 63.  В социално-икономически живот също трябва да се почитат и поощряват достойнството и цялостното призвание на човешката личност, както впрочем и благото на цялото общество. Човекът действително е авторът, центърът и крайната цел на целия социално-икономически живот.
 Съвременната икономика, като всяко друго поле на социалния живот, се характеризира с растящо овладяване на природата от човека, с умножаване и интензифициране на взаимоотношенията и взаимозависимостта на гражданите, групите и народите, както впрочем и с по-интензивна намеса от страна на обществените власти. От друга страна, напредъкът на производителността и по-добрата организация на обмените и услугите направиха от икономиката действено средство за по-доброто задоволяване на нарасналите изисквания на човешкото семейство.
 И все пак не липсват основания за тревога. Не малко хора, преди всичко в икономически развитите области, се проявяват като подвластни на изискванията на икономиката, така че почти целият им личен и социален живот е пропит от един вид икономическа нагласа, която се разпространява както в страните с колективистична икономика, така и в другите страни. Във време, когато развитието на икономическия, макар и насочен и съгласуван по разумен и човечен начин, живот би могло да смекчи  социалните неравенства, твърде често то става причина за тяхното изостряне или дори, на места, за влошаването на социалните условия на слабите и за презрението към бедните. Докато огромни човешки маси все още са лишени от най-необходимото, някои, дори в по-слабо развитите страни, живеят в разкош и пилеят благата. Луксът е съпътстван от нищета. И докато малцина разполагат с неограничена власт за вземане на решения, мнозинството почти изцяло е лишено от възможността да действа по собствена инициатива и със собствена отговорност, като често е поставено в недостойни за човешката личност условия на живот и труд.
 Подобни икономически и социални неравновесия се наблюдават в земеделието, промишлеността и сферата на услугите, както впрочем и между различните области на една и съща страна. От ден на ден става все по-сериозно противопоставянето между икономически развитите страни и другите, което може да застраши мира в целия свят.
 Хората от нашето време осъзнават все по-ясно тези неравенства и са дълбоко убедени, че по-широките технически и икономически възможности, с които разполага съвременният свят, биха могли и би трябвало да оправят пагубното състояние на нещата. Но за това се изискват много реформи в социално-икономическия живот и промяна в жизнените нагласи и навици. С оглед на това Църквата в продължение на векове, и най-вече в последно време, формулира в светлината на Евангелието и изложи изискваните от здравия разум принципи на справедливост и равноправие, както за индивидуалния и социалния, така и за международния живот. Свещеният събор възнамерява да препотвърди тези принципи и да формулира някои насоки, съобразно характеристиките на настоящето време и особено с оглед изискванията на икономическия прогрес .

РАЗДЕЛ І
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Икономическото развитие в служба на човека

 64. Днес повече от всякога са оправдани усилията за увеличаване на производството на блага в земеделието и промишлеността и предлаганите услуги, за да се посрещне растежът на населението и да се отговори на нарасналите стремежи на човешкия род. Затова трябва да се насърчават техническият прогрес, новаторският дух, създаването на нови предприятия и тяхното разширяване, приспособяването на производствените методи и подкрепяните от всички участници в производството усилия: с една дума всичко, което може да допринесе за това развитие. Крайната и основна цел на подобно развитие дори не се състои само в увеличаването на производствените блага, нито само в търсенето на печалба или икономическо надмощие, а в службата на човека: на човека като цяло, тоест като се държи сметка за неговите нужди от материален порядък и за неговите изисквания за умствен, морален, духовен и религиозен живот; на всеки човек, казваме ние, на всяка човешка група, на която и да е раса или зона на света. Затова икономическата дейност следва да се осъществява според присъщите за икономиката закони и методи, но в границите на моралния ред , така че да отговаря на Божия промисъл за човека .

Човешкият контрол над икономическото развитие

 65. Икономическото развитие трябва да остане под човешкия контрол и да не се оставя на произвола на малък брой, съсредоточаващи прекомерна икономическа власт хора или групи, нито само на политическата общност, нито на някои от най-могъщите страни. Напротив, редно е колкото е възможно повече хора, на всички равнища, а когато се касае за международни отношения, всички страни дейно да участват в неговото ръководене. Необходимо е също спонтанните инициативи на отделните хора и техните свободни сдружения да бъдат свързани и съгласувани по подходящ и органичен начин с усилията на обществените власти.
 Икономическото развитие не може да бъде изоставено нито само на механичното саморазвитие на икономическата дейност на отделните хора, нито само на решението на обществените власти. Затова е нужно да се изобличават грешките както на ученията, които в името на едно погрешно понятие за свобода се противопоставят на необходимите реформи, така и на онези, които жертват основните права на отделните личности и на групите пред колективната организация на производството .
 От друга страна, всички граждани следва да помнят, че имат правото и задължението – което следва да бъде признато и от страна на обществените власти – да допринасят според възможностите си за прогреса на собствената си общност. Особено в икономически по-слабо развитите области, където се налага използването на всички налични средства, общото благо е сериозно накърнено от онези, които не използват собствените си богатства или от онези, които – запазвайки личното право на движение – лишават собствената си общност от нужните ѝ материални и духовни блага.

Премахване на значителните
социално-икономически неравенства

 66. За да се отговори на изискванията за справедливост и равноправие, следва да се положат всички усилия, за да бъдат отстранени възможно най-бързо, с уважение към личните права и характера на всеки народ, значителните икономически неравенства, съпътствани от дискриминация в индивидуалните права и в социалните условия, които се наблюдават и често се задълбочават днес. Също така в много зони, имайки предвид особените затруднения на земеделския отрасъл при производството и продажбата на благата, занимаващите се със земеделие следва да бъдат подпомагани, за да увеличават производството, да поддържат продажбата и да осъществяват необходимите преобразувания и методологически промени, както и за да достигнат равностойно равнище на доходите, за да не останат, както по-често се случва, граждани в по-неизгодни социални условия. Самите земеделци и най-вече младите хора следва да се стараят да подобряват професионалната си компетентност, без която земеделието не би могло да се развива .
Справедливостта и равноправието също изискват необходимата за една развиваща се икономика подвижност да бъде регулирана с оглед избягването на неустойчивостта и несигурността на живота на отделните хора и на техните семейства. Що се отнася до работниците от други страни или области, които допринасят с труда си за икономическия растеж на народ или зона, различни от тези, от които произхождат, следва старателно да се премахне всяка дискриминация при условията на заплащане или труд. Освен това всички, на първо място обществените власти, трябва да ги приемат като личности, а не просто като чисти оръдия за производство, и да им помогнат да се съберат със семействата си и да си намерят прилично жилище, както и да благоприятстват тяхното вписване в социалния живот на приемащите ги народ или област. Доколкото е възможно обаче следва да се разкриват работни места в техните собствени области.
Днешните преходни икономики, както и новите форми на индустриализирано общество, в които например широко се прилага автоматизирането, трябва да се погрижат да осигурят на всеки достатъчна и подходяща работа, заедно с възможността за съответната техническа и професионална подготовка. Прехраната и човешкото достойнство на онези, които най-вече поради болест или напреднала възраст изпитват особени затруднения, също трябва да бъдат гарантирани.

РАЗДЕЛ ІІ
РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ НА ЦЯЛОСТНИЯ
СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИВОТ

Труд, условия на труд и свободно време

67. Човешкият труд за производство и размяна на блага и за предоставяне на икономически услуги е по-ценен от другите елементи на икономическия живот, тъй като по своето естество те са само средства.
Подобен, полаган независимо или в зависимост от други, труд действително изхожда непосредствено от личността, която в известен смисъл бележи природата с печата си и я подчинява на волята си. С труда си човек обикновено издържа себе си и членовете на семейството си, общува с другите и служи на своите братя – хората, може да упражнява истинска любов и да сътрудничи със собствената си дейност за изпълването на Божието творение. Нещо повече: знаем, че като принася собствения труд на Бога човек се свързва със самото изкупително дело на Исус Христос, Който придаде на труда възвишено достойнство, работейки със собствените Си ръце в Назарет. Оттук за всеки човек произтичат и дългът да се труди почтено, и правото на труд. В зависимост от конкретните обстоятелства обществото от своя страна е длъжно да помага на гражданите да си осигурят достатъчна заетост. Освен това трудът следва да бъде така възнаграден, че да гарантира достатъчно средства, позволяващи на отделния човек и семейството му достоен живот в материално, социално, културно и духовно отношение, в зависимост от вида дейност и производителността на всеки човек, както и от условията на предприятието и  общото благо .
Тъй като икономическата дейност най-често се осъществява в производствени групи, които обединяват много хора, несправедливо и нечовешко е тя да бъде организирана и уредена в ущърб на който и да е трудещ се. Много често обаче се случва, също и в наши дни, трудещите се да бъдат в известен смисъл подчинени на собствената си дейност. Това изобщо не намира оправдание в така наречените икономически закони. Следователно целият процес на производителния труд следва да бъде приспособен към изискванията на личността и нейните форми на живот; най-вече на нейния домашен живот, особено по отношение на майките в семейството, като постоянно се отчитат пола и възрастта. На трудещите се следва да бъде осигурена и възможността да изразяват качествата и личността си в самото упражняване на труда. Едновременно с отдаването на тази трудова дейност с дължимата отговорност, време и енергия, всички трудещи се трябва да се ползват от достатъчно време за почивка и от свободно време, което да им позволява да поддържат семеен, културен, социален и религиозен живот. И дори да имат възможност да се отдадат на свободни дейности, развиващи енергиите и способностите, които те може би няма как да упражняват в професионалния си труд.

Участие в управлението на предприятието и в общата
организация на труда. Трудови конфликти

 68. Икономическите предприятия са обединения на личности, тоест на свободни и самостоятелни хора, сътворени по Божи образ. Затова след като бъдат взети предвид задълженията на всички – на собствениците, на работодателите, на ръководителите, на трудещите се – и се запази необходимото за ръководене на предприятието единство, трябва се поощрява дейното участие на всички в управлението на предприятието във форми, които следва да се уточнят по съответния начин . И тъй като все пак все по-често решенията за общите икономически и социални условия, от които зависи бъдещето на трудещите се и на техните деца, вече се вземат не на равнището на предприятието, а на по-високото равнище на висшестоящите институции, те също трябва дейно да участват при вземането на подобни решения както пряко, така и чрез свободно избрани представители.
 Към основните права на човешката личност следва да се причисли както правото на трудещите се свободно да основават собствените си сдружения, които наистина могат да ги представляват и да допринасят за правомерното организиране на икономическия живот, така и правото им да участват свободно в дейността на тези сдружения, без да са заплашени от репресии. Благодарение на подобно организирано участие, съчетано с разтящата икономическа и социална образованост, всички все повече ще осъзнават собствената си функция и отговорност. Така, в зависимост способностите и нагласите на всеки един от тях, те ще се почувстват дейна част от цялостното дело на икономическото и социалното развитие и от изграждането на всеобщото благо.
 В случай на социално-икономически конфликти трябва да се положат всички усилия за постигане на мирното им разрешаване. Но при все че преди всичко трябва да се прибегне до искрен диалог между страните, възможно е стачката все пак да остане и при днешните обстоятелства необходимо, макар и крайно средство за защита на собствените права и за задоволяване на справедливите стремежи на трудещите се. Необходимо е обаче колкото може по-скоро да бъдат възстановени диалогът и преговорите за постигане на съгласие.

Земните блага и тяхното общочовешко предназначение

69. Бог отреди земята и всичко съдържащо се в нея да бъде използвано от всички хора и народи, така че създадените блага равноправно да потекат към всички според правилото за неотделимата от любовта справедливост . Така че каквито и да са приспособените към законните институции на народите, според различни и променящи се обстоятелства, форми на собственост, винаги трябва да се държи сметка за всеобщото предназначение на благата. Затова използвайки тези блага, човек трябва да разглежда външните неща, които законно притежава, не само като собствени, но и като общи в смисъл, че могат да бъдат полезни не само на него, но и на другите . Впрочем всички хора имат право на достатъчна част от благата за себе си и за собствените си семейства. Именно това смятаха за справедливо Църковните отци и учители, когато учеха, че хората са задължени да помагат на бедните и то не само с излишното . Намиращият се в крайна нужда има право да се снабди с необходимото от богатството на другите . Предвид доста големия брой гладуващи по света Свещеният събор незабавно призовава всички, както отделните хора, така и обществените власти – като помнят думите на Отците: “Нахрани умиращия от глад, защото ако не си му дал да яде, си го убил”  –  реално да предоставят и полезно използват собствените блага – всеки според възможностите си – преди всичко като осигурят на отделните хора и на народите необходимите за издръжката и развитието им средства.
В икономически по-слабо развитите общества нерядко предназначените за всеобщо ползване блага се разпределят отчасти според общите обичаи и традиции, които осигуряват най-необходимите блага на всеки член. Нужно е все пак да се избягва разглеждането на някои обичаи като непоклатими, ако те вече не отговарят на новите изисквания на настоящето време. От друга страна, не трябва да се действа неблагоразумно срещу почтените обичаи, които продължават да бъдат доста полезни, под предлог че те трябва да бъдат надлежно приспособени към днешните обстоятелства. По подобен начин в икономически силно развитите страни една мрежа от социални институции за обществено осигуряване би могла да допринесе отчасти за разпределянето на предназначените за общо ползване блага. Освен това е важно да се продължи развитието на институциите в служба на семейството и социалните изисквания, особено на онези, които допринасят за културата и образованието. В организацията на всички тези институции следва да се внимава гражданите да не се подтикват към пасивно отношение към обществото или безотговорност към поетите задължения, или отказ от задължението.

Инвестиции и финанси

 70. Инвестициите от своя страна трябва да допринасят за осигуряването на възможности за труд и достатъчен доход както на днешното, така и на бъдещото активно население. Всички отговорни за подобни инвестиции и за организацията на целия икономически живот – отделни хора, групи, обществени власти – трябва да вземат присърце тези цели и да покажат, че осъзнават сериозността на задължението си: от една страна, да вземат мерки за предоставяне на необходимите блага за един достоен живот както на отделните хора, така и на цялата общност, а от друга страна, да предвидят бъдещите ситуации и да осигурят справедливото равновесие между настоящите, както индивидуални, така и колективни, потребителски нужди и инвестиционните изисквания на бъдещото поколение. И винаги следва да се отчитат неотложните нужди на икономически по-слабо развитите страни или региони. В областта на паричната политика трябва да се внимава да не се засегне благосъстоянието на собствената страна или на другите страни. А освен това следва да се предотврати несправедливото ощетяване на икономически слабите от промените в паричната стойност.

Достъп до частната собственост върху благата.
Проблеми на едрата поземлена собственост

 71. Собствеността и другите форми на частно право на външни блага допринасят за изразяването на личността и дават на човека повод да упражнява отговорния си принос към обществото и икономиката. Следователно е много важно да бъдат създадени благоприятни условия за индивидуалния или груповия достъп на всички хора до правото на външни блага.
 Частната собственост или каквото и да е право на външни блага осигуряват на всеки необходимо пространство за неговата лична и семейна самостоятелност и трябва да бъдат разглеждани като продължение на човешката свобода. И накрая, насърчавайки упражняването на правата и задълженията, те съставляват едно от условията на гражданските свободи .
 Днес съществуват разнообразни форми на подобно притежание или собственост, които от ден на ден все повече се разнообразяват. Въпреки обществените фондове и гарантираните от обществото права и услуги, всички форми на притежание и собственост си остават значителен източник на сигурност. Това важи не само за собствеността върху материалните блага, а се отнася и за нематериалните блага като професионалните способности.
Правото на частна собственост не се противопоставя на това на различните форми на държавна собственост. Предаването на благата, които са държавна  собственост, обаче може да бъде извършено само от компетентните власти според изискванията и в границите на общото благо и срещу равностойно обезщетение. Освен това обществената власт следва да предотвратява злоупотребите с частна собственост против интересите на общото благо .
 Поради самата си природа частната собственост има и социална функция, която се основава на закона за общото предназначение на благата . Ако се пренебрегне тази социална функция, собствеността може да стане повод за алчни страсти и сериозни безредици и да даде претекст на оспорващите самото право на собственост.
 В много икономически по-слабо развити страни съществуват обширни и дори необятни поземлени имения, които не се обработват достатъчно или се държат в резерв с цел спекулации, без да се обработват. И докато от една страна, мнозинството от населението е лишено от обработваема земя или притежава твърде ограничена собственост, то от друга, увеличаването на земеделската продукция изглежда доста неотложно. Нерядко наетите от работодателите в тези имения работници, тоест онези, които обработват част от тези имения като наематели, получават недостойна за човек заплата или възнаграждение под друга форма, не разполагат с прилично жилище или се експлоатират от посредници. Лишени от всякаква сигурност, те живеят в състояние на лична зависимост, забранява им се почти изцяло възможността за действие по собствена инициатива и с лична отговорност, възпрепятствани са културното им израстване и участието им в социалния и политическия живот. Затова са наложителни реформи, прицелени според случая в повишаването на доходите, подобряването на условията на труд, увеличаването на сигурността на заетостта и благоприятните условия за лична инициатива, и дори реформи за преразпределение на недостатъчно обработваните имоти в полза на способни да ги оценностят хора. В последния случай трябва да бъдат осигурени необходимите за тази цел блага и средства, в частност помощи за образование и възможности за действена кооперативна организация. Всеки път когато общото благо изисква експроприация на собствеността, обезщетението трябва да бъде изчислено според равностойността, като се отчитат всички обстоятелства.

Социално -икономическата дейност
и Христовото царство

 72. Християните, които дейно участват в съвременното социално-икономическо развитие и се борят за справедливост и любов, трябва да бъдат убедени, че могат много да допринесат за благоденствието на човешкия род и за мира в света. Те следва да служат за пример в тези дейности, независимо дали действат индивидуално или колективно. Така че, след като придобият безусловно необходимите компетентност и опит, те следва правилно да насочват развиваните земни дейности, оставайки верни на Христос и на Неговото Евангелие, така че целият им индивидуален и социален живот да бъде пропит от духа на блаженствата и особено от духа на бедност.
 Който вярно следва Христос, търси преди всичко Божието царство, откъдето черпи една по-силна и по-чиста любов, за да помага на всички свои братя и за да осъществява справедливите дела с боговдъхновена любов .
 
 

Глава ІV
ЖИВОТЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ 

Съвременният обществен живот

 73. В наши дни се наблюдават дълбоки преобразувания и в структурите и в институциите на народите, които съпътстват техния културен, икономически и социален напредък. Тези преобразувания упражняват голямо влияние в живота на политическата общност, най-вече относно правата и задълженията на всички при упражняването на гражданската свобода и в преследването на общото благо, и относно регулирането на взаимоотношенията на гражданите и на взаимоотношенията им с обществените власти.
 По-живото съзнание за човешко достойнство поражда, в различни области на света, усилие за установяване на правно-политически ред, който по-добре да гарантира в обществения живот правата на личността, като правото на свободно събиране, на сдружаване, на изразяване на собствено мнение, на частно и публично изповядване на религията. Гарантирането на правата на личността действително е необходимо условие за дейното, както индивидуално, така и групово, участие на гражданите в живота и в управлението на обществените дела.
 С културния, икономическия и социалния прогрес у мнозина се засилва желанието да поемат по-големи отговорности при организирането на живота на политическата общност. В съзнанието на мнозина се увеличава загрижеността за запазване правата на малцинствата в една страна, без да се забравя техният дълг към политическата общност. От ден на ден все повече расте и уважението към личностите, които имат различно мнение или изповядват различни религии и същевременно се установява по-широко сътрудничество, способно да гарантира на всички граждани, а не само на неколцина привилегировани, действителното възползване от личните права.
 И обратно, осъждат се всички съществуващи в някои области форми на политически режими, които възпрепятстват гражданската или религиозната свобода, увеличават броя на жертвите на политическите страсти и престъпления и отклоняват упражняването на властта от общото благо в полза на някоя клика или на самите управляващи.
 За установяване на един наистина човешки политически живот няма нищо по-добро от това да се развива вътрешното чувство за справедливост, любов и служба на общото благо и да се укрепват основните убежденията за истинската природа на политическата общност и за целта, за законното упражняване и за границите на компетентност на обществените власти.

Природа и цел на политическата общност

74. Хората, семействата и различните групи, които образуват гражданската общност, съзнават безсилието си сами да изградят един напълно човешки живот и изпитват необходимост от една по-широка общност, в която всички всекидневно да допринасят със собствените си способности  за все по-доброто постигане на общото благо. И затова създават политическа общност според различните видове институции. Политическата общност съществува именно с оглед на това общо благо, в което намира пълното си оправдание и значение и от което води началото си собствената ѝ юридическа уредба. Общото благо включва съвкупността от онези условия на социален живот, които позволяват на хората, семействата и сдруженията да постигнат по-пълно и по-леко собственото си съвършенство .
Ала в политическата общност се събират многобройни и различни хора, които законно могат да се насочат към разни решения. За да не се допусне разпадането на политическата общност поради това, че всеки тегли към собственото си мнение, е необходима власт, способна да направлява енергията на всички граждани към общото благо, но не механично или деспотично, а като действа преди всичко като уповаваща се на свободата и съзнанието за дълга и на поетото задължение морална сила.
Очевидно е следователно, че политическата общност и обществената власт са основани в човешката природа и затова принадлежат към предопределения от Бога ред, дори определянето на политическите режими и излъчването на техните управници да са предоставени на свободната воля на гражданите .
От това следва, че упражняването на обществената власт както от страна на общността като такава, така и от страна на представителните органи на държавата, винаги трябва да се развива в обсега на моралния ред за постигане на общото благо, разглеждано в динамична форма според нормите на юридически ред, който вече е определен или предстои да бъде определен. Тогава гражданите са длъжни да се подчиняват по съвест . Откъдето ясно произтичат отговорността, достойнството и значението на управляващите.
Когато обществената власт, превишавайки права си, потиска гражданите, те не трябва да се отказват от обективно изискваните от общото благо неща.  При това следва да им бъде позволено да защитават собствените си права и правата на съгражданите си от злоупотребите с властта, като зачитат очертаните от природния и от Евангелския закон граници.
Конкретните начини на организация на собствената структура и доброто равновесие на обществените власти от страна на самата политическа общност могат да се променят според различния характер на народите и хода на историята. Но те винаги трябва да бъдат прицелени в изграждането на един възпитан, миролюбив и добронамерен към всички човек в полза на цялото човешко семейство.

Всеобщо сътрудничество в обществения живот

 75. Напълно съобразни с човешката природа се оказват политико-юридическите структури, които предоставят все по-добре на всички граждани, без никаква дискриминация, действителна възможност да участват свободно и дейно както в изработването на юридическите основи на политическата общност, така и в управлението на обществените дела, в определянето полето на действие и целите на различните органи, в избирането на управляващите . Затова гражданите не трябва да забравят, че имат правото и същевременно задължението да използват свободния си собствен глас за общото благо. Църквата счита като достойно за възхвала и уважение делото на онези, които се посвещават на благото на обществените дела и поемат тежестта на съответните отговорности, за да служат на хората.
За да може отговорното сътрудничество на гражданите, съчетано със съзнанието за дълг, да получи добри резултати във всекидневния политически живот, се изисква положителна юридическа уредба, която удачно да организира разпределение на функциите и органите на властта, и заедно с това действена и независима защита на правата. Правата на личностите, семействата и групите и тяхното упражняване следва да бъдат признати, уважавани и развивани  не по-малко от задълженията, които всеки гражданин трябва да спазва. Сред последните би било полезно да се припомни задължението за изискваните от общото благо материални и лични услуги за обществените дела. Управляващите следва да се стараят да не възпрепятстват семейните, социални или културни групи, посредническите организации или институции и да не ги лишават от тяхното законно и ефикасно действие, а напротив, охотно да ги благоприятстват в рамките на реда. Гражданите, поотделно или групово, следва да се стараят да не дават прекалени правомощия на обществената власт и да не изискват неуместно прекомерни облаги от нея, с риск да намалят отговорността на личностите, семействата и социалните групи.
В наше време сложността на проблемите задължава властите по-често да се намесват в социалните, икономическите и културните дела, за да определят по-благоприятните условия, които да позволят на гражданите и на групите по-действено да продължат свободното осъществяване на пълното човешкото благо. Отношението между социализацията  и самостоятелността и прогреса на личността може да бъде схващано по различен начин в различните области на света въз основа на развитието на народите. Но там където упражняването на правата временно е ограничено заради общото благо, свободата следва да бъде възстановена веднага щом се променят обстоятелствата. Във всеки случай е нечовешко обществената власт да приема тоталитарни форми или форми на диктатура, които накърняват правата на личността или на социалните групи.
Гражданите следва великодушно и предано да поддържат любовта към родината, но без да стесняват духа, тоест по такъв начин, че същевременно винаги да отчитат и да желаят благото на цялото човешко семейство, което обединява с всички  възможни връзки раси, народи и страни.
Всички граждани трябва да осъзнаят собственото си особено призвание в политическата общност: те следва да служат за пример като развиват у самите себе си чувството на отговорност и посвещаването на общото благо, така че да покажат на дело как могат да се съчетаят властта и свободата, личната инициатива и солидарността на цялото социално тяло, предимствата на единството и плодотворните различия. Те трябва да приемат законното многообразие и различие на временните дела и да уважават гражданите, които честно отстояват собственото мнение дори в групата. Що се отнася до политическите партии, те са длъжни да развиват всичко, което общото благо изисква според тях, но никога не трябва да поставят собствения интерес над общото благо.
Нужни са усърдни грижи за така необходимо днес гражданско и политическо възпитание, както на целия народ, така и най-вече на младите хора, за да могат всички граждани да бъдат в състояние да играят ролята си в живота на политическата общност. Онези, които са способни или могат да станат способни за упражняване на толкова трудното и същевременно толкова благородно политическо изкуство , следва да се подготвят и погрижат за упражняването му без личен интерес и материални облаги. Те следва да се борят безкористно и мъдро срещу несправедливостта и потисничеството, властническия произвол и нетърпимостта на един-единствен човек или на една-единствена политическа партия и да се посветят на всеобщата служба с искреност и правота, и дори с изискваните от политическия живот любов и сила.

Политическата общност и Църквата

76. Най-вече там където съществува плуралистично общество е много важно правилно да се видят взаимоотношенията между политическата общност и Църквата и ясно да се разграничат действията, които верните извършват индивидуално или групово от свое име, като водени от християнската съвест граждани, от действията, които извършват от името на Църквата в общение с техните пастири.
Църквата, която поради отговорността и компетентността си не се смесва по никакъв начин с политическата общност и не е свързана с никаква политическа система, е едновременно знак и пазителка на трансцедентния характер на човешката личност.
Политическата общност и Църквата са независими една от друга и самостоятелни в собственото си поле. И двете, макар и по различен начин, служат на личното и социално призвание на едни и същи личности. Те ще упражняват тази служба за всеобща полза толкова по-действено, колкото по-добре поддържат едно здравословно сътрудничество помежду си, отчитайки обстоятелствата за време и място. Човекът не се ограничава единствено до времевия хоризонт, а живеейки в човешката история, изцяло съхранява вечното си призвание. А основаната в любовта на Изкупителя Църква допринася за разширяването на обсега на действие на справедливостта и любовта у всеки народ и между всички народи. Като проповядва евангелската истина и озарява всички отрасли на човешката дейност със своето учение и със свидетелството на християните, Църквата същевременно почита и поощрява политическата свобода и отговорността на гражданите.
Тъй като са приканени да благовестят на хората Христос, Спасителя на света, апостолите и техните последователи със собствените си сътрудници се уповават в упражняването на апостолството си на Божието всемогъщество, което много често проявява силата на Евангелието в слабостта на свидетелите. Всички онези, които се посвещават на служението на Божието Слово, следва да използват присъщите на Евангелието пътища и средства, които се различават в много отношения от средствата на земния град.
Разбира се, земните неща са тясно свързани с нещата, които надхвърлят този свят в човешкото състояние, и самата Църква си служи със светските неща доколкото това се изисква от собствената ѝ мисия. И все пак тя не влага своята надежда в предоставени от гражданските власти привилегии. И дори би се отказала от упражняването на някои законно придобити права, ако установи, че използването им може да породи съмнение в искреността на нейното свидетелство или ако нови обстоятелства изискват други разпоредби. Но тя има право винаги и навсякъде истински свободно да проповядва вярата и да преподава учението си за обществото, да упражнява безпрепятствено мисията си сред хората и морално да съди дори нещата, които се отнасят до политическия ред, когато това се изисква от основните права на личността и от спасението на душите. И тя ще постигне това като използва всички и само онези средства, които са съобразени с Евангелието и с благото на всички, според различните времена и ситуации.
С верността към Евангелието, при изпълнението на своята мисия в света Църквата, чието задължение е да насърчава и издига  всичко истинно, добро и красиво, което се намира в човешкото общество, укрепва мира сред хората за Божия слава .
 
Глава V
НАСЪРЧАВАНЕ НА МИРА И
ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩНОСТТА НА НАРОДИТЕ

Въведение

 77. В самото наше време, когато над хората все още тежко тегнат произтичащите от опустошителната война или от заплахата за война болки и тревоги, цялото човешко общество достигна до един във висша степен решителен момент от процеса на своето съзряване. Макар че лека-полека се обединява и навсякъде все повече осъзнава собственото си единство, човечеството все пак не ще може да изпълни делото, което го очаква, тоест да изгради един наистина по-човечен свят за всички хора по цялата земя, ако хората не се обърнат с обновена душа към истинския мир. Поради това евангелското послание, в съзвучие с най-извисените стремежи и идеали на човешкия род, озарява нашето време с нова светлина, когато провъзгласява за блажени миротворците “защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9).
Ето защо, като онагледява истинското и благородно схващане за мира, Съборът осъжда нечовечността на войната и възнамерява да отправи пламенен зов към християните да си сътрудничат с всички хора с помощта на Христос, автор на мира, за установяване на един основан на справедливостта и любовта мир и за подготвяне на необходимите средства за неговото постигане.

Природата на мира

78. Мирът не е просто отсъствие на война, нито се свежда само до осигуряване на стабилно равновесие на вражеските сили, нито следствие на деспотично господство, а съвсем точно може да бъде определен като “дело на правдата” (Вж. Ис. 32:17). Той е плод на вписания ред в човешкото общество от неговия божествен Основател и трябва да бъде осъществен от хората, които горещо се стремят към все по-съвършена справедливост. И наистина, въпреки че общото благо на човешкия род със сигурност се регулира по същество от вечния закон, що се отнася до конкретните си изисквания, то е подложено на непрекъснати изменения в хода на времето: мирът никога не е бил устойчиво постигнат, а следва непрекъснато да се изгражда. Освен това, тъй като човешката воля е крехка и наранена от греха, настъпването на мира изисква постоянно овладяване на страстите на всеки и бдителността на законните власти.
И все пак това не е достатъчно. Подобен мир не може да бъде постигнат на земята, ако не се закриля благото на личността и хората не могат да обменят доверчиво и свободно своите душевни богатства и дарования. Твърдата воля да се уважават другите хора и народи, тяхното достойнство и усърдната практика на човешкото братство са абсолютно необходими за изграждането на мира. Така че мирът е плод и на любовта, която отива отвъд осигуреното от простата справедливост.
Земният мир, който се ражда от любовта към ближния е образ и следствие на Христовия мир, който изхожда от Бог Отец. Въплътеният Син, Княз на мира, действително помири всички хора с Бога чрез Своя Кръст и, възстановявайки всеобщото единство в един народ и в едно тяло, уби омразата в плътта Си  и в славата на Своето възкресение разпространи Духа на любовта в сърцата на хората.
Затова всички християни настойчиво са призовани да растат “с истинска любов” (Еф. 4:15) и да се обединяват с хората, които искрено обичат мира, за да умоляват за него и да го установяват.
Движени от същия Дух, не можем да не възхваляваме онези, които като се отказват от насилието при отстояването на своите права, прибягват до достъпни дори и за най-бедните защитни средства, за да ги осъществят, без да навредят на правата и задълженията на другите или на общността.
Като грешници, хората са и винаги ще бъдат застрашавани от войната чак до Христовото пришествие, но доколкото, обединени от любовта, успяват да победят греха, те побеждават и насилието, за да се осъществи Божественото слово: Те “ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече, да се учат на война” (Ис. 2:4)

РАЗДЕЛ І
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗБЯГВАНЕ НА ВОЙНАТА

Дългът за обуздаване на нечовешката война

79. Въпреки че последните войни нанесоха много сериозни материални и морални щети на нашия свят, днес все още войната продължава да опустошава някои части на земята. Нещо повече: когато в нея се използват създадените от науката оръжия от всякакъв род, жестокостта ѝ застрашава да доведе воюващите до много по-лошо в сравнение с миналото варварство. Освен това сложността на днешната ситуация и обърканите международни отношения позволяват на повече или по-малко тлеещи войни да продължат по-дълго с нови коварни и подривни методи. В много случаи прибягването до похватите на тероризма също се счита за нов метод за война.
Изправен пред това плачевно състояние на човечеството, Съборът възнамерява преди всичко да припомни неизменната ценност на естественото право на хората и неговите общовалидни принципи. Самата съвест на човешкия род все по-твърдо оповестява тези принципи. Съзнателно противоречащите на тези действия принципи и предписаните от подобни действия заповеди следователно са престъпления и сляпото им подчинение не оневинява онези, които ги изпълняват. Сред тези действия следва да се изброят най-вече систематичните методи за унищожение на цял един народ, на нация или на етническо малцинство: отвратително престъпление, което следва да бъде осъдено изключително сурово. За сметка на това трябва да бъде подкрепена смелостта на онези, които не се страхуват открито да се противопоставят на заповядващите подобни действия.
Съществуват различни международни спогодби относно войната, подписани от многобройни страни с цел намаляване на нечовешките военни действия и техните последици: такива са спогодбите за участта на ранените войници и военнопленниците и различните договорености от този род. Всички тези спогодби трябва да бъдат спазвани, и дори всички, особено обществените власти и компетентните лица, трябва да се постараят да ги усъвършенстват, доколкото е възможно, така че да могат да спрат по по-подходящ и действен начин нечовешката война. Освен това би било съобразно с равноправието законите да разглеждат по човешки случаите на онези, които отказват да използват оръжие по съвест, като все пак приемат някаква друга форма на служба на човешката общност.
За съжаление войната не е изтръгната от човешкото състояние. И докато съществува опасност от война и не се появи компетентна, разполагаща с достатъчни сили международна власт, не може да се отрече правото на правителствата на законна самоотбрана, след като бъдат изчерпани всички възможности за мирно уреждане на конфликтите. Държавните глави и онези, които споделят отговорността за обществените дела, са длъжни следователно да спасят поверените им народи, като се отнасят с голямо чувство на отговорност към тези толкова важни неща. Ала едно е употребата на оръжие, за да се защитят справедливите права на народите, а съвсем друго желанието да се наложи собственото господство над други страни. Военната мощ не оправдава всяко използване на сила за политически или военни цели. И това че войната за нещастие вече е започнала не означава, че е допустимо всичко между страните в конфликта.
Що се отнася до онези, които служат на родината, като се посвещават на военна кариера, те също следва да гледат на себе си като на служители на сигурността и свободата на своите народи. И ако изпълняват дълга си правилно, те наистина допринасят за запазването на мира.

Тоталната война

80. Напредъкът на разработваните оръжия увеличи изключително много ужаса и жестокостта на войната. Ако се водят с такива средства, военните действия  действително могат да причинят огромни безразборни разрушения, които далеч надхвърлят границите на законната самоотбрана. И дори, ако вече складираните в арсеналите на великите сили оръжия от този род бъдат напълно използвани, враждуващите страни взаимно биха се унищожили почти изцяло, а да не говорим за многобройните опустошения, които биха били нанесени на останалия свят и за гибелните последици от използването на тези оръжия.
Всичко това ни задължава да разглеждаме войната с една напълно нова нагласа . Съвременните хора следва да знаят, че ще трябва да дадат точна сметка за военните си действия, защото ходът на бъдещите времена ще зависи в голяма степен от настоящите им разисквания.
След като разгледа всичко това и прие за свое изказаното от последните Върховни първосвещеници осъждане на тоталната война , Свещеният събор заявява:
Всяко военно действие, прицелено в безразборното унищожение на цели градове или обширни области и техните жители, е престъпление против Бога и против самото човечество, което трябва да бъде осъдено решително и непоколебимо.
Своеобразният риск за съвременната война се състои в това, че тя предоставя така да се каже изгоден случай за онези, които притежават най-модерните оръжия създадени от науката, да осъществят подобни престъпления и поради някаква необратима верижна реакция може да тласне човешката воля към най-жестоките решения. Следователно, за да не се случва това никога повече в бъдеще, събраните тук епископи от целия свят, умоляват всички и особено управляващите и военните главнокомандващи непрекъснато да премерват своята огромна отговорност пред Бога и пред цялото човечество.

Надпреварата във въоръжаването

81. Вярно е, че създадените от науката оръжия не се натрупват единствено с намерението да се използват по време на война. И тъй като действително се счита, че способността за защита на всяка област зависи от възможността за светкавично нападение на врага, натрупването на оръжия, което се увеличава от година на година, служи по един, разбира се, необичаен начин за разубеждаване на евентуалните врагове. Мнозина считат това за най-надеждното средство за осигуряване на известен мир между народите.
Каквото и да мислят за този метод на разубеждаване, всички хора следва да се убедят, че надпреварата във въоръжаването, в която се впускат много страни, не е сигурният път за твърдото съхраняване на мира и че така нареченото равновесие, което произтича от него, не може да бъде считано за истински и траен мир. Подобна надпревара не само, че не премахва причините за война, но по-скоро застрашава  постепенно да ги задълбочи. И докато се харчат баснословни богатства за произвеждане на все по-нови оръжия, става невъзможно да се облекчават в достатъчна степен големите нищети в съвременния свят. Вместо да бъдат излекувани истински и коренно, разногласията между народите в крайна сметка заразяват и други части на света. Изхождайки от реформирането на духовете, следва да се потърсят нови пътища, за да бъде приключен този скандал и истинският мир да бъде възстановен в освободения от потискащата го тревожност свят.
Затова е необходимо още веднъж да заявим: надпреварата във въоръжаването е една от най-сериозните рани на човечеството и нанася непоносими щети на бедните. Съществува опасението, че ако подобна надпревара продължи, тя ще предизвиква всеки ден масовите унищожения, чиито средства вече приготвя.
Осведомени за бедствията, които станаха възможни благодарение на човешкия род, нека се постараем да се възползваме от даденото ни свише примирие, за да осъзнаем по-добре отговорността си и да намерим пътищата за разрешаване на нашите разногласия по възможно най-достойния за човека начин. Божието провидение настойчиво изисква от нас да освободим самите себе си от древното робуване на войната. И ако откажем да направим подобно усилие, не знаем докъде ще ни отведе пагубният път, по който сме поели.

Пълното осъждане на войната и
 международното действие за нейното избягване

 82. Ясно е следователно, че трябва с всички си сили да се постараем да подготвим времето, когато с общото съгласие на всички страни ще бъде възможно да се забрани изобщо войната. Това естествено изисква установяването на всеобщ, признат от всички, обществен авторитет, който да притежава действителна власт, за да може да гарантира на всички народи сигурност, съблюдаване на справедливостта и зачитане на правата. Но преди да стане възможно учредяването на този желан авторитет, е необходимо настоящите висши международни инстанции да посветят цялата си енергия на търсене на по-надлежни средства за обезпечаване на общата сигурност. И тъй като мирът трябва да избликне спонтанно от взаимното доверие на народите, а не да бъде наложен на страните от терора на оръжията, всички трябва да работят за окончателното преустановяване на надпреварата във въоръжаването, така че разоръжаването да започне реално и да продължи, но не едностранчиво, а с един и същи ритъм и от двете страни, въз основа на общи споразумения и осигурено с истински и действителни гаранции .
Междувременно не трябва да се подценяват вече направените опити или тези, които все още се правят, за да се отдалечи опасността от война. По-скоро трябва да се насърчава добрата воля на мнозина, които въпреки тежестта на твърде отговорните си задължения, водени от съзнанието за огромната си отговорност, полагат усилия за премахване на омразната им война, макар и да отчитат сложността на реалната ситуация. Така че е нужно непрестанно да се отправят молитви към Бога да им даде силата упорито да предприемат и смело да доведат докрай делото на върховна човешка любов, което мъжествено изгражда мира. Днес това дело естествено изисква те да отворят ума и сърцето си отвъд границите на собствената нация, да се откажат от всеки национален егоизъм и от всяка амбиция за превъзходство над други нации и вместо това да хранят дълбоко уважение към цялото човечество, което вече се е отправило с толкова затруднения към едно по-голямо единство.
Консултациите по проблемите на мира и разоръжаването, които вече се водят смело и неуморно, и международните спогодби, които се занимават с тези теми следва да бъдат разглеждани като първи крачки към решаването на толкова важни проблеми и следователно да бъдат поощрявани още по-настойчиво и енергично в бъдеще, с цел да се получат конкретни резултати. Хората обаче следва много да внимават да не се доверяват изключително на усилията на неколцина, без да ги е грижа за собствените им чувства. Защото държавните ръководители, които са отговорни за общото благо на собствената си страна и същевременно радетели на благото на цялото човечество, зависят най-вече от мненията и чувствата на множествата. И действително е безполезно те упорито да търсят постигането на мира, докато чувствата на враждебност, пренебрежение и недоверие, расовата омраза и упорстващите идеологии разделят хората като ги противопоставят едни на други. Оттук и изключителната и неотложна необходимост за обновено възпитаване на душите и нова насоченост на общественото мнение. Онези, които се посвещават на възпитателната дейност, особено на младежта, или допринасят за формирането на общественото мнение, следва да считат за свой сериозен дълг вдъхването на нови, пораждащи мира чувства у всички души. И всеки един от нас трябва да промени сърцето си и да отвори очите си за целия свят и за всички задачи, които хората могат да изпълнят заедно, за да отведат човешкия род към по-добра съдба.
Нека не се заблуждаваме с фалшиви надежди. Ако в бъдеще не бъдат сключени трайни и почтени договори за всеобщ мир, с отказ от всяка омраза или неприязън, макар и да е постигнало удивителни завоевания в научното поле, човечеството вече ще бъде сериозно застрашено и може би ще бъде отведено към онзи гибелен час, в който ще бъде невъзможно да се изпита друг мир освен мирът на ужасната смърт. Докато излага всичко тава, положената сред тревогите на настоящето Христова църква все пак не спира да храни най-твърдата надежда. Тя възнамерява постоянно да внушава на хората от нашето време посланието на апостола, независимо от това дали го приемат благосклонно или го отхвърлят като неуместно: “Ето сега благоприятно време” за преобразяване на сърцата, “ето сега ден на спасение” .

РАЗДЕЛ ІІ
ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ

Причини за разногласията и техните противодействия
 
 83. Изграждането на мира изисква преди всичко да се премахнат причините за разногласието между хората, които подхранват войните, като се започне от несправедливостите. Много от причините произлизат от прекалените икономически неравенства и от закъснението, с което им се предлага необходимото решение. Други се пораждат от властническия дух, от пренебрежението към хората и, ако стигнем до най-дълбоките причини, от човешката завист, недоверчивостта, гордостта и други егоистични страсти. И тъй като хората не могат да търпят толкова много неуредици, светът, дори и без война, е все пак непрекъснато изложен на междучовешките съперничества и насилия. Тези злини се срещат и във взаимоотношенията между самите народи. Следователно, за да бъдат победени и предотвратени те и за да се потисне развихрянето на насилието, е абсолютно необходимо международните институции да си сътрудничат по-добре и да съгласуват по-надеждно дейността си, така че неуморно да се насърчава създаването на способни да развиват мира организации.

Общността на народите и международните институции

84. Предвид растящите и тесни връзки на взаимозависимост, които съществуват днес между всички граждани и народи по земята, съответното търсене и действителното постигане на всеобщото благо изискват от общността на народите да бъде така уредена, че да отговаря на своите настоящи задачи, като държи сметка особено за онези многобройни области, които и днес все още страдат от непоносима нищета.
За да постигнат тези цели, всяка една от институциите на международната общност трябва на свой ред да се погрижи за различните нужди на хората, както в полето на социалния живот, като хранене, здравеопазване, образование, труд, така и в при някои особени обстоятелства, които възникват тук или там, като необходимостта от подкрепа за общия напредък на развиващите се страни, откликването на бедственото положение на разпръснатите по всички части на света бежанци или подпомагането на преселници и техните семейства.
Както световните, така и регионалните вече съществуващи международни институции служиха много достойно на човешкия род. Те представляват първите усилия за полагане на международните основи на цялата човешка общност с цел решаването на най-важните въпроси на нашето време: повсеместното разпространяване на прогреса и избягването на войната във всичките ѝ форми. Във всички тези полета Църквата се радва на духа на истинско братство, което процъфтява сред християни и нехристияни, дух, който изостря усилието за интензифициране на опитите за облекчаване на нечовешката нищета.

Международното сътрудничество в икономическото поле

 85. Съвременната солидарност на човешкия род налага също установяването на по-засилено международно сътрудничество в икономическото поле. Всъщност, дори почти всички народи да са постигнали политическа независимост, те все още далеч не са се освободили от прекомерните неравенства и от всяка форма на незаслужена зависимост и не всички от тях са избегнали опасността от сериозни вътрешни затруднения.
 Развитието на една държава зависи от човешките и парични ресурси. Образованието и професионалната подготовка следва да подготвят гражданите от всяка страна да поемат различните задачи в икономическия и социалния живот. За целта се изисква помощта на чуждестранните експерти, а тези, които я предоставят, не трябва да се държат като господари, а като помощници и сътрудници. Без дълбоки промени в съвременните методи на международна търговия, развиващите се страни не ще могат да получат материални субсидии. Освен това, развитите страни трябва да им предоставят и други средства под формата на дарения, заеми и парични инвестиции: тези услуги следва да бъдат направени щедро, а не алчно, от една страна, а от друга, да бъдат приети напълно почтено.
 За да бъде установен истински всеобщ икономически ред е нужен отказ от прекалените печалби, националните амбиции, жаждата за политическо господство, сметките от военен порядък и желанието за разпространяване и налагане на идеологии. Предлагат се различни икономически и социални системи: желателно е експертите да съумеят да намерят в тях обща основа за здравословен световен икономически живот. Това ще стане доста по-лесно, ако всеки се откаже от собствените си предразсъдъци и незабавно прояви благоразположението си към един искрен диалог.

Някои уместни правила

 86. С оглед на това сътрудничество изглеждат уместни следните правила:
 а) Развиващите се страни следва да се стремят към изричното и недвусмислено определяне като цел на своя прогрес на пълния човешки разцвет на гражданите. Следва да помнят, че този прогрес намира преди всичко своя източник и динамичност в труда и в умението на самите населения, още повече че трябва да се опре не само на външните помощи, а най-вече на пълното оценностяване на собствените средства, както и на собствения характер и традиция, които трябва да се развиват. В това отношение трябва да дават пример онези, които упражняват по-голямо влияние върху другите.
 b) Отговорно задължение на развитите страни е да помагат на развиващите се страни да изпълняват споменатите по-горе задачи. Затова те следва охотно да пристъпват към вътрешните духовни и материални преразглеждания, които се изискват за установяване на това всеобщо сътрудничество.
 Така че, при преговорите с по-слабите и бедни страни, те трябва добросъвестно да държат сметка за тяхното благо: всъщност за това, че доходите, които извличат от продажбата на своите продукти, са необходими за изхранването им.
 c) Международната общност следва да съгласува и насърчава развитието, като все пак се грижи за максимално ползотворното и напълно равноправното разпределение на предназначените за това средства. Като съблюдава спомагателния принцип, тя следва да урежда и световните икономически отношения според повелите на справедливостта.
 Трябва да бъдат основани институции, способни да поощряват и уреждат международната търговия, особено с по-слабо развитите страни, чието предназначение е компенсирането на произтичащите от прекомерно неравното разпределение на властта между различните страни недостатъци. Редом с техническата, културната и финансова помощ, подобна уредба трябва да предостави на разположение на народите, които се стремят към прогреса необходимите средства за получаване на задоволителен растеж на тяхната икономика.
 d) В много случаи незабавно трябва да се пристъпи към преразглеждане на икономическите и социалните структури. Но трябва да се внимава с преждевременните технически решения, особено онези, които докато предоставят материални удобства на човека, се противопоставят на неговия духовен характер и разцвет. Защото “не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:4). Всяка част от човешкото семейство носи в себе си и в най-добрите си традиции нещо от това духовно съкровище, което Бог повери на човечеството, дори мнозина да не знаят какъв е неговият източник.

Международното сътрудничество и демографският растеж

 87. Международното сътрудничество е наложително най-вече когато се касае за народи, които сред другите многобройни затруднения понасят днес по съвсем особен начин произтичащите от бързия демографски растеж. Съществува неотложна необходимост с пълното и интензивно сътрудничество на всички, особено на по-богатите страни, да се проучи начина за снабдяване и предоставяне на цялата човешка общност на необходимите за изхранването и на подходящото образование на всеки. Доста народи биха могли значително да подобрят своите условия на живот, ако с помощта на подходящо образование преминат от старите земеделски методи към новите техники на производство, като ги приложат с необходимото благоразумие към собствената ситуация и същевременно установят по-добър социален ред и пристъпят към по-справедливо разпределение на поземлената собственост.
 В границите на своята компетентност правителствата несъмнено имат права и задължения що се отнася до проблемите на населението в страните им: като например всичко свързано със социалното и семейното законодателство, преселването от селото в града или когато се касае за  информация относно държавата или нуждите на страната. Днес духовете са доста възбудени от тези проблеми. Следователно трябва да има и надежда, че компетентните по всички тези проблеми католици, особено в университетите, усърдно ще продължат изучаването и инициативите и още повече ще ги развиват. 
 Тъй като мнозина твърдят, че демографският растеж по света или поне в някои страни трябва да бъде радикално спрян с всички средства и с всички мерки на обществената власт, Съборът приканва всички хора да се въздържат от противоречащи на моралния закон решения, независимо дали са препоръчвани и понякога дори налагани публично или частно. Защото по силата на неотменимото човешко право на брак и създаване на потомство, решението относно броя на родените деца зависи от правилната преценка на родителите и в никакъв случай не може да бъде оставено на преценката на обществената власт. Но тъй като преценката на родителите предполага добре подготвена съвест, е много важно всички да получат достъп до едно съответстващо на морала и истински човешко равнище на отговорност, което зачита Божия закон и отчита обстоятелствата и времето. Всичко това изисква почти навсякъде подобряването на условията на образованието и социалните условия и преди всичко религиозна или здрава морална подготовка. А после трябва старателно да се  информира населението за напредъка на науката в търсенето на методи, които могат да помогнат на съпрузите при регулирането на раждаемостта, след като ценността на тези методи бъде добре установена, а съобразяването им с морала – сигурно.

Задачата на християните в международната взаимопомощ

 88. Християните следва охотно и с цялото си сърце да сътрудничат на изграждането на международния ред и действително да уважават законната свобода и всеобщото приятелско братство. Още повече, че по-голямата част от света все още страда от толкова голяма нищета, че сякаш самият Христос изисква на висок глас в лицето на бедните милосърдие от своите ученици. Следователно трябва да бъде избегнат следния скандал: докато някои страни, чиито жители доста често в по-голямата си част се наричат християни, се радват на голямо изобилие от блага, други са лишени от необходимото и измъчвани от глада, болестите и всевъзможни нищети. Духът на бедността и на любовта е всъщност славата и свидетелството на Църквата на Христос.
 Затова трябва да се възхваляват и насърчават онези християни, и особено младите, които спонтанно предлагат помощта си на други хора и на други народи. И дори на целия Божи народ, увлечен от словото и примера на епископите, е отредено да облекчава, съобразно собствените си сили, мизерията на тези времена, като дава според древния църковен обичай не само излишното, но и необходимото.
 Без да бъде строго или еднообразно организирано, събирането и разпределението на помощите трябва да се осъществява в епархиен, национален и световен мащаб, а навсякъде, където изглежда уместно, действието на католиците следва да бъде съгласувано с другите братя християни. Духът на любовта всъщност ни най-малко не се противопоставя на предвидливото и добре уредена социална и милосърдна дейност и дори го изисква. И затова е необходимо онези, които искат да се посветят в служба на развиващите се страни, да получат съответна подготовка в специализирани институти.

Дейното присъствие на Църквата в международната общност

89. По силата на своята Божествена мисия Църквата проповядва Евангелието и раздава съкровищата на благодатта на всички хора. Така допринася за укрепване на мира във всяка част на света и полага познаването на Божия и природен закон като здрава основа на братската солидарност между хората и народите. Затова вдъхновена от единственото желание да служи на всички, Църквата трябва непременно да присъства в самата човешка общност, за да събужда и подтиква хората към взаимно съдействие както чрез официалните си представителства, така и чрез пълното и предано сътрудничество на всички християни.
За по-действеното постигане на тази цел осъзналите своята човешка и християнска отговорност верни би трябвало да работят, за да събудят в себе си волята за своевременно сътрудничество с международната общност. В това отношение следва да се положи особена грижа за подготовката на младите хора, като им се даде религиозно и гражданско образование.

Участието на християните в международните институции

 90. Несъмнено една превъзходна форма на усърдие на християните в международното поле е оказваното индивидуално или групово съдействието, вътре в институциите, които вече съществуват или трябва да бъдат учредени, с цел развиване на международното сътрудничество. Освен това, различните международни католически сдружения могат да служат по много начини за изграждането на обществото на народите в мир и братство. Затова те трябва да бъдат подсилени с увеличаване броя на добре подготвените съмишленици чрез необходимите субсидии и съответна съгласуваност на силите. В наши дни ефикасното действие и необходимостта от диалог налагат общи инициативи. А и подобни сдружения немалко допринасят за увеличаване на толкова подхождащото на католиците чувство за всеобщност и за подготвяне на съзнанието за една наистина всеобща солидарност и отговорност.
  И накрая, желателно е католиците да търсят дейно и положително сътрудничество както с отделените братя, които също като тях изповядват  Евангелската любов, така и с всички хора, които дирят истинския мир. Така надлежно ще изпълнят своя дълг в лоното на международната общност.
 Поради огромната нищета, която днес все още смазва по-голямата част от човешкия род, Съборът счита за доста уместно създаването на някаква вселенска църковна организация, за да подклажда католическата общност да развива навсякъде справедливостта и Христовата любов към бедните. Целта на подобна организация ще бъде насърчаването на католиците да поощряват развитието на нуждаещите се области и социалната справедливост между народите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Задачи на отделните християни и на отделните църкви

 91. Като част от съкровищницата на църковното учение предлаганото от този свят Събор възнамерява да помогне на всички хора от нашето време, както на тези, които вярват в Бога, така и на онези, които не го признават явно, да открият по-ясно изискванията на цялостното си призвание, да направят света по-съобразен с върховното  човешко достойнство, да се стремят към едно всеобщо и висше братство и, подтиквани от любовта, да могат да отговорят с едно щедро и съвместно усилие на най-неотложните призиви на нашето време.
 Разбира се, спрямо огромното разнообразие на ситуации и форми на цивилизации по света, това представяне в много отношения има умишлено общ характер. Нещо повече, макар и да се представя едно вече общовалидно за Църквата учение, тъй като нерядко се касае за въпроси, които подлежат на непрекъснато развитие, то трябва да бъде продължено и разширено. Ние вярваме, че много от изложените от нас неща, основавайки се на Божието Слово и на Евангелския дух, могат да донесат ценна за всички помощ, особено след като християните под ръководството на пастирите изпълнят изискването за приспособяване към отделните хора и нагласи.

Диалогът между всички хора

 92. По силата на своята мисия да озари целия свят с Евангелското послание и да събере в един-единствен Дух хората от всички народи, раси и цивилизации, Църквата става знак за онова братство, което позволява и укрепва един искрен диалог.
 Това изисква преди всичко да насърчаваме в самото лоно на Църквата взаимното зачитане, уважение и разбирателство, като признаваме всяко законно различие, с цел да установим все по-задълбочаващ се диалог между всички онези, които образуват единствения Божи народ, тоест между пастирите и другите верни християни. Всъщност това, което обединява християните е по-силно  от онова, което ги разделя: единство в необходимото, свобода в съмнителното и любов във всичко .
 Мисълта ни се обръща в същото време към братята, които все още не живеят в пълно общение с нас и към техните общности, но с които все пак сме обединени в изповядването на Отца, и Сина и Светия Дух и с връзката на любовта. Помним също, че днес единството на християните е очаквано и желано дори от мнозина, които не вярват в Христос. И действително, колкото повече расте това единство в истината и в любовта под мощното въздействие на Светия Дух, толкова повече ще предвещава единство и мир за целия свят. Затова нека обединим силите си и използваме все по-подходящи форми и методи в действеното преследване на тази тъй висока цел в настоящия момент, и нека съобразно една увеличаваща се всеки ден вярност към Евангелието си сътрудничим братски в служба на човешкото семейство призовано да стане в Исус Христос семейството на Божиите чеда.
 Ние обръщаме мисълта си и към всички онези, които вярват в Бога и съхраняват в своите ценни традиции религиозни и човешки елементи, като пожелаваме един откровен диалог да съумее да отведе всички нас до доверчивото приемане на призивите на Светия Дух и пламенното им следване.
 Вдъхновеното от едната любов към истината и водено от необходимото благоразумие желание за установяване на диалог не изключва никого: нито тези, които почитат високите човешки ценности, макар и все още да не признават техния извор, нито онези, които се противопоставят на Църквата и я преследват по различни начини. Тъй като Бог-Отец е начало и край на всички, всички ние сме призовани да бъдем братя. И затова, призовани от самото човешко и божествено призвание, ние можем и трябва да си сътрудничим без насилие и без задна мисъл за изграждането на света на истинския мир.

Изграждането на един свят и отвеждането му до крайната цел

 93. Припомняйки си словата на Господа: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан. 13:35), християните не могат да желаят нищо по-пламенно от това да служат все по-щедро и действено на хората в съвременния свят. Затова, покорни на Евангелието и облагодетелствани от неговата сила, обединени с всички онези, които обичат и търсят справедливостта, те поемат необятно за изпълнение на тази земя задължение, за което ще дават сметка на Онзи, Който ще съди всички хора в последния ден. Не тези, които казват “Господи! Господи!” ще влязат в небесното царство, а онези, които изпълняват волята на Отца  и действат доблестно. Защото волята на Отца е във всеки човек да разпознаваме и действително да обичаме нашия брат, Христос, с думи и дела, като по този начин даваме свидетелство за Истината и предаваме на другите тайната на любовта на Небесния Отец. По този начин ще събудим у всички хора на земята жива надежда, дар от Светия дух, за да могат един ден най-накрая да бъдат приети във върховния мир и щастие, в отечеството, където сияе славата на Господа.
 “И на Тогова, Който може, според действащата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Исуса във всички родове от века до века. Амин” (Еф. 4:15).

Всяко едно от установените в тази Пастирска конституция неща бе одобрено от отците на Свещения събор. Така че по силата на дадената ни от Христос апостолическа власт, в единение с почитаемите отци и в името на Светия Дух, ние я одобряваме, постановяваме и установяваме, и разпореждаме синодално установеното да бъде обнародвано за Божия слава.

Рим, базиликата Свети Петър, 7 декември 1965 г.

Аз, ПАВЕЛ, Епископ на Католическата църква
(Следват подписите на отците)