Окончателно гласувана с 2344 гласа за и 6 гласа против
Обнародвана на 18 ноември 1965 г.

Догматична конституция за Божественото откровение (Dei Verbum)

№ на параграфите:

ПРОЛОГ          1

ГЛАВА I. ОТКРОВЕНИЕТО        2-6
Природа и предмет на Откровението       2
Подготовка на евангелското Откровение       3
Христос изпълва Откровението        4
Откровението се приема с вяра        5
Божествено Откровение и познание      6

ГЛАВА II. ПРЕДАВАНЕТО НА
БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ       7-10
Апостолите и техните наследници, вестители на Евангелието   7
Свещеното Предание        8
Отношение между Преданието и Свещеното Писание     9
Отношение на Преданието и Писанието с цялата Църква
и с Учителната власт         10

ГЛАВА III. БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ НА
СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНЕТО  11-13
Боговдъхновение и истина на Свещеното Писание     11
Как следва да се тълкува Свещеното Писание      12
“Снизходителността” на Божествената Премъдрост     13

ГЛАВА IV. СТАРИЯТ ЗАВЕТ        14-16
Историята на спасението в книгите на Стария Завет     14
Значение на Стария Завет за християните       15
Единство на двата Завета         16

ГЛАВА V. НОВИЯТ ЗАВЕТ        17-20
Превъзходство на Новия Завет        17
Апостолски първоизточник на Евангелията      18
Исторически характер на Евангелията       19
Другите писания на Новия Завет        20

ГЛАВА VI. СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
В ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА        21-26
Църквата почита Свещеното Писание       21
За съответствието на преводите       22
Апостолско усърдие на учените        23
Богословско значение на Свещеното Писание     24
Препоръка да се чете Свещеното Писание      25
Заключение           26

Из решенията на Свещения Икуменически
Втори ватикански събор
Изявление на Генералния секретар на Събора

ЕПИСКОП ПАВЕЛ
Слуга на Божиите слуги
в единение с отците на Свещения събор
за вечна памет

Догматична конституция - DEI VERBUM
 

ПРОЛОГ

1. Вслушвайки се религиозно и възвестявайки с доверие Божието Слово, Свещеният събор се присъединява към словата на Свети Йоан, който казва: “И ви възвестяваме вечния живот, които беше у Отца и се яви нам, което сме видели и чули ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение  е с Отца и неговия син Иисуса Христа” (1 Иоан. 1:2-3). Затова, следвайки Тридентския и Първия ватикански събор, той възнамерява да предложи изконно учение за Божественото откровение и неговото предаване, за да може посредством благовестието на спасението целият свят, слушайки, да повярва, вярвайки, да се надява, надявайки се, да обича .
 
Глава I ОТКРОВЕНИЕТО

Природа и предмет на Откровението

2. Бог пожела с цялата Си доброта и премъдрост да открие и даде да се познае тайната на Своята воля (вж. Еф. 1:9), посредством която чрез Христос, Въплътеното Слово, и в Светия Дух хората получиха достъп до Отца и станаха участници в Божествената природа (вж. Еф. 2:18; 2 Петр. 1:4). С това Откровение поради преизобилието на любовта Си невидимият Бог (вж. Кол. 1:15; 1 Тим. 1:17) действително се обръща към хората като към Свои приятели (вж. Изх. 33:11, Иоан. 15:14-15) и разговаря с тях (вж. Варух 3:38), за да ги прикани и приеме в общението със Себе си. Това домостроителство на Откровението идва чрез тясно свързани помежду си събития и слова, така че изпълнените от Бога в историята на спасението дела да проявяват и усилват учението и означаваните от словата реалности, а словата да възвестяват делата и да изясняват съдържаната в тях тайна. Чрез това Откровение дълбоката истина, било за Бога, било за човешкото спасение, сияе за нас в Христа, Който е едновременно Посредник и пълнота на цялото Откровение .
 
Подготовка на евангелското Откровение

3. Бог, Който създава и съхранява всичко чрез Словото (вж. Иоан. 1:3), предоставя на хората едно трайно свидетелство за Себе Си в сътворените неща (вж. Рим. 1:19-20) и, искайки да отвори пътя за небесното спасение, още от самото начало Той сам се яви на предците. След тяхното падение Той отново им вдъхна надеждата за спасение с обещанието за изкупление (вж. Бит. 3:15) и постоянно се грижи за човешкия род, за да въздаде вечен живот на всички онези, които с постоянство в добрите дела търсят спасението (вж. Рим. 2:6-7). В подходящия момент Той призовава Аврам с цел да произведе от него един голям народ (вж. Бит. 12:2-3), когото после просвети след патриарсите чрез Мойсей и пророците, за да могат хората да го признаят за единствения жив и истински Бог, прозорлив Отец и справедлив съдник, и да очакват обещания Спасител. Така подготви пътя на Евангелието през вековете.

Христос изпълва Откровението

  4. След като много пъти и по много начини Бог говори чрез пророците “в последните тия дни говори ни чрез Сина” (Евр. 1:1-2). Той действително изпрати своя Син, т.е. вечното Слово, Което озарява всички  хора, за да заживее сред хората и да им обясни Божиите тайни (вж. Иоан. 1:1-18). Следователно изпратеният като “човек сред човеците”  Исус Христос, Въплътеното Слово, “говори Божии слова” (Иоан. 3:34) и изпълва повереното му от Отца дело на спасението (вж. Иоан. 5:36; 17:4). Затова – който вижда Него, вижда и Отца (вж. Иоан. 14:9) – с цялото Си присъствие и с пълното Си явяване, със словата и с делата Си, със знаците и с чудесата Си и особено със смъртта и със славното Си Възкресение от мъртвите, и накрая с изпращането на Светия Дух на истината Той извършва и изпълва Откровението и го потвърждава с Божественото свидетелство за това, че Бог е с нас, за да ни освободи от мрака на греха и смъртта и за да ни възкреси за вечен живот.
 Следователно, доколкото е нов и окончателен Завет, християнското домостроителство никога не ще премине и не трябва да се очаква никакво ново публично Откровение преди славното явяване на нашия Господ Исус Христос (вж. 1 Тим. 6:14 и Тит. 2:13)

Откровението  се приема с вяра

5. На откриващия се Бог се дължи покорността на вярата (вж. Рим. 1:5, 2 Кор. 10:5-6), с която човекът свободно се оставя изцяло в ръцете на Бога, отдавайки “пълна почит на разсъдъка и волята на откриващия се Бог”  и съгласявайки се драговолно с неговото Откровение. За да може да бъде дадена тази вяра е необходима благодатта на предвиждащия и подкрепящия Бог и вътрешната помощ на Светия Дух, който раздвижва сърцето и го обръща към Бога, отваря очите на ума и дава “на всички сладостта на съгласието и вярата в истината” . За да може разбирането на Откровението да се задълбочава все повече и повече, самият Свети Дух непрекъснато усъвършенства вярата посредством Своите дарове.
 
Божествено Откровение и познание

6. С Божественото откровение Бог иска да яви и предаде самия себе си и вечните повели на своята воля относно човешкото спасение, “за да ги направи участници в Божествените блага, които абсолютно надхвърлят разбирането на човешкия ум”  .
Свещеният събор провъзгласява, че “Бог, начало и край на всички неща, със сигурност може да бъде познат с естествената светлина на човешкия разум по сътворените неща” (вж. Рим. 1:20) и освен това учи, че на Божественото откровение се приписва “фактът, че всичко онова от Божествените неща, което само по себе си не е недостъпно за човешкия разум, може да бъде бързо, безспорно сигурно и безпогрешно познато от всички, дори в настоящата ситуация на човешкия род” .

Глава II
ПРЕДАВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ

Апостолите и техните наследници,
вестители на Евангелието

7. Бог разпореди с всевишната Си доброта откритото от Него за спасението на всички хора да остане завинаги непокътнато и да бъде предавано от поколение на поколение. Затова Господ Христос, у Когото се изпълва цялото Откровение на Всевишния Бог (вж. 2 Кор. 1:20 и 3:16-4:6), нареди на апостолите да проповядват Евангелието – обещано най-напред от пророците и завършено и оповестено от Неговата уста – на всички хора  като извор на всяка спасителна истина и на всяко морално правило, предавайки им Божествените дарове. Всичко това бе вярно изпълнено както от апостолите, които с устно си проповядване, с примера и с институциите предаваха и полученото от Христовата уста, от съжителството с Него и от Христовите дела, и наученото по внушение на Светия Дух, така и от онези апостоли и хората от тяхното обкръжение, които под боговдъхновението на същия този Светия Дух, записаха благовестието на спасението .
За да бъде Евангелието съхранено завинаги непокътнато и живо в Църквата, апостолите оставиха за наследници епископите, “поверявайки им собствената си Учителна власт” . Следователно Свещеното Предание и Свещеното Писание и на единия, и на другия Завет ще бъдат занапред като огледало, в което странстващата по земята Църква ще съзерцава Бога, от Когото получава всичко, докато успее да Го види лице в лице както си е (вж. 1 Иоан. 3:2).

Свещеното Предание

8. Така че, изразеното по особен начин в боговдъхновените книги апостолско проповядване трябваше да бъде съхранено чрез непрекъсната приемственост до свършека на времената.
Затова, предавайки онова, което самите те са получили, апостолите предупреждават верните да пазят научените било чрез слово, било чрез послание традиции (вж. 2 Сол. 2:15) и да се борят за веднъж завинаги предадената на светците вяра (вж. Иуд. 3) . Предаденото от апостолите съдържа всичко, което допринася за святото поведение и за усилването на вярата на Божия народ. Така в своите учение, живот и богопочитание Църквата увековечава и предава от поколение на поколение всичко онова, което е, всичко онова, в което вярва.
Това идващо от апостолите Предание се развива в Църквата с помощта на Светия Дух : действително разбирането на нещата и на предадените думи расте както със съзерцанието и изучаването от страна на вярващите, които ги слагат в сърцето си (вж. Лук. 2:19 и 51), така и с дълбокото проникване в духовните неща и с проповядването на получилите с епископското наследство сигурна харизма за истината. С други думи, Църквата през вековете непрестанно се стреми към пълнотата на Божествената истина, докато в нея се изпълнят Божиите слова.
Твърденията на Светите отци свидетелстват за животворното присъствие на това Предание, чиито богатства се изливат в практиката и живота на вярващата и молещата се Църква. Църквата познава целия канон на Свещените книги благодарение на същото това Предание, в което самите свещени Писмена се разбират по-задълбочено и добиват непрестанна действеност: именно така говорилият в миналото Бог, непрекъснато говори с Невестата на Своя възлюбен Син, а Светият Дух, чрез Който живият глас на Евангелието отеква в Църквата и чрез нея – в света, въвежда вярващите в цялостната истина и изобилно вселява у тях Христовото Слово (вж. Кол. 3:16).

Отношение между Преданието
 и Свещеното Писание

9. Свещеното Предание и Свещеното Писание следователно са тясно свързани и общуват помежду си. Тъй като и двете извират от един и същи Божествен извор, те образуват в известен смисъл едно-единствено нещо и се стремят към една и съща цел. Свещеното Писание е всъщност записаното под боговдъхновението на Светия Дух Божие Слово, а Свещеното Предание предава изцяло Божието Слово, поверено от Господ Христос и от Светия Дух на апостолите, на техните наследници, така че озарени от Духа на истината, вярно да го съхраняват, обясняват и  разпространяват с проповядването си. Случва се Църквата да извлича своята увереност за всички открити неща не само от Свещеното Писание. Затова и двете трябва да бъдат приети и почитани с еднакво чувство на благоговение и уважение .

Отношение на Преданието и Писанието
с цялата Църква и с Учителната власт
 
10. Свещеното Предание и Свещеното Писание изграждат единственото поверено на Църквата свято хранилище на Божието Слово. Привързвайки се към него, целият свят народ ведно със своите пастири ревностно постоянства в учението на апостолите, в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите (вж. Деян. 2:42), за да може в съхраняването, практикуването и изповядването на предадената вяра да бъде установено своеобразно духовно единство между пастири и верни .
Задължението за достоверно тълкуване на записаното или предаваното Божие Слово  е поверено единствено на живата Учителна власт на Църквата , чийто авторитет се упражнява в името на Исус Христос. Тази Учителна власт обаче не стои над Божието Слово, а му служи, като учи само на предаденото, доколкото по Божествена повеля и с помощта на Светия Дух тя благочестиво слуша, свято пази и вярно обяснява това Слово и от това единствено хранилище на вярата черпи всичко, в което предлага да се вярва като открито от Бога.
  Ясно е следователно, че по силата на премъдрото Божие разпореждане Свещеното Предание, Свещеното Писание и Учителната власт на Църквата са до такава степен свързани и обединени помежду си, че не могат да просъществуват едни без други и всички заедно и по своему, под въздействието на единия Свети Дух, дейно допринасят за спасението на душите.

Глава III
БОЖЕСТВЕНОТО ВДЪХНОВЕНИЕ И ТЪЛКУВАНЕТО
НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ 

Боговдъхновение и истина в Свещеното Писание

11. Съдържащите се и представените в Свещеното Писание Божествено открити истини са били записани под боговдъхновението на Светия Дух. Светата майка, Църквата, с апостолическа вяра счита за свещени и канонични всички цели книги както от Стария, така и от Новия Завет с всичките им части, защото са били написани под боговдъхновението на Светия Дух (вж. Иоан. 20:31; 2 Тим. 3:16; 2 Петр. 1:19-21; 3:15-16), имат Бога за автор и като такива са били предадени на Църквата . Но за съставянето на Свещените книги, Бог избра някои хора и си послужи с тях, обладавайки уменията и способностите им , за да могат те, задвижени от Него и със собствени сили , да напишат като истински автори всички и само желанието от Него неща .
И за да може всичко онова, което боговдъхновените автори или свещенописатели твърдят да бъде счетено за твърдение на Светия Дух, следва да се заяви, че книгите на Писанието учат твърдо, вярно и безпогрешно на истината за нашето спасение, която Бог пожела да предаде в свещените Писмена . Така че “всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17).

Как следва да се тълкува Свещеното Писание

12. Тъй като Бог говори чрез хората и по човешки в Свещеното Писание  , за да разбере добре онова, което Той иска да предаде, тълкувателят на Свещеното Писание трябва внимателно да проучи какво действително са искали да кажат свещенописателите и какво Бог е пожелал да яви с техните слова.
За да се разкрие намерението на свещенописателите, между другото трябва да се държи сметка дори за литературните жанрове.
Истината всъщност е предложена и изразена по различни начини в историческите, пророческите или поетическите текстове.
Необходимо е следователно тълкувателят да търси смисъла, който свещенописателят е възнамерявал да изрази и е изразил при определени обстоятелства в зависимост от своето време и култура, посредством тогавашните литературни жанрове . За да се разбере какво точно е искал да изрази светият автор с написаното от него, трябва много да се внимава както с обичайните и изначалните начини на разбиране, изразяване и разказване, които са били в сила по времето на свещенописателя, така и с използваните тогава средства в човешките взаимоотношения .
Ала тъй като Свещеното Писание трябва да бъде четено и тълкувано със същия Дух, с Който е било написано , за да се разкрие точно смисълът на свещените текстове, не по-малко усърдно трябва да се разглеждат съдържанието и единството на цялото Писание, като се държи дължимата сметка за живото Предание на цялата Църква и за аналогията на вярата. Задача на екзегетите е да допринасят съгласно тези правила за по-задълбоченото разбиране и обясняване на смисъла на Свещеното Писание, за да може съждението на Църквата да узрее чрез техните, в известен смисъл подготвителни, проучвания. И действително, всичко това, което засяга начина на тълкуване на Писанието, е подложено в крайна сметка на съждението на Църквата, която осъществява Божествената повеля и служение за съхраняване и тълкуване на Божието Слово .

 “Снизходителността” на Божествената премъдрост

13. Следователно, независимо от това, че Божествената истина и святост остават завинаги непокътнати в Свещеното Писание, в него удивително се проявява снизходителността на Вечната  премъдрост, “за да можем да научим, че Божията доброта е неописуема и че Той, загриженият и отзивчивият към нашата природа, е приспособил Своя език към нас” . Изразените с човешки езици Божии слова действително са станали подобни на човешкия говор, така както още Словото на Вечния Отец, поемайки слабостите на човешката природа, стана подобно на хората.

Глава IV
СТАРИЯТ ЗАВЕТ

Историята на спасението в книгите
на Стария Завет

14. В голямата Си любов, планирайки и загрижено подготвяйки спасението на целия човешки род, Бог изрично си избра народ, на когото да повери обещаното. Действително посредством сключения с Аврам (вж. Бит. 15:18) и с народа на Израил чрез Мойсей (вж. Изх. 24:8) Завет, Той се откри с думи и дела на народа като единствения истински и жив Бог, така че Израил да изпита какви са Божиите пътища към хората и, тъй като сам Бог говори чрез устата на пророците, да ги прозре все по-дълбоко и ясно, и да ги разпространи все по-широко сред хората (вж. Пс. 21:28-29; 95:1-3; Ис. 2:1-4; Иер. 3:17). Предизвестената, разказаната и обясненото от светите автори домостроителство на спасението се намира като истинско Божие Слово в книгите на Стария Завет. Затова тези боговдъхновени книги съхраняват ценността си вечна: “А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата на писанията да имаме надежда” (Рим. 15:4).

Значение на Стария Завет за християните

15. Домостроителството на Стария Завет бе насочено най-вече към това да подготви пророчески благовестието (вж. Лук. 24:44, Иоан. 5:39; 1 Петр. 1:10) и да означи чрез разни образи (вж. 1 Кор. 10:11) идването на Христос, всеобщия Изкупител, и на неговото месианско царство. Освен това, като държат сметка за участта на човешкия род във времето, което предшества осъщественото от Христос спасение, книгите на Стария Завет проявяват пред всички познанието за Бога и човека, а също и начините, по които справедливият и милосърдният Бог се държи с хората. Макар и да съдържат някои несъвършени и временни неща, тези книги все пак показват истинската Божествена педагогия . Затова верните трябва благочестиво да приемат тези книги, които изразяват живо чувство към Бога, съдържат възвишени учения за Бога, спасителна премъдрост за човешкия живот и чудни молитвени съкровища, в които в крайна сметка се крие тайната на нашето спасение.

Единство на двата Завета

16. Следователно Бог, вдъхновител и автор на книгите и на единия, и на другия Завет, премъдро е разпоредил Новия Завет да бъде скрит в Стария, а Старият Завет да бъде разяснен в Новия . Защото макар Христос да е основал Новия Завет със Своята кръв (Вж. Лук. 22:20; 1 Кор. 11:25), изцяло включените в евангелската проповед  книги на Стария Завет придобиват и проявяват пълното си значение в Новия Завет (Вж. Мат. 5:17; Лук. 24:27, Рим. 16:25-26; 2 Кор. 3:14-16)  и на свой ред го озаряват и обясняват.
 

Глава V
НОВИЯТ ЗАВЕТ

Превъзходство на Новия Завет

17. Божието Слово, което е Божия сила за спасение на всеки вярващ (вж. Рим. 1:16), превъзходно се представя и проявява силата си в писанията на Новия Завет. И действително, когато се изпълни времето (вж. Гал. 4:4), Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина (вж. Иоан. 1:14). Христос установи Божието царство на земята, с факти и слова яви Своя Отец и Себе Си, и изпълни делото си със смъртта, възкресението, славното си възнесение и изпращането на Светия Дух. И издигнат от земята, всички привлече към Себе Си (вж. Иоан. 12:32), Той, Единственият, Който има думи за вечен живот  (вж. Иоан. 6:68). Но тази тайна не бе разгласена на другите поколения така, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Светия Дух (вж. Еф. 3:4-6), за да проповядват Евангелието, да събуждат вярата в Исус Христос и в Господ Бог и да обединяват Църквата. Писанията на Новия Завет са вечно и Божествено свидетелство за всичко това.

Апостолски първоизточник на Евангелията

18. Никому не убягва това, че Евангелията съвсем основателно превъзхождат всички Писания, дори онези на Новия Завет, доколкото те са основното свидетелство за живота и учението на Въплътеното Слово – нашия Спасител.
Църквата винаги и навсякъде е считала и счита, че първоизточникът на четирите Евангелия е апостолски. И действително, проповядваното от изпратените от Христос и боговдъхновените от Светия Дух апостоли ни е предадено от самите тях и от други представители на апостолския кръг посредством писанията, които стават основа на вярата, т.е. Евангелието в четири форми според Матей, Марко, Лука и Йоан .

Исторически характер на Евангелията

19. Светата майка, Църквата, твърдо и постоянно е твърдяла и продължава да твърди, че горепосочените четири Евангелия, чиято историчност непоколебимо удостоверява, вярно предават всичко онова, което през живота Си сред хората Исус, Божият Син, действително извърши и на което ги научи за тяхното вечно спасение до деня, когато се възнесе на небето (вж. Деян. 1:1-2). След Възнесението на Господа, апостолите предадоха на своите слушатели казаното и извършеното от Него с онова по-пълно разбиране на нещата , на което се наслаждаваха след като бяха поучени от славните дела на Христос и бяха упътени от светлината на Духа на истината . А светите автори написаха четирите Евангелия, като избраха някои измежду многото предадени устно или вече записани неща, като обобщиха или обясниха някои от тях с оглед на тогавашното положение на църквите, и като съхраниха най-накрая проповедническия характер, за да могат винаги да ни предават истинно и искрено нещата за Исус . И действително, черпейки било от собствената си памет и спомени, било от свидетелството на “ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото”, те писаха с намерението да ни разкрият “истината” за нещата, на които са ни учили (вж. Лук. 1:2-4).

Другите писания на Новия Завет

20. Освен четирите Евангелия канонът на Новия Завет съдържа и посланията на свети Павел и другите апостолски писания, съчинени под боговдъхновението на Светия Дух, с които по премъдро Божие разпореждане се потвърждава всичко отнасящо се до Господ Христос и впоследствие се обяснява Неговото достоверно учение, проповядва се спасителната сила на Божественото дело на Христос, разказва се за началото и удивителното разпространяване на Църквата и се възвестява нейния славeн завършек.
Господ Исус действително помага на своите апостоли, както им бе обещал (вж. Мат. 28:20), и им изпрати Духа Утешител, за да ги въведе в пълнотата на истината (вж. Иоан. 16:13).

Глава VI
СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
В ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА

Църквата почита Свещеното Писание

21. Църквата винаги е почитала Божествените Писания както и самото Тяло на Господа, и никога не ще престане – най-вече в Светата литургия – да се храни с хляба на живота от трапезата на Божието Слово и на Христовото тяло, и да го поднася на вярващите. Ведно със Свещеното Предание, Църквата винаги е разглеждала и разглежда Свещените Писания като върховно правило на собствената вяра. И действително, бидейки боговдъхновени и веднъж завинаги написани, те неизменно предават самото Божие Слово и  карат гласа на Светия Дух да зазвучи в думите на пророците и апостолите. Необходимо е следователно цялото църковно проповядване, както и самата християнска религия, да бъдат подхранвани и ръководени от Свещеното Писание. В свещените книги нашият небесен Отец действително се приближава с голяма любов към Своите чеда и ги заговаря; а Божието Слово e толкова силно и мощно, че става опора и подкрепа за Църквата, а за църковните чеда – непоклатимост на вярата, храна за душата, чист и непресъхващ извор на духовния живот. Затова следните слова важат с пълна сила за Свещеното Писание: “Словото Божие е живо и действено” (Евр. 4:12), то “може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени” (Деян. 20:32; вж. 1 Сол. 2:13).

За съответствието на преводите

22. Необходимо е верните да имат широк достъп до Свещеното Писание. Поради това още от самото начало Църквата приема за свой много древния гръцки превод на Стария Завет, т. нар. превод на Седемдесетте, и винаги е почитала  източните и латинските преводи и в частност т. нар. Вулгата. И тъй като Божието Слово трябва да бъде на разположение по всяко време, Църквата е майчински загрижена да се правят съответстващи и правилни преводи на различни езици и то най-вече от оригиналните текстове на Свещените книги. Ако в зависимост от възможностите и със съгласието на църковните власти тези преводи се осъществяват в сътрудничество с отделените братя, ще могат да бъдат използвани от всички християни.

Апостолско усърдие на учените

23. Просветената от Светия Дух Невеста на Въплътеното Слово, т.е.  Църквата, от ден на ден полага все по-големи усилия за постигане на по-дълбоко разбиране на Светите Писания и за непрестанно подхранване на синовете си с Божествените слова. Затова тя основателно насърчава и изучаването на Светите Отци от Изток и от Запад и на Светите литургии. Нужно е също католическите екзегети и занимаващите се със Светото Богословие да си сътрудничат усърдно, да работят под наблюдението на свещената Учителна власт, да изучават и обясняват със съответните разяснения Божествените Писмена, така че колкото е възможно повече служители на Божието Слово да бъдат в състояние плодотворно да доставят на Божия народ храната на Писанията, да одухотворяват духа, да укрепват волята, да разпалват любовта към Бога в човешките сърца . Свещеният събор насърчава синовете на Църквата, които разработват библейските науки, ревностно да постоянстват в предприетото дело с възобновяваща се енергичност и с максимално усърдие според църковния смисъл.

Богословско значение на Свещеното Писание

24. Ведно със Свещеното Предание, Светото Богословие почива на писаното Божие Слово като на вечна основа и решително укрепва и се обновява в него, разглеждайки в светлината на вярата всяка скрита в тайната на Христос истина. Свещените Писания съдържат Божието Слово и, бидейки боговдъхновени, те наистина са Божие Слово: така че изучаването на Свещеното Писание следва да бъде като душата на Светото Богословие . А служението на Словото, т.е. пастирското проповядване, катехезата и цялото християнско просвещаване, в което литургичната проповед трябва да заема привилегировано място, също следва благотворно да се подхранва и свято да се укрепва чрез словото на Писанието.

Препоръка да се чете Свещеното Писание

25. Затова е необходимо всички клирици и на първо място Христовите свещеници, които като дяконите и катехизаторите по закон се отдават на служението на Словото, да бъдат в досег с Писанията посредством усърдното свято четене и грижливото изучаване, за да не стане “празен проповедник на Божието Слово навън, онзи, който не го слуша отвътре” , а да предава на поверените му верни свръхизобилните богатства на Божието Слово и то най-вече в Светата литургия. По същия начин Светият събор особено силно насърчава всички верни християни и най-вече монасите да научат “превъзходството на познаването Христа Иисуса” (Фил. 3:8) чрез честото четене на свещените Писмена. “Непознаването на Писанията е всъщност непознаване на Христос” . Следователно те трябва да пристъпват към светия текст драговолно било посредством богатата на Божествени слова Света литургия, било посредством благочестивото четене, било посредством подходящи за целта инициативи и други начинания, които днес похвално се разпространяват навсякъде с одобрението и под грижите на пастирите. Те следва да помнят обаче, че четенето на Свещеното Писание трябва да бъде съпроводено от молитвата, за да се установи диалогът между Бог и човек, защото “именно на Него говорим, когато се молим; Него слушаме, когато четем Божествените пророчества” .
На светите епископи, “хранители на апостолическото учение” , е отредено да  просвещават по подходящ начин поверените им верни относно правилната употреба на Божествените книги, най-вече на Новия Завет и на първо място Евангелията, посредством преводите на свещените текстове, допълнени с необходимите и наистина достатъчни пояснителни бележки, за да могат църковните синове да се запознаят сигурно и ползотворно със Свещените Писания и да се пропият от техния дух.
Освен това трябва да се подготвят издания на Свещеното Писание за нехристияни, снабдени със съответните пояснителни бележки и подходящи за тяхната ситуация, чието умело разпространяване е задължение както на духовните пастири, така и на християните, независимо от тяхното поприще.
 
Заключение

26. Следователно с четенето и изучаването на Свещените книги “Словото Господне се разпространява и слави навред“ (2 Сол. 3:1) и повереното на Църквата съкровище на Откровението все повече изпълва човешките сърца. Както животът на Църквата черпи сила от усърдната честота на приемане тайнството на Евхаристията, така и закономерно следва да се очаква нов тласък за духовен живот от нарасналото почитане на Божието Слово, което “ще пребъде вечно”  (Ис. 40:8, вж. 1 Петр. 1:23-25).

Всяко едно от установените в тази Догматична конституция неща бе одобрено от отците на Свещения събор. Така че по силата на дадената ни от Христос апостолическа власт, в единение с почитаемите отци и в името на Светия Дух, ние я одобряваме, постановяваме и установяваме, и разпореждаме синодално установеното да бъде обнародвано за Божия слава.

Рим, Свети Петър, 18 ноември 1965 г.

Аз, ПАВЕЛ, Епископ на Католическата църква
(Следват подписите на отците)

 
Из решенията на
Свещения икуменически втори ватикански събор

Изявление
на Генералния секретар на Събора
пред 171-та Генерална конгрегация
от 15 ноември 1965 г.

 Отправено бе питане как да бъде богословски окачествено учението, изложено в схемата на Догматичната конституция за Божественото откровение и подложено на гласуване.
 Комисията по учението за вярата и нравите даде следния отговор на този въпрос в своята Декларация от 6 март 1964 г.:
 “Предвид съборния обичай и пастирската цел на настоящия Събор, този свят Събор определя, че Църквата е длъжна да счита за въпроси на вярата или морала само ясно заявените като такива.
 Що се отнася до другите предложени от Светият събор неща, тъй като става дума за учението на Върховната учителна власт на Църквата, те следва да бъде приети и усвоени от всички и от всеки един християнин съгласно намерението на самия свят Събор, което се проявява както в обсъжданата материя, така и в начина на нейното излагане според правилата на богословското тълкуване.”

     † Перикле Феличи
     Титулярен архиепископ Самосатски
     Генерален секретар на Втория ватикански събор